Определение по дело №521/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 и сл. от АПК, вр.чл. 124 от Закона за държавния служител.

Образувано по жалба на Д. Г. Ц., чрез пълномощника адв. М., срещу Заповед № 60/15.04.2024г., издадена от кмета на Община Пазарджик, с която е прекратено служебното правоотношение за длъжността Директор на Дирекция „Социални дейности“ в Община Пазарджик, с ранг I-ви младши, назначена със Заповед №203/07.05.2020г., считано от 15.04.2024г., поради съкращаване на длъжността, и е наредено да се изплатят обезщетения по чл.106, ал. и ал.4 от ЗДСл.

Настоящият съдебен състав, като прецени жалбата и изложеното в нея счита, че жалбата е редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, при спазване изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Относно претенцията за присъждане на обезщетение за времето, през което оспорващият е останал без работа поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение, съдът намира следното: Искането е с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл, съгласно който държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца, а когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Изречение последно определя и начина на определяне на обезщетението: брутната заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Моментът на признаване на уволнението за незаконно е моментът на влизане в сила на съдебното решение по делото. Следователно, към настоящия момент не може да се определи размерът на брутната заплата, тъй като същата следва да се определи към последващ постановяването на решението момент – датата на влизането му в сила. Поради това и на основание чл. 206, ал. 1 АПК, тъй като разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на административния акт, следва да се постанови разделяне на съдебното производство по предявения от жалбоподателя иск за обезщетение за времето, през което същият е останал без работа, като жалбата, заедно с препис от настоящото определение и препис от Заповед № 60/15.04.2024г., издадена от кмета на Община Пазарджик, се докладва на председателя на съда за образуване на отделно производство.

Предвид обстоятелството, че жалбата е депозирана директно в съда, от ответника следва да бъде изискана административната преписка по издаването на обжалвания ИАА.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

РАЗДЕЛЯ производството по делото.

Производството по адм. дело № 521/2024 г. ще продължи по жалбата на Д. Г. Ц., чрез пълномощника адв. М., срещу Заповед № 60/15.04.2024г., издадена от кмета на Община Пазарджик, с която е прекратено служебното правоотношение за длъжността Директор на Дирекция „Социални дейности“ в Община Пазарджик, с ранг I-ви младши, назначена със Заповед №203/07.05.2020г., считано от 15.04.2024г., поради съкращаване на длъжността, и е наредено да се изплатят обезщетения по чл.106, ал. и ал.4 от ЗДСл.

Съединеният с оспорването иск за изплащане на обезщетение за времето, през което чрез Заповед № 60/15.04.2024г., издадена от кмета на Община Пазарджик, с която е прекратено служебното правоотношение Д. Г. Ц. не е била на служба, да се докладва на председателя на Административен съд – гр. Пазарджик за образуване на отделно съдебно производство, с прилагане на преписи от жалбата, настоящото определение и оспорената Заповед.

КОНСТИТУИРА страните по делото:

ОСПОРВАЩ - Д. Г. Ц., чрез пълномощника адв. М..

ОТВЕТНИК – кмета на Община Пазарджик.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 27.06.2024г., от 10,30 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на основание чл.163, ал.3, вр.чл.170, ал.1 от АПК на оспорващия, че носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение на ответника, с указание, че в 14-дневен срок може да представи писмен отговор и да посочи доказателства, които иска да бъдат събрани в настоящето съдебно производство.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл.163, ал.2 от АПК може да представи писмен отговор и приложи доказателства към него в 14-дневен срок от получаване на настоящото определение, с препис за жалбоподателя.

УКАЗВА на основание чл.163, ал.3, вр.чл.170, ал.1 от АПК на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника, че носи доказателствена тежест за установяване липсата на основание за произнасяне по отправеното искане.

УКАЗВА на ответника в 7-мо дневен срок да представи административната преписка в цялост по обжалваната Заповед, ведно с посочените в жалбата писмени доказателства, като относими към предмета на делото.

УКАЗВА, на основание чл.170, ал.3 от АПК, вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, че е в тежест на всяка от страните да докаже твърдените от нея положителни факти.

УКАЗВА на страните, че всички доказателства, с които разполагат следва да се представят в първото по делото заседание. В противен случай носят отговорността по чл. 92а ГПК, вр.чл.144 от АПК - страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба.

СЪДЪТ, на основание чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК предупреждава страните за следното:

Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лицата не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните, ведно с призовките, на основание чл.138, ал.3 АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.