Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1632 25.10.2016 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд ХХ граждански състав
На двадесет
и шести септември две
хиляди и четиринадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при
секретар С.Д.
изслуша
докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско
дело № 3323/2016г.
и за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на Я.Х.О., ЕГН **********, с адрес *** против ”Техническа
диагностика Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Г..,
община К.., ул.”....” .., представлявано от Ц.. С.. Л.. за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1800 лева трудови възнаграждения за месеците
октомври, ноември и декември 2015г.,
сумата от 600 лева обезщетение по чл.222, ал.1 КТ и сумата от 600 лева
обезщетение по чл.220 КТ за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната
лихва върху тези суми от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Твърди се, че ищецът работил като шлосер в ответното дружество на
основание трудов договор от 14.07.2014г. с месечно възнаграждение от 600 лева.
На 28.12.2016г. трудовият му договор бил прекратен на основание чл.328, ал.1,
т.2 КТ. При прекратяването не му били изплатени трудовите възнаграждения за
месеците октомври, ноември и декември от общо 1800 лева /по 600 лева на месец/,
както и обезщетенията по чл.220 и чл.222, ал.1 КТ. Моли се исковете да се уважат.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество.Същото не се представлява в производството пред съда и не е направило искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител е поискал да се постанови неприсъствено решение.
По искането за постановяване на
неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска
от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са
налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК,
с разпореждане на съда от 09.06.2016г. на ответника по делото
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни.
Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени
доказателства. От
тях е видно, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответния работодател по
силата на трудов договор от 14.07.2014г. Възнаграждението по договора е 600
лева на месец. Следователно за процесните три месеца – октомври, ноември и
декември 2015г. работникът има право да получи общо 1800 лева за основно брутно
трудово възнаграждение. Няма данни работодателят да е извършил плащане на тези
суми, поради което следва извод, че ги дължи и трябва да се осъди да ги
заплати, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното
изплащане. Със заповед № 011-П/28.12.2015г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, като
при прекратяването не е спазен едномесечният срок за предизвестие, поради което
на основание чл.220, ал.1 КТ работодателят дължи на ищеца и обезщетение за
неспазен срок на предизвестието. Отделно се дължи и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа за срок от един месец, което също е равно на брутното
възнаграждение от 600 лева. Ето защо ответникът трябва да се осъди да заплати и
тези суми, дължими в полза на ищеца.
Предвид
изложените мотиви, съдът
намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и
настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни
разноски в размер на 200 лева.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка на
съда такса от 120 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ”Техническа диагностика
Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Г.., община К..,
ул.”... представлявано от Ц.. С.. Л.. да заплати на Я.Х.О., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 1800 лева
/хиляда и осемстотин лева/ брутни основни трудови възнаграждения за месеците
октомври, ноември и декември 2015г. /по 600 лева за всеки месец/, сумата от 600 лева /шестстотин лева/ брутно
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, дължимо за оставане без работа за период от
един месец поради съкращаване на щата и сумата от 600 лева /шестстотин лева/ брутно обезщетение по чл.220 КТ за
неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва върху тези суми от
подаване на исковата молба – 08.07.2016г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ”Техническа диагностика Бургас”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Г.., община К.., ул.”...,
представлявано от Ц.. С.. Л.. да заплати на Я.Х.О., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ”Техническа диагностика
Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Г.., община К..,
ул.”..., представлявано от Ц.. С.. Л.. да заплати по сметка на БРС сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/ държавна
такса върху размера на предявените искове.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ