№ 194
гр. П., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200279 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. ИЛ. Г., ЕГН **********, с адрес с. С., обл. П., ул.
„***“ **, чрез пълномощника адв. К.У. от ПзАК, против Наказателно постановление
№ 22-1006-000002 от 13.01.2022 г. издадено от Началник Група към ОДМВР- П.,
Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска, като се претендират и сторените
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
становище за незаконосъобразност на НП, за чиято отмяна пледира. Прави искане за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за заплатен адвокатски хонорар и
възразява срещу направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендираните разноски, като моли същото да не се уважава и да се присъдят
разноски в пълен размер.
Въззиваемата страна- наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален
представител. По делото е представено писмено становище по същество от
1
процесуалния му представител, в което се излагат доводи за законосъобразност на НП
и се иска то да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е
направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 18.12.2021 г. в 22,45 часа, в
гр. П., на бул. „България“ пред „Уникредит Булбанк“ е управлявал лек автомобил
„Т.Я.“ с рег. № ****, собственост на Д.Н. Г.а, който бил със служебно прекратена
регистрация на 23.09.2021 г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, установено при
извършена справка с ОДЧ при РУ- П.. МПС не било регистрирано по надлежния ред.
Установено било и това, че задната лява габаритна светлина на автомобила не светела.
Горното било установено от автопатрул в чиито състав бил св. А.Л.- мл.
автоконтрольор в Сектор ПП при ОДМВР- П.. Той съставил против жалбоподателя
АУАН с бл.№ 559390/18.12.2021 г. за нарушение на чл.140 ал.1 и чл.139 ал.1 т.1 от
ЗДвП в присъствието на нарушителя, на който бил предявен и връчен срещу подпис.
При предявяването на акта жалбоподателят заявил, че нямал възражения.
АУАН бил изпратен в РП- П. с оглед данни за евентуално извършено
престъпление по чл.345 ал.2 от НК. По случая започнала прокурорска проверка по
преписка с Вх. № 34/2022 г. по описа на РП- П., след приключването на която на база
събраните данни, прокурорът отказал да образува ДП с постановление от 10.01.2022 г.,
като преценил, че извършеното от Й.Г. не съставлявало престъпление по чл.345 ал.2 от
НК. С посоченото постановление прокурорът изпратил материалите по преписката на
Началник Сектор ПП при ОДМВР П. с оглед преценка за евентуално извършено адм.
нарушение и ангажиране на административнонаказателната отговорност на Г..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 13.01.2022 г. на осн. чл.36 ал.2 от ЗАНН
било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на санкционираното лице
лично на 25.01.2022 г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното била
подадена от санкционираното лице чрез надлежно упълномощен от него адвокат чрез
АНО до съда, като била входирана в деловодството на ОДМВР- П. на 08.02.2022 г.,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, включително материалите по пр. преписка Вх. №
2
34/2022 г. по описа на РП- П. и показанията на св. А.Л..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на НП,
намира че е налице съществен процесуален порок на същото, т.к. не са спазени
изискванията за съдържание на АУАН и НП, а именно не е дадено ясно и точно
описание на нарушението. В НП, а и в предхождащия го АУАН, буквално е записано,
че жалбоподателят е управлявал МПС, което било със служебно прекратена на
23.09.2021 г. регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП. Не е посочено обаче по какъв начин
и с какъв акт е извършена дерегистрацията на автомобила, нито на какво основание.
Посочената правна разпоредба не е достатъчна за да релевира допуснатата непълнота.
Едва от приетите писмени доказателства по делото и частично от показанията на св. Л.
става ясно, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, поради това,
че в едномесечен срок от придобиването на процесното МПС, неговият нов собственик
не го е регистрирал.
Непосочването на обстоятелствата визирани по-горе, които са съществени и
съставляват елементи от фактическия състав на адм. нарушение лишава
санкционираното лице от възможността да разбере какво точно административно
нарушение му се вменява и от там адекватно да организира своята защита. Налице е
нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН при съставянето на АУАН и на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН- при издаването на НП. Това нарушение на процесуалните правила е
съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Освен посоченото СПН, настоящия съдебен състав счита, че е налице още един
порок на НП, който съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП и на който се
позовава жалбоподателя, а именно че вмененото му нарушение не е извършено. Няма
спор по делото, че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал процесното
МПС. Няма спор и за това, че не жалбоподателят, а неговата майка- Д. Г.а е придобила
въпросния автомобил на 22.07.2021 г. чрез покупко-продажба, за която е сключен
договор, нотариално заверен. Не се спори и затова, че МПС е било със служебно
прекратена на 23.09.2021 г. регистрация.
От обясненията на жалбоподателя Г., дадени по време на извършената
прокурорска проверка, се установява, че той не е знаел, че МПС след придобиването
му от неговата майка не е било регистрирано в срок, още по-малко, че същото е с
прекратена регистрация. Това му твърдение не се опроверга от нито едно от останалите
3
доказателства по делото.
Установи се също, че жалбоподателят Г. не е уведомен от собственика на
автомобила за прекратената регистрация на последния, тъй като самият собственик не
е бил наясно с това обстоятелство, тъй като по делото не е представено убедително
доказателство за това , че Д. Г.а е била надлежно уведомена за това, че МПС, което е
придобила е с прекратена по служебен ред регистрация. Освен това управляваният от
Г. автомобил е бил с поставени рег. табели, което предполага, че същият има
регистрация.
От всичко това става ясно, че жалбоподателят не е знаел, че управляваният от
него автомобил е бил с прекратена регистрация поради това, че след покупко-
продажбата на автомобила, същият не е бил регистриран.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства не
се установи по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателят е действал
виновно, т.е. субективният елемент от състава на адм. нарушение не е доказан до
необходимата степен на несъмненост. АНО не е ангажирал доказателства за това, че
жалбоподателят е съзнавал, че автомобилът е с прекратена по служебен път
регистрация. По делото липсва каквото и да е доказателство, че към инкриминираната
дата жалбоподателят е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив,
установи се именно обратно, че той не е имал никакво знание и съзнание за
извършената служебна дерегистрация на автомобила. Вмененото административно
нарушение на жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или
евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно
приложима във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче
не е налице умисъл в поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми и
при това положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и
поведението му не може да бъде санкционирано.
АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя и е санкционирал същия за нарушение, което той не е извършил,
поради което и НП се явява незаконосъобразно, което пък неминуемо влече неговата
отмяна.
Всичко това е достатъчно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
При този изход на делото основателна е претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза за заплатено
адвокатско възнаграждение. Същото е направено своевременно и надлежно, преди
обявяване на делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски,
съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че
4
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева жалбоподателят Г. е
заплатил в брой на адвокат К.У. от ПзАК. От ответната страна- АНО е направено
своевременно възражение за прекомерност на разноските, което съдът намира за
основателно. Това е така, тъй като по делото е проведено едно съдебно заседание с
разпит на един свидетел и процесуалният представител изложи кратко становище по
същество, а и изготвената жалба също е с кратко съдържание. Освен това и делото не е
с фактическа и правна сложност. При това положение съдът намира, че следва да
уважи частично искането за присъждане на разноски до минималния предвиден в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер от 300 лева, като за разликата до 400 лева следва да отхвърли претенцията.
Разноските ще следва да се възложат в тежест на ОДМВР- П.- учреждението към което
принадлежи органът издал НП, което има статут на ЮЛ със самостоятелен бюджет.
Пак с оглед изхода на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на наказващия орган следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН,
Районен съд- П., в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1006-000002 от
13.01.2022 г. издадено от Началник Група към ОДМВР- П., Сектор „Пътна
полиция“, с което на Й. ИЛ. Г., ЕГН **********, с адрес с. С., обл. П., ул.
„***“ **, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- П. ДА ЗАПЛАТИ Й. ИЛ. Г., ЕГН **********, с
адрес с. С., обл. П., ул. „***“ **, разноски в размер на 300 (триста) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат, като за разликата до 400 лева
ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на наказващия
орган- ОДМВР- П. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5