М О
Т И В И
към
решение по НАХД N 6770 по описа за 2013
год. на Варненския районен съд ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав.
По отношение на подсъдимия И.К.И.,
ЕГН:**********, от Варненска районна прокуратура е внесен обвинителен акт за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 б.”Б” пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК, за това, че на
28.04.2013 г. на главен път I-9 Варна - Бургас, след разклона за с. Дюлино,
обл. Варна, при управление на МПС - лек автомобил "„Опел Корса" с
per. № СА 7769 PC е нарушил правилата на движение, а именно чл.20 ал.2 изр.2 от
Закона за движение по пътищата "Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението" и чл.21 ал.1 от Закона
за движение по пътищата "При избиране на скоростта на движение в населено
място на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч .... категория "6" извън населено място
90 км/ч",
вследствие на което по непредпазливост причинил на П.Л. две средни телесни
повреди, изразяващи се в травма на гръдния кош, съпроводена с малък върхов
пневмоторакс в ляво и развитие на частичен пневмоторакс в дясно върхово, което
е обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на
дясна ключица, което е обусловило трайно затруднение в движението на десен
горен крайник за период от около 2,5 месеца.
В съдебното заседание, при редовност
на уведомяването, представител на ВРП н. се явява.
Защитниците на обв.И.- адв.С. и адв.В. считат, че са
налице предпоставките за прилагане на чл.78 а от НК и молят за минимално
административно наказание.
Обвиняемият се
признава за виновен по възведеното му обвинение, възползва се от правото си да
откаже да дава обяснения в хода на съдебното следствие, а в последната си дума моли
за наказание в рамките на минимума.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 28.04.2013 г., около 11:00 часа,
свидетелите К. и П. тръгнали от гр.Варна
за гр. Пловдив, като решили да се предвижват на автостоп.За целта застанали на
магистралата за гр.Бургас и започнали да махат на коли. Малко по-далеч от тях,
след „Аспарухов мост" в гр.Варна, свидетелката П.Л. също изчаквала, за да
се качи в някой автомобил. По едно и също време спрели два автомобила.В единият
автомобил се качила св.Л., а в другият-л.а. „Опел Корса" с per. № СА 7769
PC, управляван от обвиняемия И., се качили свидетелите К. и П.. Обвиняемият бил
сам.Свидетелят К. седнал отзад, а св.П. седнал отпред до шофьора. Тримата
потеглили с автомобила по пътя за гр.Бургас. Обвиняемият шофирал много бързо,
като през цялото време н. намалял скоростта под сто и двадесет километра в час
скоростта на колата. Изпреварвал на завои, като дори и на завоите карал със
същата висока скорост. По пътя обвиняемият казал, че е гладен, след което
спрели в района на някакво село.Там обвиняемият си купил сандвич. Докато той се
хранел свидетелите К. и П. забелязали св.Л. и попитали обв.И. дали може да я вземат, след
което той се съгласил. Тогава свидетелите извикали момичето и то се качило в
автомобила, докато обвиняемият си дояждал сандвича. Свидетелката седнала на
задната седалка в дясно от св.К., а св.П. седнал на предната дясна седалка.
Потеглили отново, като обвиняемият продължил да управлява автомобила с голяма
скорост.Минути по-късно, на междуселищен път гр. Варна - Бургас след разклона
за с. Дюлино, обл. Варна, стигнали до ляв завой, който бил остър.Обвиняемият
навлязъл в завоя със скорост от сто и осемдесет километра в час. След като
автомобила излязъл от завоя на прав участък от пътя обв.И. загубил контрол и
колата започнала да поднася, при което той натиснал спирачки, а автомобилът
продължил да се движи напред и леко в дясно по диагонал на пътя. През това
време св.К. гледал километража, който показвал 160 км/ч.Автомобилът се движел
към мантинелата до пътя, обвиняемият завил на дясно, навлязъл с автомобила в
тревата в дясно от пътя, след което последвало падане в дере. При падането св. К.
и св.Л. се претърколили в автомобила и
разменили местата си. Автомобилът бил на гуми в дерето встрани от пътя.След
спиране на автомобила св.К. попитал всички дали са добре и разбрал, че всички
били в съзнание. Обвиняемият излязъл първи от автомобила, като след него сам
излязъл и св.П.. Обв.И. видял, че св.Л. е в автомобила, опитал се да я стигне
като премести шофьорската седалка, за да я извади, но н. успял. Тогава
обвиняемият й подал вода да си измие лицето и да се съвземе. Св.К. излязъл през
прозореца на предната дясна врата, след което свидетелите и обвиняемия се качили
на пътя.През това време св.А., който работел на близо и видял какво се е
случило се отправил към мястото на катастрофата, за да окаже помощ.Отзовали се
и други лица, управляващи в момента на ПТП автомобили. Спрелите хора изкарали
св.Л. от автомобила, а обв.И. помогнал на св.К. да си измие лицето и течащата
кръв от носа. След около петнадесет минути пристигнала Бърза помощ, качили
всички в една линейка и ги отвели до гр..Варна, като преди това полицейските
служители, пристигнали на место записали личните данни на пострадалите и водача
на автомобила.
Видно от заключението на назначената в хода на
ДП СМЕ, на 28.04.2013 г. в резултат на ПТП св. П.Л. е получила контузия на
главата, ожулвания по лицето, контузия на гръден кош, счупване на дясна
ключица, счупване на първо дясно ребро.Описаните травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респективно детайли на МПС
при ПТП, реализирани в описаните области.Счупването на дясната ключица е
определило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от
около 2,5 месеца.Травмата на гръдния кош е била съпроводена с малък върхов
пневмоторакс /въздух в гръдната кухина/ в ляво и развитието на частичен пневмоторакс
в дясно, представен клинично с отслабено дишана в дясно върхово наложило
оперативно лечение - плеврален дрен и в този смисъл това травматично увреждане
е обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота.В своята
съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство неопасно за живота.
Видно от протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта №526/29.04.2013 г., н. е установено наличие на алкохол в кръвта на
обв. И. към момента на допускане на ПТП.
Видно от назначената автотехническа
експертиза, причината за настъпване на ПТП на 28.04.2013 г. на междуселищен път
гр. Варна - Бургас след разклона за с. Дюлино, обл. Варна с участието на „Опел
Корса" с per. № СА 7769 PC е, движението на управлявания от И.К.И. лек
автомобил „Опел Корса" с per. № СА 7769 PC, със скорост, която е била
технически несъобразена с плана и профила на пътното платно и с релефа на местността,
която скорост е била гранична и по-голяма от критичната скорост на движение на
завоя, по който той се е движил и вследствие на породената центробежна сила при
движение в кривата на завоя, водачът на автомобила изгубва контрол над
управлението, н. е в състояние да контролира посоката на движение на МПС, което
управлява, излиза от пътното платно и автомобилът попада в корито на воден
поток.
Скоростта на движение на лек
автомобил „Опел Корса" с per. № СА 7769 PC, в момента на поднасяне на автомобила
е била в рамките на около 160
км/ч и съответно след предприетите мерки на водача да
овладее автомобила в момента на задействане на спирачната система, скоростта на
автомобила е била в рамките на около и над 111,3 км/ч.
В конкретната пътна ситуация, водачът
на автомобила н. е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП, чрез спиране на управляваното от него МПС, защото, същият е изгубил
контрол над управлението на автомобила, н. е бил в състояние да задава посоката
му на движение и при задействане на спирачната система на автомобила в момента,
в който предната част е насочена вдясно извън границите на пътното платно, в
момента на достигане на максималното спирачно закъснение и блокиране на
въртеливото движение на колелата, водачът на автомобила няма техническата
възможност вече, чрез органите за управление на автомобила, в частност волана
на превозното средство, да задава и контролира посоката на движение на
автомобила, който вече е бил насочен извън пътното платно.
Видно от приложената справка за съдимост
и допълнително изисканите доказателства за изтърпяване на предходни наказания/,
към датата на деянието обвиняемият н. е осъждан/ бил е реабилитиран за
предходните си осъждания на основание чл.88 А ал.2 от НК тъй като от изтърпяване на
наказанията са минали повече от 10г./ , като н. са му налагани административни
наказания по реда на чл.78 А от НК.
Обвиняемият е правоспособен водач, като
видно от приложената справка от сектор ПП до настоящия момент същият
многократно е бил санкциониран по административен ред за нарушения на правилата
на ЗДвП, включително е бил санкциониран и за причиняване на ПТП.
Съдът кредитира признанието на вината
от страна на обвиняемия, направено в с.з., тъй като същото напълно кореспондира
със събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка.
Съдът напълно кредитира показанията на
свидетелите П., К., Л., А. и Н., дадени в хода на ДП, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът изцяло приема заключенията на изготвените
по делото съдебно-медицинска, автотехническа и химическа експертизи, като
обективни и компетентни, като освен това кредитира и приобщените по делото
писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото
доказателства, а именно – от признанието
на вината от страна на обвиняемия, от показанията на свидетелите П., К., Л., А.
и Н., дадени в хода на ДП, протоколи за оглед на местопроизшествие, скица на
местопроизшествие, фотоалбум, от заключението на автотехническата , съдебно-медицинска и
химическа експертизи, справка за съдимост, както и от другите писмени
материали, приобщени по делото.
След преценка на всички доказателства
по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че обвиняемият И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.”Б” пр.2 вр.чл.342
ал.1 от НК, тъй като на на
28.04.2013 г. на главен път I-9 Варна - Бургас, след разклона за с. Дюлино,
обл. Варна, при управление на МПС - лек автомобил "„Опел Корса" с
per. № СА 7769 PC е нарушил правилата на движение, а именно чл.20 ал.2 изр.2 от
Закона за движение по пътищата "Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението" и чл.21 ал.1 от Закона
за движение по пътищата "При избиране на скоростта на движение в населено
място на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч .... категория "6" извън населено място
90 км/ч",
вследствие на което по непредпазливост причинил на П.Л. две средни телесни
повреди, изразяващи се в травма на гръдния кош, съпроводена с малък върхов
пневмоторакс в ляво и развитие на частичен пневмоторакс в дясно върхово, което
е обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на
дясна ключица, което е обусловило трайно затруднение в движението на десен
горен крайник за период от около 2,5 месеца.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, неосъждано/ реабилитирано/ лице.
Изпълнителното деяние се изразява в
нарушаване правилата за движение при
управлението на МПС и причиняване на средни телесни повреди на пострадалата Л...
Накърнени са обществените отношения,
чрез които се осигуряват условията за безопасно и правилно използуване на
транспортните средства с цел опазване живота и телесната неприкосновеност на
участниците в движението.
От субективна страна - деянието е
извършено по непредпазливост, при форма на вината -небрежност. Обвиняемият е бил длъжен при избиране на скоростта с която
управлява МПС да се съобрази с плана и профила на пътното платно и с релефа на
местността, за да има възможност да спре пред всяко предвидимо препятствие и да
спре когато е възникнала опасност за движението, но н. го е сторил. Освен
горното, обвиняемият навлизайки в завоя със скорост на движение на лекия
автомобил около 180км. в час и излизайки от завоя със скорост около 160км. в
час в момента на поднасяне, е превишил скоростта, разрешена за съответния пътен
участък- 90 км.
в час за извън населено място. В този смисъл, водачът виновно е нарушил
изискването на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил увреждане- средни телесни повреди на П.Л. изразяващи се в разстройство
на здравето, временно опасно за живота, обусловено от травма на гръдния кош, съпроводена с малък
върхов пневмоторакс в ляво и развитие на частичен пневмоторакс в дясно върхово,
и трайно затруднение в движението на десен горен крайник за период от около 2,5
месеца, обусловено от счупване на дясна ключица.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало и признанието на вината
в с.з., което е проява на критично отношение към извършеното.
Отегчаващо
наказателната отговорност обстоятелство са предходните нарушения на правилата
на ЗДвП, включително и такова, което е предизвикало ПТП.
Съдът,
след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца и превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съгл. чл.54 от НК, прецени,че се налице предпоставките за
приложение на чл.78 А от НК, по отношение на
подс.И.- деецът н. е осъждан към момента на деянието/ реабилитиран/ и н.
е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, от деянието н. са настъпили съставомерни имуществени вреди, същото е
непредпазливо и за него е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до
три години или пробация, н. са налице отрицателните предпоставки на чл.78 А
ал.7 от НК, като следва същият да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание “Глоба”. Като взе предвид
причинените телесни повреди, възрастта, семейното положение и финансово
състояние на обв.И., съдът определи размера на имуществената санкция- “Глоба”
на 1500/ хиляда и петстотин/ лева, която е към минимално предвидената от закона, тъй като
предвид превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на
доказателства за постоянни високи доходи намира, че тази глоба би била съответна както на извършеното, така и
на личността на извършителя и би постигнала целите на чл.36 от НК.
В конкретният случай съдът намира, че предвид
обстоятелството, че са причинени две средни телесни повреди на пострадалата и
че в предходни моменти обвиняемият е бил санкциониран за редица нарушения на
правилата на ЗДвП, включително и за причиняване на ПТП, целите на специалната и
генерална превенция ще се постигнат ако редом с наложеното административно
наказание „Глоба” в горепосочения размер бъде наложено и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от десет месеца, тъй като без налагането на
кумулативно предвиденото от закона наказание, глобата н. би имала нужното
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие както спрямо конкретния
извършител, така и спрямо останалите членове на обществото.Предвид горното съдът
наложи на подсъдимия и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от десет месеца, което е между минимално предвидения от закона размер и средния
такъв, тъй като до настоящия момент н. е налагано такова наказание по
административен ред за допуснатите предходни нарушения.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи
разноските по делото в тежест на обвиняемия.
По гореизложените съображения, съдът постанови
решението си.
СЪДИЯ при ВРС: