№ 403 / 21.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
21.06.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 23.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 526 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, “В и К” ООД, вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град Монтана, бул. Ал.Стамболийски 11, представлявано от Управителя инж. В. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx, твърди, че ответникът П.М.П. е неизправен длъжник потребител на "В и К" ООД - гр.Монтана, съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. № 3013/2018г., ІІІ състав по описа на Районен съд - гр. Монтана.
До 2 xxxx 11.2018г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 1 139.48 лв. за имот, находящ се в гр. Монтана, ул.”Райна Княгиня” № 4 ап.10, като в сумата са включени главница и законна лихва н представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството. Задължението представляващо главница е за периода от 06.10.2015г. до 15.10.2018г., като претендираната законна лихва е за периода от 07.11.2015г. до 2 xxxx 11.2018г. Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдитетшите и канализационните системи, съгласно който при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия. Общите условия на „В и К” ООД - гр. Монтана са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.0 xxxx 2014г.
Молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че П.М.П. следва да заплати на ,,В и К" ООД - гр.Монтана сумата 1 139.48лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница – 1 009.76 лв. и лихва - 129.72 лв. към 2 xxxx 11.2018г., съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, както и да им се присъдят направените в производството разноски.
Ответникът, П.М.П.,xxx, в срока за отговор взема становище по иска.
Възразява относно размера на иска от 1 139,48 лв., тъй като в него са включени суми с изтекъл давностен срок, а именно:
ф-ра xxxx /06.10.2015г. на стойност-20,54 лв.;
ф-ра xxxx /06.11.2015г. на стойност 26.64 лв.;
ф-ра xxxx /04.12.2015г. на стойност 29.44 лв.;
ф-ра xxxx /04.01.2016г. на стойност 26.35 лв.;
ф-ра xxxx /01.02.2016г. на стойност 29.12 лв.
Общата стойност 132,39 лв. словом/сто тридесет и два лв. и тридесет и две ст./, съгласно чл. 111 т.В от ЗЗД и тълкувано решение от 15.05.2012г. на ВКС.
Моли съда да се съобрази с горното.
Не е заплащал водата, тъй като с внесената от него сума „В и К” ООД гр.Монтана погасява задължения с изтекъл срок.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 3013 по описа за 2018 година на Районен съд Монтана.
Допусната е и назначена съдебно –икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И.В., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане по договор за доставка и потребление на питейна вода и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ищецът „В и К” ООД Монтана, като доставчик на питейна вода, има правото да поиска плащане на стойността на потребеното количество вода от ответника- абонат и потребител, което, с оглед липсата на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. С оглед направеното в това производство по реда на чл. 414 ал. 1 ГПК възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим.
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени.
Доказателствената тежест по предявения установителен иск пада върху ищеца, който установи на първо място, че са се намирали с ответника в облигационни отношения за доставка и продажба на питейна вода, по силата на които са поели задължението да продадат и доставят на ответника – абонат и потребител на дружеството питейна вода, а ответникът е поел задължението да заплати претендираната цена на консумираната питейна вода в установени срокове. Ищецът установи също, че е изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок и че ответникът не е изпълнил своето. Ищецът доказа и размера на всяка една от претенциите си.
Искът е допустим – предявен в предвидения едномесечен срок от получаване съобщение за постъпило възражение от страна на длъжника след проведено успешно заповедно производство по реда на чл.410 ГПК – на 04.02.2019 година е получено съобщението, а исковата молба е депозирана на 2 xxxx 02.2019 година пред Районен съд Монтана.
Предявен е иск за установяване съществуване на вземането към 30.11.2018 година от потребител – неизправен длъжник към дружеството “В и К” ООД Монтана.
Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е частично основателен.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и следващите от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Предявява се по общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземането. И когато кредиторът избере да реализира правата си по реда на заповедното производство и ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск по чл. 422 от ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане в резултат на успешно проведено заповедно производство. Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след като тя е оспорена от длъжника, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът.
При предявен иск по чл.415 ал.1 т.1 ГПК в предвидения от закона срок, предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят ще може да се снабди с изпълнителен лист и това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.415 ал.3 и ал.4 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл.414 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 3013 по описа на Районен съд Монтана за 2018 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.1 ГПК.
Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основа своите искания или възражения.
В конкретният случай безспорно е установено, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх.№ 18749 от 30.11.2018 година е налице задължение от страна на П.М.П.,xxx, по отношение на ищеца, тъй като е потребител на “В и К” ООД Монтана и е натрупал задължение в общ размер от 1 139.48 лв. за имот, находящ се в град Монтана, като частен потребител. Във възражението, направено в заповедното производство, длъжникът, ответник в настоящия процес, е заявил, че не дължи изпълнение на вземането, т.е. не се спори да е абонат и потребител на тази услуга. Направено е възражение за погасено по давност вземане на част от задължението, сторено в исковото производство.
По делото са представени и приети Справка за недобора на частен абонат, Извлечение от Сметка 411 „Клиенти”, заверен препис от Карнет книга за абонатен № 0833079, които отразяват един резултат от извършени вече услуги и верността им може да бъде оспорена по надлежния съдопроизводствен ред. Но ответникът не е въвел такъв спор относно стойността на услугите. Ответникът не оспорва истинността на представените писмени документи, които се ползват с материална доказателствена сила, не твърди и не доказва, че е налице плащане от негова страна на потребената вода като абонат и ползвал услугите на водоснабдителното дружество в град Монтана.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради – етажна собственост – по общия водомер на водопроводното отклонение.
При така установеното фактическо положение и в приложение на цитираните по-горе правни норми, съдът прави следните изводи:
Чл. 3 от Наредба № 4 определя кръга на потенциалните абонати на водоснабдителните дружества, но кой от всички тях ще се счита за потребител на услугите им за всеки конкретен случай, се преценява на базата на допълнителни критерии, извлечени от същия нормативен акт.
На първо място, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 3 от Наредба № 4 за заплащане на консумирана вода за процесния имот, засечена от индивидуален водомер, тя би следвало да е подал писмена молба и да е сключил писмен договор /лично или чрез представител/ с ищцовото дружество за услугите, които то предлага/ разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4, задължаваща оператора да сключва договори за осъществяваната дейност/. В казуса за наличието на такива създадени по инициатива на ответника отношения ищецът няма дори твърдения, защото го счита за свой длъжник единствено и само поради правата му на обитател върху недвижимия имот, като частен абонат. Ответникът е включен като абонат в партидна книга, отредена за водоснабдения терен, за което са налице безспорни доказателства, че е абонат и потребител на ищцовото дружество.
След като в разглеждания казус самият ответник с положените от него подписи на карнет книгата при отразяване консумираното количество вода признава да е потребил вода за процесния период като частен абонат, която не е заплатена, макар и да липсва сключен между страните по делото договор за ползване на предлаганите от дружеството услуги и разходваната за лични нужди вода, дава основание да се приеме, че за процесния по делото период ответникът има задължение да плаща на В и К консумираната и отчетена вода. В Закона за водите, съгласно чл. 203 от Закон за водите /, ДВ брой 67 от 27.07.1999 година, в сила от 2 xxxx 01.2000 г., с изм. и допълнение ДВ бр.81 от 2000 г., изм., бр.84 от 2003 г., бр.59 от 2007 г., последно изменение ДВ брой 95 от 29.11.2016 г., но не касаещ този текст от закона/, потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 от ГПК независимо от размера на задължението. В полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал.1 от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за "В и К" ООД гр.Монтана е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми. Взаимоотношенията между страните в настоящото производство се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /аргумент чл. 288 от ТЗ/. Сключения между тях договор е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е било да водоснабди имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С извършването на посоченото действие - водоснабдяване на имота, неоспорено от ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и да заплати цената й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът в качеството му на "В и К" оператор е предоставял на П.П., в качеството му на потребител услуга - водоснабдяване на обект, представляващ жилище, находящо се в гр. Монтана, ул.Райна Княгиня № 4, етаж 4, ап.10 за периода от 06.10.2015 г. до 15.10.2018 г., която услуга ответникът не е заплатил в съответствие с договорните си задължения. Според разпоредбата на чл. 11 т.1 от ЗВ, водата в Република България е публична държавна собственост, а водностопанските системи и съоръжения на територията на общините са собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество - чл. 19 т.4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост "оператори". В обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ищцовото дружество е оператор по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В това свое качество то поддържа и експлоатира водопроводната и канализационна системи на територията и на град Монтана. Според посочената нормативна уредба измерването на разхода на вода става по показанията на редовен водомер - пломбиран с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с номер, тариран, изправен.
В обобщение на изложеното съда приема, че предявената против П.М.П. претенция на дружеството е основателна и следва да бъде уважена. Въпросът е в какъв размер.
От друга страна, съдът не може да не се произнесе и относно направеното възражение за погасяване по давност на част от задължението.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за изтекла тригодишна погасителна давност, съгласно чл. 111 б. "в" ЗЗД. По този въпрос е формирана трайна съдебна практика на ВКС. Съгласно ТР 3/1 xxxx 05.2012 ОСГК понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационни, ел. снабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, също съдържат изброените принципи на понятието, поради което са периодични плащания. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт-договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
В случая вземането на "В и К" ООД Монтана по договора за доставка на вода е погасено по давност за периода 06.10.2015 г. до 2 xxxx 02.2018 г. - повече от три години преди подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК. По този начин искът е основателен до размер на сумата 903.37 лв. главница, за периода от 2 xxxx 02.2016 г. до 2 xxxx 02.2018 г.
Освен това, разпитаната в качеството на свидетел И. Георгиева Тодорова, инкасатор на абоната установява, че същата е посещавала редовно в периода м.юли 2015 година до м.декември 2017 година, отчитала е показанията на водомера и извършвала съответните записвания в партидната книга, като в повечето случай и е осигуряван достъп до водомера. Водоподаването не е било прекъсвано, изправен е и отчитащия измервателен уред. Налагало се да пише и служебни отчети, в случайте на не намирането на абоната.
От заключението на вещото лице, което съда приема и приобщава като доказателство по делото, и счита, че същото е компетентно, безпристрастно, обективно и без да е заинтересовано от изхода по делото, се установява безспорно, че към 30.11.2018 година задължението на ответника е в размерите, посочени в заповедното производство като главница и обезщетение за забава. От друга страна, същото при проверката на документите в ищцовото дружество е установило, че не са налице плащания от страна на ответника.
Съобразено с възражението за изтекла погасителна давност, отнасяща се до обезщетението за забавено плащане, в периода 02.03.2016 година до 15.10.2018 година, то възлиза на сумата от 103.72 лв.
Предвид изложеното следва да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 3013/ 2018 г. по описа на Районен съд Монтана по размери, както е прието в мотивите по-горе, ведно със законната лихва от предявяване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и съобразно чл. 78 ал. 1от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на настоящето дело разноски - в общ размер на сумата 156.50 лв. за довнесената държавна такса и за възнаграждението на вещото лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.М.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “В и К” ООД, със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Александър Стамболийски 11, БУЛСТАТ xxxx , представлявано от инж.В. Д. И. - Управител, към 30.11.2018 година за длъжника П.М.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в качеството му на потребител на “В и К” ООД Монтана, абонатен № 0833079, за сумите: 903.37 лв.главница; 103.72 лв. лихва за забава в периода 02.03.2016 година до 15.10.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2018 година до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по на парично задължение по чл.410 ГПК № 1744 от 03.12.2018 година по частно гражданско дело № 3013 по описа за 2018 година на Районен съд Монтана.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.422 ГПК от “В и К” ООД, със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Александър Стамболийски 11, БУЛСТАТ xxxx , представлявано от инж.В. Д. И. - Управител, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.М.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “В и К” ООД, със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Александър Стамболийски 11, БУЛСТАТ xxxx , представлявано от инж.В. Д. И. – Управител, КЪМ 30.11.2018 година, за сумата от 106.39 лв. главница, за периода 06.10.2015 година до 02.03.2016 година и лихва за забава от 26.00 лв. за същия период, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, погасен по давност.
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “В и К” ООД, със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Александър Стамболийски 11, БУЛСТАТ xxxx , сумата от 26.50 лв. за внесена държавна такса за заповедното производство по ч.гр.д.№ 3013/2018 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “В и К” ООД, със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Александър Стамболийски 11, БУЛСТАТ xxxx , сумата от 156.50 лв. за довнесена държавна такса за исковото производство, съгласно уважената част от исковете и за изплатеното възнаграждение за вещото лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: