Решение по дело №535/2023 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 237
Дата: 27 октомври 2023 г. (в сила от 27 октомври 2023 г.)
Съдия: Татяна Станчева Станчева Иванова
Дело: 20232130100535
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Карнобат, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева Иванова
при участието на секретаря Веска Р. Х.а
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Гражданско
дело № 20232130100535 по описа за 2023 година
Делото е образувано по писковата молба, подадена от „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - Застраховане" АД („ЗАД ОЗК -Застраховане" АД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, представлявано
заедно от А.Л. и Р.Д. - изпълнителни директори чрез адв. Г. Б. Х. срещу Д. К. Б., ЕГН
**********, Ж. К. Б., ЕГН ********** и П. К. Б., ЕГН **********, трите с адрес: Г.К..
В исковата молба ищецът посочва, че на 23.01.2018 г., около 15:15 часа, по
първокласен път 1-9, км. 259, водачът на МПС марка „Даф", модел „95 ХФ", с peг. № А. -
К.П.Б. предприел маневра „движение назад" за навлизане в земен път. По време на
маневрата посоченото превозно средство частично навлязло в съседна пътна лента и
предизвикало ПТП с правомерно движещото се там МПС марка „Мерцедес", модел „2631", с
peг. № А., управлявано от П.М.И., което вследствие на сблъсъка се блъска в движещия се
пред него товарен автомобил марка „Ивеко", с peг. № А.. След инцидента, водачът на МПС
марка „Даф" напуска местопроизшествието. Вследствие на настъпилия инцидент били
нанесени материални щети на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „2631", с peг. № А..
За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен Протокол за ПТП №
1635442/24.01.2018 г., по описа на СПП към ОД на МВР - Бургас. Срещу виновния водач
бил съставен АУАН с бл. № 028788/24.01.2018 г., по описа на СПП към ОД на МВР -
Бургас.
Към датата на настъпване на пътния инцидент собственикът на МПС марка „Даф",
модел „95 ХФ", с per. № А. имал валидна застраховка „Гражданска отговорност", сключена
със „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД - полица № BG/23/117003185117, валидна от 05.12.2017 г.
до 04.12.2018 г.
На 24.01.2023 г. водачът на МПС марка „Мерцедес", модел „2631", с peг. № А. подал
1
Уведомление за щета в представителство на „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД и предявил
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. В „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД
била заведена щета № 0410-800-0008-2018. На 25.01.2018 г. и на 06.02.2018 г. били
проведени огледи на увреденото МПС, въз основа на които били съставени опис технически
експертиза по щетата.
Изготвен бил Доклад по процесната щета, „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД определило
за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 5 250,40 лева, която сума била
изплатена на собственика на увредения автомобил - „Брод ДА" ООД, с Преводно нареждане
с бордеро № 990913/16.07.2018 г.
С Решение № 72870/16.03.2020 г., постановено по гр. д. № 46792/2018 г., по описа на
СРС, 71 с-в, ищцовото дружество било осъдено да доплати и сумата от 6 469,80 лв. -
представляващи допълнително присъдено обезщетение за вреди, нанесени на МПС марка
„Мерцедес", модел „2631", с peг. № А. и сума в размер на 1 982,16 лв. -представляваща
присъдено обезщетение за нанесени вреди на ремарке марка „Кесборер", с peг. № *.
К.П.Б. - водачът на МПС, предизвикал ПТП е починал, поради което ищецът
предявява, регресен иск с правно основание по чл.500 КЗ срещу Д. К. Б., ЕГН **********,
Ж. К. Б., ЕГН ********** и П. К. Б., ЕГН **********, в качеството им на законни
наследници на починалия К.П.Б., за сумата от 13702,36 лв., а именно: по 4567,45 лв. срещу
всеки от неговите наследници, като първата от ответниците е съпруга, а втори две ответници
са негови дъщери.
В срока за отговор ответниците признават иска. Не оспорват наведените в исковата
молба твърдения за настъпило ПТП, причинено от наследодателя им и размера на
изплатеното обезщетение. Не оспорват представените писмени доказателства. Посочват, че
са призовани като наследници на К.Б., но не са имали знание за неговите действия и
поведение. След смъртта на техния наследодател не са получавали покана от ищцовото
дружество за заплащане на суми, платени от застрахователя като обезщетение по
застраховката. Молят съдебно деловодните разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК да се
възложат на ищеца тъй като са признали иска и не са дали повод за завеждането му.
С определение насрочване на делото, с оглед процесуална икономия(за да не бъде
оставена исковата молба без движение), съдът е указал на ищеца да посочи банкова сметка,
по която може да бъде извършено плащането.
С нарочна молба вх. № 4075/18.09.2023г. процесуалният представител на ищеца –
адв. Х., депозирана по делото, чрез ССЕИ, ищцовата страна е посочила банкова сметка, на
която ответниците могат да преведат претендираните суми. Тъй като молбата е постъпила
след насрочване на делото, същата беше докладвана в о.с.з. на 09.10.2023г.
В с.з. ищецът редовно призован не се явява, не се явява и процесуалният му
представител. Депозирано е становище от адв.Х., който моли на основание чл.237 от ГПК
съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието на
исковете. Моли да бъдат присъдени в полза на ищеца съдебно деловодни разноски в
2
обезпечителното(такова производство не е било образувано) и исковото производство.
Счита възражението на ответниците, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, за неоснователно,
като сочи че същите са могли да платят задълженията на наследодателя си след представяне
на банковата сметка по делото. Претендира разноски и представя списък на разноските,
включващи държавна такса в размер на 548,10 лева и адвокатски хонорар в размер на 1980
лева, платен на 05.10.2023г.
В съдебно заседание ответниците се явяват лично и с пълномощник адв. С., който
моли за постановяване на решение при признание на иска, като не се възлагат разноските по
делото на ответниците. Ответниците не са имали възможност да платят до датата на с.з.,
предвид това, че молбата на ищеца с посочена банкова сметка е докладвана в о.с.з. на
09.10.2023г. и те не са имали възможност да изпълнят задължението. Посочва, че
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е платен непосредствено преди
съдебното заседание, след направеното с отговора на исковата молба признание на иска.
Съдът намира че са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал.
1 ГПК.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за
постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно
разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното
дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Съдът
преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на
исковата молба ответниците са заявили, че признават предявените срещу тях искове.
Ищецът, чрез писмено становище депозирано от процесуалния му представител, е поискал
постановяване на решение при признание на иска.
Не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал.
3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да
е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от
категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове
за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.
По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноските по делото. Съдът намира
3
възражението на ответниците за възлагане на разноските на ищеца за основателно. По
делото няма доказателства и не се твърди от ищеца, че наследниците на починалия К.П.Б.
са знаели, респ. са били уведомени по какъвто и да е начин за задълженията на техния
наследодател. Следователно ищецът не е предприел извънпроцесуални действия да уведоми
ответниците за задълженията на техния наследодател и те не са дали повод за предявяване
на иска и го признават. Освен това, ищецът не посочи своевременно банкова сметка, на
която ответниците да заплатят задълженията си. Банковата сметка беше посочена от ищеца
след насрочване на делото и признанието на иска и изрични указания за това от съда.
Молбата с банковата сметка на ищеца е докладвана в о.с.з., а хонорарът на адв.Х. е изплатен
непосредствено преди съдебното заседание, след направеното признание на иска от
ответниците. По изложените по-горе мотиви съдът намира, че претенцията за разноски на
ищеца „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане" АД е неоснователна и
не следва да се уважава.
По делото ответниците не са ангажирали доказателства за спорени разноски поради
което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.237 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. Б., ЕГН **********, с адрес: Г.К., да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, представлявано заедно от А.Л. и Р.Д. -
изпълнителни директори сумата от 4 567,45 лв., представляваща 1/3 част от регресно
вземане в общ размер от 13702,36 лева за изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 0410-800-0008-2018, по описа на „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба -04.07.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ж. К. Б., ЕГН **********, с адрес: Г.К., да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, представлявано заедно от А.Л. и Р.Д. -
изпълнителни директори сумата от 4 567,45 лв., представляваща 1/3 част от регресно
вземане в общ размер от 13702,36 лева за изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 0410-800-0008-2018, по описа на „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба -04.07.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П. К. Б., ЕГН **********, с адрес: Г.К., да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, представлявано заедно от А.Л. и Р.Д. -
изпълнителни директори сумата от 4 567,45 лв., представляваща 1/3 част от регресно
вземане в общ размер от 13702,36 лева за изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 0410-800-0008-2018, по описа на „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба -04.07.2023г. до
4
окончателното изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5