Р Е Ш Е Н И Е
№ 1268
гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на дванадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина
Николова и участието на прокурора Чавдар Грошев, като разгледа докладваното от
председателя Мариана Шотева адм. дело № 2941 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на М.В.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.Д., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за
присъждане на сумата в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
Пловдив в периода от 19.12.2021 г. до 16.11.2022 г. (датата на предявяване на
исковата молба), изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане
на риск живота и здравето му. Конкретните оплаквания се изразяват в:
1) липса на
достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна
площ на човек). Допълнително посочва, че по време на престоя в Затвора Пловдив
е бил в Пети пост в килия № 50, където са били 8 л.св., както и на Трети пост в
килия № 35, където са били 7 л.св. и всички пушели бонзай и приемали наркотици;
2) без санитарен
възел на определените и задължителни места. Допълнително посочва, че на
коридора нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през
зимата било студено и много неприятно да минават през двора, а когато правели
каре за един час не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето
нямало нито мивка, нито тоалетна;
3) наличие на
хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове);
4) липса на
адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното му състояние
(Хепатит С);
5) липса на
пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което
има мухъл и плесен и дишат влага).
С горното се
презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на
сторените разноски в размер на 10 лв. – внесена държавна такса, както и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.).
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявената претенция за неоснователна и
недоказана, поради което настоява за нейното отхвърляне. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на
исковата претенция.
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
Ищецът е
постъпил в Затвора Пловдив на 29.03.2022 г. (така становище на юриск. Ч. на л.
75), като е бил настанен в Приемно отделение в стая „ОП-1“, която е с площ от
26,47 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., където е пребивавал до 31.03.2022 г.,
като на 30.03.2022 г. в стаята са били настанени 7 л.св., а в останалите
периоди – 5 л.св. Стаята разполага със санитарен възел с площ от 2,80 кв.м. с
течаща студена вода. Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи
и др., съгласно становище на Георги Атанасов – инспектор „СДВР“ (л. 66) се
извършва редовно от външна лицензирана фирма. При престоя си в Приемно
отделение, ищецът не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия
или други форми на причиняван му дискомфорт.
В периода от
01.04.2022 г. до 20.06.2022 г. вкл. ищецът е бил настанен в Пета група, стая №
50, която е с площ от 28,70 кв.м. и с капацитет до 7 л.св., като през целия
период в тази стая са пребивавали до 7 л.св. (така становище на л. 57). Стаята
разполага със санитарен възел, в който всеки л.св. има достъп до течаща студена
вода.
В периода от
21.06.2022 г. до 23.06.2022 г. вкл. ищецът е бил настанен в Трета група, стая №
22, която е с площ от 26,50 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като през целия
период в нея са пребивавали 7 л.св. Стаята разполага със санитарен възел с площ
от 4,05 кв.м. (така становище на л. 59).
В периода от
24.06.2022 г. до 16.11.2022 г. вкл. (датата на депозиране на исковата молба) ищецът
е бил настанен в Трета група, стая № 35, която е с площ от 27,91 кв.м. и с
капацитет до 6 л.св., като в периода от 24.06.2022 г. до 26.09.2022 г. вкл. и
от 30.09.2022 г. до 14.11.2022 г. вкл. в стаята са пребивавали между 7 и 8
л.св., а в останалите периоди – до 6 л.св. Стаята разполага със санитарен възел
с площ от 4,60 кв.м. (така становище на л. 55).
От представените
становища, изготвени от инспектори СДВР (л. 55, л. 57 и л. 64) се установява,
че на всички л.св. е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за
разпределение на времето на л.св. от съответната група, а работещите имат
достъп до баня всеки работен ден, като къпането е в обща баня, подът на която е
с мозайка, а стените – с фаянсови плочи. Всички спални помещения, в които е бил
настаняван ищецът, а и всички спални помещения в Затвора Пловдив имат обособени
санитарни възли с достъп до течаща студена вода. Съгласно представения График
за разпределение на времето на л.св. от Пета група, л.св. от тази група ползват
баня всяка сряда и всеки петък от 09,30 до 11.30 часа, а л.св. от Приемно
отделение – всеки вторник и четвъртък от 09,30 часа до 10,30 часа (л. 58). А
съгласно Графика за разпределение на времето на л.св. от Трета група, времето
за баня е определено на всеки вторник и всеки четвъртък от 13,30 часа до 16,30
часа (л. 56). Проветряването на стаята е по желание на л.св. и могат да правят
това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява
също от настанените там, като за целта получават съответните материали и
консумативи, като могат да закупуват допълнително такива от лавката на затвора
или да им бъдат донасяни от близките, съгласно списък на разрешените вещи,
предмети и хранителни продукти, които л.св. могат да получават, ползват и
държат при себе си, в подкрепа на което е представена Таблица № 6 за перилни,
миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от
свобода за 1 месец (л. 65). Редовно се извършва дератизация и дезинсекция от оторизирани
фирми, в подкрепа на което са приложени 7 бр. приемо-предавателни протоколи за
извършена ДДД обработка за целия исков период, от които се установява, че редовно
е извършвана обработка на всички части на Затвора Пловдив (л. 21 – 27). След
ремонт в Пета група (в която ищецът е пребивавал в периода от 01.04.2022 г. до
20.06.2022 г. вкл.) са подменени изцяло подова настилка, боя и дограма в
спалните помещения, стаите са оборудвани с нови легла, били са поставени маси,
столове и шкафчета, но заради умишлени злонамерени действия, в нарушение на чл.
96, т. 2 от ЗИНЗС, всичко е било увредено или напълно унищожено, което е
наложило няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов инвентар. Със
Заповед № Л-1383/08.06.2022 г. ищецът е бил назначен на работа като „работник
по дезинфекцията“ на Пети пост в Затвора Пловдив при 6-дневна работна седмица,
4-часов работен ден, неплатен доброволен труд, почивен ден – неделя, с
изпитателен срок 1 месец, считано от 08.06.2022 г. до 21.06.2022 г., съгласно
Заповед № Л-1496/21.06.2022 г. на Началника на Затвора Пловдив за прекратяване.
През периода на изтърпяване на наказанието на ищеца в Затвора Пловдив не са
правени основни ремонти на стаите, в които е пребивавал, но са извършвани
текущи ремонти – своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове,
смяна на осветителни тела, като не е допускано да има счупени прозорци, тъй
като същите са сменяни своевременно. Прането става по усмотрение на самия л.св.
– в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките, в
подкрепа на което е представен Седмичен график на служебната пералня в Затвора
Пловдив, видно от който в понеделник и четвъртък е предвидено изпиране на
спалното бельо на л.св., в сряда – на лични дрехи на социално слаби л.св., а в
събота – на лични дрехи на л.св. със здравословни причини (л. 76). Сушенето на
дрехите става по избор – когато се перат в пералнята, те се сушат в сушилната
машина, а когато се перат от л.св. има пригодени простори в общото помещение на
поста или отвън на карето. Л.св. имат право да притежават нагреватели, с които
могат да си топлят вода. Никога не е имало проблем стаята да се бъде
проветрявана и не би следвало да има мухъл.
Като свидетели по
делото са разпитани А.И.Г., С.П.П. и К.М.Н..
От показанията
на свидетеля Г., който работи за личната лекарка на лишените от свобода, се
установява, че същият не е запознат със здравословното състояние на ищеца, не
го е преглеждал, чисто документално в досието от 2001 г. посочва, че има
изследвания от фелдшерите преди него, не знае дали след 2001 г. са му правени
изследвания, не знае дали страда от Хепатит С, специални медицински грижи за
него не се полагат, не знае дали приема медикаменти.
От показанията
на свидетеля П. се установява, че същият е в една килия с ищеца – свидетелят твърди,
че е бил на Трети пост в стая № 35 от м.юли 2022 г., а ищецът един месец преди
това. Твърди, че условията в килията са покъртителни – нямало врати за
тоалетната, тъй като били изкъртени, парното изобщо не работело, пълно било с
дървеници и хлебарки, легла и всичко било изпочупено, 24 кв.м. била цялата
килия. В периода м. август – м. септември 2022 г. са били 8 – 9 човека в
килията, нямало топла вода, имало една мивка, но лятото трудно се качвала
водата до горе, над тях отгоре имало ламарини за кравеферми и свинеферми,
лятото, когато навън било 40 градуса, за вътре – няма думи. Стените падали,
подът бил изпочупен, лежали на железни легла – едни решетки и един дюшек. На 3
– 4 месеца посочва, че минавали с една пръскачка, пръскали с нещо, което нямало
миризма и след това повече дървеници и хлебарки излизали. Перилно помещение
твърди, че няма, работници в пералното нямало, бръснар също нямало, в момента
нямало и баня, която им се полагала два пъти в седмицата, в килиите нямали
топла вода, нямали и студена, не можели да се изперат – имало пералня, но тя не
работела, не се раздавали перилни препарати, само по един сапун на човек,
банята се падала във вторник и четвъртък за техния отряд. До банята ходели на
групи, имало 10 – 12 душа, но от тях работели 6 – 7, вътре нямало прозорци,
подът бил лош, можело да хванат всякакви болести, излизали на карето на
площадката и от там влизали в банята, като вън било минус 15 градуса и докато
дойдела водата, можело да се разболеят, като това продължавало с години. Сами
си перяли дрехите и простирали вътре в килията, имало два простора на въжета и
там си простирали, като изпаренията и влагата ги дишали. Мишки изскачали, но
после изчезвали – по тръбите, по канализацията, по тоалетните. Знае, че ищецът
имал Хепатит С, но не го лекувал, защото не се осигурявало такова нещо до сега
в затвора, дори и с лекарства, които да поддържат жизнените форми на черния
дроб, нямало лекар, въпреки, че в сряда по график имали лекар. От един месец си
правели графици, но никой не е ходил на преглед. Когато имали нужда от
медицински грижи, отивали при надзирателя, който е в коридора и го питали дали
може да отидат при лекар, а той им отговарял, че лекарят го няма, нямало
хапчета, не можело да ги изкарат на въздух. Твърди, че ищецът имал желание да
се лекува, но това лечение не се предоставяло или внимание поне на преглед да
го закарат. В затвора са си правили изследвания преди няколко години (2015 г.
или 2016 г.) и са си видели резултатите, от тогава свидетелят знаел, че ищецът е
болен от Хепатит С.
От показанията
на свидетеля Н. се установява, че същият е бил в една килия с ищеца при
предходното му пребиваване в Затвора Пловдив и сега цяла година били заедно на
Трети пост в стая № 35. Твърди, че стаята била с влага, мухъл, мизерия от
хлебарки, дървеници, студено и по едно време били много хора, нямали пералня,
простирали си вътре в стаята. Знае, че ищецът има Хепатит С, били са на лекар
заедно и от там знае, той не пиел лекарства, но тук нямало кой да му даде
лекарства, не можело да се разчита на лекар, веднъж в седмицата по график били
на лекар, но ги извеждали само по спешност, не давали нито хапчета, нито нищо.
Банята, където се къпели, твърди, че е обща, те се къпели в килията, като си
топлели вода в канчета и се миели, общата баня била отвън извън постовете.
Минавали да пръскат срещу хлебарки и дървеници, на като напръскали, повече
излизали, не знае с какво пръскали, но твърди, че само имитирали пръскане.
Докато били на каре, не можели да ползват тоалетна, защото нямало – тоалетната
била вътре в килията, отвън и вода нямало откъде да се пие.
Съдът приема
свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени
впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с
оглед на всички други данни по делото.
По делото е
изслушано и прието без заявени възражения от страните заключение по
съдебно-медицинска експертиза, изготвено от д-р Д.И.Д., вещото лице по която,
след запознаване с наличните по делото документи, медицинска документация и
направена справка в Затвора Пловдив, е установило, че М.М. има положителен бърз
скринингов тест за HCV антитела (anti HCV) от 13.03.2023 г., няма изследвана
вирусна репликация (HCV RNA) в кръвта,
поради което не може да се докаже персистиране на HCV RNA
над 6 месеца, няма извършена пункционна (перкутанна) чернодробна биопсия, която
да докаже хистологични промени в черния дроб. М., според експерта, попада в
рискова група с висок риск за предаване на HCV инфекция.
Въпреки, че диагностицирането не е извършено в пълен обем, според вещото лице,
може да се приеме, че е налице инфекция с вируса на Хепатит С. Наличието на
положителен скринингов тест задължавало провеждането на допълнителни
изследвания за доказване на виремия в кръвта, диагностично изясняване, вкл. и
гено и субгенотипизиране, както и оценка състоянието и промените в черния дроб,
което се извършва в клиники/отделения по гастроентерология с II-III ниво на компетентност. На следващо място посочва,
че положителният скринингов тест е от 13.03.2023 г., приложените по делото
медицински документи са преди тази дата, не са извършени допълнителни изследвания
за поставянето на окончателна диагноза „Хроничен вирусен Хепатит С“ МКБ-10
В18.2 с оглед преценка на състоянието и започване на лечение директно действащи
противовирусни средства. Според приложената медицинска документация, експертът
посочва, че към момента М. не провежда лечение за Хепатит С с директно
действащи противовирусни средства, в здравния картон е записана употреба на
следните медикаменти: креон 3х30 000 (панкреасни ензими); карзил 50 мг.
2х1 (предпазва от вредни влияния чернодробните клетки и подпомага тяхното
възстановяване); Сотагамма 160 мг. - сутрин (лекарствен продукт против
нарушения на сърдечния ритъм); Салбутамол спрей (бързодействащ бронходилатор). Допълнително
в о.с.з. вещото лице отговаря на поставения от прокурора въпрос, а именно, че
заболяването датира от 12.03.2023 г., тъй като от тогава е първото изследване,
при което има положителен скринингов тест. Предписаните по картона лекарства,
предполага, че се приемат, не е извършвал личен преглед на ищеца. Според него,
по принцип чернодробните заболявания би трябвало да бъдат на диета № 5, където
са ограничени приемите на мазни храни и пържени храни. Би трябвало да бъде
съобразено това с храненето в затвора. В здравния картон не било отразено каква
диета провежда. Уточнява също така, че при ищеца е установен положителен
скринингов тест за Хепатит С, което е първа стъпка, следващите стъпки не са
извършвани, тъй като трябвало да се докаже веремия със специални изследвания, а
те се провеждат със специални протоколи за Хепатит С и се издават от
специализирани лекарски комисии, но не са правени такива. След като е
установено, че е положителен за Хепатит С, по медицински данни нямало
информация, че е продължено диагностичното изследване. Имало и определени
критерии, за да бъде включен на лечение за Хепатит С. Съдът кредитира съдебната
експертиза като компетентна и безпристрастно изготвена, като същата ще бъде
коментирана при разглеждане на спора по същество.
Като
доказателства по делото са приети принципни Диета № 1 при язвена болест и
хроничен гастрит, Диета № 5, 7 и 10 при хроничен хепатит, чернодробна цироза,
сърдечна декомпенсация и хроничен нефрит и Диета № 9 при захарна болест
(диабет) (л. 29 – 31), Дневни листове – голям стол за периода от 21.11.2022 г.
до 27.11.2022 г., които се установи, че са извън исковия период (л. 47 – 53),
както и медицинска документация – епикриза от 19.05.2021 г., резултати от
изследвания от 27.04.2021 г., фиш за спешна медицинска помощ от 24.04.2021 г. и
рецепта за изписани лекарства от същата дата, които също се установи, че са
извън исковия период (л. 60 – 63). Други доказателства не са ангажирани от
страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите
периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На следващо
място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази
насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание съдът е указал на ищеца, че следва да посочи доказателства за
всички обстоятелства, които твърди в исковата си молба.
От събраните и
неоспорени от страните доказателства, се установява, че ищецът е постъпил в
Затвора Пловдив на 29.03.2022 г., поради което за периода от 19.12.2021 г. до
28.03.2022 г. вкл. искът е недоказан, доколкото не се установява в тези периоди
ищецът да е пребивавал в Затвора Пловдив. Това от своя страна е самостоятелно
основание исковата молба в тази й част да бъде отхвърлена, без да се обсъждат
наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно
фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е
недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде
разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.
При така
установеното, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ ще бъдат разгледани само в периода от 29.03.2022 г. до 16.11.2022
г. вкл. (датата на предявяване на исковата молба), в който период се установи,
че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора Пловдив.
Установява се от
събраните доказателства, че на М. не е била осигурена необходимата жилищна площ
от 4 кв.м. в следните периоди: на 30.03.2022 г., когато е пребивавал в Приемно
отделение в спално помещение „ОП-1“ с площ от 26,47 кв.м. и с капацитет до 6
л.св., където са били настанени 7 л.св.; в периода от 21.06.2022 г. до
23.06.2022 г. вкл., когато е пребивавал в Трета група в стая № 22 с площ от
26,50 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., където са пребивавали 7 л.св.; в периода
от 24.06.2022 г. до 26.09.2022 г. вкл. и от 30.09.2022 г. до 14.11.2022 г. вкл.,
когато е пребивавал в Трета група в стая № 35 с площ от 27,91 кв.м. и с
капацитет до 6 л.св., където са пребивавали между 7 и 8 л.св., поради което настоящият
съдебен състав приема, че за период от общо 145 дни ищецът е пребивавал в
помещения, в което жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. В останалите периоди не се
установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Не се установява
твърдяното нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения
на Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал М., е осигурен достъп
до санитарен възел и течаща студена вода. А по отношение наличието на топла
течаща вода, от приложените от ответника становища се установява, че в Затвора
Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение
на времето на лишените от свобода от съответната група, освен това, за част от
пребиваването си в затвора се установява, че ищецът е бил работещ, а като такъв
е имал достъп до баня всеки работен ден. Отделно от това, липсва фиксирано от
законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на л.св. в
коридора и при осъществяване на престоя им на открито. Последното мероприятие
се осъществява за сравнително кратък период от време – 1 час дневно и липсват
пречки л.св. да ползват санитарен възел преди или след това, като не се
установява, в т.ч. и от показанията на разпитаните по делото свидетели, при
нужда л.св. да получат съдействие от надзирателите чрез извеждането им до
тоалетна, съответно да си осигурят вода за пиене в бутилки. Що се касае до
твърдението, че на л.св. се налага, отивайки и връщайки се от помещението за
къпане, да преминават през двора, както и че през зимата е студено и е много
неприятно да минават през двора, настоящият съдебен състав намира, че от
събраните по делото доказателства не се установява от страна на затворническата
администрация да са налице допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Това е така,
защото от една страна не се установява по безспорен начин къде точно се намира
помещението за къпане, къде са се намирали стаите, в които ищецът е бил
настанен и дали на него лично му се е налагало да преминава през зимните месеци
през открита площ. До извод в обратната насока не водят и показанията на
разпитаните по делото свидетели, доколкото нито един от тях не потвърждава това
твърдение на ищеца, единствено свидетелят П. посочва, че излизат на площадката
и от там влизат в банята, но не посочва това ли е единственият път до банята, а
и свидетелят Н. посочва, че се къпят в килията, т.е. в санитарния възел в
килията, като си топлят вода.
Като недоказани
следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници
и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата
администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично
дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой
на лицето в затвора и всички части на Затвора Пловдив. Отделно от това, от
страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал
оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието
на инсекти и гризачи. Друг е въпросът, че за част от исковия период, а именно
от 08.06.2022 г. до 21.06.2022 г. ищецът е бил назначен на работа като
„работник по дезинфекцията“ на Пети пост в Затвора Пловдив, следователно той
също би следвало да е отговорен за лошата хигиена, в случай, че такава се
установи. И тук, от твърденията на ищеца и разпитаните свидетели, е възможно да
се приеме, че помещенията, в които е пребивавал М., са с лоши хигиенни условия,
но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите
се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така
установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите
хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, в т.ч. и
за наличието на мухъл, доколкото решение на самите л.св. е да сушат дрехите си
в спалните помещения. А и няма данни ищецът да е подавал оплаквания за
наличието на мухъл в килиите. Все в тази насока и досежно твърденията, че към
момента на депозиране на исковата молба няма пералня в Затвора Пловдив и се
перат дрехите на ръка, простират в килиите и дишат влага, е необходимо да се
посочи, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че прането е оставено по преценка на самите л.св., които могат да сторят
това или в пералнята на затвора, която разполага и със сушилня, или да изперат
дрехите си лично, като им е предоставена възможност да ги сушат на определени
за целта места – в общото помещение на съответната група или на карето, или да
ги предоставят за пране от техни близки, поради което не следва да бъде
ангажирана отговорността на органите на ГДИН за решенията на самите л.св. да
перат дрехите си в килиите, респ. да ги сушат отново там. А и дори пералнята в
даден момент да не е работила, то безспорно се установява, че на л.св. е
осигурена възможност да поддържат личната си хигиена и по друг начин, а именно
като ползват общи помещения за изпиране на дрехите и бельото, в т.ч. е обособено
пространство за тяхното изсушаване.
По идентичен
начин стои въпросът и със следващите наведени твърдения, а именно за липса на
адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното състояние на
ищеца. Тук е мястото да се посочи, че от приетото и неоспорено от страните
заключение по СМЕ се установява по категоричен начин, че за пръв ищецът е
диагностициран на 13.03.2023 г., която дата обаче е извън исковия период и не е
предмет на разглеждане в настоящото производство, поради което и всички
наведени в тази връзка твърдения, следва да се приемат като недоказани, защото
липсват данни в исковия период, в който се установи, че е пребивавал в Затвора
Пловдив, а именно: от 29.03.2022 г. до 16.11.2022 г. вкл. М. да е бил
диагностициран с Хепатит С, респ. да е подлежал на лечение и диетична храна и
такива да не са му били осигурени. Останалите изложени в исковата молба
твърдения, свързани с медицинското обслужване като цяло в Затвора Пловдив, са
твърде общи и от тях не може да се установи по безспорен начин ищецът да е имал
някакви здравословни оплаквания и да не е получил адекватно лечение, поради
което и същите следва да се приемат за недоказани. Не се установи също така и в
помещенията, в които ищецът твърди, че е пребивавал, а именно в Пети пост в
килия № 50 и на Трети пост в килия № 35, всички настанени л.св. да са пушели
бонзай и да са приемали наркотици, впрочем, няма и ангажирани доказателства в
тази насока.
Ето защо, съдът
намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на
служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно
жилищна площ в Затвора Пловдив в периодите: на 30.03.2022 г.; от 21.06.2022 г.
до 26.09.2022 г. вкл. и от 30.09.2022 г. до 14.11.2022 г. вкл., които водят до
извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди
създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни
условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените
от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на
осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на
чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че М. е
претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
Тук е мястото да
се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на
конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително
пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3
от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от
§ 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при
отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при
отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди – 2022 г.), според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 725 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките
на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на
30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от
лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба №
25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v.
Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.).
Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и
5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по
допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение
от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за
установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения
стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на
Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от
тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за
справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2022 г.) би
следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано
едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно
нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за
период от 145 дни е налице единствено пренаселеност на помещенията, в които е
пребивавал ищецът в Затвора Пловдив, т.е. констатирано е едно нарушение, именно
посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически
увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка,
направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост. В останалата част искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба, а именно 16.11.2022 г. до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода
на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се
констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
Ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати и по сметка на Административен съд – Пловдив
сумата в размер на 250 лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо
лице от бюджета на съда.
На основание чл.
286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. сумата в размер на 73,71
лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислена на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция).
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт,
то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по
делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата
разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10,
ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС,
която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ
състав,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на М.В.М.,
ЕГН **********,***, сумата от общо 725 (седемстотин двадесет и пет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода
от 29.03.2022 г. до 16.11.2022 г. вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна
площ за 145 дни в посочения период, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от общо 30 000 лева
и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и по отношение
на частта от заявения исков период от 19.12.2021 г. до 28.03.2022 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на М.В.М.,
ЕГН **********,***, сумата
от 10 (десет) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати по сметката
на Административен съд – Пловдив за държавни такси сумата от 250 (двеста и
петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за заплатено
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на адвокат Н.П.Д.
с адрес ***, сумата в размер на 73,71 (седемдесет и три лева и седемдесет и
една стотинки) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: