РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Ихтиман, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200502 по описа за 2024 година
Делото е инициирано въз основа на подадена жалба от Я. П. Я., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., чрез адвокат Ж. Ж., против Електронен фиш на ОДМВР - София.
Посредством жалбата се сочат съображения, според които оспореният електронен
фиш е неправилен и незаконосъобразен, като се настоява за неговата отмяна.
В проведеното последно открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично,
явява се неговият процесуален представител, който поддържа жалбата и настоява за отмяна
на електронния фиш. Наказващият орган не изпраща представител в последното съдебно
заседание. Районна прокуратура също не изпраща представител и не изразява становище по
делото.
Жалбата е допустима. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са
представени конкретни писмени доказателства /обратна разписка или друг документ
удостоверяващ връчването/, от които да е видно кога е връчен оспореният електронен фиш.
Такива писмени доказателства, удостоверяващи датата и начина на връчване на оспорения
акт, не се съдържат и в административната преписка. От приложена разпечатка от АИС-
АНД става ясно, че в системата на МВР в графата дата на съставяне/връчване е отразено, че
електронният фиш е съставен на 10.04.2023 г., като е отразено в системата, че е връчен на
05.08.2024 г. Дори и без да има доказателства за връчването, дори и да се приеме, че същото
е станало на 05.08.2024 г., жалбата се явява своевременно депозирана, тъй като макар да е
видно от печата върху нея, че тя е получила входящ номер при наказващия орган на
20.08.2024 г., от приложения към нея плик се установява, че е изпратена на 19.08.2024 г.
Поради тези съображения съдебният състав приема, че жалбата е подадена в срок.
За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:
Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.
2, т. 2, във вр. чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В него е отразено, че на 07.04.2023 г.,
в 08:43 часа на АМ Тракия км 53.300 посока гр. София, при ограничение с пътен знак В-26
1
от 80 км/ч, с МПС Бентли Континентал, е извършено нарушение на скоростта, установено и
заснето с АТСС ТФР1-M номер 504, насочено към гр. Пловдив. Отразено е, че разрешената
скорост е била 80 км/ч, а установената такава от 95 км./ч, с което превишената скорост е от
15 км/ч. Посочено е, че собственик на автомобила е Я. П. Я..
От приложена към административната преписка справка за регистрация на МПС
/лист 20 от делото/ е видно, че въпросното превозно средство е собственост на Я. П. Я..
Според правилото на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП електронният фиш съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В
настоящия случай въпросният електронен фиш, срещу който е насочена жалбата, съдържа
всички необходими реквизити, посочени в текста на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което е
редовен.
В текста на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е отразено какви са максимално допустимите
скорости на движение в и извън населено място, а в ал. 2 на същия член е посочено, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в
ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва с глоба от 50 лева, когато
превишението е от 11 до 20 км/ч. Правилото на действащата норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система /АТСС/, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушителя за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение.
Съгласно легалната дефиниция, дадено в пар. 6, т. 65 от ДП към ЗДвП,
„Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган, б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./ е посочено, че за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.
Съгласно ал. 1 от същия член протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се
отбелязва началото и краят на контролирания участък.
Според чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за измерване на
скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи
се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага
временно на участък от пътя. В следващата ал. 2 е разписано, че в случаите на
осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират
на място и се предприемат действия за реализиране на административно-наказателната
отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във
време на движение, електронни фишове не се издават. Съгласно ал. 3 на чл. 11 от Наредбата
2
при контрол на скоростта с мобилно АТСС във време на движение върху заснетите
изображения освен данните за извършеното нарушение се отразяват и данните за скоростта
на служебния автомобил или мотоциклет.
В представения по делото препис от Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система /лист 17 и лист 76 от делото/ е посочено, че посоката на
движение на контролираните МПС е от гр. Пловдив към гр. София.
Към административната преписка са приложени снимки, а така също и информация в
табличен вид до тях /лист 16 от делото/, съставени във връзка с издаването на фиша. От
снимките и от информацията в табличен вид до таях е видно, че на тях е заснето процесното
превозно средство. Върху материалния носител на снимките, вдясно от същите, е отразен, че
измерената скорост на моторното превозно средство е била 98 км/ч, ограничението е било 80
км/ч, а превишаването на скоростта е от 18 км/ч. В края на таблицата до снимките и в
електронния фиш е отразено, че наказуемата скорост е 95 км/ч, а наказуемото превишаване е
15 км/ч, като по този начин се установява, че е приспаднат нормативно регламентирания
толеранс, каквото е изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. във
вр. чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол /чл. 755 от наредбата, действаща към момента на извършване на
нарушението/. За патрулния автомобил е отбелязана скорост 0, което също идва да покаже,
че заснемането е станало не по време на движение на полицейския автомобил. Именно
поради обстоятелството, че заснемането е било по време, когато патрулният автомобил не се
е движил, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. е допустимо издаването на електронен фиш. Следва да се посочи, че липсата на снимка на
разположения до пътя уред, извършил заснемането, не може да се приеме като съществено
нарушение, тъй като в приложените към процесния електронен фиш снимки на заснетото
превозно средство и по-точно в изписаната вдясно от тях информация, са отразени
конкретните координати на местоположението, на което е използван уреда /АТСС/. Именно
въз основа на тези координати може да се установи и точното място, където е извършено
заснемането. В горния смисъл са мотивите към Решение № 336 от 31.03.2022 г. на АдмС -
София област по к. а. н. д. № 145/2022 г.
По делото е постъпило писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ /лист 64 и
следващите от делото/, ведно с приложения /заповед, чертеж и протокол/, в което писмо е
посочено, че на АМ Тракия, включително на км. 53+300 в посока от гр. Пловдив към гр.
София има въведено ограничение на скоростта със знак В26 /80/, като накрая на писмото е
отразено, че на км. 52+800 има пътен знак В34 „край на забраната, въведена с пътни знаци“.
По делото са представени препис от протокол за проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M с идент. № 504/07 от дата 01.06.2023 г. /лист 11 от делото/, препис от
протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M с идент. № 504/07 от дата
10.02.2022 г. /лист 75 от делото/ и препис от удостоверение за одобрен тип средство за
измерване относно мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M /лист 19 и лист 74 от
делото/, от които може да се направи извод, че използваното техническо средство за
измерване на скоростта е било одобрено и изправно.
Неоснователно е възражението, направено в жалбата, според което в електронния
фиш били посочени две различни посоки на движение на превозното средство – веднъж към
град София и веднъж към град Пловдив. В електронния фиш ясно е отразено, че
нарушението е установено на АМ Тракия 53.300км посока гр. София, а така също и че
устройството за измерване на скоростта АТТС ТФР1-М е насочено към град Пловдив. По
този начин се установява, че всъщност са били проверявани моторни превозно средства,
движещи се в посока от град Пловдив към град София.
Като свидетел по делото е разпитано лицето Г. И. С. Същата посочва, че на 07.04.2023
г. тя е управлявала процесния автомобил с посока на движение от гр. София към гр.
3
Хасково. Сочи, че в автомобила се е намирал и Я. Я., но той не е бил в състояние да шофира,
защото е говорил по телефона с близки и лекари поради влошено здравословно състояние на
майка му. Свидетелката заявява, че след като Я. Я. разбрал, че има установено нарушение й
се е обадил, а тя му е казала, че този ден тя е карала. Допълва, че я е попитал дали има нещо
против да пусне възражение, на което свидетелката отговорила „да, да разбира се“. Въпреки
така дадените свидетелски показания не се установява на 07.04.2023 г., в 08:43 часа на АМ
Тракия км 53.300 в посока към гр. София автомобилът да е бил управляван от свидетеля Г.
И. С. На първо място следва да се посочи, че от съдържанието на електронния фиш, а така
също и от протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система е
видно, че автомобилът е заснет при движение в посока от град Пловдив към град София,
тоест – движел се е към град София, а свидетелката твърди, че тя го е управлявала в посока
на излизане от София към град Хасково. Възможно е действително този ден тя да е
управлявало превозното средство към град Хасково в някакъв момент, но не се установява
да е управлява същото и в посока към град София в 08:43 часа. На следващо място
съдебният състав приема, че обстоятелството кой е управлявал автомобила в случая не може
да се установява посредством свидетелски показания. В чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
регламентирана възможност за подаване на декларация от собственика на превозното
средство, в която да се посочи кое е лицето, което е управлявало същото към момента на
нарушението, като разпоредбата изрично сочи: Електронният фиш по ал. 4 се връчва на
лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава
и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира. В чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е разписано, че: Собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Предвид
правилото на чл. 189, ал. 5 се налага извод, че ако собственикът действително не е
управлявал автомобила, то той има възможност да подаде нарочна декларация за това. В
настоящия случай не е подадена такава декларация. Нещо повече, от показанията на
свидетелката Г. С. става ясно и че тя е била готова да окаже съдействие на собственика във
връзка с установяване на обстоятелството кой е управлявал колата. Въпреки това подобна
декларация /или друго документ, съдържащ определено изявление/ от Я. Я. до органите на
МВР не се установява от материалите по делото да е подадена. Поради тези съображения
съдът приема, че на 07.04.2023 г. в 08:43 часа автомобилът е бил управляван от
жалбоподателя, а така също и че на основание чл. 188, ал. 1 от НК спрямо него правилно е
наложено определеното административно наказание.
Всичко изложено по-горе налага извод, че нарушението, посочено в обжалвания
електронен фиш, е извършено, а наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност и
неправилност, остават неоснователни. Поради тези съображения депозираната жалба не
следва да се уважава, а електронният фиш подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на делото, наказващият орган има право на претендираното от него
юрисконсултско възнаграждение /претендирано посредством писмена защита от 03.10.2024
г./, което съдът определя в размер на 80 лева, отчитайки фактическата и правна сложност по
делото. Именно тази сума следва да бъде възложена в тежест на жалбоподателят и той
трябва да бъде осъден да я заплати на наказващия орган.
Така мотивиран, Районен съд – Ихтиман
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР - София, с който на Я. П. Я., ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 50 на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.
2, т. 2, във вр. чл. 21, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Я. П. Я., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – София сумата от 80
лева /осемдесет лева/ - дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5