РЕШЕНИЕ
Номер 392 от 12.03.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, петнадесети състав, на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и
първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Галя Русева
при секретаря: И. Г.
и прокурора: Дарин
Христов
като разгледа
докладваното от съдия Русева КАНД № 282 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, чрез директора К.К.,
против Решение № 260571/11.12.2020 г., постановено по а.н.д. № 4710/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 251а-159/25.09.2020 г., издадено от директора на ОДМВР- Бургас, с което
на касатора, за нарушение на чл.209а, ал.1 вр.чл.63, ал.1 от Закона за
здравето, във вр. точка І, подточка 1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, тъй като съдът не е
съобразил обстоятелството, че между датата на издаване на АУАН и на НП е
настъпила законодателна промяна в цитираните текстове, и това е причината в НП
да се сочи като правна квалификация на нарушението предходната редакция на
Закона за здравето. Сочи се, че санкцията е наложена в минимален размер. Иска
се отмяна на решението на РС и потвърждаване на процесното НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява. Не сочи доказателства, не претендира разноски.
Ответникът по касация – П.З.
Булаанова, редовно уведомена, в с.з. се явява лично и изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Не представя доказателства, не
претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
С процесното наказателно постановление
отговорността на П.Б. е ангажирана за това, че на 10.04.2020 г. около 17.40
часа е установена да посещава парк „Славейков“, находящ се в гр. Бургас, к-с
„Славейков“, като седи на пейка, с което е нарушила въведената в т.І, подточка
1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето, а именно –
„преустановяват се посещенията на паркове…“. Прието е, че с деянието си Б.
виновно е нарушила чл. 209а, ал.1 вр.чл.63, ал.1 от Закона за Здравето, във вр.
с точка І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването, поради което и на осн.чл.209а, ал.4, предл.2 от Закона за
здравето във вр.чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, и след като е преценил, че
деянието не осъществява хипотезата на чл.28 ЗАНН, предвид усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на противоепидемичните
мерки за недопускане разпространението на COVID-19 в страната, органът е
наложил на Б. глоба в размер на 300 лв. на осн.чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че НП и актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни
лица. Прието е, че административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН. Съдът е счел, че са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като в конкретния случай лицето е наказано заради неспазване
на противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от ЗЗ, като една от тях е забраната
за посещение на градски градини и паркове, отразена в точка І, подточка 1 от
Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, а
същевременно в НП не фигурира нормата на чл. 63, ал.4 от ЗЗ, а нормата на
чл.63, ал.1 от ЗЗ, съгласно която при непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по
чл.61, ал.1 от ЗЗ, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се
обявява извънредна епидемична обстановка. Като е преценил, че определената от
органа в процесното НП правна квалификация е неправилна, тъй като няма
отношение към посоченото нарушение на една от противоепидемичните мерки,
първоинстанционният съд е намерил, че по този начин е нарушено правото на
защита на лицето и на това основание е отменил като незаконосъобразно
процесното НП.
Така постановеното съдебно
решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, макар и по други
мотиви.
Касационната инстанция не споделя
извода на РС, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на НП, което е накърнило правото на защита на лицето. Безспорен е по
делото фактът на извършеното нарушение, изразяващо се в нарушаване на въведената в т.І,
подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето,
а именно – „преустановяват се посещенията на паркове…“, с което Б. виновно е
нарушила чл. 209а, ал.1 вр.чл.63, ал.1 от Закона за Здравето, във вр. с точка
І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването. Правилно в НП е изписан текстът на чл.63, ал.1 от Закона за
здравето, в редакцията му към датата на установяване на нарушението –
10.04.2020 г. ДВ бр.23/2020 г., в сила от 14.03.2020 г./, който текст е имал
следното съдържание: при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Същият текст – на чл.63, ал.1 от Закона за здравето, е вписан и в
съставения по случая АУАН, в който смисъл няма противоречие между изписаната в
двата акта правна квалификация, а органът при издаването на НП е длъжен да
посочи правната квалификация на нарушението съгласно съставения АУАН. В този
смисъл, касационната инстанция намира, че неправилно въззивният съд е приел, че
е било нарушено правото на защита на Б..
В случая, обаче, касационната
инстанция намира, че е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН, която не е обсъдена от
РС. При последната, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, нарушението представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. В конкретния
случай, в НП органът е изложил извод, че не е налице хипотезата на маловажност
по чл.28 ЗАНН, който е мотивирал с усложнената в страна епидемична обстановка и
наложителността от спазване на установените със заповедта на министъра на
здравеопазването мерки. Безспорно е, че така установените мерки следва да се
спазват, но в крайна сметка за разпространението на вируса на COVID-19 е необходимо
предаването му от човек на човек. В конкретния случай по делото не се доказва и
не се твърди в НП от поведението на Б. да са настъпили вредни последици. Не са
събрани доказателства, че лицето, посещавайки парка, е било в близост до други
лица, или че е седяло на пейка заедно с други лица, т.е. че е имало и други
лица наоколо. При тези данни съдът приема, че деянието, макар да съставлява
нарушение, се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Предвид
факта, че деянието на Б. представлява маловажен случай, същата не следва да
бъде наказвана за извършването му. По тези причини, правилно е отменено
процесното НП като незаконосъобразно.
Предвид горното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
С оглед
крайния изход на делото и липсата на претенция от страните за присъждане на разноски,
такива не им
се следват.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260571/11.12.2020 г., постановено по а.н.д.
№ 4710/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.