Р Е Ш
Е Н И Е
№ …30…..
гр. Кубрат, 26.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на трети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . , като разгледа докладваното от съдията АНД № 66 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ № 38 -0000408/ 23.03.2020 г. на директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе , определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.2 ЗАвП; чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН, на И.Б.И., ЕГН **********, с пост. адрес ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000.00 лв., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, за извършено от него на 11.02.2020 г. в обл. Разград, гр. Завет, на входа за града в посока от гр. Кубрат, до ВУИ „Н.Й.Вапцаров“, в посока от гр. Кубрат към гр. Завет, като водач на състав от ППС, състоящ се от влекач „МАН“ ТГС 18.480БЛС, с рег. № Тх 4717 ХТ, от категория ППС „N3“, и прикачено полуремарке с рег. № Тх 9418 ЕХ, от категория ППС „О4“, извършващ обществен превоз на товари с заверено копие № 11933001 към Лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу възнаграждение с Пътен лист № 0030322 от 10.02.2020 г., с отразен маршрут на движение от с. Юпер за гр. Варна, за текущия ден – 11.02.2020 г. с товарителница № 006322/11.02.2020 г. и с пътно - прехвърлителна разписка с № 000466/11.02.2020 г., с отразен изпращач ЕТ „Марад – Тодор Минчев“ и получател „Кофко Интернешънъл България“ – ЕООД, нарушение: извършва превоз на пшеница със състав от ППС, състоящ се от МПС с две оси и полуремарке с три оси, с обща маса 53 800 кг., видно от пътно - прехвърлителна разписка с № 000466/11.02.2020 г. и товарителница № 006322/11.02.2020 г., като масата надвишава нормите от максимално допустима маса на ППС от 40 000 кг. с 13 800 кг., установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към момента на проверката не е представена квитанция от Агенция пътна инфраструктура за претоварването, квалифицирано като нарушение разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата, във вр. с във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството на жалбоподателя (Наредба № 11). В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено въз основа на незаконосъобразно съставен АУАН, като доводите на жалбоподателя са изложени подробно в представената по делото писмена защита.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание, не се явява лично и не се представлява, изпраща писмена защита.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща процесуален, в съпроводителното жалбата писмо, към което са приложени и документите, съставляващи административнонаказателна преписка, ангажира становище, че обжалваното НП е съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: На 11.02.2020 г., около 11.35 часа, в гр. Завет, обл. Разград, на входа за града в посока от гр. Кубрат, до ВУИ „Н.Й.Вапцаров“, при планова проверка, св. Г. М. и Хр. Минчев – в длъжностното им качество на инспектори в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Русе, в чийто териториален район е и обл. Разград, установили, че въззивникът Ив. И. извършва обществен превоз на товари - пшеница, по маршрут на движение от с. Юпер до гр. Варна, като водач на състав от ППС, състоящ се от влекач „МАН“ ТГС 18.480БЛС, с рег. № Тх 4717 ХТ, от категория ППС „N3“, и прикачено полуремарке с рег. № Тх 9418 ЕХ, от категория ППС „О4“, чиято обща маса (ППС + товар пшеница) е в размер на 53 800 кг., установена по несъмнен начин от съдържанието на представените им по повод извършването на проверката от водача И. превозни документи: пътно - прехвърлителна разписка с № 000466/11.02.2020 г. и товарителница № 006322/11.02.2020 г. – л. 8, двустранно, от делото, като масата надвишава нормите от максимално допустима маса на ППС от 40 000 кг. с 13 800 кг.
За горните констатации от св. Г. М. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 274324/ 11.02.2020 г., предявен и подписан от въззивника с отбелязване, че няма възражения.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата, във вр. с във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството на жалбоподателя (Наредба № 11).
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не се твърди и не се установява, да са депозирани писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на посочения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление. В него административно–наказващият орган е възприел изцяло констатациите на актосъставителя, квалифицирал е нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата, във вр. с във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството на жалбоподателя (Наредба № 11) и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложил на И.И. административно наказание глоба в размер на 3000. 00(три хиляди) лева.
В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя Г. М., и свидетеля по акта – Хр. М., които потвърждават отразените в АУАН констатации, а първият от тях дава подробни отговори на въпросите на защитата на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св. Г. М. и Хр. М., заверени копия от: Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, копие от тахографски лист за деня, лиценз, справка за нарушител, пътно - прехвърлителна разписка с № 000466/11.02.2020 г. и товарителница № 006322/11.02.2020 г., пътен лист № 0030322 от 10.02.2020 г. .
Съдът кредитира така посочените доказателства като непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че административно-наказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от Закона за движението по пътищата актовете се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Според чл. 166, ал. 1, т. 1 от същия закон министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Като служител на РД "Автомобилна администрация" Русе актосъставителят Г.М. има правомощия да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Посочването в него на един свидетел не е от категорията на абсолютните процесуални нарушения, даващи основание за отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Началникът на РД "Автомобилна администрация" гр. Русе е упълномощен да издава наказателни постановления за установени нарушения на Закона за движението по пътищата със Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Правилно е ангажирана административно–наказателната отговорност на водача на МПС с оглед обществената опасност. Съдът счита, че административно–наказващият орган правилно е установил фактическата обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН и наказателното постановление.
Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение, наказателното постановление е обосновано, като предявеното срещу въззивника обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин, като изводите на наказващия орган са формирани на база на законосъобразен и точен анализ на материалите по административно-наказателната преписка.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно разпоредбата на чл. 6. ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредба № 11/ 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството "Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване за моторно превозно средство с две оси с ремарке с три и повече оси е 40 тона.
Установеното от фактическа страна сочи, че в момента на проверката товарът на проверения състав от пътни превозни средства е бил с маса 53 800 кг., установена по несъмнен начин от съдържанието на представените и на контролния орган и на съда, превозни документи: пътно - прехвърлителна разписка с № 000466/11.02.2020 г. и товарителница № 006322/11.02.2020 г. – л. 8, двустранно, от делото, като масата надвишава нормите от максимално допустима маса на ППС от 40 000 кг. с 13 800 кг.
По този начин жалбоподателя, като водач на претоварено пътно превозно средство е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът е управлявал пътно превозно средство, т. е. извършвал е фактически действия по "управление на товарен автомобил", което е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му", от което следва извод, че същият притежава изискуемото в конкретния случай качество "водач". Доколкото моторното превозно средство е товарен автомобил, извършващ обществен превоз на товари, в момента на проверката и с товар – 38 880 кг. пшеница, въззивникът е следвало да съобрази нормативните изисквания, а именно, че управляваното от него моторно превозно средство е обективно претоварено, защото до допустимите 40 тона остава разлика от 1 100 кг., а е абсурд да се твърди, че масата на ППС – влекач и полуремарке, могат да се вместят в тази рамка.
Правилно в процесното наказателно постановление е било определено и основанието, на което е ангажирана отговорността на въззивника, а именно разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата.
Неоснователни са доводите на защита на въззивника във връзка с начина на определяне на общата маса на ППС - влекач и полуремарке + товар, предвид липсата на оспорване верността на съставените с участието на водача Ив. И. превозни документи пътно - прехвърлителна разписка с № 000466/11.02.2020 г. и товарителница № 006322/11.02.2020 г. и предвид собственото му изявление в съставения срещу него АУАН, че няма възражения по фактите.
Неоснователни са и доводите му, за това, че е действал в „условията на субординация по нареждане на своя работодател“ и не носи отговорност за това платена ли е такса за претоварването, тъй като в представения от него при проверката пътен лист не фигурира негово задължение за натоварване на именно 38 880 кг. пшеница. Обратно на това, видно от цитираните разпоредби на ЗДвП, задължение на водача на ППС е да не управлява същото в условията на претоварване – над 40 тона.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено при форма на вината непредпазливост, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно, че липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. В наказателното постановление са посочени изчерпателно и ясно установените обстоятелства, както и нарушените нормативни разпоредби при извършване на обществения превоз на царевица. Събраните писмени доказателствени средства и категорично подкрепят отразената фактическа обстановка. Поради това съдът счита, че не са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно, че липсва описание на доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението. В наказателното постановление са посочени изчерпателно писмените доказателствени средства и макар че не са изрично посочени като доказателства и описани като такива, те заедно с приложените фотоснимки категорично подкрепят отразената фактическа обстановка и доказват извършването на нарушението. Поради това съдът счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът приема наведените от въззивника доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление за неоснователни.
Относно възможността за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН настоящият състав счита следното: Нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, е от категорията на противоправните допустителства, като съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение не се отличава от обичайната за съответния вид. Това нарушение е посочено в Регламент ЕС/2016/403 на Европейската комисия и е квалифицирано като управление на МПС с претоварване, което създава непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата и застрашава живота и здравето на всички участници в движението.
Извършването на описаното административно нарушение ангажира отговорността на нарушителя по чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, съгласно която наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая на въззивника е наложена санкция в размер на предвидения от закона максимум – 3 000.00 лева, очевидно при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито съдът при проведеното съдебно дирене не установява по отношение на жалбоподателя. В производството липсват данни жалбоподателя да е наказван друг път за подобно нарушение, за да се приеме че се касае до рецидивиращо поведение обуславящо налагане на по-тежка санкция. Липсват данни и за настъпване на по-сериозни щети например на пътната настилка в резултат на реализираното нарушение, застрашаване на движението и живота на други участници в движението. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения т. е. той е заявил критично отношение към реализираното поведение още в момента на проверката. По тази причина отчитайки индивидуалните белези на случая – значителното претоварване в размер на 13 800 кг.(приблизително 14 тона), тежестта на този вид нарушения в светлината на принципното задължение за спазване на правилата визирани от Закона за движение по пътищата безприкословно от всички водачи, както и факта, че този вид нарушения – управление на претоварени състави от пътни превозни средства, могат да доведат до тежки последици за пътната настилка, което пък благоприятства настъпването на пътно-транспортни произшествия, съдът счита че в случая справедливото наказание, което би следвало да понесе водача е глоба в размер на 1 000. 00 лв. В тази насока издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено в частта на наложената санкция за нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/ 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
С оглед изменението на атакуваното НП единствено в частта относно размера на наложената санкция, не следва в полза на въззивника да се присъждат разноски.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 338 -0000408/ 23.03.2020 г. на директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе , определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.2 ЗАвП; чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН, с което на И.Б.И., ЕГН **********, с пост. адрес ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000.00 лв., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, за извършено от него на 11.02.2020 г. в обл. Разград, гр. Завет, на входа за града в посока от гр. Кубрат, до ВУИ „Н.Й.Вапцаров“, в посока от гр. Кубрат към гр. Завет, като водач на състав от ППС, състоящ се от влекач „МАН“ ТГС 18.480БЛС, с рег. № Тх 4717 ХТ, от категория ППС „N3“, и прикачено полуремарке с рег. № Тх 9418 ЕХ, от категория ППС „О4“, извършващ обществен превоз на товари с заверено копие № 11933001 към Лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу възнаграждение с Пътен лист № 0030322 от 10.02.2020 г., с отразен маршрут на движение от с. Юпер за гр. Варна, за текущия ден – 11.02.2020 г. с товарителница № 006322/11.02.2020 г. и с пътно - прехвърлителна разписка с № 000466/11.02.2020 г., с отразен изпращач ЕТ „Марад – Тодор Минчев“ и получател „Кофко Интернешънъл България“ – ЕООД, нарушение: извършва превоз на пшеница със състав от ППС, състоящ се от МПС с две оси и полуремарке с три оси, с обща маса 53 800 кг., видно от пътно - прехвърлителна разписка с № 000466/11.02.2020 г. и товарителница № 006322/11.02.2020 г., като масата надвишава нормите от максимално допустима маса на ППС от 40 000 кг. с 13 800 кг., установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към момента на проверката не е представена квитанция от Агенция пътна инфраструктура за претоварването, квалифицирано като нарушение разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата, във вр. с във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството на жалбоподателя (Наредба № 11), В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/ 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството на въззивника И.Б.И., ЕГН **********, с пост. адрес ***, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000.00 лв., КАТО НАМАЛЯВА размера на същата от 3 000.00 (три хиляди) лева на 1 000.00 (хиляда) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Разград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева