Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом, 07.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на 09.06.2020
година, в състав:
Председател: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при секретаря Любомира
Петрова, разгледа докладваното от съдията АНД № 174 по описа на ЛРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от *******против Наказателно постановление № АН -01-9 от 05.03.2020 год., издадено от д-р Е. Б. М.,
Директор на РЗИ–Монтана, с което на основание чл. 218, ал.2 от Закона за здравето
е наложена имуществена санкция от 3000 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето.
Сочат се
в подадената въззивна жалба съображения за неправилност и незаконосъобразност
на НП и се иска неговата отмяна. Оспорват се констатациите в акта и
наказателното постановление. Излагат се доводи, че обособеното място към
заведението, в което е извършена проверката, не съставлява затворено обществено
помещение, а отдадена под наем общинска земя съгласно договор за наем, сключен с
Община Лом от 28.03.2017г. с предмет поставяне на маси за консумация пред УПИ
VІІ-1775 в кв.84 по плана на гр.*******Посочено е, че инспектираното помещение не
е оградено от масивни стени, а от полиетиленови завеси, които са закрепени за метална
конструкция със специални приспособления за закопчаване като отделните платна
не се прибират плътно едно към друго, а имат просвет вертикално по цялата им височина.
Твърди се, че по този начин се осигурява естествена въздушна циркулация, която
не задържа вредния тютюнев дим. Поради това нарушение на чл. 56 от ЗЗ не е
осъществено, доколкото констатираното тютюнопушене не е било в закрито
обществено място. В жалбата е посочено, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до необоснованост на констатациите и неправилно приложение на
материалния закон.
За
административно наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява
процесуален представител - юрисконсулт Маркова, който поддържа издаденото НП и
счита жалбата за неоснователна.
Жалбоподателят
се представлява от адв.Кръстев от АК- Монтана, който поддържа жалбата и моли за
отмяна на наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Извършена
е проверка на 12.02.2020 г. в 14,00 ч. в обект *******, находящ се в гр.Лом на
ул. *******, стопанисван от *******, за
спазване изискванията на чл.56 от Закона за здравето. При проверката е съставен
Констативен протокол за спазване изискванията на чл.56 от ЗЗ от 12.02.2020г.,
подписан от Б.Х. и И.П.. Жалбоподателят, с Писмо с изх.№25-23 от
19.02.2020г., бил поканен да се яви на
28.02.2020г. в 12.00ч. в РЗИ - Монтана, за да му бъде съставен и връчен акт за
установяване на административно нарушение. АУАН е съставен на 28.02.2020г. и връчен на представител на административно
наказаното лице – Ц. Т. Ц.. Впоследствие на 05.03.2020г. е издадено и оспорваното
НП №АН -01-9/ 05.03.2020г. Видно от описанието в Констативния протокол от
12.02.2020г., проверяваният обект съставлява обособено място към заведението,
оградено с найлонови тенти, които са спуснати към момента на проверката. Установено
е, че обектът е разположен върху общинска земя в гр.Лом, на *******,
представлява кафе-бар, който е стопанисван от *******. При връчване на АУАН от
28.02.2020г. представителят на нарушителя Цветелин Цветков не е дал обяснения и
не е изложил възражения.
По
делото са събрани писмени доказателства, както следва: НП № АН-01-9/05.03.2020
г., Уведомление за доброволно изпълнение ведно с известие за доставяне, АУАН от
28.02.2020 г., Договор за отдаване под наем на общинско имущество, Констативен
протокол за спазване изискванията на чл. 56 Закона за здравето, Писмо изх. №
0550 от 15.05.2020 г. на РЗИ-Монтана, Служебна карта на актосъставителя Б.Х..
Разпитани са като свидетели актосъставителя Б.Х., свидетеля на акта И.П. и свидетеля Явор Аврамов.
С оглед установеното, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на законовите му
правомощия в срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от длъжностно лице, компетентно да
осъществява контрол по Закона за здравето. Издаденото въз основа на акта
наказателно постановление, също е издадено от компетентен орган. АУАН е
надлежно предявен и връчен на нарушителя съгласно изискванията на ЗАНН.
В хода на
административно-наказателното производство обаче са допуснати съществени
нарушения на правилата по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както АУАН,
така и издаденото въз основа на него НП не притежават необходимото пълно
съдържание, предвидено в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението не е описано с
всички негови релевантни признаци, не е ясно и безпротиворечиво формулирано, по
начин, ненакърняващ правото на нарушителя да разбере в какво е обвинен, респ.
наказан.
В табличен вид в
констативния протокол от 12.02.2020г. с отметка „Х“ е отбелязано, че забраната
за тютюнопушене на закрити обществени места и закрити работни помещения не се
спазва. В полето за допълнителни констатации в протокола е записано дословно: „При извършена проверка в 14.00ч. се
установи обособено място към заведението оградено с найлонови тенди, които са
спуснати към момента на проверката, с
което се нарушава забраната за тютюнопушене в закрито обществено
помещение.“ Така вписаният текст, при езиковото му тълкуване, сочи, че
спуснатите тенти водят до нарушаване на забраната за тютюнопушене. Това е така,
защото в констативния протокол не е отбелязано, че в помещението има лица,
които консумират /пушат/ тютюневи изделия, нито е посочено какви точно по вид
тютюневи изделия употребяват, колко са тези лица, на колко маси са разположени.
Изобщо в констативния протокол липсват факти, сочещи на извършено нарушение. Посочената
отметка в графата, сочеща, че не се спазва забраната за тютюнопушене, не е достатъчна,
за да стане ясна фактическата обстановка около деянието. Липсата на такива обстоятелства
актосъставителят и административнонаказващият орган са опитали да отстранят
чрез въвеждане в АУАН и НП на текста „и
свободно се пуши в ограденото пространство“, който израз също е
недостатъчно конкретен и описващ заварената от проверяващите органи фактическа
обстановка. В съдебно заседание в дадените показания на актосъставителя св.Б.Х.
и св. И.П. се съдържа факта, че един клиент е пушел към момента на проверката.
С тези показания, внасящи конкретика във фактическата обстановка, каквато е
липсвала в констативния протокол, в АУАН и в НП, обаче не могат да бъдат отстранени пропуските
в АУАН и НП, в които липсва изобщо
описание на фактическата обстановка, дори в съвсем кратък вид, сочеща на
извършено нарушение – допускане на тютюнопушене. Констативният протокол е документът, въз основа на чиито вписани констатации
се издава АУАН. АУАН не се издава по спомени от актосъставителя, а
по вписани констатации в констативен
протокол или АУАН се съставя на място, за да могат в самия акт да се отразят
фактическите обстоятелства, така както са заварени и установени от
проверяващите органи на място. Правната квалификация на нарушението следва
фактическото описание на нарушението, което е определящо за осигуряване правото
на защита на нарушителя да разбере обвинението и се защити срещу него.
Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е
този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да
се стигне и до друго решение на въпроса, или когато е довело до ограничаване на
правата на страните, в която и да е фаза на процеса.
Ето защо
АУАН и НП не съдържат изискуемите
реквизити по чл. 42 и по чл. 57, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е дадено ясно и
точно описание на нарушението – нито в констативния протокол, нито в АУАН, нито
в НП. Изразът „свободно се пуши в ограденото пространство“, който в
констативния протокол изобщо липсва, а е добавен в АУАН и НП, не внася яснота
относно това, което са установили проверяващите и какво точно „се пуши“ –
цигара и от какъв вид е тя, водна лула /наргиле/ или други тютюневи изделия по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия, към която разпоредба препраща т.43 на § 1 от ДР на Закона за здравето.
Чл.56, ал.1 от ЗЗ забранява тютюнопушенето в закрити обществени места, а не „пушенето“. По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на
Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия "Изделия, свързани
с тютюневите изделия" са електронните цигари, контейнерите за многократно
пълнене, течностите, съдържащи никотин, изделията за пушене, различни от
тютюневи изделия и изделията за водна лула, несъдържащи тютюн. От АУАН и НП изобщо не става ясно от израза „свободно
се пуши в ограденото пространство“ за пушене на какво изделие от изброените в §
1 от ДР на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия става дума,
изобщо дали е изделие, съдържащо тютюн. Св. Х. в разпита си заявява, че с
колегата му П. са установили клиент в заведението, който пуши в затвореното
помещение и в същото е имало само един клиент, който пуши като с клиента
проверяващите органи не са разговаряли, което логически означава, че не са
направили опит да разберат какво изделие клиентът „пуши“. Не са се
поинтересували също така дали току-що клиентът е започнал да пуши съответното
изделие или продължително време го прави
необезпокоявано, без да бъде предупреден от служител на заведението, че следва
да преустанови действията си.
Изразът
„свободно се пуши“, употребен в АУАН и НП, не кореспондира с твърденията на
двамата свидетели – Х. и П., че в помещението е пушел само един клиент. По-скоро
пушенето от страна на един клиент индикира за инцидентна проява, но това също е
останало неустановено, тъй като проверяващите органи дори не са разговаряли с
този клиент, въпреки законовото им задължение дори да санкционират същия.
В случая липсва законовото основание на чл.218, ал.2 ЗЗ за ангажиране
отговорността на дружеството, стопанисващо обекта на контрол, в който е
установено нарушение на забраната по чл.56, ал.1 ЗЗ. В обжалваното НП и
предхождащите го актове - АУАН и протокол от проверката, не е налице
обстоятелствено описание на фактическа обстановка, която да извежда извода, че
в момента на проверката се е извършвало тютюнопушене от клиенти на заведението.
Не само обстоятелствено описание липсва, а и кратко такова от вида например „на
една маса, разположена до ……….., седеше клиент/и, който/които пушеше/ха
цигара…., пура, лула……….“
Когато
са спазени всички процесуални правила и срокове, НП е законосъобразно издадено
и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т.е дали има
извършено административно нарушение. В случая предпоставките за извършване
проверка за правилност на наказателното постановление не са налице, но с оглед
изчерпателност и отговор на наведените от жалбоподателя възражения, съдът счита
за необходимо да изложи мотиви и относно правилността на наказателното
постановление. Поради това дори да се
приеме, че не са налице допуснатите процесуални нарушения, обуславящи
незаконосъобразност на наказателното постановление, то същото е и неправилно. Действащата
понастоящем уредба в чл. 56 от ЗЗ въвежда пълна забрана за тютюнопушене в
закрити обществени места, В Закона за здравето не е въведено легално
определение на понятието „закрито обществено място”. В § 1а от допълнителните
разпоредби на Закона за здравето е дадено определение само за „обществени
места”. Това са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени
за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп. За
изясняване смисъла на понятието за закрито обществено място в официалния
уеб-сайт на Министерството на здравеопазването е прието, че закрито обществено
място е закрито помещение или пространство, което е покрито с покрив/навес и
има най-малко три плътни стени/страни, без оглед на материала, използван за покрива/навеса,
стените/страните, и без оглед на това дали структурата е постоянна или
временна. Прието е също, че открито обществено място е всяко обществено място,
което не е закрито, проветриво е и има естествена въздушна циркулация. Приема
се още, че обществено място, което е покрито с покрив/навес и има най-много две
плътни стени/страни е открито обществено място. Поради наложеното тълкуване на
закона, каквото е официалното публикуване от Министерство на здравеопазването,
наказващият орган е приел, че проверяваният обект, стопанисван от
жалбоподателя, отговаря на критериите за закрито обществено място. Вероятно до
този извод е достигнал, защото е счел, че търговският обект има покрив и
минимум три плътни стени като е приел, че видът на материала е без значение,
въпреки че в АУАН и в НП не се съдържат констатации в тази посока. Ръководейки
се от критериите за закрито обществено място, приети от МЗ, така, както бяха
посочени по-горе, следва да се постави въпросът проверяваният обект изобщо има
ли плътни стени, предвид събраните доказателства и ако има такива – налице ли
са най-малко три. От събраните доказателства става ясно, че тентите са цели и
имат вертикални отвори, като дори и при спуснато положение тези отвори си
стоят. Отворите са с размери около 10 см
или една длан /св.Явор Аврамов/. Поради това съдът счита, че проверяваният
обект няма изобщо плътни стени, а полиетиленови завеси с технологични отвори по
тях, през които може да преминава въздух и така да се осъществява естествена
въздушна циркулация. Това става ясно и от оплакванията на свидетеля Аврамов,
клиент на заведението, който посочва, че дори ставало течение и той е отправял
упреци към управата на заведението по този повод. И на последно място, при
липсата на легално законово определение за „закрито обществено място“ съдът не е
„задължен“ да приеме позицията на Министерството на здравеопазването относно
това понятие и следва да тълкува същото съобразно спецификите на конкретния
случай, изхождайки от обективните характеристики на съответния проверяван
обект. Предвид описанието на проверявания обект от свидетелите, както и предвид приложения договор, сключен с община
Лом за отдаване под наем на общинска земя, на която се разрешава поставяне на
маси, съдът приема, че проверяваният обект не съставлява закрито обществено
място.
Поради
изложеното обжалваното наказателно постановление е не само незаконосъобразно,
но и неправилно като следва да се отмени изцяло.
Претенции
за присъждане на разноски съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН не бяха направени от
страните, поради което съдът не следва да се произнася за такива.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО като незаконосъобразно наказателно постановление № АН-01-9/05.03.2020г на Директора на РЗИ - Монтана, с което на основание чл. 218,
ал.2 от Закона за здравето на *******, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: Ц. Т. Ц., представлявано от управителя
Ц. Т. Ц., е наложена имуществена санкция от 3000 /три хиляди/ лева за нарушение
на чл.56, ал.1 от ЗЗ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд – Монтана.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :