РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 30.11.2020 година

       

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на дeсети ноември две хиляди и двадесета година в състав: 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                          ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 188 по описа за 2020 година на същия съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

              Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Дигол - Даниела Георгиева - Людмил Георгиев” гр.Ловеч, подадена чрез адв. С.Д.  – ЛАК, срещу Решение № 260018 от 04.09.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 392 по описа за 2020 година на Районен съд – Ловеч, с което втори състав е потвърдил Наказателно постановление №35-0000083 от 09.03.2020 година на Директора на Регионална дирекция „АА” – гр.Плевен.  

              По наведените в касационната жалбата доводи, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, се иска отмяната му, с отмяна на НП. Сочи, се, че при съставяне на акта и издаване на НП са нарушени императивните разпоредби на чл.42 т.3 и т.4 на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както и че при съществуващите две форми на изпълнителното деяние, е неясно как АНО е установил, че се касае за тази на „допусне“. Счита, че касаторът е наказан за чуждо задължение. 

   В съдебно заседание касаторът лично и чрез адв.Д. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

    Ответникът - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация-РД” – Плевен – редовно призован, не изпраща представител. 

    В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като правилен и законосъобразен.   Излага, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са опорочили същото и да са довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност дружество. Безспорно е доказано извършеното административно нарушение, за което съдът е направил анализ на събраните доказателства и счита изводите му за правилни и законосъобразни.

                Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши  служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

               Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

                         В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.   

                 С обжалваното решение втори състав на Ловешкият  районен съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ №35-0000083 от 09.03.2020 година на Директора на Регионална дирекция „АА” – гр.Плевен, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 259998 от 07.02.2020  година, с което на ЕТ „Дигол - Даниела Георгиева - Людмил Георгиев” гр.Ловеч за нарушение по чл.61, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ на основание чл.96, ал.1, т.8, предл.2-ро от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

              Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел, че по сигнал за настъпило ПТП била извършена на 07.02.2020г. в гр.Ловеч проверка на ЕТ „Дигол - Даниела Георгиева - Людмил Георгиев”, притежаващ лиценз № 10236 на Европейската общност за извършване на превоз на пътници, която установила, че на 06.02.2020г. превозвача е допуснал извършване на специализиран превоз на пътници с автобус Рено Мастер с ******, управляван от водача Е.П. с маршрут на движение гр.Ловеч-с.Галата и с час на тръгване в 14.00 часа от гр.Ловеч, видно от пътен лист №****** от ********. без разписание за специализиран превоз, съгласувано с регионалното звено на ИА „АА“Ловеч. На жалбоподателят, касатор в настоящото производство бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61 ал.2  от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ, по който  не е депозирал възражения. Въз основа на акта за нарушение било издадено процесното наказателно постановление/ НП/. 

    При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е безспорно доказано вмененото на жалбоподателя административно нарушение и неговият автор. Решаващият състав аргументирано обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като изложил подробни доводи в тази връзка, включително и за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. С горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.

               Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

     Разпоредбата на чл.61, ал.2 от Наредба № 33/3.11.1999 г.,   задължава разписанието по образец (приложение № 9а от Наредбата) да е съгласувано със съответното регионално звено на ИА „АА“ , представляващо и едно от условията за валидността му при извършването на специализирани превози.

    Ангажираната като нарушена норма на чл.61, ал.2 от Наредба № 33/1999 г. на МТ касае условията за валидност на разписанието и в случая е привръзка към състава на нарушението визиран в чл.96, ал.1, т.8, предл.2-ро от ЗАвП, конкретизираща един от елементите му от обективна страна. Съставът на нарушението, очертан в чл.96, ал.1, т.8 от ЗАвП, която по правната си същност е със санкционен характер, визира и задължение на превозвачите. Същата изисква освен налично разписание, същото и да е валидно, което  се предпоставя от сключен преди това договор с възложителя и съгласуването на разписанието със съответното регионално звено на ИА „АА“.     

             С горните норми е регламентирано правило за поведение, което следва да се спазва от водачите, и неспазването му представлява нарушение на това правило.

    От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 06.02.2020 г. автобус на едноличния търговец е извършвал специализиран превоз на пътници по маршрута гр.Ловеч – с.Галата, област Ловеч, с маршрутно разписание за специализиран превоз подписано и от двете страни по договора за превоз - ЕТ „Дигол–Даниела Георгиева–Людмил Георгиев“ и „Винал“ АД, иззето доказателство със съставения акт, което не е било съгласувано с териториалното звено на ИА „АА“ в гр.Ловеч, или друго звено на агенцията. 

   Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.61, ал.2 от Наредба № 33/3.11.1999 г  и чл.96, ал.1, т.8, предл. 2-ро от ЗАвП, за което е наказан касаторът по административен ред. Изложените от решаващият съд мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събраният доказателствен материал и се споделят от настоящият състав. Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като намира за безпредметно да ги повтаря.                      

               Неоснователни са твърденията в жалбата и по същество относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата, вкл. и по съставомерността на изпълнителното деяние и авторството, като съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят състав, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.  

                Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл. 221 ал.2 от АПК - когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

     При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Ловеч за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за автомобилните превози. Административно-наказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат законоустановените реквизити  на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на превозвача и съставомерността на деянието. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението и извършителя, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне.    

    От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първо инстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно.  

    При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.

                 Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези нарушения, а такива данни не са налични.  По делото не са ангажирани доказателства за налични смекчаващи обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като маловажно.

      При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Ловеч за постановено при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на Закона за автомобилните превози и Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Обосновано решаващият състав е приел за неоснователно възражението на ПП на жалбоподателя, че акта и НП  са съставени в нарушение на разпоредбата на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, с оглед спецификата на административното нарушение.   Описаното в НП нарушение и мястото на извършването му е достатъчно  и ясно, за да разбере извършителят в какво се обвинява, за да организира защитата си в пълен обем. В АУАН, както  и в НП Ясно и недвусмислено е посочено, че мястото на извършване на нарушението е гр.Ловеч, от където е започнал превоза и където е седалището на превозвача допуснал осъществяването на превоза без съгласувано разписание за специализиран превоз. 

Доколкото в разглежданият случай, административно наказателната отговорност на жалбоподателя, касатор в настоящото производство е ангажирана не за това, че не е съгласувал разписанието, а за това, че е допуснал негов автобус да извърши специализиран превоз на пътници без да има съгласувано с регионалното звено на ИА „АА“ разписание за това, т.е. с невалидно такова, се явяват неоснователни доводите в жалбата, че е санкциониран за неизпълнението на чуждо задължение.

 Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на превозвача за нарушението на транспортното законодателство. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението и извършителя, формирани от районния съд, се споделят от настоящият състав.

             От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд.  

    С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

    Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

              Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260018 от 04.09.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 392 по описа за 2020 година на Районен съд – Ловеч. 

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. 

 

   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.