№ 10
гр. гр.Н., 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20212150101142
по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на ЗАД „А.Б.“, ЕИК
*****, против А.И. П., ЕГН **********. Твърди се, че на 15.08.2018 г. в гр. Н.,
ответникът умишлено увредил лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“, рег.№ *****,
собственост на В. ХР. К.. За събитието било образувано ДП, за престъпление по чл.216,
ал.1 от НК, и впоследствие с влязла в сила присъда по НОХД № 408/2020 г. по описа на
РС- Н. бил осъден. Към момента на настъпване на събитието, за автомобила имало
сключена валидна застраховка „Каско“ към ищцовото дружество, по полица № 18-
0300/341/5000149. Въз основа на подадено заявление била образувана щета №
0300/18/020/500867, изготвени били опис на щетите и доклад, въз основа на които, на
сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС, била изплатена сумата от 593.74 лв.
на 07.09.2018 г. С нарочна молба е конкретизирано, че се касае до ремонт на увреждане
на преден десен калник, предна дясна врата, капак и корпус на ляво огледало. Предвид
изложеното се моли да бъде осъден, на основание чл.410 от КЗ, ответникът да заплати
на ищеца сочената сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срокът по чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 410 от КЗ.
В първото по делото съдебно заседание се представиха два броя платежни
нареждания за сумите от 1039.94 лв. и 593.74 лв., с които се сочи, че са платени две
щети, като втората сума касае процесната, и е заплатена на 17.09.2021 г.
1
Препис от молбата бе изпратена за становище на ищцовото дружество, което
заявява, че не оспорва обстоятелството за извършено плащане от страна на П. в размер
на главницата, като претендира законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В съдебно заседание бе направено признание на иска от страна на П..
С оглед на така изложеното съдът намира следното:
Предвид направеното признание се приема, че между страните няма спор, че е
налице задължение за заплащане на сумата от 593.74 лв., която е била реално заплатена
от ответника на ищцовото дружество на 17.09.2021 г. С оглед наведеното от страна на
ищеца искане за постановяване на решение съгласно признанието на иска, съдът счита,
че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК и следва да се постанови решение
съобразно признанието. Предвид заплащането на главницата, претенцията досежно
същата следва да бъде отхвърлена.
По отношение на искането за присъждане на законната лихва за забава, съдът
намира, че същата се дължи на ищеца. Видно от представената вносна бележка, сумата
от 593.74 лв. е била заплатена на 17.09.2021 г. Исковата молба е депозирана в съда на
08.09.2021 г. В този смисъл погасяване на основното задължение е било извършено
след предявяване на иска, поради което следва да бъде уважена претенцията на ищеца
за заплащане на законната лихва за периода от 08.09.2021 г. до 17.09.2021 г., когато
сумата е била заплатена.
Досежно разноските, такива са дължими на ищеца в цялост. Въпреки
отхвърлянето на главния иск, предвид на това, че заплащането е станало след
предявяване на иска, следва да се приеме, че ответника е станал причина за завеждане
на делото, поради което и следва да понесе сторените от ищеца разноски. Видно от
представеният списък и доказателствата, дружеството е направило разноски в размер
на 50 лв.- държавна такса за образуване на делото, общо 409 лв.- възнаграждения за
вещи лица, 360 лв.- адвокатско възнаграждение. Остатъкът от внесеният депозит за
разпит на свидетел в размер на 141 лв. следва да бъде върнат на ищеца.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗАД „А.Б.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „К.А.Д.“ № **, представлявано от изп. директори О.Ц. А.Б.А.,
за осъждане на А.И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „К.“ № 18, да заплати
сумата от 593.74 лв., представляваща задължение по щета № 0300/18/020/500867.
ОСЪЖДА А.И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „К.“ № 18, да заплати
2
на ЗАД „А.Б.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К.А.Д.“
№ **, представлявано от изп. директори О.Ц. А.Б.А., законната лихва върху
главницата от 593.74 лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 08.09.2021
г. до датата на извършеното плащане- 17.09.2021 г., както и да заплати сумата от общо
819 лв. /осемстотин и десет лева/, от които 50 лв.- заплатена държавна такса, 360 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение, 409 лв.- възнаграждения на вещи лица.
Остатъкът от внесения депозит за разпит на свидетел в размер на 141 лв. да се
върне на ищеца, за което следва да посочи банкова сметка.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд- гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
3