Решение по дело №388/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „В.К.“ АД, със седалище и адрес на управление **********************, представлявано от ** С. П. П., чрез пълномощника * А.Г.Н., против РЕШЕНИЕ № 94/09.04.2024г., постановено по АНД № 135/2024 г.  на  Районен съд – Враца.

 С оспореното решение е потвърдено НП № К-003914/17.01.2024г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.45, ал.1 от ЗПК за нарушение по чл.11, ал.1, т.1, т.10 и т.12 от ЗПК. 

С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се излагат подробни съображения. Сочи се, че процедурата е започнала онлайн и е завършила в офис на дружеството, поради което мястото на сключване на договора е посочен ***. Твърди се, че не са обсъдени от РС възраженията относно мястото на сключване на договора, данни за ЮЛ, ГПР и погасителния план. Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски.

Ответникът – РД за областите Видин, Монтана и Враца при КЗП, чрез представено по делото писмено становище от процесуалния представител *** С. Д., моли за решение, с което жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението на районния съд, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение, тъй като нарушението е доказано и не са налице релевираните с жалбата основания за отмяна на решението.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на делото е Решение № 94/09.04.2024г., постановено по АНД № 135/2024 г.  на  Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № К-003914/17.01.2024г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл. 45, ал. 1 от Закон за потребителския кредит /ЗПК/ на „В.К.“ АД ***, е наложена имуществена санкция  в  размер  на 3 000 /три хиляди/ лева - за нарушение на чл. 11, ал. 1 т.1, т.10 и т.12 от ЗПК – затова, че на 24.04.2023г. в стопанисвания от обект - офис * * в *******************************е сключил Договор за паричен заем**** от 24.04.2023г. с потребител, който не съдържа задължителната информация, съобразно изискванията на ЗПК. В сключения договор не е налична следната информация: място на сключване, годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита, дължими от потребителя, както и пълната информация по чл.11. ал.1. т.12 от ЗПК, а именно: че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. Липсата на такава информация се установило и от втори договор за паричен заем № 5922685/24.04.2024г.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението и възраженията на касатора в тази насока са неоснователни.

        За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел в решението, че  АУАН и НП,  съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН и при съставянето им не са допуснати съществени неотстраними процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото НП.   По съществото  на  спора  е  прието  въз основа на събраните по делото доказателства, че касаторът е осъществил състава на адм.нарушение визирано в акта и НП, не  са налице основания за приложение  на  чл.28 ЗАНН, както и че наложеното наказание е правилно определено, съобразно  санкционната  норма  на  чл.45, ал.1 ЗПК  в минимален размер. В резултат на така прието  въззивният съд е потвърдил изцяло оспореното НП, като законосъобразно.   

          Настоящата съдебна инстанция  намира, че при  разглеждане на делото  въззивния съд   е  събрал  необходимите  за  правилното  изясняване писмени  и гласни доказателства. В резултат на техния анализ е достигнал до направените от него правни изводи за законосъобразност на НП, които са  обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция, като подкрепящи се от доказателствата по делото. 

  При анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е достигнал и районния съд, че  от страна на  касатора е извършено  посоченото  нарушение на чл. 11, ал. 1 т.1, т.10 и т.12 ЗПК, поради което правилно дружеството  е санкционирано с издаденото НП на основание чл.45, ал.1 ЗПК. В случая от доказателствата по делото /договора за потребителски кредит/ се установява, че не е налична пълната  информация  по  чл. 11, ал. 1 т.1,  т.10 и т.12 ЗПК, а именно - място на сключване, ГПР и пълна информация по чл.11, ал.1, т.12, което налага извод за осъществен състав на нарушението. Не са налице основания да се приеме, че деятелността носи по-ниска степен на обществена опасност от другите подобни нарушения, поради което не може да намери приложимост института на „маловажния случай” на административно нарушение по см. на чл.28 ЗАНН. Правилно е прието от РС, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание.

          Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно. Предвид на изложеното и възраженията на касатора, че не е извършено нарушение по ЗПК са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него  касационна жалба  следва да бъде отхвърлена.

Решението на РС е валидно, допустимо и правилно.

Предвид изхода на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на същия следва да се присъдят разноски в размер на 120 лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК,  Административен съд – Враца 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94/09.04.2024г., постановено по АНД № 135/2024г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № К-003914/17.01.2024г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП.

ОСЪЖДА „В.К.“ АД ***, с ЕИК *********, да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, разноски по делото в размер на 120 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.