РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. Бургас, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500558 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген.
Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, против
Решение № 10/04.01.2022г., постановено по гр.д. №1733 по описа на РС
Бургас, с което е отхвърлен предявен от „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД иск за приемане за установено по отношение на В. Г. П. с ЕГН
**********, че ответника дължи на ищеца сумата от сумата 352, 60 лева
/триста петдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща неплатена
цена за доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № 923878, и имот,
находящ се на адрес: гр.*** ж.к. *** ул.*** № **, ***, за периода от
19.12.2017 година до 16.09.2020 година, за които задължения в периода от
25.01.2018 година до 25.09.2020 година са издадени фактури, сумата 29, 93
лева /двадесет и девет лева, деветдесет и три стотинки/, представляваща
лихва за забава, начислена върху главниците за периода от 26.02.2018 година
до 24.11.2020 година, с изключение на периода от 13.03.2020 година до
13.05.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от 352, 60
лева /триста петдесет и два лева и шестдесет стотинки/, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на 30.11.2020 година до окончателното й плащане, плащане което
1
е разпоредено със Заповед № 261 171 от 02.12.2020 година, постановена по
частно гражданско дело № 7 668 по описа на Бургаски районен съд за 2020
година, както и претенциите за присъждане на разноски, направени в
исковото и заповедното производство.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, тъй като първоинстанционния съд погрешно бил
приел, че ответникът не дължи претендираните суми, защото по силата на
отчуждителна сделка е прехвърлил имота след което не притежавал
качеството потребител на ВиК услуги. Жалбоподателят се позовава на чл. 9а
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. според който, отчуждителят като не е подал
заявление пред оператора за промяна на партидата към датата на
транслативната сделка сам се е поставил в ситуация да бъде изразходено
количеството вода. Аргументира се становището, че щом липсва уведомление
до оператора за промяна на собствеността на имота, то задължено лице
остава, лицето вписано като собственик към момента на завеждане на
партидата на имота. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново с което да бъде уважен предявения иск. Претендират
се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от В. Г. П., чрез
адв. Джема Мюмюнова – особен представител, в който се оспорва въззивната
жалба и се аргументира становището, че постановеното от РС Бургас решение
е правилно и законосъобразно. Твърди се, че от доказателствата по делото не
се установява възникнало облигационно отношение между ищеца и
ответника, поради което предявеният иск бил недоказан. Ответника бил
прехвърлил правото на собственост върху процесния обект още през 1997 и
към настоящия момент и процесния период нито бил собственик, нито
притежавал вещно право на ползване. Моли се за отхвърляне на въззивната
жалба и потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Ищецът твърди пред първоинстанционния съд, че ответникът е клиент
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на валидно възникнало и
съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги.
Ответникът притежавал качеството потребител в отношенията с дружеството
на основание чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи за водоснабден обект, с гореописания адрес –
гараж и партер, със заведена партида № 923878. Доставките са отчитани по
електронен път, като са взети предвид показанията на измервателните
средства – водомер, монтиран в санитарния възел на апартамента. Като
абонат ответникът следвало да заплаща потребените услуги в 30- дневен срок
2
от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия
на дружеството. По издадени фактури в периода от 25.01.2018 година до
25.09.2020 година, неплените в срок задължения са в размер на 352, 60 лева и
произтичат от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена
вода за периода от 19.12.2017г. до 25.09.2020г. Върху тези суми ответникът
дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
върху стойността по издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното й плащане, която е в общ размер на 29,93 лева.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът,
оспорва исковата претенция като недоказана. Поискал е да бъдат представени
документите, необходими за откриване на партида на ответника съгласно
общите условия на дружеството – заявление и документ, удостоверяващ
качеството на ответника като потребител. В писмения отговор е направено
възражение за изтекъл давностен срок за задължения с отчетен период по
фактурите от 25.01.2018 година, 26.02.2018 година и 26.03.2018 година.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Първоначално, в рамките на проведено заповедно производство по реда
на чл. 410 ГПК, въззиваемата страна "В и К" ЕАД се е снабдила със заповед
за изпълнение на парично задължение, като е издадена Заповед № 261 171 от
02.12.2020 година, постановена по частно гражданско дело № 7 668 по описа
на Бургаски районен съд за 2020 година, с която е разпоредено въззиваемият
– длъжник да заплати на "В и К" ЕАД сума в размер на 352, 60 лева /триста
петдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща неплатена цена за
доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № 923878, и имот,
находящ се на адрес: гр.*** ж.к.*** УЛ.*** № **, ***, за периода от
19.12.2017 година до 16.09.2020 година, за които задължения в периода от
25.01.2018 година до 25.09.2020 година са издадени фактури, сумата 29, 93
лева /двадесет и девет лева, деветдесет и три стотинки/, представляваща
лихва за забава, начислена върху главниците за периода от 26.02.2018 година
до 24.11.2020 година, с изключение на периода от 13.03.2020 година до
13.05.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от 352, 60
лева /триста петдесет и два лева и шестдесет стотинки/, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на 30.11.2020 година до окончателното й плащане. След подадено
възражение по чл. 414 ГПК въззивната страна е предявила искова молба пред
БРС, която е предмет на исково производство по чл. 422 от ГПК.
От представеното извлечение от за периода от 01.01.1997 година до
21.09.2020 година от партидата ответника В. Г. П. от Агенция по вписванията,
се установява, че в описната книга е вписан договор за покупко продажба от
23.05.1997 година, с който В. Г. П. продава на Г.В. П. поземлен имот в град
Бургас, апартамент на адрес: град ***, ж.к. *** ул. *** № **, ет.*, ап.*, гараж
№ 7 и гараж № 8 на същия адрес. Имота, до който е доставяна услугата от
3
ищеца, е на същия адрес и е индивидуализиран като партер и гараж и е
заведен в партидата с № 923878.
Съгласно изричната императивна уредба - § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на
ЗРВКУ и чл. 8, ал. 7 и ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, "потребители" на ВиК услуги са собственикът
или ползвателят на съответния водоснабден имот (каквото качество
наемателят няма), и именно те следва да отговарят за формираното
задължение към ВиК оператора за заплащане на предоставените услуги.
Съгласно чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004 г., промяната на носителя на
правото на собственост или на ползване на водоснабдения обект има действие
спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя. Едва от
тази дата промяната на носителя на правото на собственост по реда,
предвиден в общите условия, има действие спрямо оператора на ВиК услуги
на основание чл. 9а от Наредба № 4/2004 г. Следователно, новият собственик
дължи стойността на потребените след промяната на партидата количества
вода, а до тази дата, задълженията следва да се заплатят от предишния
собственик или ползвател, на основание чл. 63 от ОУ. Тази уредба касае
облигационните отношения между стария собственик и ВиК оператора и не се
отнася за отношенията между стария и новия собственик. Ако заплатените
количества вода реално са потребени от приобретателя на водоснабдения
имот, то отношенията между стари и новия собственик следва да се уредят
съобразно правилата за неоснователно обогатяване.
Съгласно чл. 58, ал.1 от ОУ на договора с ВиК дружеството, при
промяна на собствеността или на вещното право на ползване, новият и/или
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК
оператора в 30-дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или
закриване на партидата, като представят документи, удостоверяващи
собствеността. Понеже такава промяна не е отразена, то следва да се приеме,
че ответника има качеството потребител на ВиК услуги за процесния период.
В настоящия случай, не е налице промяна на партидата за исковия
период. Фактът, че партидата е заведената на В. Г. П. е елемент от
основанието на иска на дружеството и тежестта за доказването му е за ВиК
оператора. Този факт е доказан, с оглед представеният и неоспорен Протокол
от 25.02.2021 г./л. 88 от делото пред БРС/, който е подписан от В.П., в
качеството му на титуляр на партида № 923878.
С тези съображения настоящата инстанция намира установителния иск
за главното вземане за основателен. Поради това следва да се уважи и
претенцията за забава по чл. 86 ЗЗД.
Това налага обжалваното решение да бъде отменено и въззивния съд да
постанови уважаване на предявените искове.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноските и за двете съдебни инстанции и
разноските в заповедното производство съобразно указанията в Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10/04.01.2022г., постановено по гр.д. №1733 по
описа на РС Бургас, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79
ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, че В. Г. П. с ЕГН **********, дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3,
сумата от 352, 60 лева /триста петдесет и два лева и шестдесет стотинки/,
представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до
абонатен № 923878, и имот, находящ се на адрес: гр.*** ж.к. *** ул.*** № **,
***, за периода от 19.12.2017 година до 16.09.2020 година, за които
задължения в периода от 25.01.2018 година до 25.09.2020 година са издадени
фактури, сумата 29, 93 лева /двадесет и девет лева, деветдесет и три
стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена върху главниците за
периода от 26.02.2018 година до 24.11.2020 година, с изключение на периода
от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година, ведно със законната лихва върху
главницата от 352, 60 лева /триста петдесет и два лева и шестдесет стотинки/,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на 30.11.2020 година до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. П. с ЕГН **********
да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир
Вазов” №3, сумата в размер на 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/,
представляваща разноски за първоинстанционното, въззивното и заповедното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5