Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
30.10.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесет и пети октомври две
хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 198 по описа
за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Юрисконсулт
Д.Р. като пълномощник на ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ КЪМ АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Македония“ № 3 и съдебен адрес:*** обжалва решение №226/14.06.2023г. по а.н.д.№1363/2022г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с редовно проведено производство по ЗАНН и доказано
противоправно деяние. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за ответника.
Ответникът
Р.Б.Ч. *** не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че оспореното
съдебно решение е правилно и обосновано, поради което моли да се остави в сила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №BG24052022/5800/Р8-993/16.11.2022г.
на директора на Национално тол управление /НТУ/ към АПИ, с което на Р.Б.Ч. на
основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 800лв.
От
събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че на 09.05.2022г. в 08:31:32 часа на Дяково път А-3, отсечка
52+049, който е част от РПМ и за преминаването на който се дължи тол такса,
съгласно Приложение към т.1 от Решение №101/20.02.2020г. на МС, е засечено от
контролно устройство на АПИ с №20332 да преминава без заплатена такса по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП ППС с рег.№***, влекач, марка и модел „В“ с обща техническа
допустима маса на пътния състав над 3,5т /над 12т/. От техническото средство е
генериран доказателствен запис със снимков материал на ППС. На 24.05.2022г. на
излизане от страната на ГКПП Кулата е пристигнало посоченото ППС, управлявано
от нарушителя., като при направената проверка е констатирано неговото
преминаване през посочения по-горе пътен участък на посочената дата. От данните
от паметта на тахографа на ППС и картата на водача е установено, че нарушителя
е управлявал същото.
От
правна страна съдът е установил незаконосъобразност на оспореното НП поради
липса на посочено качество на дееца като собственик, водач или ползвател на ППС
по см. на чл.179 и чл.187а от ЗДвП и на посочена като нарушена нормата на
чл.139, ал.7 от ЗДвП. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са
следните:
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона.
Правилни
са изводите на съда за допуснати процесуални нарушения при издаване на оспореното
НП.
Правната
квалификация на деянието съдържа нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която е
санкционна такава. Относимото нарушено правило за поведение се съдържа в
нормата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Неоснователно е възражението на касатора, че
нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП съдържа едновременно нарушеното правило за
поведение и санкцията. Сходното съдържание на двете правни норми не санира
пропуска за прилагане на относимото за деянието правило за поведение поради
самостоятелното действие на двете норми. Липсата на посочена относима към
деянието правна квалификация представлява съществено нарушение на процедурата
по административно наказване досежно императивно предвиденото съдържание на
АУАН и НП, нарушава правото на защита на дееца и е самостоятелно основание за отмяна
на НП, както правилно е установил районния съд.
Отделно
от горното, в обвинението по НП не е посочено качеството на наказаното лице
като водач на МПС, в което качество това лице може да бъде субект на
отговорността на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Съдържанието на НП по този признак е
общо и без конкретика. Вписаното в АУАН качество на дееца като водач не може да
санира пропуска в съдържанието на НП, т.к. законът допуска обратната връзка
между АУАН и НП по см. на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Независимо от горното, неоснователно е
възражението в касационната жалба за доказано авторство на деянието.
Нормата
на чл.179, ал.3а от ЗДвП въвежда като субект на отговорността водача, който
управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията на ЗП за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС.
Обвинението срещу дееца е в първата хипотеза на санкционната норма – за това,
че на посочените дата, място и час управлява описаното ППС в обхвата на платена
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП. Доказателствата по делото на районния съд установяват обективните
съставомерни елементи от състава на чл.79, ал.3а от ЗДвП, но не и авторството
на деянието на датата по обвинението. Не е доказано управление на 09.05.2022г.
на посоченото ППС от наказаното физическо лице. Непредставянето на пътен лист
или друг заместващ документ, включително невъзможността да се свърже
предоставената от превозвача информация от дигиталния тахограф и от картата на
водача с управление на ППС на 09.05.2022г. на посочения в НП пътен участък, не
може да се тълкува във вреда на дееца, т.к. тежестта за установяване на
авторството принадлежи на АНО. При тези доказателства, необоснован е извода на
АНО за управление от наказания субект. Липсата на доказано авторство на
деянието води до незаконосъобразност на оспореното НП.
Поради
изхода от спора, касаторът няма право на юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №226/14.06.2023г.
по а.н.д. №1363/2022г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.