Р Е Ш Е Н И
Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 14.02.2024 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил
и в присъствието на
Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП – Кърджали,
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 475/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
от АПК, във
вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
искова молба на Х.Х.А. от ***, чрез пълномощник,
срещу Национален осигурителен институт, град София. Претендират се имуществени
вреди в размер на 500 лв., представляващи равностойността на заплатеното от
лицето адвокатско възнаграждение по ДПЗС № **/*** г., за обжалване на
Разпореждане № 2113-08-879#7/ 17.07.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали пред директора на ТП на НОИ – Кърджали.
В ИМ се посочва, че с
решение № 2153-08-193/ 22.08.2023 г. директорът на ТП на НОИ – Кърджали е
отхвърлил жалбата на Х. А. срещу посоченото разпореждане. При съдебно оспорване
на решението на директора на ръководителя на ТП на НОИ – Кърджали с Решение по адм.д. № 362/ 2023 г. АС – Кърджали го е отменил и върнал
преписката на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали за произнасяне по
същество на заявлението на Х. А..
Искането е да се
осъди ответника да заплати на ищеца претендиралата сума от 500 лв. ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане.
На основание чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ се претендира присъждане на разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът
не се представлява. Представена е молба, в която е изложено становище за
основателност на ИМ.
Ответникът –
Национален осигурителен институт, град София, чрез упълномощен от управителя
процесуален представител, изразява становище за неоснователност на исковата
молба. Представя и отговор по чл.131 от ГПК, в който оспорва ИМ като
неоснователна.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Кърджали дава мотивирано заключение, че предявеният иск с
правно основание чл. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като е осъществен
фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на
изложеното иска да се постанови решение, с което да се уважи предявения иск.
След обсъждане на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От прието като
доказателство адм.д. № 362/ 2023 г. на АС – Кърджали
се установява, че със Заявление, вх. № 2113-08-879/19.05.2023 г. Х.А. е поискала
отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. С Разпореждане № 2113-08-879#7/
17.07.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали е
постановен отказ да се отпусне исканата от лицето ЛПОСВ.
Разпореждане № 2113-08-879#7/
17.07.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали е
било оспореното по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Кърджали,
като е приложен ДПЗС № **/ *** г. и пълномощно. С Решение № 2153-08-193/22.08.2023
г. директорът на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлил жалбата на Х.А. срещу
оспореното разпореждане. По жалба на Х. А. срещу посоченото решение е
образувано адм.д. № 362/ 2023 г. на АС – Кърджали,
който с Решение № 366/15.11.2023 г. е отменил Решение № 2153-08-193/22.08.2023
г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и върнал преписката на ръководител „ПО“
в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне
по заявление, вх. № 2113-08-879/19.05.2023 г. на Х. А. за отпускане на ЛПОСВ по
чл.68, ал.3 от КСО. При съдебното
оспорване са присъдени разноски в полза на Х. А..
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е
допустима поради твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието
на отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Разпореждане № 2113-08-879#7/
17.07.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали.
Искът е допустим за разглеждане в производството пред АС - Кърджали, по реда на
глава ХІ от АПК (чл. 203 и сл.), като предявен пред съда по седалището на ищеца.
Правилно е посочен и ответникът - НОИ, София, който, съгласно чл. 2, ал.1 от
Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт,
е юридическо лице със седалище гр. София.
В законодателството
липсва специален ред, по който страната в оспорване на административен акт по
административен ред може да търси направените разходи по повод на оспорването,
така както е налице специален ред за разпределяне и присъждане на разноските
при съдебното обжалване на акта по чл. 117, ал.3 от КСО.
При липсата на друг
специален ред за обезщетяване за страната, направила разноски в производство по
оспорване по административен ред, остава единствено възможността да се
претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
При преценка
основателността на иска съдът взе предвид следното: За да се ангажира
отговорност по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен като
незаконен административен акт и причинени вреди - щети или пропуснати ползи,
които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения
незаконосъобразен акт. Доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи
изцяло върху ищеца.
По отношение на
първия елемент от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ – отменен като
незаконосъобразен по съответния ред административен акт, съдът приема, че
същият е доказан. От приложеното адм.д. № 362/ 2023
г. на АС – Кърджали се установява, че е отменено Решение № 2153-08-193/22.08.2023
г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали
и Разпореждане № 2113-08-879#7/ 17.07.2023 г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали.
Втората предпоставка
за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ – претърпени вреди,
също е доказана. В настоящия случай ищецът претендира вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на
посоченото по-горе в мотивите на решението разпореждане на ръководител „ПО“ в
ТП на НОИ – Кърджали. Жалбата до горестоящия
административен орган е изготвена от адв. Д. К., като е приложен ДПЗС № **/ ***
г. Съгласно този ДПЗС Х. А. е заплатила
в брой на адв. К. 500 лв. ДПЗС е придружен от пълномощно, сключен е преди
подаване на жалбата до директора на ТП на НОИ – Кърджали. Ищецът е заплатил
реално 500.00 лв. за обжалване на Разпореждане № 2113-08-879#7/ 17.07.2023 г. на
Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, поради което имуществото му е намаляло
с тази сума.
Относно третият
елемент от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ - пряка и непосредствена
причинна връзка между отменения акт и вредите, съдът приема, че е налице
причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен
акт и причинената вреда, изразяваща се в заплатен адвокатски хонорар. Заради
издаването на незаконосъобразното Разпореждане № 2113-08-879#7/ 17.07.2023 г. на
Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали ищецът е сключил договор с адвокат,
който да осъществи професионално защитата му пред осигурителния орган - да
извърши процесуални действия по отмяна на акта и по този начин да защити
довереника си. Действително, адвокатската защита не е задължителна в хода на
развиващо се пенсионно производство и при оспорване на разпореждането на
ръководител „ПО“ по административен ред, но с оглед исканото отпускане на
ЛПОСВ, която е предназначена да осигури средства за препитание на лицето, тя е
наложителна. Точно заради издаването на незаконосъобразния административен акт
се е наложило ангажирането на специалист, който да извърши необходимите
процесуални действия. По тези съображения съдът приема, че заплащането на
адвокатски хонорар от ищеца за осъществяване на правна помощ в хода на
производството по административно оспорване на разпореждането на ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е в пряка и непосредствена връзка с издадения
(впоследствие отменен) административен акт. Налице са достатъчно данни, че
правната услуга е реално извършена - жалбата срещу разпореждането е подадена и
подписана от упълномощения адвокат; същата е подробна и мотивирана.
По изложените
съображения съдът намира, че искът е основателен. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 500.00
лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди на ищеца, в
резултат на отменен незаконосъобразен административен акт, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Настоящият състав на съда не споделя възражението на
пълномощника на ответника за прекомерност на претендираното
обезщетение, тъй като е към минимума, предвиден в разпоредбата на чл.9, ал.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията от бр. 68 от 31.07.2020 г. на ДВ.
При този изход на
спора е основателна претенцията на ищеца за присъждане на разноски по
настоящото дело. Реално доказани са направени
разноски в размер на 500 лв. съгласно ДПЗС с дата 08.12.2023 г. и 10.00 лв. -
внесена държавна такса за предявяване на ИМ. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, НОИ
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 510
лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 203 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Съдът:
Р Е Ш И:
Осъжда Национален
осигурителен институт, град София, да заплати на Х.Х.А.
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско
възнаграждение), причинени от отменено по съответния ред Разпореждане № 2113-08-879#7/
17.07.2023 г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Осъжда Национален
осигурителен институт, град София, да заплати на Х.Х.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 510 лв. (петстотин и десет лева), представляващи
направени деловодни разноски в настоящото производство.
Решението може да се
обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението
да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: