Р Е
Ш Е Н И Е
№
/ .09.2021
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1975 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Областна дирекция – Варна на министерство на вътрешните работи срещу Решение № 404/26.07.2021 година, постановено по НАХД № 1499/2021 година по описа на Районен съд - Варна, с което е отменен Електронен фиш Серия Г № 0029279.
Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди, че в обстоятелствената част на електронния фиш са описани относимите факти, посочена е правната квалификация на нарушението и е наложено съответно на санкционната разпоредба административно наказание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди електронния фиш. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. В писмено становище от 14.09.2021 година излага съображения за основателност на жалбата.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител. В писмено становище от 14.09.2021 година излага съображения за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на П.П.Л. *** срещу Електронен фиш Серия Г № 0029279, с който е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за административно нарушение по чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1 от Кодекса за застраховането затова, че като собственик на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Лупо“ с регистрационен № В **** НР не е сключила договор за „Гражданска отговорност“. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство на 16.02.2021 година, в 10,18 часа, на място с GPS координати 43.234073,27.860245.
С Решение № 404/26.07.2021 година състав на Районен съд - Варна е отменил електронния фиш. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 16.02.2021 година П.П.Л. *** е управлявала собствения си лек автомобил „Фолксваген Лупо“ с регистрационен № В 76 39 НР, за който не е сключила договор за „Гражданска отговорност“. Въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между изложените факти и посочената, като нарушена, административноказателна разпоредба. Отделно от това съдът е приел, че в електронния фиш не се съдържат данни за автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението, което препятства съда да провери дали същото отговаря на техническите изисквания
Съдебното решение е постановено при липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съдът е изследвал всички наведени с жалбата твърдения за незаконосъобразност на електронния фиш и ги е отхвърлил с подробни мотиви, които настоящият състав частично споделя. Правилен е изводът на въззивния съд, че непосочването на вида и номера на техническото средство, с което е установено нарушението представлява съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като, както е приел въззивният съд, съдът не може да провери годността на техническото средство и това разколебава годността на снимковия материал, веществено доказателство, удостоверяващо извършването на административно нарушение. Установеното от въззивното нарушение на административнонаказателните правила е достатъчно за отмяна на електронния фиш.
Настоящият състав не споделя изводите на въззивния съд за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между обстоятелствената част на електронния фиш и правната квалификация. В обстоятелствената част на електронния фиш ясно е посочено, че е установено управление на моторно превозно средство за което не е сключен договор „Гражданска отговорност“. Така описаното деяние съставлява нарушение по чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1 от Кодекса за застраховането. Посочването на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, като нарушена разпоредба, не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, тъй като описанието е ясно и наложеното административно наказание съответства на санкционната разпоредба.
Отделно от това настоящият състав намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на електронния фиш. В административнонаказателната преписка е приложено извлечение от регистъра за съставените електронни фишове в Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, имащо характеристиките на официален свидетелстващ документ, от което е видно, че електронният фиш е издаден на 14.03.2021 година, т.е. почти месец след датата на извършване на нарушението.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предвижда санкциониране на деяния, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон от овластените контролни органи с електронен фиш. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН и § 6, т. 63 от Закона за движението по пътищата. Съгласно идентичното им съдържание „електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
От логическото тълкуване на тези разпоредби следва да се направи извод, че електронният фиш е акт, който е създаден автоматично от административно-информационна система, въз основа на постъпили от машина и обработени от машина данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Оттук следва да се заключи, че електронният фиш, като
„електронно изявление“ не е акт на правен субект, а на машина, техническо
средство и други подобни, като за първи път българското законодателство делегира правомощия на
технически средства да изпълняват функциите на административнонаказващ орган.
Процедурата по издаване и обжалване на електронния фиш е уредена в чл. 189, ал. 4 – 11 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 85а от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. Препратката по чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата към ЗАНН гласи следното :„За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.“. В ЗАНН обаче няма процесуални норми за издаването на електронния фиш. Уредбата е само материалноправна, поради което следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Липсата на уредба за реда и начина на постъпване и обработване на данните от автоматизираните технически средства или системи, както и липсата на подпис на издателя води до извод, че в процеса на издаване на правораздавателния акт е изключена човешката намеса.
Именно защото електронният фиш е продукт изцяло на „изкуствен интелект“ (специфична машинна система, която заснема нарушенията и ги изпраща по електронен път до друга машинна система, която при използване на данните от Централизираната система на „Контрол на автомобилния транспорт“ за собственика на заснетото моторно превозно средство и данните за приложимите материалноправни разпоредби, също въведени в автоматизираната система, издава електронния фиш) за издаването му не е предвиден срок. Липсата на дата на издаване на електронния фиш, като изискуем реквизит на електронния фиш е допълнителен аргумент, че електронният фиш се издава веднага след установяване на административното нарушение.
Електронният фиш се издава веднага, т.е. след обработване на данните от системата, което предполага кратко технологично време. При евентуален „срив“ в системата и забавяне на издаването на наказателното производство следва да се пристъпи към съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно производство при съблюдаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Неиздаването на електронния фиш веднага след установяване на нарушението следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, защото правната същност на електронния фиш е незабавно наказване на виновното лице.
С оглед на изложеното проверяваното решение следва да се остави в сила.
На ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лева, съобразно представения договор за правна помощ, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
За прецизност на изложението следва да се посочи, че при произнасяне на решението съдът не дължи нарочен отхвърлителен диспозитив по направеното искане по разноските на страната, за която резултатът не е положителен. Това следва от разпоредбата на чл. 143 от АПК, която предвижда произнасяне само при позитивен резултат, т.е. при присъждане на разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 404/26.07.2021 година, постановено по НАХД № 1499/2021 година по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на П.П.Л., ЕГН ********** *** сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.