РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. Бургас, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20202100502233 по описа за 2020 година
С решение № 93 от 15.07.2019г., постановено по гражданско дело №
280/2019г. по описа на Районен съд Малко Търново е осъдена Главна
дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с
адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на Н. Т. П.,
ЕГН ********** от гр. Ц., ул.„П.“ № *, ет.*, сумата от 1685,51 лева главница,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. – разликата между
положения нощен труд и преизчисления дневен такъв с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане. Главна дирекция “Гранична
полиция“ е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 127,80 лв.,
представляваща равностойността на непредоставени ободрителни напитки по
време на положените от ищеца 213 нощни дежурства за периода от
01.09.2016г. до 01.09.2019г., като искът е отхвърлен за сумата от 18 лв. до
претендираната сума от 145,80 лв.
Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните
1
работи, е осъдена да заплати на Н. Т. П. сумата от 400 лева съдебно-
деловодни разноски, както и да заплати по сметка на Малкотърновския
районен съд държавна такса в размер на 117,42 лева и 210 лева разноски за
експертиза. С горепосоченото решение Н. Т. П., е осъден да заплати на Главна
дирекция “Гранична полиция“ сумата от 52,67 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Янка Табакова,
съдебен адрес: гр.Елхово, ул.“Морава“ № 1. Жалбата е подадена в срок, от
лице, имащо правен интерес, поради което е допустима.
Въззивникът твърди, че решението на РС- Малко Търново е неправилно
поради нарушение на материалния закон и е немотивирано. Заявява, че за
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-
часови смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето,
което е отработил, съответно е компенсиран положеният извънреден труд,
ако такъв е налице. Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и не намира
приложение КТ, тъй като нито в ЗМВР , нито в ЗДСл има непряко
препращане към нормите на КТ - че за неуредените случаи се прилага
съответното този нормативен акт.Ако законодателят е счел, че материята
следва да се уреди идентично с тази в КТ, препращането е пряко, като се
посочват примери в тази насока. Въз основа на законова делегация са приети
подзаконови нормативни актове, които регламентират детайлно съответната
материя. На осн.чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.9 ЗМВР през исковия период
са издадени няколко наредби на министъра на вътрешните работи- Наредба
№8121з-407/11.08.2014г.,Наредба №8121з-592/25.05.2015г, Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Тези подзаконови нормативни актове
уреждат идентична материя с НСОРЗ, НРВПО и Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация. Това означава, че служебното
правоотношение на ищеца, като държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР
се регламентира от разпоредбите на специалните спрямо КТ и ЗДСл
2
нормативни актове- ЗМВР и издадените въз основа на него наредби. За
процесния период относими са Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба
№ 8121з-908 от 02.08.2018г. Оспорен е изводът на съда, че по отношение на
държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на НСОРЗ,които
според въззивника се прилагат само за работниците по трудови
правоотношения. Счита, че държавните служители –полицейски органи,
полагащи нощен труд имат защита изразяващи се в по-високо заплащане и
по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в
компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други
придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези за другите държавни
служители и работещите по трудово правоотношение.
Нормите на ЗМВР уреждат по-високо възнаграждение за служителите в
МВР, което включва и заплащане на нощния труд, независимо дали той е
положен или не, и на тези служители не се начислява допълнително
възнаграждение за положен нощен труд. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ не се
прилага към полицейските служители, тъй като не са налице две от
предпоставките за това: дневното и нощното работно време да са с различна
продължителност и трудово възнаграждение да е заработено по трудови
норми. Тъй като продължителността на дневното и нощното работно време за
полицейските служители е еднаква : 8 часа, то коефициентът на
преобразуване на нощния труд в дневен би бил 1. Счита, че неоснователно
съдът е уважил претенцията на ищеца за заплащане на равностойността на
ободряващите напитки. За исковия период са действали няколко заповеди за
определяне размера на сумите за безплатна храна на служителите в МВР,
извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда и
ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до
6,00 часа, като във всяко от тях е предвидено, че сумата за ободряващи
напитки е до 0,60лв, като точна сума не е конкретизирана. Съобразно чл.12 от
Наредба №8121з-792/29.10.2014г и чл.10 от Наредба № 8121з-
904/30.07.2015, ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.
Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с
което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за
двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
3
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответната
страна – Н. Т. П., ЕГН **********, чрез адв.Иван Киселичков, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ № 5, ет.1, с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Твърди се, че по фактическата обстановка е напълно изяснена
по делото. Направен е анализ на правната уредба по Кодекса на труда и
ЗМВР, като и издадените въз основа на законова делегация подзаконови
нормативни актове. Счита, че липсата на правило, което да определи
методология за превръщането на нощните часове в дневни по отношение на
държавните служители – полицейски органи, води до извод за непълнота на
уредбата и следва да намери приложение чл.9 от НСОРЗ, защото обратното
би поставило в неравностойно положение полицейските служители спрямо
работниците и служители, чийто правоотношения се регулират от КТ и
НСОРЗ. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, с
категоричност се установяват положените от ищеца работни часове и
съответно тяхното заплащане.
Изразява несъгласие с твърденията на ответника, че ободряващите
напитки не могат да се компенсират с пари. Неизпълнението от страна на
работодателя да предостави тези напитки определя правото на служителя да
търси изпълнение, което обаче не може да бъде реално такова, тъй като
напитките следва да се предоставят в точно определен момент, а именно по
време на нощно дежурство, поради което служителят има право на парично
обезщетение.Когато едно задължение не е изпълнено виновно и
последващото реално изпълнение е лишено от интерес, това води до
трансформация на задължението в задължение за парично обезщетение.
Моли да се потвърди обжалваното решение и да бъдат присъдени
разноските по делото.
Съдът като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и
събраните по делото доказателства , намира за установено от фактическа и
правна страна следното :
Производството е образувано пред първоинстанционния съд по
предявен от Н. Т. П. , от гр.Ц., ул.“П.“ №*,ет.* ,чрез адв.Киселичков ,съдебен
адрес : гр.Бургас, ул.“Васил Левски“№ 5,ет.1 против Главна дирекция
„Гранична полиция“-МВР иск за присъждане на сумата 1184,04 лв,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в
4
размер на 205,92 часа, за периода от 01.09.2016г до 01.09.2019 година,
получени при преизчисляване на положения 1616 часа нощен труд с
коефициент 1,143,ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска- 18.12.2019г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че
ищецът през исковия период е полагал труд на длъжност старши полицай, в
02 група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ Малко Търново при
РД”ГП”-Елхово.Същата е на структурно подчинение на ГД“Гранична
полиция“ към МВР.Ищецът е със статут на държавен служител. За
положения извънреден труд от 205,92 часа , получени след преизчисляване
на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не е
заплатено дължимото допълнително възнаграждение. В хода на
производството, размерът на претенцията за възнаграждение за положен
извънреден труд е увеличен на 1685,51 лв за 243 часа извънреден
труд.Предявен е и обективно съединен иск за заплащане на сумата 270лв
,представляваща дължимо заплащане на равностойността на ободряващи
напитки, които не са осигурени от ответника за периода от 01.09.2016г до
01.09.2019г. Впоследствие е направен отказ от иска за сумата над 145,80лв.
Предявените искове са с правно основание чл.178,ал.1,т.3,
вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР /преди изменението с ДВ бр.60/2020г/ и чл.181,ал.3
ЗМВР/ в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/2020г/.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е
оспорила иска.Твърди се, че по отношение на ищеца намират приложение
нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в Наредбите на
министъра на вътрешните работи от 2016г и 2018г.От действалите през
исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба №8121з-
776/29.07.2016г и Наредба №8121з-908 от 2.08.2018г на министъра на
вътрешните работи изчерпателно уреждат основанието и реда на изплащане
на възнаграждение за нощен труд и по отношение на държавните служители
в МВР не са приложими разпоредбите на НСОРЗ.Те са приложими само за
работници по трудово правоотношение. Счита, че е налице изрична уредба,
касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния
труд при сумирано отработено време на тримесечен период. Липсват
празноти в ЗМВР ,които да налагат приложение на НСОРЗ.Цитирана наредба
не се прилага за полицейските служители, тъй като не са налице
5
кумулативните предпоставки за това : продължителност на нощното работно
време ,по-малка от продължителността на дневното и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Счита също ,че превръщането
на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане на
нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.По отношение на втория
обективно съединен иск счита,че съобразно чл.12 от Наредба №8121з-
792/29.10.2014г и чл.10 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015, ободряващите
напитки не могат да се компенсират с пари.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е
изложил мотиви ,че цитираните в отговора на исковата молба наредби на
министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е
съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на
такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на
работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън
редовното работно време ,режима на дежурство, времето за отдих и почивка,
следва да намери приложение общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата,тъй като в противен случай ще се стигне
до поставяне на държавните служители- полицейски служители в по-
неблагоприятно положение от работещите по трудово правоотношение.
Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място,т.е.1,143.По отношение на претенцията за
изплащане на обезщетение за непредоставени ободряващи напитки за исковия
период е прието, че при неизпълнение на задължението на ответника да
предостави такива напитки, правото на служителя се трансформира в
претенция за заплащане на неполучените напитки.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по
останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
6
По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на
решението, съдът намира следното :
Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на
държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,като през
процесния период е заемал длъжността старши полицай ,в 02 група „Охрана
на държавната граница“ към ГПУ Малко Търново при РД”ГП”-
Елхово.Същата е на структурно подчинение на ГД“Гранична полиция“ към
МВР. Безспорно е също така,че за периода от 01.09.2016г до 01.09.2019г той е
полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22
часа до 6 часа ,като нощният труд е 1702 часа /в този смисъл заключението
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото
лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в
дневен, с коефициент 1,143, той възлиза на 1945 часа. Разликата между
отчетения нощен труд и преизчисления е 243 часа, той не е заплатен ,а
дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след
преизчислението е в размер на 1685,51 лв.
Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра
на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187,ал.9
ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата , времето
за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде
преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са
налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента
1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след
направеното преизчисление не се кумулира извънреден нощен труд.При
извършено преизчисление се цели да се установи има ли положен извънреден
труд, а няма за цел да определя часовете нощен труд над нормата за такъв, за
който се дължи допълнително възнаграждение.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд
7
/чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ
бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-
сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР, преди изменението с ДВ
бр.60/2020г /. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр.
ал.6 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Разпоредбата на чл.143,ал.1
КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който
се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на
работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е
посочено ,че извънреден е трудът, който се полага от държавния служител,
извън установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл,
въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2
на същия законов текст е налице препращане към КТ относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е положил
извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното
време. Безспорно ищецът има качество държавен служител –полицейски
орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ преди
изменението с ДВ бр.60/2020г/ е предвидил ,че при работа на смени е
възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа,като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са
максимално допустимите, но не и че това нормалната продължителност на
работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят
е използвал термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. Аргумент в
подкрепа на това е ,че след изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/
вече нормативно е определена нормалната продължителност на работното
време през нощта на 8 часа. Поради това съдът не споделя тезата на
въззивника ,че нормалната продължителност на работното време през нощта
за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на
8
нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР
не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през
нощта. За процесния период са действали няколко наредби на министъра на
вътрешните работи -Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-
908/02.08.2018г, като само предходната наредба от 2014г съдържа правило,
че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен
труд се умножава по коефициент 0,143, като полученото число се събира с
общия брой отработени часове през отчетния период. Следва да се отбележи,
че редът и начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е
уреден в КТ , ЗМВР или ЗДСл. То е предмет на подзаконова нормативна
уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения това става
чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време ,почивките и
отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни
за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените часове от
работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ
пред инспекцията по труда.Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от
01.01.2018г ,но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание от
2007г, когато е приета и не следва да се изключва от приложение за
работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй
като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8
часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира
коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на
основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/преди изменението
от 2020г/ ,с изключение на наредбата от 2014г, не съдържат регламентация,
аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по
–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова
9
норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през
нощта за държавните служители , вкл.и тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то
настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат
разпоредбите,които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта
на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.В случая става дума за непълнота, а не за празнота на
законов акт, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за
нормативните актове.След като е безспорно ,че полицейските служители са
държавни служители,то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи
общия ЗДСл.Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР
№6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по
трудови договори и такива по служебно правоотношение,като тези от втората
група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях.Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители,а също и спрямо работниците и
служителите,работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия
ЗМВР да няма законова делегация,препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-
бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено
нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата
на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.Чл.50а ,ал.2
от ЗДСл също препраща към КТ ,относно продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд.При липсата на нормативно уредена
нормална продължителност на работното време през нощта за полицейските
служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа
при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на
ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно
липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се
превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като
размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
10
наредбите ,издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на
непълнота на уредбата, следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на
чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време ,установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място ,т.е.приложимият коефициент е 1,143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на
отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно
време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете,
получени над определената норма часове (след превръщането на нощните
часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд.Поради
това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР и че след превръщането на
нощните часове в дневни не се кумулира извънреден труд.Не става дума за
извънреден нощен труд,както се сочи във въззивната жалба и каквато
конструкция законът не познава-става дума за извънреден труд ,т.е. такъв,
над нормата работно време за тримесечен период.
Съдът намира ,че следва да изложи мотиви във връзка с решение на
СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално
запитване, отправено от РС –Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква
а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня.Съдът е приел,че във всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния
11
труд.В националното законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и
през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на
нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така ,че
отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия състав.В
тази връзка са изложени мотиви в решението. От друга страна,
предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен час и
ободряващи напитки, според съдът, не може да компенсира особената тежест
на нощния труд,по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има
предвид, че посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ , и
работниците по трудово правоотношение също получават допълнително
възнаграждение в този размер за всеки отработен част нощен труд, което
води до извод,че в това отношение е налице равно третиране между
държавните служители в МВР и работещите по трудово
правоотношение.Остава обаче различното третиране на двете категории лица
по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава
,че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв на час не съставлява
компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен от
прилагания за работещите по трудово правоотношение.Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма продължителност
на нощния труд. Останалите посочени от въззивника придобивки- по –
високо заплащане,по-висока степен на социална закрила, намиращи
изражение в компенсирането на извънредния труд и други придобивки, по-
благоприятни от тези на държавните служители по ЗДСл и лицата, работещи
по трудови правоотношения, съдът не счита като такива, компенсиращи
конкретно тежестта на полагания нощен труд.По отношение на приетото от
СЕС ,че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в законодателството на
държава –членка нормалната продължителност на нощния труд от седем част
за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор ,вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий,т.е. е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази
цел, следва отново да се има предвид ,че до 2020г няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите,такава е определена по-
късно.Не са изложени доводи от въззивника ,обосноваващи различно
12
третиране, които да бъдат възприети като обективен и разумен критерий,
свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на
часовете положен нощен труд в дневен.Показателно е,че до м.август 2016г
наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и
отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от
закона цел.Но дори да се приеме,че такава е налице,както бе посочено по –
горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
По претенцията за заплащане на обезщетение за непредоставени
ободряващи напитки: съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР /в относимите му за спора
редакции/ на служителите, полагащи труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., се
осигуряват ободряващи напитки. Условията и редът за предоставяне на
напитките се определят с отделна наредба на министъра на вътрешните
работи. През процесния период 2016 г. - 2019 г. действа Наредба № 8121з-
904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на
безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през
нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., действаща и понастоящем. Тя съдържа
разпоредба, съгласно която ободряващите напитки не могат да се
компенсират с пари - чл. 10 (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г., в сила от 04.08.2020
г.). Настоящият въззивен състав намира, че забраната следва да бъде
тълкувана в смисъл, че не може задължението на работодателя за
предоставянето на ободрителните напитки за конкретни дежурства да бъде
изпълнено чрез заплащане на тяхната левова равностойност, вместо чрез
реалното им предоставяне, тъй като те имат целево предназначение, както и
не може служителят да откаже да получи своевременно предоставени
ободрителни напитки и да претендира от работодателя заплащане на тяхната
парична равностойност. Тази забрана обаче не означава, че когато
работодателят не е изпълнил своевременно задължението си да осигури
ободрителни напитки, служителят не може да получи обезщетение вместо
изпълнение по общото правило на чл. 79 ЗЗД, равняващо се на паричната
стойност на непредоставените напитки. Невъзможността на кредитора
/служителя/ да иска обезщетение вместо изпълнение на посоченото натурално
задължение при неизпълнение на същото би означавало, че посоченото
13
задължение е лишено от юридическа санкция, тъй като реалното изпълнение
на това задължение след изтичане на периода, за който се дължи, също е
невъзможно, доколкото ободряващи напитки се дължат само по време на
реално полагания нощен труд, но не и след това. Липсата на възможност
както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение
вместо изпълнение в полза на кредитора би довело до резултат длъжникът да
се освобождава от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение.
Поради това въззивният съд намира възражението на въззивника за
недопустимост на присъждането на левовата равностойност на напитките за
неоснователно.
Тъй като в жалбата липсват други оплаквания във връзка с
възприетата фактическа обстановка от районния съд ,съдът намира ,че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено с горните мотиви.
По разноските : направено е искане от въззиваемия за присъждане
на разноски във въззивното производство.Представени са доказателства за
реално сторени такива –договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че за заплатени 400лв с ДДС адв. възнаграждение. Във
въззивната жалба се прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение по чл.78,ал. 5 ГПК.Възражението е неоснователно:
минималното възнаграждение по Наредба №1/2004г за минималните размери
на адв.възнаграждения е в размер на 428лв с ДДС.Поради това следва да се
присъдят на въззиваемия направените разноски в пълен размер.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №93/15.07.2020г, постановено по гр.д.
№280/2019г на районен съд – Малко Търново в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ –МВР, с адрес на
призоваване : гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на Н. Т.
П., ЕГН **********, гр.Ц., ул.П. № *, ет.* сумата 400 лв, представляваща
14
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15