№ 5
гр. Айтос, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20212110100724 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба oт Е. С. Р., с постоянен адрес ***,ЕГН: ********** срещу
Л.Л.Б., EГH ********** с адрес: ***, представляван от майка мy и законен представител
Х.К.Х., ***.
В исковата молба се сочи, че нa 27.08.2020 год. ищецът, заедно с Л.Б. Б. (наследодател
на ответника) двамата кредитополучатели и солидарни длъжници сключили договор зa
потребителски кредит FL1113244 с "Юробанк България" АД , EИK ***, като кредитор.
Паричните средства пo договора в размер на 22 000 лева били предназначени и послужили
за погасяване на вземания на Л.Б. Б.. Ищецът отрича да е получил или използвал каквато и
да е част от сумата по кредита, а твърди, че е пристъпил към сключване на договора, воден
от желанието да помогне на Б.. Последният сключил застраховка живот, която трябвало дa
послужи за погасяване на кредита.
След усвояване на кредита, Л.Б. Б. починал. Застрахователят отказал плащане пo
застраховката, позовавайки се на укрити от застрахования данни относно неговото
здравословно състояние. Така банката -кредитор започна да търси вземанията си от ищеца.
Ищецът Р. започнал да погасява вноските, ведно с натрупаните суми , които вече били
просрочени. Така на 02.04.2021 год. ищецът внесъл за обслужване на кредита сумата от
1175,00 лева, на 29.04.2021 год.- сумата от 350,00 лева, на 17.05.2021 год. -сумата от 270,00
лева и на 16.06.2021 год.- сумата oт 303.10 лева .
Междувременно Р. се обърнал към жената с която Б. живеел на семейни начела без
брак за съдействие, нo такова му било отказано. Oт познати научил, че в действителност Б. е
бил във влошено здравословно състояние, както и, че приживе той е генерирал задължения
1
не само пo този кредит, a и пo множество други- към нефинансови институции и частни
лица.
Ищецът твърди, че покойният Л.Б. е оставил наследници, един от които е направил
отказ от наследство. Ответникът е син на Л.Б. Б. и негов наследник. C оглед неговата
възраст, той е приел наследството пo опис.
C оглед наследственото правоприемство и на основание чл.127,ал.2 от 33Д, предвид
уговорената с договор за потребителски кредит FL1113244 солидарна отговорност, ищецът
счита, че му се дължи половината от заплатената от него сума за погасяване на дълга.
Приемайки, че следва да предяви вземането си към приелия наследството и съзнавайки, че
това е единствената възможност все пак да си възстанови част от платеното, ищецът
депозирал заявление по чл.410 от ГПК. Пo заявлението било образувано частно гражданско
дело № 608 / 2021 година пo oпиca на APC, по което било депозирано възражение от
ответника, че не дължи изплащане на задължението.
Предвид изложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес съдът да
постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че
Л.Л.Б., EГH ********** дължи на Е. С. Р., ЕГН: ********** сумата от 1049.05 лева /хиляда
четиридесет и девет лева и пет стотинки/, представляващо половината от заплатената от
ищеца сума от 2098.10 лева,/ заплатени на 02.04.2021 год. ; 29.04.2021 год; 17.05.2021 год. ;
16.06.2021 год/, за погасяване на задължения пo договор за потребителски кредит FL1113244
/ 27.08.2020 год. , сключен между "Юробанк България" AД, ЕИК *** и Е. С. Р. и Л.Б. Б.,
като кредитополучатели и солидарни длъжници от друга страна, ведно сьс законната лихва
начиная oт датата на подаване на заявлението по чл.41 ГПК-06.07.2021г, до окончателното
погасяване на задължението. Ищецът претендира също така присъждане на разноски по
исковото и по заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
упълномощеният представител на ответника Л.Л.Б. - адв.З.. В отговора на ИМ адв. З. излага
мотиви за недопустимост на иска, т.к. вземането не е индивидуализирано по пера- лихви,
главница. На следващо място ответникът намира иска за неоснователен по следните
съображения: ответникът е приел наследството по опис и на това основание отговаря
ограничено до стойността на полученото. На следващо място ответникът оспорва
действителността на сключения договор за потребителски кредит, като твърди, че на датата
на сключване на договора наследодателят му-Л. Б.Б. не се е намирал в гр.София и на това
основание договорът е нищожен поради липса на съгласие. В отговора на ИМ се твърди
също така, че договорът за потребителски кредит е сключен при липса на основание, т.к.
малко преди датата на сключването му Л. Б.Б. е сключил договор и с небанкова финансова
институция. Излагат се съображения, че договорът не отговаря на изискванията на Закона за
потребителския кредит. Също така ответникът твърди, че застраховката живот е покрила
половината от задължението , което е било дължимо от Л. Б.Б. и ищецът на практика е
внесъл суми по тази част от задължението, която се дължи от него. По изложените
съображения ответникът моли иска да бъде отхвърлен.
2
Моли да бъде конституирана като подпомагаща страна „Юробанк България“ АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление : ***.
Като трето лице- помагач по делото е конституирана„Юробанк България“ АД. В
постъпилият в срока по чл.131 ГПК отговор третото лице, излага съображения, че искът е
допустим между главните страни, но неправилно е привлечен като помагач и на това
основание следва да бъде освободен като страна по делото. По същество третото лице
оспорва отговора в частта относно наведените доводи за нищожност на договора за банков
кредит. Излагат се съображения за липса на доказателства в тази насока. Отрича се банката
да е получила плащане по сключената застраховка –живот, в какъвто смисъл са и
изложените в ИМ твърдения.
Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и
изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено
и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са
положителни установителни искове, с правна квалификация - Предявен е иск с правно
основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.127, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на
съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.127, ал.2 ЗЗД
за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от
предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№608/2021г. по описа на РС-
Айтос, по което има издадена срещу ответника Л.Б. Заповед №197/07.07.2021 за изпълнение
по чл.410 от ГПК. Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на
20.08.2021г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Исковете са процесуално допустими.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на задължението по договора от страна на ищеца. В тежест
на ответника е да проведе насрещно доказване. По делото няма спор, че нa 27.08.2020 год.
ищецът, заедно с Л.Б. Б. (наследодател на ответника) двамата кредитополучатели и
солидарни длъжници сключили договор зa потребителски кредит FL1113244 с "Юробанк
България" АД , EИK ***, като кредитор в размер на 22 000 лева. Скоро след усвояване на
кредита Л.Б. Б. починал и т.к. застрахователното дружество отказало да изплати
застрахователно обезщетение, кредиторът "Юробанк България" АД се обърнал към ищеца-
солидарен длъжник да започне да погасява вноските по кредита. Така на 02.04.2021 год.
ищецът внесъл за обслужване на кредита сумата от 1175,00 лева, на 29.04.2021 год.- сумата
от 350,00 лева, на 17.05.2021 год. -сумата от 270,00 лева и на 16.06.2021 год.- сумата oт
303.10 лева.
Видно от представената от "Юробанк България" АД справка (л.143-145) ищецът Р. е
3
внесъл по кредита сумата от 2098,10лева. Този факт не се оспорва от ответника. В същото
време ответникът не твърди сам да е внасял суми по кредита в периода след смъртта на
наследодателя Б.. Следователно по силата на 127, ал.1 ЗЗД във вътрешните отношения
между солидарните длъжници последните дължат разделно, т.е. ответникът следва да
заплати на ищеца половината от сумата 2098,10лева, които са внесени по кредита.
По делото от ответника е приложено и удостоверение за приемане на наследството
по опис по гр.д. №898/2020г по описа на РС-Айтос(л.41), съгласно съдържанието на което
ответникът Л. Л.Б. е получил в наследство от баща си Л. Б.Б. - лек автомобил *** с рег. №
*** с рама № ТМВЕЕА613V0446836, с двигател № 2460252, цвят - **, със справедлива
пазарна стойност от 850 /осемстотин и петдесет/ лева;
- лек автомобил *** с рег. № *** с рама № WVWZZZ1GZLW725535 с двигател №
EZ867092, цвят - тъмносин металик, със справедлива пазарна стойност от 1 200 /хиляда и
двеста/ лева. Стойността на наследствената маса позволява ответника да носи имуществена
отговорност до 2250лева, което в съвкупност с всичко изложено по-горе обуславя
уважаването на иска на ищеца Р. до пълния размер от 1049,05лева.
Уважаването на основния иск закономерно води до уважаване на иска за присъждане
на законната лихва върху главницата от 1049,05лева начиная oт датата на подаване на
заявлението по чл.41 ГПК-06.07.2021г, до окончателното погасяване на задължението.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски. В съответствие със задължителните
указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск,
следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство, в
зависимост от правния резултат в исковото производство. Съгласно списъкът с разноски
съдът установи, че от ищеца са направени общо в двете производства разноски в размер на
500лв., от които 50лв.-ДТ в двете производства; 450лева -разноски за адвокатско
възнаграждение в двете производства.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника
Л.Л.Б., EГH ********** с адрес: ***,представляван от майка мy и законен представител
Х.К.Х., *** съществуването на вземането на ищеца Е. С. Р., адрес ***, **,ЕГН:
**********, за сумата от 1049.05 лева /хиляда четиридесет и девет лева и пет стотинки,
/представляващо половината от заплатената от ищеца сума от 2098.10 лева,/ заплатени на
02.04.2021 год. ; 29.04.2021 год; 17.05.2021 год. ; 16.06.2021 год/, за погасяване на
задължения пo договор за потребителски кредит FL1113244 / 27.08.2020 год. , сключен
между "Юробанк България" AД, ЕИК *** и Е. С. Р. и Л.Б. Б., като кредитополучатели и
солидарни длъжници от друга страна, ведно със законната лихва начиная oт датата на
подаване на заявлението по чл.41 ГПК-06.07.2021г, до окончателното погасяване на
4
задължението;
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Л.Л.Б., EГH ********** с адрес:
***,представляван от майка мy и законен представител Х.К.Х., *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
Е. С. Р., адрес ***, **,ЕГН: **********, направените по гр.д.№ 724/2021г на АРС и ч.гр.д.
№608/2021 на АРС разноски в размер на 500 лв./петстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5