№ 2322
гр. Бургас, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20252120102727 по описа за 2025 година
Производството е образувано по исковата молба на И. Г. К.,
ЕГН **********, адрес: гр. Б***** срещу „***” ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. Б*****, представлявано от П.Ж.К., за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 150000 лева,
представляваща обезщетение за причинени от трудова злополука на **** г.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
трудовата злополука до окончателното й заплащане.
Ищецът излага, че е работил по трудово правоотношение в
ответното дружество на длъжност „*****”, с място на изпълнение на
трудовите задължения в магазин „***“ в гр. С.. На **** г. в 9.40 часа при
изпълнение на задълженията му - *****, под тежестта на месото тавичката се
е отделила, фунията паднала настрани, поради което шнекът захванал *****.
В резултат на това били травматично ***** втори, трети и четвърти ***** при
средна фаланга. Твърди, че трудовата злополука е била призната, а от
инцидента и оперативното лечение, както и понастоящем търпи ежедневно
физически и психически болки и страдания.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на деловодни
разноски.
Процесуалният представител на ответното дружество е
оспорил предявените искове по основание и размер. Посочил е, че с
1
поведението си „***“ ООД не е създало условия за настъпване на злополуката
от **** г. и увреждане на ищеца. Настъпилият инцидент се дължи единствено
и само на виновното поведение на работника и неспазване на проведените
инструктажи, инструкции за работа с *****, с която ищецът е работил, и
правила за здравословни и безопасни условия на труд. Сочи, че съгласно
инструкциите за употреба и работа с ******, с които работникът е запознат
при провежданите му инструктажи, е строго забранено с помощта на ръце или
с други средства и инструменти, различни от притискача за храна
(тъпкалката), да се подава месото в машина и да се бърка в нея и ако той е бил
използвал тъпкалката, то тогава инцидентът от **** г. нямало да настъпи. Ето
защо счита, че предявените претенции са неоснователни. В условията на
евентуалност сочи, че търсеното обезщетение е в прекомерен размер.
Моли съда да отхвърли иска и присъди на ответника
сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори обстоятелството, че са
обвързани по силата на сключен на 06.01.2017 г. трудов договор, въз основа на
който К. е изпълнявал длъжността „*****” в магазин на ответното дружество
в С.. Не се спори и обстоятелството, че на **** г. около 9:40 часа по време на
работа е възникнала трудова злополука с ищеца, призната за такава с
разпореждане от 28.06.2024 г. на ТП на НОИ – Бургас, като ****** е
попаднала в машина за мелене на месо и е загубил три **** от ****та си.
Спорни между страните са причините, поради които е
настъпил инцидентът, и дали К. е проявил груба небрежност по време на
работа.
Видно от представения трудов договор от 06.01.2017 г.,
сключен между „***“ ЕООД и И. Г. К., ищецът е назначен в ответното
дружество на длъжност ***** в супермаркети ***. Представена е длъжностна
характеристика към трудовия договор на К., видно от която работата му се
състои в приемане и подготовка на месо и приготвяне (обработка,
разфасоване) на полуфабрикати от него за продажба в магазина и
предлагането им на клиентите, както и други съпътстващи дейности.
Осигурителят е подал в ТП на НОИ - Бургас декларация за
инцидента вх. № ****-02-36 г. на 10.05.2024 г. Образувана е преписка за
злополуката, приложена по делото. С разпореждане на ТД на НОИ – Бургас №
****-02-72 от 28.06.2024 г. декларираната злополука, станала с К. на **** г., е
приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. В протокол № ****-02-14/14.06.2024 г.
за резултатите от разследването е установено, че на **** г. около 9:40 ч. И. Г.
2
К. е влязъл в *****ната на супермаркет *** в С.. Подготвил си е необходимото
количество месо за кайма, след което е започнал работа с машината за мелене
на кайма. По време на работата му под тежестта на месото в тавичката тя се е
отделила, а фунията паднала настрани и докато отреагирал, валът (шнекът) му
хванал **** на **** с надяната латексова ****вица. В този миг успял да спре
машината от пулта. М.К.М. и К.А.Г., след като получили сигнал от колежки за
злополуката, видели, че са откъснати два **** на **** на К. и му оказали
първа помощ, като Г. го откарал с личния си автомобил до Спешна помощ на
УМБАЛ Бургас АД, където е бил приет за лечение по спешност с диагноза:
**** на II-ри, III-ти и IV-ти ***** на ***** със смачкани и размачквани
тъкани.
В протокола са описани нарушенията, които е извършил
работодателят – посочено е, че разследването на злополуката е протекло при
променена обстановка на мястото на злополуката, тъй като *****, на която е
станала злополуката, била с добре затегната фуния и с практически
невъзможно попадане на **** до вала/шнека при работа, след като
непосредствено след злополуката е била пренесена с кола от шофьор на
фирмата до склада на „***” ЕООД на ул. ****. Осигурителят не е спазил
задължението си незабавно да уведоми ТП на НОИ - Бургас или ДИТ - Бургас
за станалата злополука с вероятна инвалидност. До тогава машината за мелене
на кайма е била почистена, дезинфекцирана и върната. Освен това не са
запазени видеозаписи от инцидента, въпреки че *****ната е била оборудвана с
камери. Работодателят не е осигурил прилагането на изискванията на Наредба
№ 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване, като не е
поддържал в добро експлоатационно състояние използваното от И. Г. К.
работно оборудване - електрическа ****** в супермаркет „***“, гр. С., с което
е нарушен чл. 2 във връзка с чл. 164, ал. 3, т. 2 от Наредбата. Описано е, че са
нарушени и чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата, тъй като работодателят не
поддържа досие, което да съдържа екзекутивна документация, включваща
протоколи за успешно проведени единични и приемни изпитвания на
използваната от К. електрическа ****** в супермаркет „***“, гр. С., както и
не поддържа досие, което да съдържа всички документи, отразяващи
периодични изпитвания и проверки при експлоатацията, включително
ремонти на използваната от ******. Нарушени са изискванията на чл. 166, ал.
1 във връзка с чл. 166, ал. 3 от същата Наредба, тъй като работодателят не е
предоставил на К. необходимите писмени инструкции за безопасна работа с
използваната от пострадалия електрическа ******.
Приложени по делото са съдебномедицинско удостоверение,
издадено от съдебен лекар при УМБАЛ – Бургас, епикриза, издадена на К. от
3
Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ - Бургас, в които са
описани получените от ищеца увреждания вследствие на злополуката.
Посочено е, че е налице травматична ***** през **** на II, III, IV **** на
лява ****. Извършена е оперативна интервенция, като К. е престоял в
болничното заведение в периода **** г. – 11.05.2024 г. В удостоверението е
отбелязано, че травматичните увреждания са получени в резултат от
притискащо, теглещо, срещуположно и разрязващо действие на твърди
тъпи/тъпоръбести предмети и биха могли да се получат по време и начин
съобщен от пострадалия - по време на работа като *****ист от ******,
захванала *****те му. В заключение е изведена констатация, че травматичната
***** на три **** на лява **** на нИ. *** реализира медико-биологичния
квалифициращ признак „осакатяване на лява ****“.
Представени са служебна бележка за извършен начА.
инструктаж по безопасност и здраве при работа на 20.09.2021 г., книга за
начА. инструктаж, книга за периодичен и извънреден инструктаж с положени
подписи от И. К. на 01.08.2022 г., 01.11.2022 г., 21.03.2023 г., 20.12.2023 г.,
29.12.2023 г., 22.03.2024 г.
Приложени са инструкции за употреба на ****** Pro Fee,
инструкции за работа с месомелачни MG серия, сертификати за контрол от
03.02.2023 г. и от 02.02.2024 г. за обект *** – С. за контрол импеданса на
контура „фаза – защитен проводник“, за контрол на осветеност, за контрол на
микроклимат. Представена е гаранционна карта на ****** MG32SS, издадена
от „Бис“ ООД.
Приета по делото е съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която е извършило оглед на ****** Pro Free на 14.08.2025 г. в гр. С. в
магазин ***. Към този момент тя била сглобена и стояла на неръждаем плот,
като в отделна тавичка от неръждаема стомана непосредствено до *****
стоели 2 бр. притискача за храна (тъпкалки). В помещението, в което се
намирала *****, на стените на нИ.то на очите на оператора били поставени
инструкция за безопасна работа с електрическа ***** и инструкция за
безопасна работа с електрически трион за месо. Вещото лице е извършило
разглобяване на находящата се в магазина ******. Тръбата, която свързвала
тавичката за месо със серпентината, била захваната с 2 болта, като за
извършване на демонтажа било необходимо да се използва гаечен ключ 10.
Разстоянието от върха на серпентината до основата на машината било 5,5 см.
Вещото лице е посочило, е при сглобена машина за мелене на месо дори и без
монтирана тава, **** на работника няма как да попадне при режещите
елементи. Съгласно инструкцията за безопасна работа на ****** Pro Free
подаването на месото към режещата част на машината трябва винаги да се
извършва с притискача за храна (тъпкалката). Според вещото лице при
4
сглобена машина за мелене на месо, дори и без монтирана тава, **** на
работника няма как да попадне при режещите елементи.
Вещото лице е направило снимки на *****, намираща се в
*****ната на магазина, на която е направило оглед. Същата се различава по
външен вид от посочената на снимката, приложена към гаранционната карта,
ведно с инструкции за работа и спецификации на машини модел MG,
представени от ответника и находящи се в преписката на ТД на НОИ – Бургас.
Приета е съдебномедицинска експертиза, вещото лице по
която е посочило, че се е запознало с цялата документация за К. и е прегледало
лицето. При прегледа е установило ***** на 2-3-4 **** на лява **** на нИ.
*** на различна височина. Оформени хирургично ***** чукани. Вещото
лице е посочило, че е затруднена до невъзможна екстензия (изправяне) на
*****те ***** в крайните фази. Липсва флексия в ставата между основна
фаланга и остатъка от средната фаланга на 2-ри и 3-ти ****, нарушен е
силовият и юмручен захват на лявата ****. В представеното му експертно
решение на ТЕЛК № ****/06.03.2025 г. е определена 50% трудова
неработоспособност с пожизнен срок. Като противопоказания условия на труд
е отбелязано – опасност от нараняване. Вещото лице е посочило, че
оздравителният период в случая е определен от срока на временна
нетрудоспособност, преценен от ЛКК с участието на травматолог, поради
съпътстващите оздравителния процес усложнения - наличие на некрози при
зарастването, развитие на контрактури и намА. обем движения в лява ****.
Срокът на временна нетрудоспособност е определен от ЛКК на 180 дни - от
датата на травмата до 03.11.2024 г. Травмата се отразява на хватателната
способност на лява **** - същата е невъзможна поради липсата на три **** и
нарушения юмручен захват. Експертът е категоричен, че предвид характера на
травмата при И. К. е налице затруднение при самообслужването и
извършването на обичайни действия в ежедневието, като някои от тях,
изискващи едновременно действие от двете ръце, са невъзможни. По
отношение упражняването на професия осакатяването на лява **** и
описаните в ЕР на ТЕЛК противопоказания условия на труд – опасност от
нараняване, стеснява възможностите за професионална реализация.
По делото са разпитани свидетелите М.К., Д.Д. и В.Д..
Свидетелят К. е посочил, че е продавач-консултант в
магазина в С., в който се случил инцидентът. В самия момент не бил на място,
но дошъл впоследствие и видял кръв по земята. Лично той не е събирал и не е
видял части от машината по земята и до нея. Не знае как се е случил
инцидентът, единствено К. работел на нея. Той се справял добре с работния
процес, бил съвестен служител, може би един от най-добрите. Инструктажи се
провеждали от управителя на магазина при започване на работа – начА., и
5
след 3 или 6 месеца се провеждал периодичен. Инструктажът се провеждал,
като се обяснявало накратко и се разписват в книгата. За различните позиции
инструктажът бил различен. В обекта на магазина в С. нямало лице, което да
отговоря за механичната работа на техниката.
Свидетелят Д.Д. е посочил, че е приятел на И.. За инцидента
научил от техен общ приятел, а след това и сестрата на И. му се обадила и
казала, че е тежко пострадал. Свидетелят поискал да го види в болницата, но
К. му отказал. Чак на третия ден отишъл в болницата. Той се криел, не искал
да комуникира. Гледал в една точка, избягвал го, мълчал. Не искал да
комуникира с приятели около месец, два – три. Затворил се в себе си. По
принцип бил със силно его. Тренирал **** и ходел на републикански
състезания, ходел и в зала да спортува, но след инцидента се затворил в себе
си. Когато излизал с приятели, си криел ****та, за да не го виждат, почти не
приказвал. Успокоявали го, но той не можел да приеме, че си е загубил
*****те. Отслабнал много, вече не тренирал, не ходел в зала. Сега не работел,
стоял си вкъщи. Понякога ходел у сестра си и майка си, за да му помагат,
защото му било трудно. Инцидентът му оказал стресиращо влияние, не искал
да се показва пред хората. Преди бил шегаджия, подхвърлял шеги, а това вече
изчезнало. Избягвал дори най-близките приятели. Имал болки след като
излязъл от болницата, казвал, че го боли много ****та.
Свидетелят В.Д. е посочил, че е приятел на ищеца,
израснали са заедно и се познават от 38 години. Той е отказал сестрата на К. в
болницата след инцидента, но не са им разрешили да го видят след
операцията. След няколко дни го посетил в болницата. Състоянието му било
лошо, не изглеждал добре. В началото на свидетеля му било неудобно да пита
за случилото се. К. не искал да говори дори със семейството си за случилото
се. След като го изписали, свидетелят го попитал какво, как се е случило,
помни ли нещо. Казал, че не може да си спомни. Помнел болката, след това
явно е припаднал. Разказал, че се е разпаднала машината, че се е скъсала
фунията и му е дръпнала ****та. И до днес К. избягвал срещи с приятеля си,
рядко се виждали вече, било му неудобно и си криел ****та. Всеки, който го
видел – приятели и съседи, му задавали един и същи въпрос – как стана това.
К. споделил, че поддържа комуникация с турска клиника за поставяне на
импланти – дали въобще ще може да му се поставят и колко пари ще струва
всичко. И. не работел в момента. Неговото хоби било да работи и да тренира –
бил човек за тренировки, но такова желание за тренировки вече нямало,
нямало и как да тренира бокс без *****. Приятелката му го оставила след
инцидента.
Оплаквал се на свидетеля, че месата, които му дават да
работи, са лоши – трудни за обработка, некачествени – с жили, с хрущяли.
6
След инцидента разказал, че машината е нямала болтове и заварки, а мястото
е било залепено. Споделил, че цялото му облекло, което е по него, си го е
купувал той с негови пари, ножове, предпазни ****вици, тъпкалка, всичко той
си е взимал. Когато свидетелят е ходил на работното му място, не е виждал
инструкции, нито тъпкалка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Предявеният иск, предмет на настоящото дело, черпи
правното си основание от разпоредбата на чл. 200 КТ. Съобразно посочената
норма за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намА.а работоспособност
50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им. В чл. 55 КСО от своя
страна е посочено какво е трудова злополука. Във всички случаи надлежният
ред за установяване настъпването именно на такава злополука е определен в
чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки. В случая е налице разпореждане от
28.06.2024 г. на органа по чл. 60 ал. 1 КСО, като е констатирано наличието на
трудова злополука. Наличието на такова разпореждане е един от елементите
от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника –
работодател. Работодателят отговаря за причинените на работника вреди,
причинени от установената по надлежния административен ред трудова
злополука, независимо кой носи вина за настъпването на инцидента.
Единствената хипотеза, при която се изключва отговорността на работодателя
е, ако пострадалият умишлено е причинил увреждането. В случая не се
установява от събраните по делото доказателства такава форма на вина на И.
К., поради което съдът намира, че ответното дружество отговаря имуществено
пред ищеца за причинените му увреждания, след като е установено по
надлежния ред, че инцидентът на **** г., случил се с К., е именно трудова
злополука.
Механизмът на увреждането се установява по безспорен
начин от разпита на свидетелите и от приложените писмени доказателства,
касаещи разследването на злополуката от нарочна комисия, назначена от
ръководителя на ТП на НОИ – Бургас. **** на К. е попаднала в режещите
елементи на *****, с която е работел, и е откъснала три **** (втори, трети и
четвърти) на ****** над средната фаланга. Спорно е как точно е попаднала
**** на ищеца в серпентината.
Съдът намира за правдоподобни твърденията на ищеца, че
при работа с машината за мелене на кайма същата се е разпаднала, като
7
тавичката и фунията, свързваща тавата и *****, са се отделили от машината,
серпентината е останала открита и докато отреагира, шнекът захванал **** на
**** и ги премазал. В този миг успял да спре машината от пулта. Тъй като не е
използвал тъпкалка, която би попаднала в режещите елементи, с ****, с която
е бутал месото, са смлени три от *****те му. Този извод се налага предвид
събраните по делото писмени доказателства и експертиза – вещото лице е
категорично, че при сглобена машина за мелене на месо дори и без монтирана
тава **** на работника няма как да попадне при режещите елементи, дори без
да ползва тъпкалка. Установи се посредством свидетелските показания, че К. е
работник с дългогодишен опит в сферата, с която се е занимавал, бил
съвестен, един от най-добрите служители, т. е. същият е имал нужната
квалификация и опит в това, което е вършел.
Причинно-следствената връзка между настъпилата
злополука и претърпените от К. вреди се установява от приетата по делото
съдебномедицинска експертиза, както и от приложената епикриза и събраните
по делото гласни доказателства, същата не е спорна по делото. Относно вида
на настъпилите увреждания също са събрани множество доказателства –
изготвена е съдебномедицинска експертиза, приети са и писмени
доказателства – съдебномедицинско удостоверение, епикриза. Последната
според разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от Закона за здравето е документ, който
се издава при изписване на пациента и обобщава извършените диагностични,
консултативни и лечебни дейности - т. е. има доказателствено значение за тези
факти, макар и да не й е придадено изрично качеството на официА. документ.
Същата се подкрепя и от изготвената съдебномедицинска експертиза, поради
което е ценен източник на информация за това какви увреждания са
констатирани по време на престоя на К. в болницата и при изписването му.
Относно размера на иска за обезщетение за неимуществени
вреди съдът взе предвид всички доказателства по делото, доколкото размерът
се определя по справедлИ.ст на основание разпоредбата на чл. 52 ЗЗД (към
която препраща чл. 212 КТ). СправедлИ. обезщетяване по смисъла на закона
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивА.т на болките,
страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически
сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице. При определянето на
размера на дължимото обезщетение съдът отчита възрастта на пострадалия –
почти 41 години към датата на инцидента, броя на загубените ***** – 3 броя,
инвалидизацията за цял жИ.т вследствие загубата на основна функция
(хватателната) на лявата си ****, високата степен на неработоспособност (50
процента), необратимостта на последиците от *****та, невъзможността за
полагане на квалифициран и относително по-високо платен труд. Ищецът е
загубил работата си и към настоящия момент не работи. Вследствие на
8
увреждането за ищеца е налице дожИ.тно затруднение при самообслужването
и извършването на обичайни действия в ежедневието, като някои от тях,
изискващи едновременно действие от двете ръце, ще са невъзможни.
Реакцията на К. след злополуката, свързана с отчуждаване от приятели и
познати вследствие обезобразяването на ****та, е резултат от трудно
възприемане на случилото се, срам, отчаяние, от тежки емоционални
усещания поради загубата на самостоятелност и активност, отдръпване и
затваряне в себе си, страх и несигурност за жИ.та си, повлиява
самочувствието на ищеца като млад човек. Налице са продължителни, по-
голяма част от тях за цял жИ.т, неблагоприятни промени в психическото
състояние на личността на К.а, обусловени от важността на функцията на
****та, внезапността на събитието и неподготвеността за справяне с
обичайните житейски препятствия. С оглед възрастта на ищеца той дълго ще
изпитва болка, страдание и неудобство от загубата на *****те на лявата си
****. Същият се е откъснал и от спорта, който е бил неразделна част от
ежедневието му, разделил се е с приятелката си, с която заедно са тренирали.
На следващо място не без значение са и много силните болки, които ищецът е
преживял непосредствено след инцидента и месеци след това.
Съобразявайки горните обстоятелства, ведно със социално-
икономическите условия към момента на злополуката, съдът приема, че
справедливият размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания от причинените
телесни увреждания, настъпили в резултат на процесната трудова злополука,
следва да се определи на 120000 лева.
Съдът намира, че възражението на ответника за допринасяне
от страна на пострадалия за настъпване на трудовата злополука, допускайки
груба небрежност, е основателно.
Според обобщенията, дадени от ВКС в решения по чл. 290
ГПК, груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е неполагане на
дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия – при проявена от работника липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Груба небрежност е налице,
когато работникът е предвиждал вредоносния резултат от поведението си, но е
разчитал да го избегне. На такова субективно отношение към извършваното
от К. сочат събраните по делото доказателства. В случая е установено от
показанията на свидетелите, не е спорно по делото, че К. не е ползвал
тъпкалка при работа с машината. Въпреки че няма данни какъв точно
инструктаж му е провеждан (същият се е разписвал в книга а инструктаж, но
не е ясно съдържанието на същия и дали е за работа с конкретната или
9
подобен тип машина), елементарните познания за работник със стаж в
областта изискват знание на обстоятелството, че с ****** следва да се работи
с тъпкалка, с която да се притиска месото във фунията. Т.е. с действията си К.
е показал самоувереност, бил е наясно с последствията от неползването на
тъпкалка и въпреки всичко е постъпил по този начин, нарушавайки повелята
на чл. 33 ЗЗБУТ, задължаваща всеки работещ да се грижи за здравето и
безопасността си. Това е нарушение на основно правило за безопасност,
указано в инструкцията за безопасна работа с ******, цитирана от вещото
лице. Ищецът е познавал добре работния процес и самата машина, поради
което съдът приема, че е следвало да съобрази опасността, която би
възникнала при досег с режеща част на машината, без да ползва тъпкалка.
Това представлява проява на груба небрежност, която в конкретния случай
според съда съставлява 10 % съпричиняване. Съдът определя такъв размер
съпричиняване, доколкото обстоятелството, че ищецът не е използвал
тъпкалка, не е основната причина за настъпване на инцидента. Както бе
посочено по-горе, причина за злополуката е нарушаване на правилата за
безопасен труд от страна на работодателя. Машината, с която е мелел месо
ищеца, е била технически неизправна, тъй като се е разглобила по време на
работа. Вещото лице е посочило, че при падане само на тавичката за
поставяне на месо няма как ****та на работника да попадне в режещата част
на машината. Ето защо и следва изводът, че се е разглобила машината в
частта, свързващ улея не с тавичката, а с долната част към режещите
елементи, които са останали открити. Именно това е довело до
съприкосновението между *****те на К. и шнека, като обстоятелството, че
същият не е използвал притискачка за месо, би засилило риска за това *****те
му да попаднат в шнека, но не е водещата причина за злополуката.
Предвид събраните гласни доказателства и посоченото в
протокола на комисията от НОИ, разследвала злополуката, съдът счита,
работодателят не е осигурил прилагането на изискванията на Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, като не е
поддържал в добро експлоатационно състояние използваното от И. Г. К.
работно оборудване - електрическа ****** в супермаркет „***“, гр. С., с което
е нарушен чл. 2 във връзка с чл. 164, ал. 3, т. 2 от Наредбата. В протокола е
описано още, че са нарушени и чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата, тъй като
работодателят не поддържа досие, което да съдържа екзекутивна
документация, включваща протоколи за успешно проведени единични и
приемни изпитвания на използваната от К. електрическа ****** в супермаркет
„***“, гр. С., както и не поддържа досие, което да съдържа всички документи,
отразяващи периодични изпитвания и проверки при експлоатацията,
10
включително ремонти на използваната от ******. Нарушени са изискванията
на чл. 166, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 3 от същата Наредба, тъй като
работодателят не е предоставил на К. необходимите писмени инструкции за
безопасна работа с използваната от пострадалия електрическа ******.
Ето защо и съдът намира за установено по делото, че
ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат със своята
груба небрежност, като е подценил реалната опасност от неползването на
тъпкалка, надценил е своите възможности да се справи с непосредствения
риск и с това той е съпричинил вредата. Той обаче е допринесъл в по-малка
степен от работодателя за настъпване на вредите, като инцидентът е по-скоро
резултат от установените като неизпълнени от страна на работодателя правила
за безопасност. Работодателят носи отговорност за работата на машините в
магазина и следва да следи за тяхната изправност, с което да осигури
безопасни условия на труд. В практиката на ВКС категорично е прието, че
когато, с оглед превенцията на риска, работодателят не е обезпечил
конкретния работен процес с всички възможни и необходими мерки за
обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции и механизми, зависещи
единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на работника в
неговата работа, при установена от страна на последния груба небрежност,
тежестта на работодателя е значителна в отговорността за настъпване на
увреждането.
Поради това определения по-горе справедлив размер на
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде намА. с 10 %, в
каквато степен според съда ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Поради това обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде намА.о до размера от 108000 лева, в какъвто размер искът
следва да бъде уважен като основателен и доказан. За разликата до пълния
претендиран размер от 150000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на законна
лихва върху присъденото обезщетение от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата предвид основателността на главния иск
същият е основателен. Когато задължението произтича от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той дължи
обезщетение от момента на настъпване на увреждането. Приложими са
общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят,
дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на
увреждането, резултат от трудова злополука и се дължи лихва, която е
компенсаторна, а не мораторна. Следователно лихвата като обезщетение при
неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е
дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически
11
факт – увреждането. Посочените правила намират субсидиарно приложение и
при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на
работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално
заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ (в този
смисъл е напр. Решение № 217/25.07.2013 г. по гр. д. № 1038/2012 г., IV г. о.).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното
искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 720
лева, съразмерно на уважената част от исковете и представените
доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът също следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 3414,52
лева. Съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника е неоснователно.
Същото е под минимума, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като към него е включено
дължимото ДДС, видно от представените към списъка по чл. 80 ГПК
доказателства. Делото се отличава с фактическа и правна сложност,
представени са доказателства, че ответникът реално е направил разноски в
претендирания размер (платежно нареждане), поради което и няма основание
възнаграждението да бъде намА.о.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сума в размер на 4320 лева върху уважената част от претенциите,
както и сумата от 244,30 лева за приетата съдебномедицинската експертиза,
заплатена от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете.
По изложените съображения Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. Б*****, представлявано от П.Ж.К., да заплати на И. Г. К.,
ЕГН **********, адрес: гр. Б***** сумата от 108 000 лева (сто и осем хиляди
лева), представляваща обезщетение за причинени от трудова злополука на
**** г. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
трудовата злополука – **** г. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 108 000 лева до
пълния претендиран размер от 150 000 лева.
12
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. Б*****, представлявано от П.Ж.К., да заплати на И. Г. К.,
ЕГН **********, адрес: гр. Б***** сума в размер на 720 лева (седемстотин и
двадесет лева) съдебно-деловодни разноски, съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА И. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр. Б***** да
заплати на „***” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
Б*****, представлявано от П.Ж.К., сумата от 3 414,52 лева (три хиляди
четиристотин и четиринадесет лева и петдесет и две стотинки) съдебно-
деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. Б*****, представлявано от П.Ж.К., да заплати по сметка на
БРС сумата от общо 4 564,30 лева (четири хиляди петстотин шестдесет и
четири лева и тридесет стотинки) за държавна такса и експертиза, съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
13