РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Кюстендил, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. А.
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20241520102022 по описа за 2024 година
Делото е образувано по подадена от С. Г. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: **** Р. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: г*** и К. Н. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *****, чрез пълномощник адв. Д. З. от АК-
Кюстендил,със служебен адрес: ****, против Л. П. А., ЕГН **********, с
адрес за призоваване: *****, искова молба с която се иска от съда да признае
за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на
1/20 ид.част от правото на собственост върху Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.503.2105.2.1 и на 1/20 ид. част от 1/3 ид.част от
Поземлен имот с идентификатор 41112.503.2105.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответницата е взела
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
КРС, след като обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК събраните по делото
доказателства,приема за установено следното:
Между страните не се спори по това,че Д. П. С. и В. Х. С.,починали
съответно на 16.11.2006 год. и 09.12.2017 г.,са бивши съпрузи,чийто брак е
продължил повече от 10-десет години. Видно от Удостоверение за наследници
№ 1239/25.08.2023 год./л.7-10/изд.от Община Кюстендил е това, че освен
преживялата го съпруга В. С. същият е имал 3-трима братя и 2-две
сестри,като ищците С. С. и Р. П. са низходящи от първи ред-деца на
починалият на 10.04.2006 год. негов брат Г. П. А.,а ищецът К. Н. И. е низходящ
от първи ред-син на починалата на 01.01.1975 год. В. П. Г.-сестра на Д. С. От
договора за покупко-продажба/л.11/,оформен в нот.акт № 132,том II,нот.дело
1
№ 705/1971 год. на КНС се установява,че съпрузите Д. С. и В. С. са придобили
собствеността на 1/3-една трета ид.част от правото на собственост на парцел
VII-седми,имот пл.сн.№ 3730 от кв.292 по плана на гр.Кюстендил,целият
състоящ се от 292 кв.м.,както и реално първият етаж със самостоятелен вход и
стълбище,от масивна двуетажна сграда,реално две зимнични помещения и
салонче със самостоятелен вход и припадащите се общи части от
сградата.Видно от договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане/л.12-13/,оформен в нот.акт № 141,том I,рег.
№ 1651,дело № 127/2007 год. на Нотариус Боян Алексов с рег.№ 325 при НК-
София,е това че В. С. е прехвърлила собствеността на 5/6-пет шести ид.части
от горният имот,на И. П. Д.,ведно изцяло с първият етаж и прилежащите му
две мазета и салонче със самостоятелен вход,като е запазила за себе с правото
на безвъзмездно ползване и обитаване върху имота.Приобретателят на имота
с договор за дарение в нотариална форма на нот.акт № 67,том I,рег.№
623,нот.дело № 52/2018 год. на Нотариус Милена Миленкова/л.13-14/ дарил
на синът си 1/3-една трета ид.част от собствеността на терена на парцела,вече
със сигнатура ПИ с идентификатор 4`1112.503.2105,самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 41112.503.2105.2.1,представляващ първият етаж от
двуетажната сграда,ведно с прилежащите му югоизточно
помещение,югозападно мазе и салонче и ½-една втора ид.част от общите
части на сградата в сутерена със самостоятелен вход,а последният с договор за
покупко-продажба/л.15/,оформен в нот.акт № 86,том I,рег.№ 79/2023 год.на
Нотариус Евгени П. с рег.№ 188 по регистъра на НК-София,прехвърлил
собствеността на ответницата.
От показанията на свидетелите М. Б. Г.,А. С. С. и М. В. З. се установява
това,че до смъртта си в къщата е живяла само В. С.,като е била посещавана от
И. П. и синът му,които приживе на горната и след смъртта и са поддържали
както къщата,така и дворното място.Ищцата С. С. по реда на чл.176 ГПК
признава,че не е посещавала имота в периода 2006-2024 год.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства.
Съобразявайки доказателствата съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.9,ал.2 от Закон за наследството, когато съпругът наследява
заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава
половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет
години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от
наследството.Между страните няма спор по това,че процесният имот е
придобит по възмезден начин чрез транслативна сделка-покупко-
продажба,оформена в изискуемата се от закона нотариална форма- нот.акт №
132,том II,нот.дело № 705/1971 год. на КНС от двама съпрузи- Д. С. и В. С. по
времетраене на брака им.По силата на чл.13,ал.1 от СК от 1968 год./Отм/ този
имот е придобит в режим на СИО.Със смъртта на Д. С. на 16.11.2006 год. СИО
е прекратена,като преживялата съпруга В. Х. С.,при липса на спор за това че
2
бракът е продължил повече от 10-десет години,е придобила 2/3-две трети
ид.части от правото на собственост на имота.Приетото удостоверение за
наследници установи това,че съпрузите не са имали за наследници
низходящи,като съпругът Д. С. е имал общо петима братя и сестри,по-точно
жива е била една сестра и низходящи на другата му сестра и трима братя.При
това положение е налице хипотезата на чл.9,ал.2 от ЗН и живата сестра на Д.
С.,както и низходящите на другите му братя и сестра са наследили при равни
права делът му от 1/3-една трета ид.част,или по колена всяко по 1/15 ид.част от
правото на собственост.При това положение всеки един от С. С. и Р. П. е
наследил по 1/30 ид.част,каквато част,ведно с брат си И. Н. К. е придобил и
ищецът К. Н. И..Както бе отбелязано със смъртта на Д. С. бездяловата СИО се
е превърнала в обикновена съсобственост,при която преживялата съпруга е
притежавала по-голям обем права,а именно 2/3-две трети ид.части. При
съсобственост всеки съсобственик е владелец на собствената си ид.част и
държател на частите на останалите и може да придобие и собствеността
им,ако упражнява фактическа власт като промени намерението си,съответно
го манифестира пред другите съсобственици.Доказателствата по делото-
разпитаните свидетели не установиха такова поведение на В.
С..Свидетелските показания не могат да обусловят извод на съда,че същата е
придобила на основание давностно владение всички,или идеалните части на
някой от останалите съсобственици на основание давностно владение,поради
което и на 09.02.2007 год.,към която дата не е бил изтекъл и изискуемият се от
чл.79,ал.1 ЗС 10-десет годишен срок за давностно владение за придобиване на
собствеността,горната не е могла да прехвърли права в повече от
притежаваните от нея,а именно: 1/6 ид.част от собствеността на терена и 1/3
ид.част от първият етаж и прилежащите му помещения.Поради това с
договора за прехвърляне на недвижим имот,оформен в нот.акт № 141,том
I,рег.№ 1651,нот.дело № 127/2007 год.преживялата съпруга е прехвърлила
права в повече от притежаваните,което не прави договора нищожен,но за 1/6-
една шеста ид.част от терена на парцела и за 1/3-една трета ид.част от
жилищният етаж и прилежащите му помещения правата на действителните
собственици,т.е за низходящите на братята и сестрите на Д. С.,не са засегнати.
Следва да се разгледа възражението на ответницата по смисъла на чл.79,ал.2
ЗС сторено с отговора на ИМ. По силата на чл. 70,ал.1 и 2 ЗС владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена,като е достатъчно е
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание
и добросъвестността се предполага до доказване на противното.Право на
собственост се придобива на основание давностно владение с кратката 5-
петгодишна давност,ако владението е добросъвесно-чл.79,ал.2 ЗС.В казуса се
установи,че В С е прехвърлила собствеността на имот,чийто изключителен
собственик тя не е била,в предписаната от чл.18 ЗЗД нотариална форма. Няма
доказателства,оборващи законовата презумпция по чл.70,ал.3 ЗС,че И. Д. е
3
знаел ,че придобива права в повече от притежаваните от В. С.
Съгласно установената съдебна практика /решение № 31 от 15.02.2011 г. по
гр. д. № 1273/2009 г., ВКС, II г. о. и решение № 31 от 22.03.2017 г. по гр. д. №
2746/2016 г., ВКС, I г. о./ при сключване на правна сделка, целяща
придобиване на право на собственост върху недвижим имот, ако
вещноправният ефект не е настъпил, тъй като праводателят не е бил
собственик,или изключителен собственик, или е била опорочена формата на
сделката, за приобретателя, на когото е предадено владението по силата на
сделката, който е добросъвестен владелец, самото правно основание
(придобивната сделка, по която е страна) се явява демонстриране на
завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно
владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона
петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за
своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния
собственик. При съобразяване на това разрешение следва да се приеме, че
обективният признак на владението е установен от приобретателите по двете
транслативни сделки-по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане/л.12-13/,оформен в нот.акт № 141,том I,рег.
№ 1651,дело № 127/2007 год. на Нотариус Боян Алексов с рег.№ 325 при НК-
София-И. П. Д. и по договора за дарение в нотариална форма на нот.акт №
67,том I,рег.№ 623,нот.дело № 52/2018 год. на Нотариус Милена
Миленкова/л.13-14/ от Павел Димитров.Свидетелските показания установиха
това щото тези двамата са посещавали имота,полагали са в изпълнение на
договорните си задължения грижите за В. С.,но и след кончината й И. Д. и П.
Д./срвн.показанията на св.М. З./ са посещавали къщата, за да я чистят,
поддържали са двора, тоест владяли са имота. Показанията на
свидетелите,обсъдени в съвкупност с датите на транслативните сделки, дават
основание на съда да приеме, че същите да упражнявали владение на имота за
срок надхвърлящ 5-годишният по чл.79,ал.2 ЗС,поради което са придобили
собствеността и на онези ид.части,които прехвърлителката В. С. не е
притежавала.
С прехвърлянето на имота на ответницата същата се легитимира като негов
собственик-1/3 ид.част от правото на собственост на терена на ПИ с
идентификатор 41112.503.2105 и целия самостоятелен обект,жилище с
идентификатор 41112.503.2105.2.1.
Изводимо от горното предявеният установителен иск е неоснователен и ще
се отхвърли, а като следствие на това съдът ще осъди ищците да заплатят на
ответницата сторените по делото разноски-платеното от нея възнаграждение в
размер на 1500,00-хиляда и петстотин лева за адвокат Г. М. от АК-Кюстендил
и 10,0-десет лева за призоваване на свидетели по делото.
Водим от горното и на осн.чл.124,ал.1
ГПК,съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от С. Г. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **** Р. Г. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *****и К. Н. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, против Л.
П. А., ЕГН **********, с адрес за призоваване: *****, иск да бъде признато за
установено по отношение на последната,че ищците са собственици на 1/20
ид.част от правото на собственост върху Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.503.2105.2.1/землище четиредесет и една хиляди и сто и
дванадесет,кадастрален район петстотин и три поземлен имот две хиляди сто
и пет,сграда две,обект едно/по КККР на гр.Кюстендил,одобрени със Заповед
№ 96/28.10.2008 год. на Изпълнителен Директор на АГКК-София,с адрес на
сградата: ****** в сграда с идентификатор 41112.503.2105,сградата
разположена в ПИ с идентификатор 41112.503.2105 /землище четиредесет и
една хиляди и сто и дванадесет,кадастрален район петстотин и три поземлен
имот две хиляди сто и пет/,застроена площ: 94 кв.м./деветдесет и четири
квадратни метра/,брой етажи 1/един/,предназначение :жилище,ведно с
прилежащите части: югоизточно помещение,югозападно мазе и салонче в
сутерена със самостоятелен вход,както и ½ идеална част от общите части на
сградата,при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж:няма,под обекта: няма,над обекта: 41112.503.2105.2.2,както и на
1/20/една двадесета/ ид.част от 1/3 /една трета/ид.част от ПИ с идентификатор
41112.503.2105 /землище четиредесет и една хиляди и сто и
дванадесет,кадастрален район петстотин и три поземлен имот две хиляди сто
и пет/по КККР на гр.Кюстендил, одобрени със Заповед № 96/28.10.2008 год.
на Изпълнителен Директор на АГКК-София, с адрес на поземления имот:
гр.Кюстендил,ул.“Трифон Стефанов“№ 7,площ на целия имот: 342/триста и
четиредесет и два/кв.метра,трайно предназначение на
територията:урбанизирана,начин на трайно ползване: ниско застрояване до
10/десет/ метра,предишен идентификатор:няма,номер по предходен план:
3730,квартал 262,парцел VII,при съседи на целия имот:41112.503.2102;
41112.503.2101; 41112.503.2100; 41112.503.2106 и 41112.503.2139.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, Р. Г. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес:***** и К. Н. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *****,ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. П. А., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: *****,сумата от 1510,00 /хиляда и петстотин и
десет/лева,представляваща сторените от последната разноски по воденето на
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5
6