№ 261
гр. Сливен, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500362 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
60/04.08.2025г. по гр.д. № 494/24г. на КРС, с което е:
- ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 108 от
ЗС, по отношение на И. В. В. с ЕГН **********, с адрес *******, че Х. Х. О.,
ЕГН **********, с адрес ******* е собственик на основание покупко-
продажба на поземлен имот УПИ *******, представляващ застроено дворно
място с уредени сметки по регулация по устройствения план на с. *******,
одобрен със Заповед № 107/03.03.1983 г. на община Котел, с площ от *******
кв. м. при граници: от две страни - улица, УПИ *******, УПИ *******, ведно
с построените в имота:
1. Полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ на
първи етаж 59 кв. м. /петдесет и девет/ кв. м., състоящ се от една стая
и гараж със застроена площ 22 кв. м. /двадесет и два/ и втори етаж със
застроена площ от 61 кв. м. /шестдесет и един/, състоящ се от три
стаи и салон.
1
2. Полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ на
първи етаж 40 кв. м. /четиридесет/ състоящ се от една стая и втори
етаж със застроена площ от 42 кв. м. /четиридесет и два/ състоящ се
от три стаи и антре, заедно всички подобрения и трайни насаждения в
имота, по нотариален акт № **, т. **, дело № ******* г. и № ***, т.**,
рег. № ******* г. на служба вписвания при РС Котел.
- ОСЪДЕН на основания чл.108 от ЗС И. В. В. с ЕГН **********, с адрес
******* да предаде на Х. Х. О., ЕГН **********, с адрес ******* владението
върху УПИ *******, представляващ застроено дворно място с уредени
сметки по регулация по устройствения план на с. *******, одобрен със
Заповед № 107/03.03.1983 г. на община Котел, с площ от ******* кв. м. при
граници: от две страни - улица, УПИ *******, УПИ *******, ведно с
построените в имота:
1. Полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ на
първи етаж 59 кв. м. /петдесет и девет/ кв. м., състоящ се от една стая
и гараж със застроена площ 22 кв. м. /двадесет и два/ и втори етаж със
застроена площ от 61 кв. м. /шестдесет и един/, състоящ се от три
стаи и салон.
2. Полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ на
първи етаж 40 кв. м. /четиридесет/ състоящ се от една стая и втори
етаж със застроена площ от 42 кв. м. /четиридесет и два/ състоящ се
от три стаи и антре, заедно всички подобрения и трайни насаждения в
имота - собственост на ищцата и неоснователно владян от него и са
присъдени на ищцата разноските по делото в размер на 1910, 73 лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство.
Въззивникът атакува посоченото по-горе решение на Районен съд –
Котел първо като недопустимо, тъй като е разгледан непредявен с исковата
молба установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК и евентулано - като
неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон,
както и като постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила при допускане, възприемане, анализ и оценка
на доказателствата и доказателствените средства. Освен това
въззивникът го намира и за необосновано.
2
Въззивникът заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. 3
от ГПК, основание за недопустимост на съдебния акт и обезсилване на
решението е разглеждането на непредявен иск, като това понятието следва
да се разглежда в съответствие с принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, според което предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните – чл. 6, ал. 2 от
ГПК. Рамките на търсената защита от ищеца се определят с посочване в
исковата молба на основанието – изложените обстоятелства, и на
петитума на иска. Следователно произнасяне по непредявен иск ще е налице,
когато съдът обоснове решението си на факти, които не се твърдят в
молбата или пък се произнесе по незаявен петитум.
В конкретния случай според него е налице именно тази хипотеза –
съдът се е произнесъл по незаявен петитум. В исковата молба няма
направено искане съдът да се произнесе по установителен иск за
собственост на имота, който е единият от двата иска, които по
необходимост съставляват ревандикационния иск по чл. 108 ЗС.
Ревандикационният иск по своята същност включва два иска –
установителен за собственост на вещта и осъдителен за връщането на
собственика. При това разглеждането на осъдителния иск е обусловено от
уважаването на установителния иск за собственост. Съдът с решението си
се е произнесъл по двата съединени иска, но в исковата молба няма направено
искане от страна на ищеца за установяване на правото му на собственост
върху имота. Това произнасяне от съда не може да санира порока в исковата
молба.
Поради тези аргументи въззивникът счита, че обжалваното решение е
недопустимо и следва да бъде обезсилено.
По-нататък, по отношение на неправилността на решението
въззивникът сочи, че то е постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е
необосновано.
Защитата на въззивника е била изложена още с отговора на исковата молба.
Чрез особения си представител той е възразил, че са налице фактически
положения, които изключват възникването на правото, от което ищцата
черпи своите права. Възраженията са били, че въззивникът е бил въведен в
заблуждение при сключването на сделката с нотариалния акт, чрез който
3
ищецът се е конституирал като собственик на имота, както и че по тази
сделка не е имало плащане от страна на ищеца. По-късно във връзка с тези
възражения са направени доказателствени искания за разпит на двама
свидетели, които съдът необосновано е оставил без уважение.
Също така въззивникът твърди, че ищцата му е уредила кредит, който
е бил изтеглен от „*******“ ООД – гр. Ямбол. Представителят на фирмата
Т.Т. обещал кредита, но с условие поръчител да бъде ищцата. Договорът бил
сключен на 04.12.2023 г. със сумата, преведена по сметка на въззивника. Той
изплатил няколко вноски, но поради финансови затруднения спрял. Ищцата,
като поръчител, погасила кредита вместо него. За да си гарантира
позицията, тя убедила въззивника, че с нотариалния акт се прави залог на
имота, а не продажба. Въззивникът бил с ниска правна култура и не е
разбирал напълно съдържанието на сделката. Той не е получил цена по
договора, което косвено се доказва и от липсата на платежни документи в
преписката от нотариуса.
Така, с оглед изложеното, въззивникът иска решението да бъде
обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав, с указание за
отстраняване на нередовности на исковата молба, а в условията на
евентуалност иска решението да бъде отменено изцяло и спорът да бъде
решен по същество, като предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, поради пороци в правното основание, на което се
иска връщане на имота. Въззивникът моли съдът да прогласи сделката,
сключена с нотариален акт № **, т.**, рег. № *** по нотариално дело №
******* на нотариус К.П., за недействителна, като сключена при измама,
тъй като въззивникът е бил подведен от ищцата чрез умишлено въвеждане в
заблуждение, че подписвайки документите при нотариуса, не продава имота
си, а го залага. Алтернативно, въззивникът моли съдът да развали сделката
на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение от страна на ищцата
като купувач – неплащане на цената по сделката, сключена с нотариалния
акт.
Претендира разноски за двете инстанции.
Във въззивната жалба са направени нови доказателствени искания,
които съдът е оставил без уважение.
4
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна е подаден
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като счита, че тя е
неоснователна и необоснована, поради което моли съда да я отхвърли и да
потвърди изцяло атакуваното решение.
Въззиваемата посочва, че при постановяване на решението си Районен
съд – Котел е обсъдил всички събрани по делото доказателства както в
тяхната съвкупност, така и поотделно, и е направил правилни,
законосъобразни и обосновани изводи. Отбелязва, че в депозираната въззивна
жалба ответникът по делото, И. В., счита обжалвания съдебен акт за
недопустим, неправилен и постановен в противоречие с материалния закон и
съдопроизводствените правила, като е поискал неговото обезсилване и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Като алтернатива
ответникът е поискал решението да бъде отменено изцяло, а предявеният
иск – отхвърлен като неоснователен и недоказан. Въззиваемата сочи, че
възраженията на В. се основават на твърдението, че съдът се е произнесъл
по незаявен петитум в исковата молба, както и на твърдението, че бил
въведен в заблуждение при сключване на сделката с нотариалния акт.
Заявява, че тези твърдения са неоснователни, предвид че нотариусът е
изпълнил своите задължения при подписването на акта – прочел е документа
и е разяснил на страните съдържанието му, включително правата и
задълженията, произтичащи от него.
Въззиваемата посочва още, че в мотивите на решението съдът
правилно е изложил, че въз основа на въведените в исковата молба
твърдения, очертаващи рамките на спора, е квалифицирал предявения иск по
чл. 108 от ЗС и е обосновал защо той е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът е приел, че са налице всички кумулативно предвидени елементи от
фактическия състав: въззиваемата – Х. О. – е собственик на целия
недвижим имот, предмет на иска; имотът се намира във владение на
ответника В.; и последният го владее без правно основание.
По-нататък въззиваемата страна подчертава, че съдът е обсъдил
подробно свидетелските показания и правилно е направил извода, че няма
противоречие относно факта, че в имота живее ответникът В., а тя е в
невъзможност да ползва собствения си имот, макар да се легитимира като
негов собственик. Твърди и, че по отношение на приетия като писмено
5
доказателство договор за потребителски кредит № ******* г. от „*******“
ООД, съдът правилно го е изключил от доказателствения материал, тъй
като е с по-късна дата от датата на покупко-продажбата. Дори ако
ответникът твърди, че е имало устни уговорки между страните, те са
останали недоказани, докато самата покупко-продажба е надлежно
оформена с нотариален акт и с нея въззиваемата се е легитимирала като
собственик.
Въззиваемата изтъква, че съдът е уважил предявения иск правомерно,
посочвайки, че невладеещият собственик има правен интерес от
предявяването на ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, тъй като чрез него
се установява и възстановява отнетото му правомощие да владее имота.
Съдът правилно е приел, че въззиваемата е придобила собствеността въз
основа на възмездна сделка – покупко-продажбата, обективирана с
нотариален акт № **, т. **, дело № ******* г., и акт № ***, т.**, рег. №
******* г. на служба по вписвания при РС – Котел. Следователно
ответникът владее имота без правно основание, тъй като е прехвърлил
собствеността върху него. Всички доказателства са обсъдени подробно и
аргументирано и са направени обосновани изводи, поради което решението е
правилно и законосъобразно и не страда от твърдените в жалбата пороци.
С оглед всичко изложено, въззиваемата моли да се потвърди изцяло
обжалваното решение и да й се присъдят направените разноски за
въззивната инстанция.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, за него се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК който
поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и иска решението да бъде
обезсилено и делото – върнато на първоинстанционния съд с указания, или да
бъде отменено и да бъде постановено ново ,с което искът бъде отхвърлен,
като договорът бъде признат за нищожен, или да бъде развален на основание
чл. 87 ал. 3 от ЗЗД поради неплащане на цената. Претендира разноски за
двете инстанции.
В с.з. въззиваемата, редовно призован, не се явява, за нея се явява
6
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва жалбата, поддържайки отговора си, и моли въззивния съд да не я
уважава и потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания
акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че решението е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че от фактологическа страна формираните от
първоинстанционния съд фактически констатации, така, както са
изложени в мотивите на решението, са пълни и кореспондират с
доказателствения материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, препраща към тях.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Въззивната инстанция намира за неоснователно оплакването за
недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск по чл.
124 ал. 1 от ГПК, тъй като в исковата молба няма такъв петитум.
Съдът извлича правното основание на един иск от обстоятелствената
част от исковата молба, като дава и съответстващата му правна
квалификация, без да е длъжен да се съобразява с посочената от ищеца. В
случая, както от изложените в исковата молба твърдения, факти и
обстоятелства, така и от изричното позоваване на ищеца на тази правна
норма, първостепенният съд правилно е приел, че е сезиран с
7
ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Този иск е предназначен да охранява вещните права от отнемането на
фактическата власт върху вещта и чрез него собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това. В теорията се приема, че той е осъдителен иск, но ищецът в процеса
трябва да докаже своята активна легитимация, а именно, че той е
собственик на вещта, поради което в процеса се предоставят убедителни
доказателства за наличие на правото на собственост. Отнемането на
фактическата власт върху вещта обективира наличието на спор относно
правото на собственост и целта на производството по иска по чл. 108 ЗС е
преди всичко да разреши този спор със сила на пресъдено нещо. Като
последица от установяването на действителния собственик се явява
осъдителната част на решението, с която ответникът се осъжда да
предаде на действителния собственик владението на вещта /Т.Р № 8/2012
от 27 .11.2013 г. по т.д. № 8/12г. ОСГК/
В т. 2А от Т.Р. № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г. на
ОСГК, се приема, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да
се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца. Съгласно
разясненията в същата точка, ако в хода на делото се установи че ищецът
по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не
го владее, съдът трябва да уважи първото искане за правна защита като
признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с
отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита – за
предаване владението на имота. Прието е и, че когато по предявен иск по
чл.108 ЗС съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за
правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик
на процесния имот, то в решението е допусната очевидна фактическа
грешка, която подлежи на поправка по реда на чл.247 ГПК.
От всичко казано дотук, следва, че със самото предявяване на иска по
чл. 108 от ЗС, с който се защитава невладеещият собственик срещу владеещ
несобственик, съдът дължи произнасяне и с установителен и с осъдителен
диспозитив, тъй като установяването принадлежността на правото на
собственост на ищеца е иманентна част от защитата по този иск, понеже
8
искането да се осъди ответника да възстанови неправомерно отнетото от
собственика право на владение, се основава на съществуването на право на
собственост на ищеца, от което е елемент това владение.
Всички тези обстоятелства касателно настоящия случай, са
еднозначно и недвусмислено описани в исковата молба. Още повече че в
искането до съда е посочено: „след като установите истинността на
фактите и твърденията…“, а изложените такива касаят именно
принадлежността на правото на собственост на ищцата.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни и оплакванията,
относно материалната неправилност на обжалваното решение.
Както бе посочено вече, отнемането на фактическата власт върху
имота извежда на спорното поле въпроса за правото на собственост и в
хода на производството по иска по чл. 108 ЗС е необходимо най-напред да се
разреши този спор със сила на пресъдено нещо.
В случая ищцата се легитимира като собственик на спорния имот чрез
деривативния способ на покупко-продажбата, за осъществяването на която
представя заверено копие от нотариален акт № **, т *** рег. № *** от
*******г., по силата на който ответникът й е продал своя имот /процесния/
за сумата 7 000 лв., за която е посочено, че е получена от купувача преди
сделката изцяло и в брой. Самият ответник, който е притежавал 1/8 ид.ч.
от него, е придобил собствеността върху останалите 7/8 ид.ч. с договор за
покупко-продажба № **, т. ***, рег. № ******* от *******г. от своите
майка, брат и сестра за сумата 5 000 лв., също получена изцяло и в брой
преди изповядването на сделката.
В отговора си ответникът е изложил твърдения и факти, с които се
домогва да опровергае правото на ищцата, като описва редица
взаимоотношения по повод взимане на пари на заем от ответницата, от
съпруга й, разговори за връщане на получени суми, поръчителство по кредит,
предложение за „залог на къщата“, както и че не е ставало дума за
продажба на къщата. Макар и да не е изрично направено като конкретно
възражение нито с отговора, нито в първото съдебно заседание, съдът
приема, че се касае за възражение за унищожаемост на договора за покупко-
продажба поради измама, както по-късно се заявява и във въззивната жалба.
За доказване на твърденията и възраженията на всяка страна
9
първоинстанционният съд е дал указания с определението си по чл. 146 от
ГПК, допуснал е събиране на посочените доказателствени средства и е
разпитал свидетели, ангажирани както от ищцата, така и от ответника.
Разпоредбата на чл. 29 от ЗЗД регламентира унищожаемост на
договор, сключен чрез измама. Необходимо е измамата да е рефлектирала
директно върху волята за сключване на договора, тоест - да е упражнена
така, че да е била мотивиращ елемент за решението на лицето да го сключи,
дори към него момент да не е съзнавало това. Правната норма изисква
деянието да е извършено при пряк умисъл, тоест волеизявлението на
измамения да е направен под действието на неверни представи, създадени
умишлено от съдоговорителя, като именно това въвеждане в заблуждение е
изиграло решаващата роля за сключването на договора.
Приведени към настоящия случай, горните изисквания не намират
своето обективно проявление. Не се установи по несъмнен и категоричен
начин, че ищцата или трето лице умишлено са създали невярна представа у
ищеца, че се касае за друг вид сделка /“залог на къща“/ и именно тя го е
мотивирала да сключи договора за покупко-продажба.
Този вид договори се сключват в законоустановена форма и по
законоустановен ред и в случая сключването на сделката в предвидената от
правната норма форма ad solemnitatem е непререкаемо доказано.
Възможността да се оспори валидността на нотариалния акт като такъв,
е регламентирана в чл. 576 от ГПК, който указва при какви условия се счита
нищожно едно нотариално удостоверяване. В случая нито е твърдяно, нито
е установено наличието на някой от визираните пороци, което би могло да
обоснове нищожността на нотариалното удостоверяване.
От своя страна нотариалният акт по своята правна същност
представлява официален свидетелстващ документ и ако е издаден от лице,
снабдено с държавна удостоверителна власт, в кръга на неговата
компетентност, при спазване на предвидените от закона ред и форма, се
ползва освен с формална и с обвързваща съда материална доказателствена
сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на
длъжностното лице, са се осъществили така, както се твърди в документа.
Следователно, щом няма релевирани възражения в тази насока, съдът
приема, че нотариусът, в изпълнение на вменените му с чл. 579 ал. 1 от ГПК
10
задължения, е прочел на участващите лица съдържанието на акта и
доколкото продавачът-ответник се е явил лично, то най-късно в този
момент са му станали известени характерът на сделката и нейният
предмет. Ако е имал предварително създадени от ищцата /или друго лице/
неверни представи за вида на договора, то очевидно не те са го мотивирали
да подпише договора, тъй като при открИ.е на несъвпадение между
представата и действителността, той е могъл да откаже да сключи
сделката, а щом въпреки разминаването я е сключил, то това негово решение
е мотивирано от негови вътрешни съображения, а не от външно влияние.
Въведената връзка с други договорни отношения между страните,
свързани с получаване на кредит не могат да бъдат свързани с хипотезата
на измама при сключването на *******г. на договора за покупко-продажба,
тъй като представения като заверено копие договор за потребителски
кредит № ******* с „*******“ ООД, гр. Ямбол, по който ответникът е
кредитополучател, а ищцата – поръчител, е сключен на 04.12.2023г. – след
изповядване на нотариалната сделка.
Поради това договорът за покупко-продажба е валиден и е породил
вещно транслативния си ефект и правото на собственост върху процесния
имот е преминало върху ищцата.
Следва да се посочи още, че едва с въззивната жалба са релевирани от
въззивника-ответник и доводи, че по сделката не е имало плащане, както и е
направено искане за развалянето на договора по реда на чл. 87 ал. 3 от ГПК.
Всички тези възражения и искания са застигнати от ефекта на ранната
преклузия, не могат да бъдат правени в настоящата фаза на
производството и не следва да бъдат обсъждани, тъй като излизат извън
обсега на доказване. Освен това разваляне на договор за покупко-продажба
по съдебен път не може да стане чрез възражение.
В обобщение – налице са предпоставките за уважаване на
ревандикационния иск – ищцата е собственик на спорния имот, ответникът
го владее и няма правно основание за това.
Поради това искът по чл. 108 от ЗС е основателен и следва да се
уважи.
Като е достигнал до идентични правни изводи, първостепенният съд е
постановил правилно решение, няма причини за неговата отмяна и то следва
11
да бъде потвърдено, включително и по отношение на разноските, тъй като
въззивната жалба срещу него се явява неоснователна и не следва да бъде
уважавана.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе
своите, както са направени и заплати тези на въззиваемата в размер на 1
500 лв. адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 60/04.08.2025г. по гр.д.
№ 494/24г. на КРС.
ОСЪЖДА И. В. В. да заплати на Х. Х. О. направените разноски по
делото за въззивното производство в размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12