№ 359
гр. Пазарджик, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200782 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. М. П., с ЕГН **********, с адрес гр.Х.,
ул.“Т. К.“ №24, чрез пълномощника адв.С.Ж. П. от АК- Пловдив, против
Електронен фиш Серия К № 5618182 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с
който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет)
лева.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до това, че ЕФ
е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон, което води
до неговата незаконосъобразност, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Не
се явява и процесуалният му представител, също редовно призован. От
последния по делото е постъпило писмено становище по същество, в което е
инкорпорирано искане за присъждане на сторените от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР-
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. От
същата по делото не е представено писмено становище по същество и не е
направено искане за присъждане на раздноски.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
изложеното в нея и доводите в писменото становище на процесуалния
представител на въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
1
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 18.02.2022 г., в
16,15 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, в посока
от град Пловдив към град София, е управлявал л.а. „****“ с рег. № **** като
се е движил с превишена скорост от 152 км/час, при максимално допустима
за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и
фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна система „MULTA
RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 157
км/час, т.е. превишение на скоростта от 17 км/час, но от това превишение
били извадени 3%, т.е. 4,71 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е
възможната технически допустима грешка на техническото средство при
засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишението от 12 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Той е връчен на
жалбоподателя на 05.06.2022 г., видно от приложения екземпляр от ЕФ, върху
който е отразено връчването (л.30). Жалбата против ЕФ е депозирана
директно в съда от надлежно упълномощен от наказаното лице адвокат по
пощата на 08.02.2022 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.8), поради
което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-
дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на
нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени и веществено доказателствено средство- снимка от АТСС,
които са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен
начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя по чл.182 ал.2 т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на И.П. е ангажирана на
основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното
МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това,
че П. е собственик на управлявания автомобил свидетелстват и данните от
справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ (л.28). Този факт
не се оспорва и от санкционираното лице в депозираната жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената
от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189
ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия,
от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на жалбоподателя,
2
поради което с оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е бил
санкциониран, в качеството му на управляващ МПС. В случаите на засичане
на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е
ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от
ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на
МПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП). Освен това е дадена от закона възможност, за
която и санкционираният е уведомен в ЕФ, че в 14-дневен срок може да
декларира кой е бил водач на МПС, при регистриране на нарушението и да
представи копие от неговото СУМПС. В случая в законоустановения срок
такава декларация не е подадена от собственика на МПС, а същият директно е
обжалвал фиша.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4
изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
При цялостния служебен контрол, независимо от възраженията
посочени в жалбата, съдът не установи да са били допуснати нарушения при
издаване на ЕФ, нито от видна на сочените от жалбоподателя, нито други
такива.
При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна
точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи
път се определят и параметрите на установеното нарушение. Последното е
описано по време (на 18.02.2022 г., в 16,15 часа), място (АМ Тракия км
86+400, в посока към гр. София) и начин на извършването му (управлява л.а.
„****“ с рег. № **** като се е движил с превишение на скоростта от 12
км/час, над максимално допустима за движение по автомагистрала от 140
км/час, установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство-
радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B, посочена е и
установената стойност на скоростта- 152 км/ч- след приспаднати 3%
възможна техн. Грешка. Посочена е и нарушената правна норма. По този
начин достатъчно ясно и детайлно е описано извършеното нарушение, което
прави възможна в гарантирания от закона обем защитата против него. С оглед
на това и съдът не приема за основателни, направените в жалбата възражения
за липса на описание на нарушението и точното място на извършването му.
3
На следващо място следва да се каже, че нормата на чл.189 ал.4 от
ЗДвП разписва задължителните реквизити, които трябва да съдържа един ЕФ.
Сред тях не попада неговият издател (съставител), нито датата на издаване на
ЕФ, нито по какъв начин е установена собствеността на МПС, както и кои са
служителите поставили началото на работния режим на АТСС, каквито са
възраженията в жалбата. Това е така, защото законодателят не е предвидил
автор на електронния фиш в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която
регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му. Такова е
и становище на ВАС в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. №
1/2013 г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие,
задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Не може да бъде споделено и следващото възражение в жалбата, а
именно че мястото за контрол не било обозначено с пътен знак и
жалбоподателят не знаел, че се извършва заснемане с техническо средство.
Това възражение не би било направено, ако се държеше сметка за това, че
към датата на нарушението- 11.08.2020 г. след настъпилите законодателни
промени през 2018 г., когато с ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. бе
отменена разпоредбата на чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, съгласно
която мястото за контрол с мобилно техническо средство се обозначаваше с
пътен знак Е24, поставен преди мястото за контрол във всяка посока на
сработване на автоматизираните технически средства, като разположението
на пътен знак Е24 се документираше със снимка, както и отпадна изискването
да се публикува информация на официалния сайт на МВР, респ. съответното
структурно звено- ОДМВР, относно това на кое място и в кой часови пояс ще
бъде осъществяван пътен контрол с автоматизирано техническо средство за
видеонаблюдение. Освен това в настоящия случай става въпрос не за мобилно
техническо средство, а за стационарно такова.
Съдът не приема за основателно и възражението, че използваното
техническо средство не било одобрен тип, като не било вписано в регистъра
на одобрените типове средства за измерване на скоростта, нито било
технически изправно. Вярно е, че издаденото удостоверение за одобрен тип
4
средство за измерване (л.32) е с изтекъл срок на валидност към датата на
извършване на нарушението, това обаче не прави автоматично използваното
АТС технически негодно за използване. Това е така, тъй като съгласно чл.30
ал.5 от Закона за измерванията (ЗИзм.), когато срокът на валидност на
одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип се считат за одобрен
тип и те могат да бъдат използвани за контрол на правилата за движение по
пътищата, ако отговарят на изискванията на чл.43 от ЗИзм. Използваната
система в конкретния случай отговаря на тези изисквания, тъй като същата е
преминала периодична проверка на 09.08.2021 г. (виж Протокол за проверка
на л.31). Съгласно чл.43 ал.1-ал.3 на ЗИзм. последваща проверка се извършва
на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за
последваща проверка., която се извършва периодично или след ремонт на
средствата за измерване и преди изтичането на срока на валидност на
първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на
знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване.
Според чл.43 ал.4 от ЗИзм. периодичността на проверките по ал. 2 се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в ДВ и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед №А-616/11.09.2018 г.
на Председателя на ДАМТН (налична и общодостъпна на интернет
страницата на ДАМТН), обн. ДВ бр. 82/05.10.2018 г., в сила от тази дата, е
определена периодичност на последващите проверки на средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като по т. 31 е
определен срок от една година по отношение на средствата за измерване-
скоростомери, какъвто е процесното техническо средство. С оглед на
посоченото по-горе, а именно че последната периодична проверка е била
извършена на използваното техническо средство на 09.08.2021 г., а на
последваща такава то подлежи на 09.08.2022 г., то няма спор, че към датата на
нарушението- 18.02.2022 г. използваното техническо средство е било
технически изправно и одобрен тип средство за измерване.
Неприемливи са възраженията в жалбата и писменото становище
относно нарушение на материалния закон и нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а от
ЗАНН. Когато става дума за стационарна система, какъвто е настоящият
случай, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този смисъл не
може посочените в жалбата дейности на контролния орган относно
поставянето на началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се
приравнят на намеса в работата на същото. Тоест в случая забраната на чл.39
ал.4 от ЗАНН е неприложима.
По-нататък възраженията в писменото становище на процесуалния
представител на въззивника, а именно че с промените в закона били
„делегирани правомощия на техническите средства да изпълняват функциите
на АНО“, поради което в случаи като настоящия ЕФ не е акт на правен
субект, а на машина, меко казано са абсурдни и почиват на непознаването на
5
закона, поради което и не заслужават отделен коментар от съда.
Несъстоятелно е и възражението за допуснато СПН, изразяващо се в
това, че ЕФ не бил издаден веднага след установяване на нарушението, а на
по-късна дата. Видно от справката от информационната система на гърба на
снимката от АТСС, засякла движението с превишена скорост на процесното
МПС (л.27 гърба), е че ЕФ е издаден на 24.02.2022 г., т.е. няколко дни след
извършване на нарушението. Не съществува законодателно изискване
веднага след извършване на нарушението, наказващият орган да издаде ЕФ.
Единственото за което следва да следи при издаве на ЕФ е да спазва
сроковете по чл.34 от ЗАНН, а в случая това безспорно е сторено.
Не се споделя от съда и възражението за това, че не бил представен
Протокол по чл.10 от Наредбата (без да е посочена коя- бел. моя). На първо
място по АНП е приложен издаден Протокол за използване на АТСС на осн.
чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г. за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.165 ал.3 от
ЗДвП (л.29). На второ място такъв протокол въобще не е било необходимо да
се съставя, тъй като използваното АТСС е от стационарен, а не мобилен тип.
Най-сетне според настоящият съдебен състав е неприемливо и
възражението за недоказаност на извършеното нарушение, поради
обстоятелството, че на статичното изображение се виждали две МПС, а в
тестовата му част не бил отбелязан рег. номер на МПС разпознато от
радарната система като такова извършило превишението на скоростта. На
първо място, от снимката от целия видеоклип, придружаваща ЕФ, имаща
статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от
ЗДвП, може да се заключи, че видеоклипа, заснет от техническото средство, с
което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в
съответствие с техническите изисквания. Фотосът е изведен в съответствие с
изискванията на производителите (виж инструкцията за експлоатация на
техническо средство MultaRadar на производителя „JENOPTIK Robot GmbH”-
Германия). На следващо място, видно от снимката е, че в нейния обхват
действително има освен процесното МПС и друго такова. В данните от
снимката обаче е отразено, че е засечено превишение на скоростта, а именно
скорост от 157 км/час и тя е присвоена на МПС-. Лек автомобил движещ се в
лента №2, засечен със сензор 3 на АТСС. Видно от снимката в лента номер
две се движи именно автомобила на жалбоподателя, като вида, модела и рег.
номер на автомобила се разчитат от снимката. При това положение няма
съмнение, че установеното нарушение с АТСС е именно по отношение на
управляваното от жалбоподателя МПС. Допълнителен аргумент в тази насока
са и визираните реквизити в горната част на фотоса, които напълно
съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на
нарушението, като е и установена посоката на измерване (виж стрелката- V),
която напълно съвпада с посоката на движение на МПС на жалбоподателя,
като са засичани приближаващите се автомобили. В този смисъл няма
6
съмнение, че засечената скорост е именно на управлявания от жалбоподателя
автомобил. Това е така, защото пак от инструкцията за експлоатация става
ясно, че системата може ясно да определи в коя лента се движи превозното
средство, съобразно въвеждане на размерите на лентите и разстоянието
между ръба на банкета и радарния сензор при конфигурирането на системата
(ширина на лентите). Всички разстояния се задават от средата на
маркировките. Изчислената лента се запазва във файла на инцидента и се
описва със скрипт. Ако превозното средство не е ясно позиционирано в някоя
лента в момента на измерване, системата показва междинно положение, като
маркировката на лентата. Системата присвоява на всяко измерено превозно
средство лента от 1 до 3, което се извежда на видеоклипа, а от там и на
фотоса към ЕФ. Превозни средства, които се намират между лентите в
момента на измерване, се обявяват като лента 1-2 (или 2-3). В случая
категорично е засечено МПС в лента № 2.
При извършената служебна проверка от съда, се констатира, че от
формална страна обжалваният ЕФ отговаря на законовите изисквания. Той е
издаден в законоустановения срок, в рамките на материалната и териториална
компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на
изискванията на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което
съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия
клип, приложен по делото. Описано е нарушението по време, място и
констатирано превишение на скоростта. Разминаване между скоростта, която
се сочи като измерена по данните от клипа, изведен във фотоса и възприетата
като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за
допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя.
Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21 ал.1, както и наложената
глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане
на предвидената глоба в твърдо определения в закона размер, а именно 50
лева за превишение от 11 до 20.
С оглед на всичко изложено до тук обжалваният ЕФ следва да бъде
потвърден като законосъобразен, а жалбата отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото- потвърждаване на ЕФ, неоснователна се
явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане в негова полза на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение и като такава следва да се остави без уважение.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и
т.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 5618182 издаден от
ОД на МВР- Пазарджик, с който на ИВ. М. П., с ЕГН **********, с адрес
гр.Х., ул.“Т. К.“ №24, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от
ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
(петдесет) лева, като законосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане в негова полза на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8