Определение по дело №413/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 август 2020 г.
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20202300500413
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№ ......................   10.08.2020г., гр.Ямбол

 

 

          ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито заседание на 10.08.2020г. в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                                МАРТИНА КИРОВА

                  

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 413/2020г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба от Главна Дирекция "Гранична полиия" към МВР гр.София, против решение № 76/19.06.2020г. на ЕРС, постановено по гр.д.№ 51/2020г. по описа на ЕРС, с което първоинстанционният съд осъжда Главна Дирекция "ГП" към МВР гр.София да заплати на И.Г.Г., ЕГН **********,  с адрес: ***, сумата 1704.23 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.  получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху същата,  считано от  датата на подаване на исковата молба – 01.10.2019г. до окончателното й изплащане, и разноски 360лв.

Производството е във фаза преди даване ход на делото в насроченото при условията на чл.312, ал.1, т.1 от ГПК, на 11.08.2020г. от 11.00 часа о.с.заседание, за което към настоящия момент страните не са редовно и своевременно призовани предвид на неприобщените като невърнати адресирани до тях съобщения, ведно с Определението на ЯОС от 31.07.2020г., съдържащо извършения доклад по чл.268 от ГПК на въззивната жалба и отговора по нея, поради което ЯОС намира да отбележи следното:

Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло като незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период приложими са Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане  и по- висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което предявения иск да бъдат отхвърлен. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока за отговор на въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия И.Г., чрез адв.С К., в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.

На настоящия състав на ЯОС е служебно известно обстоятелство, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-262/ 2020 г., образувано по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция – РС-Луковит на 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. по описа на същия съд, при страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител - адв.Виктория Петрова от АК-Плевен, и ответник - ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с предмет идентичен на настоящия, в което са включени следните въпроси, поставени в контекста и на настоящото производство:

1./ Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?;

2./ Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в  публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?;

3./ Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС, е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/. Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК. В този смисъл са и Определение №444 от 11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020 г. по дело №94/2020 г. на ВКС, ГК, III г.о. Поради това след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела /това висящо пред РС-Луковит и настоящото въззивно производство/ въпроси и след като е сезиран вече, всеки следващ български съд следва да спре производството пред себе си.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва  на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК да спре производството по настоящото дело до произнасянето на Съда на Европейския съд по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.

На основание изложеното, ЯОС

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

СПИРА на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК производството по възз.гр.д.№413/2020 г. по описа на ОС-Ямбол до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.

Делото да се докладва всеки месец, за проверка относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас, в едноседмичен срок, считано от връчването на препис от него на страните.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                            2.