РЕШЕНИЕ
гр. П. 12.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и втори април година
в състав:
Председател:
Р.Цариградска
при секретаря Боряна
Николова, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело N 291 по описа за 2018г. на Павликенския районен съд
При
условията на обективно кумулативно съединяване са предявени установителен иск по
чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност на договор за дарение
и, обусловен от него конститутивен иск за обявяване на предварителен договор за
окончателен. При условията на евентуалност е предявен иск за връщане на платеното
по предварителния договор.
Ищецът И.Й.Д. ***, излага чрез
пълномощника си в исковата си молба, че по устна договорка между него и първия ответник
е налице сключен предварителен договор за покупко-продажба на 1/2 ид.ч. от четири
земеделски имота в землището на с.П., общ.П., подробно описани в ИМ, които ищцата
да придобие от първия ответник, като договорили продажна цена от 9 000 лв. Излага,
че договорената сума е изплатена на продавача в началото на м.март 2020г. и на
04.03.2020г. отв.Л. като продавач по предварителния договор е упълномощил купувача
по сделката за подготовка на документите и изповядване на сделката по продажбата,
а за получаване на сумата е подписал разписка. Твърди, че два дни по-късно - на
06.03.2020г., вторият ответник Н.Н., е узнал за уговорката с отв. Л. и последният
на 09.03.2020г. е оттеглил под негово въздействие пълномощното в полза на ищцата
пред нотариус в гр. П.. На следващия ден - 10.03.2020г. отв. Л. по силата на нотариален
акт за дарение, дарил на втория ответник Н.Н. своята 1/2 ид.ч. от процесните имоти,
с което осуетил продажбата и ощетил ищцата. Ищцата твърди, че с тази сделка са накърнени
правата й по предварителния договор за продажба, както и че бенефициентът по сделката
е знаел за увреждащия резултат от същата. Посочва, че предварителният договор като
параметри се съдържа в пълномощното, издадено в полза на ищцата, а именно предмет
на същия са 1/2 ид.ч. от процесните имоти, продажната цена е общо 9 000 лв.,
страните са продавач Л.В.Л. и купувач И.Й.Д..
Моли съдът да прогласи за относително недействителен – по отношение на
ищцата, процесният договор за дарение на основание чл.135 от ЗЗД като увреждаща
кредитора сделка, като приеме, че между ищцата и първия ответник е налице предварителен
договор за продажба на същите части от същите имоти, и обяви предварителния договор
за окончателен при параметрите посочени в пълномощното. При условията на евентуалност,
ако вторият иск не бъде уважен е предявен иск за връщане на сумата от 9 000 лв.
като заплатени без правно основание. Претендира разноски.
Ответниците чрез процесуалния си представител оспорват допустимостта и основателността
на предявените искове. Считат, че между ищцата и първият ответник не е налице валиден предварителен договор, който да може да бъде обявен
за окончателен. Допълнително възразяват, че такъв договор е недействителен и поради
неизпълнение условието на чл.33 от ЗСобств. - предхождащо предлагане на ид.ч. за
изкупуване на другия съсобственик и отказ от правото на изкупуване. Не отричат,
че към датата на процесните сделки, първият ответник е собственик на ½ ид.
част от процесните недвижими имоти, които впоследствие са дарени на втория ответник.
Твърдят, че документите подписани от първия ответник в началото на м.март 2020г.
пред нотариус в гр. Г.О.са в резултат на неосъзнати негови действия, като същият
системно злоупотребява с алкохол и когато осъзнал какво е подписал, предприел действия
по оттегляне на пълномощното, с поради което считат, че липсва съгласие за сключване
на предварителен договор за покупко-продажба и за упълномощаване. Отв.Л. оспорва
да се е запознавал със съдържанието на документите, които е подписвал, да е разбирал
техния смисъл, да му е прочетено тяхното съдържание, като твърди от своя страна,
че не е могъл сам да ги прочете, тъй като е бил без очила. Отрича да е получавал
продажната цена от 9000 лв. По отношение на упълномощаването възразяват, че същото
не дава права на упълномощеното лице за разпореждане с процесните имоти. Твърди,
че атакувания договор за дарение е валиден, сключен по общо съгласие на страните
по същия. Претендира разноски.
Като взе предвид становищата на
страните и след като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Ответникът Л.В.Л. е собственик на 1/2
ид. част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. П., общ. П.,
обл. В.Т., а именно: 1. Поземлен имот с
кад. ид. № ***, с адрес: област В.Т., община П., с. П., м. ***, вид собств. Частна,
вид територия Земеделска, категория 3, ШП Нива, площ 5702 кв.м., стар номер ***,
при граници: № ***, № ***, № ***, № ***.; 2.Поземлен имот с кад. ид. № ***, с адрес:
област В.Т., община П., с. П., м. ***, вид собств. Частна, вид територия Земеделска,
категория 2, НТП Нива, площ 12934 кв.м., стар номер ***, при граници: № ***, № ***,
№ ***, № ***, №***; 3. Поземлен имот
с кад ид. № ***. с адрес: област В.Т., община П., с. П., м. ***, вид собств. Частна,
вид територия Земеделска, категория 4, НТП Нива, площ 8198 кв.м., стар номер ***;
при граници: № ***, № ***, № ***, № ***, №***. Поземлен имот с кад ид. № ***. с
адрес: област В.Т., община П., с. П., м. ***, вид собств. Частна, вид територия
Земеделска, категория 6, НТП Нива, площ 6350 кв.м., стар номер ***; при граници:
№ ***, № ***, № ***, № ***, № ***. Видно от решение №***/19.10.1994г. тези
имоти са възстановени по реда на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне на Л.В.П. с ЕГН **********,
който видно от удостоверение за наследници №***/05.03.2020г. на Кметство с. П. е
починал на 13.01.2002г. и оставил за свои наследници сина си В.Л.В.. Последният
е починал на 20.07.2004г. и наследен от първия ответник – Л.Л., негов син и
дъщеря си Е.В.Н..
Както се установява от подписаните пред
нотариус с достоверна дата документи, на 04.03.2020г. отв. Л. посетил кантората
на нотариус Л.С. ***, където подписал няколко документа, подписите му под които
били нотариално заверени, а именно Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, Декларация
по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП, които се
попълвам от лица продавачи при сделки с недвижими имоти. Подписал по същия
начин документ именуван „Разписка за получена сума“, според който отв. Л. е
получил на 04.03.2020г. в гр. Г.О.сумата от 9000лв. от ищцата по делото
„дължими за собствените му ид. Части от земеделски земи“ като следва описание
на процесните четири имота. Няма посочена цена на имотите и основание за
дължимостта на сумата. Най-подборният като съдържание документ, подписан от
отв. Л. на същия ден пред нотариус е пълномощно в полза на ищцата, по силата на
което същата може да са снабдява с документи от всички институции относно
имотите, да го представлява пред съд и прокуратура в производства по делба и за
депозиране на жалби, да подписва договори за наем и аренда относно процесните
имоти.
При разпита на в качеството на свидетел
по делото на нотариус Л.С. същата заяви, че ищцата няколкократно е ползвала
услугите ѝ като нотариус за различни документи и сделки. В единия от
случаите освен ищцата и мъжът ѝ, с тях дошъл и отв. Л., чиито подписи под
пълномощно и няколко декларации и разписката били удостоверени. Отв. Л. бил
адекватен, представил валидна лична карта, държал се приятелски с ищцата и мъжа
ѝ. Потвърдил пред нотаруиса, че е получил сумата, удостоверена в
разписката. За останалите книжа св. С. останала с впечатление, че страните
подготвят някаква сделка, но не разбрала от какво естество. Пълномощното било
изготвено по искане на ищцата, идентично с преходно такова, изготвяно за нея.
На следващия ден съпругът на ищцата се обадил по телефона и се оплакал, че
липсва текст в пълномощното за извършване на продажба, но според свидетелката
при изготвянето му именно това лице и ищцата са прегледали няколко варианта на
пълномощно и са посочили кой да бъде изготвен за случая.
На 05.03.2020г. бащата на отв. Н.Н. - св. Генчо Н. (съпруг на сестрата на първия
ответник) получил обаждане от кооперацията в с. Д., общ. П., откъдето го
уведомили, че непознати лица са посетили кооперацията и са търсили рентата на
отв. Л., като заявили и желание да продадат имотите му на кооперацията с
пълномощно, което показали. Малко по-късно през дена свидетелят разбрал от св. Е.И.
/приятелка на отв. Л., на която той гостувал за процесните дати в гр. Г.О./, че
на 04.03.2020г. неизвестни лица, които ѝ се сторили съмнителни, са отвели
отв. Л. и го няма вече повече от денонощие. Заедно предприели издирване на Л. и
го намерили в дома на лице на име Й., в неадекватно състояние, видимо много пиян
и без лична карта и пари. Заявил, че му било обещано да получи много пари – не
посочил как, но трябвало да стои в къщата на Й.. Въпреки това св. Н. отвел отв.
Л.. На следващия ден – 05.03.2020г. св. Н. му разказал за посещението на непознати в кооперацията в
с. Д., пълномощното и отв.Л. се спомнил, че му обещали да изкара пари и го
водили на нотариус, но преди това са завели на фризьор, като визирал домакина
си от предната вечер – Й. и неговата дъщеря - ищцата./обстоятелства, установени
от показанията на посочените свидетели/. Св. Н. решил да провери разказа на
отв. Л., като по описанието /жена нотариус, местоположение/, дадено от
последния се насочил към Нотариалната кантора на св. С.. Отв. Н. разговарял по
телефона, а после на място с Нотариус С., която потвърдила, че отв. Л. е
положил подписи пред нея предходния ден, вкл. под пълномощно, а Н. заявил, че
ще го оттеглят. Страните не спорят, че пълномощното е било оттеглено на следващия
ден 06.03.2020г. пред нотариус в гр.П.
/горните обстоятелства са установени от събраните по делото гласни
доказателства/.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том I, рег. №***, н.д. № *** от 10.03.2020г. на Нотариус П.П., отв. Л.Л. е дарил
на отв. Н.Н. своята ид.ч. /процесната/ от описаните по-горе земеделски имоти.
Оплакванията на ответниците са отнесени
и в жалба към прокуратурата от 09.03.2020г., образувана е прокурорска преписка
№***2020г. на ГОРП, приключила с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 07.07.2020г. /на л.53 от делото/. Прокуратурата е приела, че не е установено
отв. Л. да е бил принуден да подпише документите пълномощно, разписка и др.
пред нотариус чрез упражнена принуда и насилие, спорът е квалифициран като
гражданско-правен.
При така установената фактическа
обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени установителен
иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност на договор за дарение
поради увреждане на кредитор на продавача със сделката. Качеството кредитор на
ищеца се твърди да произтича от сключен между ищеца и дарителя по сделката
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. При уважаване на
главния иск при условията на евентуалност е предявен конститутивен иск за обявяване
на същия предварителен договор за окончателен. При условията на евентуалност, ако
първите два иска бъдат отхвърлени, е предявен иск за връщане на платеното по предварителния
договор.
Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът
може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането,
т. е. лице, което е кредитор на длъжника, разполага с преобразуващото право по посочената
законова разпоредба. Възникването на това право е предпоставено от наличието на
действително вземане, което не е необходимо да е изискуемо и ликвидно, но следва
да е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително
се иска. Следващата предпоставка е извършването на действие, което уврежда кредитора
– намалява възможността му или го затруднява да се удовлетвори от имуществото на
длъжника. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, както в настоящия казус, правото
да се иска отмяна възниква, щом длъжникът е знаел за увреждането – знаел е, че има
кредитори и че действието ги уврежда. Тъй като атакуваната сделка е безвъзмездна
/договор за дарение/, то е достатъчно единствено длъжникът да е знаел за увреждането.
Без значение е субективното отношение на лицето, което е получило престацията от
длъжника, в случая вторият ответник, защото той е получил имуществото на длъжника
без да престира нищо насреща. Дарението е безвъзмездна сделка, така че за уважаването
на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не е нужно
знание за увреждане и у приобретателя.
Съдът намира, че по делото не бе осъществена първата предпоставка, а именно
да бъде доказано качеството „кредитор“ на ищеца спрямо отв.Л., предхождащо
процеса. Ищецът счита, че от текста на разписката и пълномощното се извлича
волята на страните за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, което настоящият състав не споделя като извод, произтичащ от събраните
доказателства. Единственият документ, подписан и от двете страни е разписката
/на л.10 от делото на ВТРС/, която е свидетелстващ документ и удостоверява
получаването на сумата от 9000лв. предадена от ищцата на отв. Л., носещ
достоверна дата – 04.03.2020г., като дори в него подписът на пратилия сумата е
излишен и не материализира никакво волеизявление. От страна на отв. Л. е и
признание за получаване на сумата. Същият документ се съдържа изразът „дължими ми за собствените ми идеални части от земеделски земи … /следва изброяване на номер
на имот, площ и населено място/, което потвърждава характера му на едностранно
волеизявление и същевременно не дава информация за основанието за плащане,
освен, че е свързано с няколко недостатъчно конкретизирани имота. Подобна
конкретизация не може да се приеме за осъществена с пълномощното, /л.11 от
делото на ВТРС/. От нито едни от двата документа не личи воля за сключване на
договор за покупко-продажба, която да е ясно изразена, да се дефинирани вид и предмет
на сделката, страни по същата, цена – индивидуална на всеки от обектите на
продажба. Не е ясно дали парите не са платени за вече получена насрещна
престация, свързана с имотите, поради което съдът не намира никакви данни за
това ищцата да е кредитор на отв. Л..
При недоказаност на качеството
„кредитор“ за ищцата, не е необходимо съдът да се произнася по наличието на
останалите предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Поради несбъдване на положителното
вътрешно-процесуално условие- уважаване на Павловия иск, предявеният иск за
обявяване на предварителния договор за окончателен не подлежи на разглеждане.
Поради
сбъдване на вътрешно-процесуалното условие – отхвърляне на Павловия иск и
неуважаване поради неразглеждане на иска за обявяване на предварителния договор
за окончателен, съдът дължи произнасяне по евентуално предявения иск за връщане
на сумата от 9 000 лв.
По осъдителния иск от страна на
ответника не се наведоха доводи за налично основание за такова плащане.
Възражението на ответната страна се състоеше в отричане на получаването на
сумата. Съдът намира това фактическо възражение за недоказано, предвид
установеното с официален документ признание
за получаване. Свидетелските показания не са годни да оборят автентичността на
документа и дееспособността на подписалото го лице, а и съдържанието на
свидетелските показания потвърди това на разписката – че отв. Л. няколкократно
устно е признал получаването на сумата, бил е адекватен, не е миришел на
алкохол. Доколкото е установено получаването на сумата от отв. Л., а не се
доказа да има основание за такова плащане, същото се явява извършено без правно
основание. При предявен иск за връщане на дадената без основание сума, същата подлежи на
връщане. Следва осъдителният иск спрямо първия ответник да бъде уважен.
При този изход на делото ищецът следва
да заплати на втория ответник направените от него разноски изцяло, а именно сумата
от 875лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита на
л.50 от делото. Първият ответник претендира разноски в същия размер, но
адвокатското възнаграждение не е посочено поотделно за всеки от исковете. Съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за първите две
иска с цена по 2178,80 лв. минималното възнаграждение е по 382,51 лв. или общо
765,02 лв. До този размер, предвид отхвърлянето на исковете, ищцата следва да
възстанови разноските на отв. Л.. Предвид уважаване на предявения при условия
на евентуалност осъдителен иск, единственият ответник по него – Л.Л. следва да
заплати на ищцата разноските свързани само с него, а именно минималното
адвокатско възнаграждение за този иск от 780 лв. и ДТ от 360лв., общо 1140лв. Разноските
по обезпечение, удостоверения и др. нямат връзка с този иск. При прихващане на
двете насрещни вземания за разноски остава отв. Л. да дължи на ищцата сумата от
374, 98 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.Й.Д., с ЕГН
**********, с адрес: *** против Л.В.Л. с ЕГН ********** *** и Н.Г.Н., с ЕГН **********
*** за обявяване на относително недействителен спрямо ищцата на Договор за дарение
от 10.03.2020г между първия и втория ответник, оформен с Нотариален акт за дарение
на недвижим имот №***, том I, рег. №***, н.д. № *** от 10.03.2020г. на Нотариус
П.П. с предмет 1/2 ид.ч. от следните имоти: находящи се в землището на с. П., общ.
П., обл. В.Т., а именно: 1. Поземлен имот
с кад. № ***, адрес община П., с. П., м. ***, вид собств. Частна, вид територия
Земеделска, категория 3, ШП Нива, площ 5702 кв.м., стар номер ***, при граници:
№ ***, № ***, № ***, № ***.; 2.Поземлен имот с кад. ид. № ***, с адрес: област В.Т.,
община П., с. П., м. ***, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория
2, НТП Нива, площ 12934 кв.м., стар номер ***, при граници: № ***, № ***, № ***,
№ ***, № ***; 3.Поземлен имот с кад ид. № ***. с адрес: област В.Т., община П.,
с. П., м. ***, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 4, НТП Нива,
площ 8198 кв.м., стар номер ***; при граници: № ***, № ***, № ***, № ***, №***;
4. Поземлен имот с кад ид. № ***. с адрес: област В.Т., община П., с. П., м. ***,
вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 6, НТП Нива, площ 6350 кв.м.,
стар номер ***; при граници: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л.В.Л. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на И.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 9 000 лв.
/девет хиляди лева/, получени без правно основание.
ОСЪЖДА Л.В.Л. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на И.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 374, 98 лв. /триста
седемдесет и четири лева и деветдесет и осем ст./ разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Н., с ЕГН ********** ***, сумата от 875 лв. /осемстотин
седемдесет и пет лв./ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
БН