Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София,11.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно
заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ БИЛЯНА КОЕВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 12940 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 194982/16.08.2017 г., постановено по
гр. д. № 62346/2014 г. по описа на СРС, 71 състав, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.Г.Г.с ЕГН **********
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 646,97
лв. за доставена в периода от м.11.2011г. до м.04.2013г. топлинна енергия в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва от
14.08.2014г. до окончателното плащане, както и сумата 123,41 лв. - лихви
за забава върху главното вземане, изтекли в периода от 31.12.2011 г. до
24.07.2014 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 44599/2014г. на СРС, 71 с-в, като ответникът е осъден да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 520,95 лв. - разноски за исковото
производство и сумата 165,40 лв. - разноски за заповедното производство по
ч.гр.д. № 44599/2014г. на СРС, 71 с-в.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.”
ООД.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от В.Н.Г., конституирана в хода на процеса като правоприемник на ответника
/починал на 23.07.2017 г./, в която се излагат съображения за недопустимост на съдебното решение, тъй като
съдът служебно я е конституирал като правоприемник в производството.
Освен това въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като при неговото постановяване СРС не е съобразил действащите материалноправни
разпоредби, сочещи че потребената в имота СИО топлоенергия следва да бъде
заплатена солидарно от съпрузите –длъжници, а не разделно според отправеното до
съда искане. Освен това, според жалбоподателя, постановеното решение е
необосновано, тъй като СРС не е съобразил, че имота не е ползван от нейния
наследодател – ответника Н.Г.Г.за исковия период, за което съответно са били
събрани доказателства пред първата инстанция.
Въззиваемият не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо
в обжалваната му част. Не е допуснато
и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че първоначалния ответник Н.Г.Г.е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл.153, ал. 1 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „*******, с
абонатен №319600, по договорни отношения между страните през
периода от м.11.2011 г.-
м.04.2013 г., като му дължи
сумата 646.97 лева - главница за доставена и потребена топлинна енергия в имота, и 123.41 лева - лихва за забава за периода от 31.12.2011 г. до 24.07.2014 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 44599/2014г. на
СРС, 71 с-в.
Във връзка с подадено на 14.08.2014
г. заявление, по ч. гр. д. № 44599/2014 г. по описа на
СРС, 71 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на Т.С. ЕАД срещу Н.Г.Г.и В.Н.Б.– Г. за разделно: по ½ заплащане
на дължимите суми: 1293.93 лева - главница
за доставена и потребена топлинна енергия в имота, и 246.81 лева - лихва за забава за периода от 31.12.2011 г. до 24.07.2014 г., срещу която в
срока по чл. 414 ГПК, на 26.09.2014 г. длъжникът Н.Г.Г.е депозирал възражение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на 17.11.2014 г., в приложимата към
момента на завеждане на делото редакция ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред срещу длъжника Н.Г.Г.. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение,
както и сторените по делото разноски.
Страните не спорят
и се установява чрез представения договор за покупко –продажба на жилище,
сключен по реда на ЗОбС, че топлоснабдявания имот – апартамент № 122, находящ
се в гр.
София, ж.к. „**********, е съсобствен
между длъжниците по издадената заповед за изпълнение - Н.Г.Г.и В.Н.Б..
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1 от ЗЕ облигационно
правоотношение с „Т.С.” с предмет: доставяне на топлинна енергия за битови
нужди при действие на Общите условия за продажба на топлинна енергия на Т.С.
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР при отсъствие на сключено
индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ
(отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
Страни в
отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно
предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия".
Ищецът е ангажирал
съобщения към фактури за абонатен №319600, които се отнасят за исковия период.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице Т.Й.К.по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период сградата, в която се
намира апартамент № 84 е с непрекъснато топлоподаване; дяловото разпределение
извършвано от фирма „Т.“ООД за сградата –ЕС и имота на потребителите е
извършвано в съответствие с методиката, нормативната уредба и проверените
документи и снети показания от уредите за сградата и за имота; изравнителната
сметка за периода м.11.2011 г.-м.04.2013 г. е сума за доплащане 136.98 лв.
Общото задължение за абонатен
№319600, според констатациите на СТЕ е 1352.63 лв., от която сума 1187.53 лв.
за отопление на имота и 165.10 лв.-ТЕ отдадена от сградна инсталация. Общият топломер в АС е бил преминал
първоначална и последващи метрологични проверки. Разпределението на отчетената
ТЕ от общия топломер е било извършено от ищеца в съответствие с нормативните
разпоредби и закони.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице А.Н.Т.по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че
задълженията за топлоснабдения имот с абонатен №319600 възлизат на
сумата 1293.93 лв. с отчитане на резултата от въведените изравнителни
сметки – сума за доплащане 10.68 лв. и извършено погашение със сумата 97.94 лв.
Законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в
забава, според ССчЕ възлиза на сумата 246.81 лв. върху сумата за
незаплатена ТЕ.
С оглед тези
констатации, при съобразяване установеното, че първоначалният ответник Н.Г.Г.е
собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдявания имот, съдът намира за доказани
исковете за сумите 646.97 лева главница и 123.41 лева лихва за забава върху
главните вземания на ищеца.
Чрез извършената от
СРС служебна справка от НБД Население към 31.08.2017 г. се установява, че
ответникът Н.Г.Г.е починал в хода на процеса на 23.07.2017 г. /след приключване
на устните състезания по делото на 10.05.2017 г. и преди постановяване на
атакуваното съдебно решение на 16.08.2017 г.
След постановяване
на решението, с разпореждане от 08.09.2017 г., на основание чл.227 ГПК, като
правоприемник на починалия Н.Г.Г.е
конституиран наследника по закон - В.Н.Г., негова дъщеря.
Преди извършване на
служебна справка в НБД Население на 31.08.2017 г. не са били ангажирани
доказателства за настъпилата смърт на страна в процеса, поради което и СРС не е
могъл да ги вземе предвид при постановяване на съдебното решение.
В хипотезата на смърт
на страна в процеса, както в настоящия случай, правоприемството настъпва по
силата на закона /чл.227 ГПК/ и правоприемникът става страна по делото от
момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател
независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, поради
което и има право да поддържа висящността му чрез подаване на жалба, а ако
решението е влязло в сила - да иска отмяната му по реда на извънредното производство.
Възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни. Решението
на СРС е допустимо, тъй като към момента на приключване на устните състезания
ответника Н.Г.Г.е бил процесуално правоспособен по см. на чл.27 ГПК.
С оглед
установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на
действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и
сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия,
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са
основателни в посочената част за исковите периоди до горепосочените размери,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение,
а решението на СРС – потвърдено
в обжалваната му част, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
С оглед на цената
на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на
280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 194982/16.08.2017
г., постановено по гр. д. № 62346/2014 г. по описа на СРС, 71 състав.
Настоящото решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.