Р Е Ш Е Н И Е
№ 2815 / 24.6.2019г. , гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХХІІІ-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 14.06.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НEЛА КРЪСТЕВА
при участието
на секретар А.И, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 19200 по описа за 2018г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба от ищецът К.И.В. ЕГН **********, с адрес ***, срещу ответника В.Ж.В. ЕГН **********,*** М-ст „Боровец -север
1", поземлен имот***, в която е обективирано искане за
прекратяване на сключения между страните граждански брак, на основание чл.49, ал.1 от СК.
Отправя се следното искане:
1. За прекратяване на брака, без съдът да се произнася по въпроса за
вината, на основание чл.49, ал.1 от СК.
Според изнесеното в исковата молба, ищецът и
ответницата са сключили граждански брак на 05.10.1989 г. в гp.
Варна, за който е бил съставен акт за граждански брак № 2089 от 05.10.1989 г.,
съгласно удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Варна. От
брака има роден син- И*** В., род. на *** г. - пълнолетен.
Между съпрузите е налице окончателна фактическа
раздяла от м. април 2018 г., когато съпругът напуснал семейното жилище,
представляващо къща в гр.Варна, м-ст „Боровец-
север", находяща се в имот с идентификатор 10***.***.1***,
в която останали да живеят ответницата и сина им. Окончателната фактическа
раздяла е била предшествана от дълго и трайно отчуждение между съпрузите, което
след 2014г. непрекъснато се задълбочавало. През цялото време на брачното
съжителство, съпругата не полагала труд, като всички разходи за издръжка на
семейството са били поемани само от съпруга. Съпрузите нямали обща среда и
интереси, между тях имали различия и по въпросите относно образованието на сина
им. Съпругата не желаела и не поддържала
отношения с най-близките роднини на ищеца.
Сочи се от ищецът, че на 9 май, двамата с
ответницата са подписали брачен договор, с който уредили правата си върху
придобитото по време на брака имущество, имуществените последици за страните
при развод и установили режим на разделност в
отношенията си.
Брачната връзка, според изнесеното е лишена от
съдържание. Многократно ищецът сочи, че е разговарял с ответницата за постигане
на споразумение за уреждане на личните им отношения, но на този етап такова не
е постигнато.
С оглед дълбокото и непоправимо разстройство на брачните
отношения, се отправя искане бракът да бъде прекратен с развод.
С оглед изложеното се моли да бъде
уважена предявената искова претенция.
Изразява се становище от ищецът, че не се
противопоставя ползването на на семейното жилище,
представляващо къща в гр. Варна, р-н Аспарухово, м-ст
"Боровец - север",
находяща се в ПИ с идентификатор№ 10***.***.1***, да се
предостави на ответницата.
В срокът по чл.131 от ГПК,
ответницата В.Ж.В. ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв.А.Д., ВАК, със съдебен адрес:***,
е депозирала отговор
на исковата молба, в
който излага , че исковата претенция е допустима и надлежно предявена, а по
съществото си – основателна.
Според
изнесеното в отговора, предявеният иск за развод е основателен относно
наличието на дълбоко и непоправимо разтройство на
брака ни, но е неоснователен относно причините за това. Изложените в тази
насока факти и обстоятелства, според ответницата, не отговарят на реално
случилите се събития помежду им по време на брачното съжителство.
Заявява, че също желае развода.
Предвид на това, моли да се постанови решение, с което да
бъде прекратен брака с развод, като не се издирва вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
По отношение на предявените за съвместно разглеждане небрачни
искове се сочи, че не се възразява ползването на семейното жилище,
представляващо СГРАДА, с предназначение: Вилна сграда - еднофамилна, с идентификатор № 10***.***.1***.3, която сграда
е разположена в ПИ с идентификатор№
10***.***.1***, с адрес на имота: гр. Варна, р-н
Аспарухово, м-ст "Боровец - север" - моя собственост, да бъде
предоставено на нея.
Не възразява след прекратяването на брака да запази
брачното си фамилно име -В..
В този смисъл изразява и готовност за споразумение.
В съдебно заседание,
проведено на 14.06.2019г., страните се явяват лично и представят в устна
форма постигнатото помежду
им споразумение,
като излагат желание
съда да не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, и да утвърди постигнатото
помежду им споразумение относно личните и имуществени отношения между съпрузите,
както и по отношение на фамилното
име на съпругата след прекратяването на брака, с оглед
на което производството е трансформирано от исково в охранително по чл.50 СК, на основание
чл.321, ал.5 от ГПК.
Постигнатото между страните
споразумение е в следния смисъл: След
прекратяването на брака, съпрузите не си дължат издръжка един към друг; След
прекратяването на брака В.Ж.В. ще продължи да носи брачното си фамилно име В.; От датата на сключения брачен договор, от
09.05.2018г. по отношение на имуществото на съпрузите се прилага режим на разделност – имуществото е на този съпруг, на чието име е
придобита собствеността, независимо от способа на придобиване; всеки от
съпрузите отговаря лично за поетите от него задължения към трети лица. Поетите
задължения по всички договори за кредит или заеми от физически или юридически
лица, непосочени в това споразумение, както и поети парични задължения към
трети физически или юридически лица, както и поетите задължения по всички
договори за кредит, сключени след подписване на настоящото споразумение, както
и задълженията за изплащане на дължимите суми на кредиторите по тези договори,
ще бъдат изцяло за сметка на съпруга-кредитополучател/длъжник/ и не ангажират
по никакъв начин отговорността на съпруга, който не е поел задълженията;
Ползването на семейното жилище, представляващо къща в гр.Варна, м-ст
„Боровец-север“, находяща се в имот с идентификатор №
10***.***.1***, се предоставя на В.Ж.В.; С подписване на настоящото
споразумение, страните декларират, че нямат и в бъдеще не могат да имат каквито
и да било претенции към извършваната до този момент от другата страна трудова
или търговска дейност; Разходите по делото остават за сметка на страните, както
са уговорени;
СЪДЪТ, въз основа на
твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл.235, ал.1 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Удостоверение за сключен граждански брак установява, че страните са съпрузи
по силата на сключен между
тях граждански брак на 05.10.1989г. , за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак №2089
от длъжностното лице по гражданско
състояние в гр.Варна.
Представено удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Ак за раждане№1325 от 02.04.1990г. на
Община Варна, сочи, че страните имат роден син- И*** В., род. на *** г.,
понастоящем пълнолетен.
Представен по делото е и сключен между страните
брачен договор, на основание чл.18, ал.1, т.3 вр. с
чл.37-43 от СК, заверен на 09.05.2018г.
от нотариус П***, рег.№ 335 на НК, с р.н на действие РС-Варна.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Съдът като взе предвид доказателствата по делото намира,
че отношенията между съпрузите не са такива,
каквито следва да бъдат в едно
семейство, като намира, че брачната
им връзка е опразнена от необходимото
й съдържание. Не се спори, че между съпрузите е настъпило физическо и духовно отчуждение, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между съпрузите
не съществува вече взаимната привързаност, уважение, доверие и разбирателство, като и при двамата
липсва желание за полагане на
съвместни усилия, с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните
отношения между съпрузите.
Ето защо,
съдът намира, че брака между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува формално и не изпълнява присъщата
му социална функция, поради което и с оглед постигнатото между страните споразумение следва да бъде
прекратен на основание чл.50 от СК, като съдът не
следва да се произнася по
въпроса за вината.
Постигнатото споразумение урежда
всички лични и имуществени отношения между страните след прекратяване на брака, не
противоречи на закона и на морала,
в интерес е на роденото от брака
дете, поради което следва да
бъде утвърдено.
На основание
от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата
по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00лв., която следва да
се внесе по равно от съпрузите.
Мотивиран от така изложените съобра жения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА МЕЖДУ К.И.В. ЕГН ********** и В.Ж.В. ЕГН **********, сключен на 05.10.1989г. пред
длъжностното лице по гражданско състояние
в гр.Варна, за
което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № 2089, по взаимно
съгласие, на основание
чл.50 от СК.
Утвърждава споразумението по чл. 51 СК, както следва:
ПОСТАНОВЯВА след развода
жената да запази брачното си фамилно име В..
ОБЯВЯВА, ЧЕ съпрузите след прекратяване на брака няма
да си дължат
издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ ползването след прекратяването на брака на семейното жилище,
представляващо къща в гр.Варна, м-ст
„Боровец-север“, находяща се в имот с идентификатор №
10***.***.1***, на В.Ж.В.
ЕГН **********.
ОБЯВЯВА, ЧЕ от датата на сключения брачен договор, на основание чл.18, ал.1, т.3 вр. с чл.37-43 от СК, заверен на 09.05.2018г. от нотариус П***, рег.№ 335
на НК, с р.н на действие РС-Варна, по
отношение на имуществото на съпрузите се прилага режим на разделност
– имуществото е на този съпруг, на чието име е придобита собствеността, независимо
от способа на придобиване; всеки от съпрузите отговаря лично за поетите от него
задължения към трети лица. Поетите задължения по всички договори за кредит или
заеми от физически или юридически лица, непосочени в това споразумение, както и
поети парични задължения към трети физически или юридически лица, както и
поетите задължения по всички договори за кредит, сключени след подписване на
настоящото споразумение, както и задълженията за изплащане на дължимите суми на
кредиторите по тези договори, ще бъдат изцяло за сметка на
съпруга-кредитополучател/длъжник/ и не ангажират по никакъв начин отговорността
на съпруга, който не е поел задълженията; С подписване на настоящото
споразумение, страните декларират, че нямат и в бъдеще не могат да имат каквито
и да било претенции към извършваната до този момент от другата страна трудова
или търговска дейност; Разходите по делото остават за сметка на страните, както
са уговорени.
ОСЪЖДА К.И.В. ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд, окончателна
държавна такса в размер на 20,00лв./двадесет лева/, на основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В.Ж.В. ЕГН **********,*** М-ст „Боровец -север 1", поземлен имот ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВРС, окончателна държавна такса в размер на 20,00лв./двадесет лева/, на основание чл.6, т.3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се
обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Н. КРЪСТЕВА/