МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА

  ПО НЧХД № 236/2020г.

ПЪРВИ наказателен състав - РРС

 

Частната тъжителка К.А.Г.,*** обвинила

И.В.С. ***, ЕГН **********, в това, че

 

На 02.01.2020 г., в гр. Русе, казал нещо унизително за честта и достойнството на К.А.Г.,***, в нейно присъствие: “Цербер“, „Законен убиец“ „Животно“, „Пачавра“ и „Боклук“, като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин -  в социалната мрежа "Фейсбук" и на длъжностно лице – лекар в „Комплексен Онкологичен център-Русе“ ЕООД, по повод изпълнение на службата й  - по чл.148, ал.1, т.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.146, ал.1 от НК и 

 

в това, че:

 

На 30.12.2019 г. в гр. Русе разгласил позорни обстоятелства за К.А.Г.,***, в качеството й на длъжностно лице – лекар в „Комплексен Онкологичен център-Русе“ЕООД, по повод изпълнение на службата й, че в следствие на проведено от Г. лечение е починала майката на С., като клеветата е нанесена публично и е разпространена по друг начин – в социалната мрежа "Фейсбук" - престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1 от НК. 

 

Частната тъжителка и повереникът й поддържат обвинението. Молят Съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията, за които е предаден на съд, да му бъдат наложени наказания за тях, както и да бъдат уважени изцяло предявените от Г. граждански искове в размер на 3000 лв. за претърпени неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.148, ал.1, т.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.146, ал.1 от НК и в размер на 5000 лв. за претърпени неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1 от НК.

 

Подсъдимият И.С., редовно призован, не се явява и не дава обяснения по делото. Вместо него се явяват упълномощени защитници – адв. Е.М. и адв. Ю.Н.. Защитниците молят Съда да признае подс. С. за невинен в извършването на престъпления, да бъде оправдан по предявените му обвинения и да бъдат отхвърлени гражданските искове. Излагат аргументи за липса на доказателства за авторството на престъпленията, както и за липса на елементи от обективната им страна.

     

Съдът отчитайки събраните по делото доказателства, които обсъди и анализира поотделно и в тяхната цялост, счете за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.В.С. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неосъждан, работи, ЕГН **********.

През 2018 г. майката на подс. С. – В. И. Б. била диагностицирана с онкологично заболяване „Рак на яйчниците“. С решение на Онкологичен комитет към УМБАЛ „Св.Марина“ гр.Плевен на Б. била назначена прицелна химиотерапия и наблюдение в Комплексен Онкологичен Център-Русе. Във връзка с това назначение, през м. януари, 2019 г. В. Б. постъпила в КОЦ-Русе, където до 18.12.2019 г. ѝ били проведени химиотерапии по схема, изследвания и съпътстващи терапии. Нейни лекуващи лекари през целият период на лечение били д-р К.А.Г. – лекар в отделение по медицинска онкология /химиотерапевтично отделение/ и Началник в отделение по медицинска онкология и д-р Л. С. С. – лекар в отделението по медицинска онкология. Независимо от проведеното лечение, на 30.12.2019 г. В. Б. починала.

Непосредствено след това, на същата дата, от профил с име „И.С.“ подс.И.С. публикувал във фейсбук-група „Русенци“ пост, в който написал: „Това е Г., ветеринарка в онкото. Тя „лекуваше“ майка ми, така я излекува, че на 02.01.2020 ще я погребем!...Не се лекувайте в Русе, тук са останали само законните убийци!...След като беше в 3ти „Б“ стадий на рак на матката и яйчниците, и се излекува, В следствие на поддържащата химия, която бе назначена от Цербера, получи мутирал тумор в черния дроб, в следствие на химиите с които е третиран въпросния тумор, тя издъхна! Ако съм на твое място, Г., няма да спя спокойно! Това животно, се държи отвратително с пациентите си!...Един човечец отишъл във Варна на второ мнение и тая самозабравила се пачавра, разбрала, и след като му дошъл деня за вливки, тоя боклук, му казал, че където е ходил на консултации, там трябвало да ходи да се лекува…Човекът се молил за милост и се унижавал, за да може това самозабравило се нищожество, да му обърне внимание!“

Още същият ден този пост станал достояние на множество потребители във Фейсбук, сред които свидетелите Д.Д.-А., Е. И. и Ц.Н. – медицински сестри в

 

химиотерапевтично отделение на КОЦ-Русе и свид. К.К.-***.

В първият работен ден след Новогодишните празници – 02.01.2020 г., след като й било обърнато внимание от нейни колеги, тъжителката Е. Г. също прочела публикацията на подс.С..

Междувременно, по повод този първи пост на подсъдимия, различни потребители на социалната мрежа и членове на групата „Русенци“ започнали да коментират, като в голямата си част тези коментари били с негативна насоченост към лекарите в КОЦ-Русе, съдържали обиди и закани към тях. Поради това, след известно време, свид.В.В. – създател и администратор на фейсбук-групата „Русенци“ изтрил процесната първа публикация на подс. И.С..

Тогава подсъдимия създал във Фейсбук собствена група „Не на НЕчовешкото отношение в онкологичен център Русе“, където дискусията за нивото на лечение в КОЦ-Русе и за отношението на лекуващите към пациентите продължила и се разраснала. Част от коментарите отново били с обидно и заплашително съдържание към д-р Г. и д-р С.. Поради това двамата подали жалби в Районна прокуратура Русе, към които приложили разпечатки от публикациите във Фейсбук, които според тях съдържали закани за саморазправа. Прокуратурата възложила на ОД на МВР-Русе предварителна проверка, която била извършена от свид.П.П. – инспектор в Сектор ПКП при ОД МВР-Русе. В хода на проверката, насочена основно по отношение отправени от две лица закани, свид.П. снел обяснения и от подс.И.С..

На 28.01.2020г. трудовите правоотношения на д-р К.Г. и на д-р Л. С. с Комплексен Онкологичен Център-Русе били прекратени по взаимно съгласие.

Във фейсбук-групата „Не на НЕчовешкото отношение в онкологичен център Русе“ подс. С. инициирал протест на 04.02.2020 г. пред КОЦ-Русе, под наслов „Срещу нечовешкото отношение в КОЦ-Русе“, в който лично участвал, заедно с други граждани, част от които членове на фейсбук-групата. По същото време и на същото място се явили и граждани, който симпатизирали на д-р К.Г. и д-р Л. С. и ги подкрепяли в професионалната ми дейност.

По същото време, лекари и медицински персонал, работещи в КОЦ-Русе, депозирали до управителя на центъра становище-подписка, с което изразили подкрепа за решението на ръководството на КОЦ-Русе да приеме доброволно напускане на работа от страна на д-р К.Г. и д-р Л. С. и посочили, че са били свидетели и потърпевши от тяхно лошо, грубо и неетично поведение към лекари, специалисти по здравни грижи и санитари.

Отново по това време, подс. С., заедно с още две лица – В. Г. и А. Д., последната медицинска сестра в КОЦ-Русе, подали Жалба/искане до Общински съвет-Русе, Кмета на Община-Русе, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към МЗ, Комисия по професионална етика към РК на БЛС-Русе, Управителя на КОЦ-Русе, Директора на РЗИ-Русе и Районна прокуратура – Русе. В жалбата подсъдимия изложил обстоятелствата, които му били известни за лечението на майка му В. Б., акцентирайки върху лошото отношение на тъжителката К.Г. към нея. Тримата жалбоподатели поискали да бъде извършена проверка на дейността на КОЦ-Русе, както и да бъдат санкционирани лицата допуснали нарушения при изпълнение на служебните си задължения.

По повод на тази и други жалби срещу тъжителката К.Г. и д-р Л. С., Комисия по професионална етика към РК на БЛС-Русе взела решение, с което двамата били наказани с глоби, съответно в размер на три и на една работна заплата. Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ при МЗ излязла със становище, че не са констатирани нарушения в дейността на КОЦ-Русе и конкретно на  д-р К.Г. и д-р Л. С., както и, че поставените въпроси в жалбата от морално-етичен и деонтологичен характер, свързани с упражняването на професията от същите, са от компетенцията на Комисия по професионална етика на БЛС. Въз основана посочената по-горе жалба, Окръжна прокуратура-Русе образувала досъдебно производство с оглед престъпление по чл.123 от НК, разследването по което не било приключило до изчерпване на съдебното следствие по настоящото дело.

      От заключението на назначената в хода на съдебното производство тройна съдебномедицинска експертиза с обект на изследване провежданото на В. И. Б. лечение в КОЦ-Русе, става ясно, че при лечението на Б. са спазени изискванията на стандарта по медицинска онкология и фармако-терапевтичното ръководство, като същото е проведено в съответствие с европейските и световните терапевтични схеми за тази диагноза и стадий на болестта. Вещите лица дават заключение, че няма налични данни смъртта на пациентката Б. да е настъпила непосредствено от провежданото лечение, включително от странични действия на използваните медикаменти. Намират, че лечението е провеждано правилно, според наличните протоколи, предвид локализацията, стадия на болестта и общото състояние на болната. Лекарствените режими са били съобразявани с отчитането на ефекта от провежданото лечение. Изразяват становище, че от наличните документи няма данни смъртта на В. Б. да се дължи на проведеното противотуморно лечение, като са вземани мерки за предотвратяване на тежки усложнения, свързани с лечението. Дават заключение, че вероятната причина за смъртта на Б. е напреднала форма на рак, въпреки проведеното съвременно лекарствено лечение, съобразено с медицинските стандарти.

В хода на съдебното производство били назначени и техническа и допълнителна техническа експертизи с обект на изследване наличието на процесната публикация в социалната мрежа „Фейсбук“ и по-конкретно в група „Русенци“, както и отношението на конкретни лица към нея. От заключенията на тези експертизи се установява, че инкриминираната публикация не е налична в социалната мрежа, както и, че липсват други данни за профила на потребител с имена „И.С.“ освен посочена дата на раждане – *** г. Вещото лице дава заключение, че пълните данни от „Фейсбук“-профили за минал период, в това число на какви устройства е бил ползван и вписан даден потребителски профил, данни за регистрацията, настройките, данни за модификация, IP-адреси, хронология на извършваните действия, отбелязани харесвания, прочитания, споделяне на коментари и др., се съхраняват единствено от доставчика на електронната услуга – „Фейсбук“. Вещото лице установило, че като потребители, регистрирани във Фейсбук-групата „Русенци“ са лица с имена „Elka Docheva“, „Stefka Dimitrova“ и „С. Д.“.

 

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Д.Д.-А., В.В., Е.Д., К.Г.Г., Г. А., С.Д., Н.Б., А.Д., Е. И., Ц.Н., К.К., П.П. и В.В. дадени в хода на съдебното следствие по настоящото дело, както и от приетите и приобщени писмени доказателства –  разпечатка от Фейсбук-група „Русенци“ – три страници /на л.4, л.5 и л.6/, заключението по назначената тройна СМЕ, заключенията на техническата и допълнителната техническа експертизи, Жалба/искане до Общински съвет-Русе, Кмета на Община-Русе, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към МЗ, Комисия по професионална етика към РК на БЛС-Русе, Управителя на КОЦ-Русе, Директора на РЗИ-Русе и Районна прокуратура – Русе, Решение от 10.02.20 г. на КПЕ към РК на БЛС-Русе, Протокол от заседания на КПЕ към РК на БЛС-Русе, Констативен протокол за извършена проверка от ИА“Медицински надзор“ при МЗ, материалите от онкологичното досие на В. Б., Становище на лекарите, работещи в КОЦ-Русе-ЕООД, Грамота за удостояване на д-р К.А.Г. с почетен знак и грамота, в категорията „Отличен лекар от РК Русе“, препис-извлечение от акт за смърт, съобщение за смърт, справка за заеманите длъжности към м.януари, 2020 г. от д-р К.Г., длъжностна характеристика, трудови договори, Постановление от 07.04.2020 г. на Районна прокуратура Русе за отказ от образуване на досъдебно производство, материалите по Преписка № 492/2020 г. на Районна прокуратура Русе, справка от Окръжна прокуратура-Русе, справка за съдимост.

 

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

Подсъдимият И.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 02.01.2020 г., в гр. Русе, казал нещо унизително за честта и достойнството на К.А.Г.,***, в нейно присъствие: “Цербер“, „Животно“, „Пачавра“ и „Боклук“, като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин -  в социалната мрежа "Фейсбук".

Налице са всички елементи от обективна страна на състава на престъплението:

Един от съществените и спорен по делото фактически въпрос е публикувана ли е във Фейсбук и по-конкретно в групата „Русенци“ процесната публикация, съдържаща инкриминираните от тъжителката Г. обидни думи и клеветнически твърдения. По мнение на Съда, на този въпрос следва да бъде отговорено положително.

Действително, става ясно от заключенията по назначените технически експертизи, че чрез използване способите на научно-техническите достижения наличието на тази публикация във „Фейсбук“-групата „Русенци“, както и нейният автор не могат да бъдат установени. От показанията на свид. В. – администратор на „Фейсбук“-групата „Русенци“ става ясно, че процесният пост, заедно с коментарите към него били изтрити още преди образуване на настоящото дело, тъй като съдържали обиди и грубости. Според вещото лице пълните данни от „Фейсбук“-профили за минал период, в това число на какви устройства е бил ползван и вписан даден потребителски профил, данни за регистрацията, настройките, данни за модификация, IP-адреси, хронология на извършваните действия, отбелязани харесвания, прочитания, споделяне на коментари и др., се съхраняват единствено от доставчика на електронната услуга – „Фейсбук“, респективно биха могли да бъдат изискани от там. Доколкото обаче е налице ограничението на чл.159а, ал.2 от НПК, според който данните създадени при осъществяване дейността на предприятията, осъществяващи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се събират, когато това се налага за разследване на тежки умишлени престъпления, а тези, за които подс. С. е предаден на съд не са, действия в тази насока не са били предприети по настоящото дело.

В същото време, относно наличието на тази публикация, с обсъжданото й съдържание, Съдът възприема достоверността на представената с тъжбата разпечатка от Фейсбук-група „Русенци“ – три страници /на л.4, л.5 и л.6/, доколкото нейната автентичност бе категорично потвърдена след предявяването й  на разпитаните по делото свидетели В.В., Е. И., Ц.Н. и К.К.. В насока съществуването на процесната публикация във Фейсбук-група „Русенци“ в инкриминираният период, са и показанията на свидетелите Д.Д.-А., Е.Д., К.Г.Г., Г. А. и С. Д., на които тя станала достояние по различно време и по различен начин. Всички тези свидетели са категорични, че лично са възприели от интернет пространството и по-точно от социалната мрежа Фейсбук, че по адрес на тъжителката К.Г. във групата „Русенци“, от профила на потребител с име „И.С.“ било публикувано твърдение срещу Г. за лошо отношение към майка му и за неправилно проведеното й лечение, което било причина в крайна сметка за смъртта й. Тези свидетели възпроизвеждат в съществена степен и използваните в тази публикация негативни думи и изрази от нейния автор по отношение на тъжителката Г.. Не се установиха данни по делото, а и не бяха претендирани от страна на подсъдимия и неговите защитници такива, че свидетелите В.В., Е. И., Ц.Н., К.К., Д.Д.-А., Е.Д., Г. А. и С. Д. са пристрастни или заинтересовани от изхода на делото. Анализирайки показанията на разпитаните свидетели, съдът не намира противоречия между тях, както не са налице и взаимно изключващи се твърдения. Напротив, показанията им взаимно се подкрепят и допълват, поради което съдът възприема за правдиви и съответни на обективната истина показанията на посочените свидетели, относно възприетото от тях. По отношение свидетелката К.Г.Г., която е дъщеря на тъжителката, би могло да се приеме, че е налице пристрастност към обвинителната теза майка ѝ, но в същото време, показанията й относно фактите, възприети от нея, са изцяло в унисон с показанията на останалите свидетели и приобщените писмени доказателства, поради което съдът също ги кредитира като достоверни.

Изложеното дотук дава основание на Съда да приеме, че на 30.12.2019 г. във Фейсбук-група „Русенци“, потребител с профилно име „И.С.“ е публикувал инкриминираният пост, в част от който написал: „Това е Г., ветеринарка в онкото. Тя „лекуваше“ майка ми, така я излекува, че на 02.01.2020 ще я погребем!...Не се лекувайте в Русе, тук са останали само законните убийци!...След като беше в 3ти „Б“ стадий на рак на матката и яйчниците, и се излекува, В следствие на поддържащата химия, която бе назначена от Цербера, получи мутирал тумор в черния дроб, в следствие на химиите с които е третиран въпросния тумор, тя издъхна! Ако съм на твое място, Г., няма да спя спокойно! Това животно, се държи отвратително с пациентите си!...Един човечец отишъл във Варна на второ мнение и тая самозабравила се пачавра, разбрала, и след като му дошъл деня за вливки, тоя боклук, му казал, че където е ходил на консултации, там трябвало да ходи да се лекува…Човекът се молил за милост и се унижавал, за да може това самозабравило се нищожество, да му обърне внимание!“

Несъмнено, другият спорен въпрос по делото е дали тази публикация изхожда именно от подсъдимия И.С.. По мнение на Съда, събраните по делото доказателства дават основание да се приеме категорично и несъмнено, че това е така.

На първо място, установява се, че името на потребителя във Фейсбук-групата, от чиито профил е публикуван процесния пост, е „И.С.“, което име съответства на името и фамилията на подсъдимия. Освен това, както се установява от заключението на техническата експертиза, в профила на потребител с имена „И.С.“ била посочена дата на раждане – *** г., която е и датата на раждане на подс. С..

На второ място, че именно подс.С. е автор на публикацията, Съдът извежда от факта, че в нея се съдържат твърдения, които на практика не е възможно да са били известни на други лица. Авторът на публикацията е посочил, че неговата майка е починала следствие на лечение в „онкото“, както и, че погребението ѝ ще бъде на 02.01.2020г. Установява се от останалите събрани по делото доказателства, че жената, за която автора говори е В. Б. и същата е майка именно на подс. И.С.. Освен това, от изложението в публикацията е видно, че автора е наясно както със заболяването на Б., така и с вида на лечението, настъпилите в последствие усложнения и името на лекуващият лекар – обстоятелства, които на практика няма как да са били известни на трето лице. Очевидно е също така, че такова емоционално изявление, като процесното, натоварено с негативизъм и отрицателно отношение към лекуващият лекар, може да бъде резултат само от изпитаната болка, страдание, гняв и безсилие, породени от загубата на близък родственик, каквато е починалата за подсъдимия, за която загуба авторът на публикацията вярва, че вина има лекуващия лекар. Че именно такива са били емоционалното състоянието на подс. С. и субективната му преценка за причината за смъртта на неговата майка и за нередностите в КОЦ-Русе, се установява и от по-нататъшното му поведение – създаване на собствена Фейсбук-група „Не на нечовешкото отношение в Онкологичен център-Русе“, организирането и личното му участие в протест на 04.02.2020 г. пред КОЦ-Русе, под наслов „Срещу нечовешкото отношение в КОЦ-Русе“, както и подаването от подс. С., В. Г. и А. Д., Жалба/искане до Общински съвет-Русе, Кмета на Община-Русе, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към МЗ, Комисия по професионална етика към РК на БЛС-Русе, Управителя на КОЦ-Русе, Директора на РЗИ-Русе и Районна прокуратура – Русе.

Освен това, Съдът констатира и значително съвпадение на част от изложените факти от процесната публикация, със съдържанието в подадената от подс. С., В. Г. и А. Д., жалба/искане, в частта, касаеща информацията за майката на подсъдимия /абз.2 от стр.2 на жалбата/. И в двата текста е описано по идентичен начин случилото се с трето лице, също онкоболен, което е потърсило консултация с лекар от друго лечебно заведение и реакцията на д-р Г., след като узнала за това.

Следва да бъде отчетено също така, че подс. И.С. не отрекъл при разговора си със свид. К.К. и в беседата с полицейския служител П.П., че именно той е автор на тази първа публикация, поставила началото на кампания за обсъждане качествата на лекари и друг медицински персонал в КОЦ-Русе и въобще дефектите на здравеопазването в сферата на онкологията, пренесена впоследствие и в създадената от подс.С. фейсбук-група „Не на нечовешкото отношение в Онкологичен център-Русе“.

За да се приеме, че не подс. И.С., а друго лице е автор на публикацията, следва да са налице поне данни, че някой друг, веднага след смъртта на неговата майка е влязъл по нерегламентиран начин в неговия профил във Фейсбук, като при това е разполагал с обсъжданата по-горе информация и същото това лице съзнателно е написало от този профил процесното изявление. Тъй като такива факти по делото не само не бяха установени, но не бяха отстоявани от страна на подсъдимия и защитниците му, а са и житейски нелогични и неправдоподобни, Съдът приеме за доказано по безспорен начин, че на 30.12.2019 г., именно подс. И.С. публикувал във фейсбук-група „Русенци“ пост, в част от който написал: „Това е Г., ветеринарка в онкото. Тя „лекуваше“ майка ми, така я излекува, че на 02.01.2020 ще я погребем!...Не се лекувайте в Русе, тук са останали само законните убийци!...След като беше в 3ти „Б“ стадий на рак на матката и яйчниците, и се излекува, В следствие на поддържащата химия, която бе назначена от Цербера, получи мутирал тумор в черния дроб, в следствие на химиите с които е третиран въпросния тумор, тя издъхна! Ако съм на твое място, Г., няма да спя спокойно! Това животно, се държи отвратително с пациентите си!...Един човечец отишъл във Варна на второ мнение и тая самозабравила се пачавра, разбрала, и след като му дошъл деня за вливки, тоя боклук, му казал, че където е ходил на консултации, там трябвало да ходи да се лекува…Човекът се молил за милост и се унижавал, за да може това самозабравило се нищожество, да му обърне внимание!“.

Несъмнено, в това изявление на подс. С. се съдържат обидни квалификации, насочени към тъжителката К.Г..

За да е осъществен състава на престъплението “обида” е необходимо деецът да изрази чрез думи или действия отрицателна оценка или мнение, унижаващо чувството за лично достойнство на засегнатия. С тези си действия деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия и то по начин противоречащ на морала. Обидно съдържание имат думите на дееца, когато са използвани унизителни епитети, свързани с отрицателно качество; псувни; отрицателни унизителни съждения и оценки за качествата на засегнатия и др.

В настоящия случай е налице изразяване чрез думите “Цербер“, „Животно“, „Пачавра“ и „Боклук“, на отрицателна оценка за личността на тъжителката Г. от страна на подсъдимия С..

 

Безспорно, цитираните думи, използвани очевидно в техният преносен смисъл, охарактеризират тъжителката в лично и професионално качество като зла, свирепа, груба, брутална /“цербер“ и „животно“ - спр. Тълк.реч./, като нечиста жена, мръсница, продажница и развратница /“пачавра“ - спр. Тълк.реч./, както и като лице, което е негодно, няма никаква ценност, и което е загубило качествата си /“боклук“ - спр. Тълк.реч./, като по този начин било унижено чувството за лично достойнство на засегнатата К.Г.. Несъмнено, в случая тези думи, в техния преносен смисъл, са елемент от живата реч, навлезли са в езика и са част от него, поради което дори не е необходимо да бъдат подлагани на каквото и да било професионално езиково тълкуване или оценка, за бъде установено, че чрез тях подсъдимия изразил своето презрително, негативно отношение към личността на тъжителката, по начин противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите.

 

Несъмнено, за да е съставомерна обидата същата следва да е била възприета от адресата й. Обидата може да е произнесена както в присъствието на адресата, така и в негово отсъствие, но по начин, по който той има обективна възможност да я възприеме. В конкретния случай, обидните думи на подсъдимия С., макар и публикувани на 30.12.2019г., според събраните по делото доказателства, тъжителката К.Г. възприел лично на 02.01.2020г., когато нейни колеги й обърнали внимание върху публикацията на подсъдимия. Поради това, именно 02.01.2020г. е и момента в който престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 от НК е довършено от подсъдимия.

Доколкото от съдържанието на публикацията става ясно, че същата е насочена към тъжителката К.Г. /”Това е Г., ветеринарка в онкото/, както и, че постът е публикуван в открита фейсбук-група, при наличие на обективна възможност на пострадалото лице да го възприеме лично, поради липсата на ограничение на достъпа до групата, очевидно е спазено изискването обидата да е присъствена.

 

В настоящият случай, безспорно са налице квалифициращите признаци публичност на нанасяне на обидата и разпространяване по друг начин, доколкото обидните думи са разпространени от подс.С. чрез социалната мрежа „Фейсбук“, където поради естеството на тази платформа, същите могат да станат /и са станали/ достояние на неограничен кръг от хора, включително и на тъжителката, макар и индиректно, както е в конкретния случай.

 

От субективна страна, подсъдимият И.С. осъществил деянието при евентуален умисъл. Той съзнавал, че думите му са унизителни за честта и достойнството на пострадалата, както и че с оглед на използвания способ за публикуване на изявлението, съществува възможност те да видени от нея, като макар да не целял това, се отнесъл безразлично към тази възможност.

Подсъдимият бил наясно и с обстоятелството, че нанася обидата публично. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите последици, свързани с накърняване неприкосновеността на личното чувство за достойнство и искал тяхното настъпване.

По делото се установи, че подсъдимият принципно е имал и мотив да извърши подобно деяние, тъй като е изпитвал неприязън към тъжителката, като към лекуващ лекар, който според него, с лошото си отношение и некомпетентно лечение е допринесъл за влошаване здравословното състояние, а в крайна сметка и до смъртта на неговата майка.

Въз основа на изложеното Съдът намира, че с действията си подс.И.С. е осъществил всички елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 от НК.

Подсъдимият е наказателноотговорен, поради което следва да бъде признат за виновен и му бъде наложено, предвиденото за това престъпление наказание.

 

Съдът намира,       че по отношение предявеното на подсъдимия И.С. обвинение в това, да е употребил израза “Законен убиец” по отношение на К.А.Г., както и обидата да е нанесена на тъжителката Г. в качеството ѝ на длъжностно лице – лекар в „Комплексен Онкологичен център-Русе“ЕООД, по повод изпълнение на службата й, не се събраха категорични и несъмнени доказателства, поради което по тези части на обвинението подс. С. следва да бъде признат за невинен и бъде оправдан по обвинението по чл.148, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

Основанията за това са следните:

Съобразно т.2 от Тълкувателно решение № 2  от  2011 г. на ОСНК  ВКС /задължително за прилагане от съдилищата/ лекарите, които не изпълняват ръководни функции или функции по управление на чуждо имущество,  не са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б” от НК.

Действително, по делото бе установено по безспорен начин, че към инкриминираната дата, тъжителката К.А.Г., освен лекар в отделение по медицинска онкология /химиотерапевтично отделение/ била и Началник на Отделение по медицинска онкология в КОЦ-Русе. Несъмнено, като началник на отделение в КОЦ-Русе Г. притежава качеството на длъжностно лице в сферата на здравеопазването и изпълнява критериите на чл.93, ал.1, б.„б” от НК. В същото време обаче, от изложеното в процесната публикация се установява, че обидите подс. С. насочил към К.Г., не в качеството ѝ на началник на отделението, а в качеството ѝ на лекуващ лекар на неговата майка, обсъждайки прилаганите терапевтични методи и отношение към пациентката. При това положение става ясно, че инкриминираните думи на подсъдимия не били отправени по повод изпълнение на службата на К.Г. като Началник на Отделение по медицинска онкология в КОЦ-Русе, което от своя страна изключва наличието на обсъждания квалифициращ белег на деянието.

По отношение на инкриминирания с частната тъжба обиден израз „Законен убиец“ Съдът намира, че липсва конкретика, от която да се приеме, че този иначе безспорно обиден израз е насочен към личността на тъжителката К.Г.. От контекста и смисловото съдържание на частта от публикацията по отношение на този израз: „…Това не е единичен случай! Русенската ветеринарна онкология, е изпратила десетки хора в гробищата, това е поредният случай! Не се лекувайте в Русе, тук са останали само законните убийци!..." се налага извода, че в случая подс.С. е изложил обобщено, абстрактно негативното си отношение към лекуващите лекари в гр.Русе и в частност в КОЦ-Русе, но без пряко да е визирал определено физическо лице, в това число и тъжителката К.Г., поради което последната няма как да бъде припозната като адресат на посоченото изявление на подсъдимия.

Поради изложеното, подс.И.С. следва да бъде признат за невинен в това, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на К.А.Г.,*** в качеството ѝ на длъжностно лице – лекар в „Комплексен Онкологичен център-Русе“ЕООД, по повод изпълнение на службата й, както и да е употребил израза “Законен убиец” по отношение на К.А.Г., поради което и на осн. чл.304 от НПК  следва да бъде оправдан по тези части от обвинението и по обвинението по чл.148, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.146, ал.1 от НК

 

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимият И.С. за това престъпление, Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, силното емоционално разстройство в което очевидно изпаднал след смъртта на майка си и мотивирало го да извърши деянието, дистанцирането му впоследствие от заплашителния и груб тон в разрасналата се дискусия и опитите му да ограничи такъв тип коментари, както и трудовата му ангажираност. Отегчаващи отговорността обстоятелство Съдът не констатира.

Предвид наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът намира, че на подс.С. следва да бъде определено наказание “Глоба”, което следва да бъде отмерено в минималния размер на предвидената санкция, а именно в размер на 3000.00лв.

 На подс.С. следва да бъде наложено и по-лекото, кумулативно предвидено наказание „Обществено порицание“.

Така наложените наказания, по преценка на Съда, съответстват в пълна степен на обществената опасност на дееца и деянието. С налагането им подсъдимия ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

 

По отношение гражданския иск:

Съдът намира, че И.С. е извършила деяние по чл.148, ал.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, с което осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане и причинило на пострадалата неимуществени вреди, щетите от които следва да възмезди.

От доказателствата по делото се установява, че след като възприела обидите в публикацията на подс.С., пострадалата Г. се „сащисала“, почувствала се обидена, унизена и смачкана, слаба и безпомощна да упражнява професията си. Затворила се в себе си, плачела често. Поради това, Съдът приема за доказано, че тъжителката К.Г. е претърпяла вреди от деянието на подсъдимия, като е преживяла сравнително тежко на личностово ниво отправените обидни квалификации, унизяващи човешкото ѝ и професионално достойнство и чест. Налице е и пряка причинна връзка между изложеното от подсъдимия по адрес на тъжителката и причинените й вреди.

Предвид това Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са налице.

По мнение на Съда, справедливият размер на обезщетението за тези вреди, с оглед интензивността на причинените емоционални и психически болки и страдания, понесени от пострадалата, както и предвид отражението им върху психиката на същата, предвид установеното, че е приела тежко отправените ѝ обиди, че същите са употребени в публичното пространство и са провокирали негативен отзвук за личността ѝ, следва да се определи на сумата от 2000 лв. За разликата над сумата от 2000 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв., искът ще следва да се отхвърли, тъй като не се доказа наличие на такъв интензитет на търпените неимуществени вреди, отговарящ по размер на заявената претенция за обезвреда за тази разлика.

 

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат и правният изводи, че:

Подсъдимият И.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1 от НК, тъй като на 30.12.2019г. в гр.Русе разгласил позорни обстоятелства за К.А.Г.,***, че в следствие на проведено от Г. лечение е починала майката на С., като клеветата е нанесена публично и е разпространена по друг начин – в социалната мрежа "Фейсбук",.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.147, ал.1 от НК може да бъде осъществено в две форми - разгласяване на позорно неистинско обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което лицето не е извършило. И в двата случая се засягат честта и достойнството на адресата, защото приписването на престъпление е особен случай на разгласяване на позорно обстоятелство, неотговарящо на действителността. Несъмнено, престъпният състав на клеветата в двете изпълнителни форми - разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление, се осъществява в момента, в който клеветническите твърдения станат достояние на трети лица и където първоначално са разпространени обстоятелствата, които са квалифицирани от тъжителя като престъпление.

Обективния състав на престъплението по чл.147, ал.1 от НК, в първата му проявна форма, ангажира наказателната отговорност на този, който разгласи позорно обстоятелство за другиго, като това позорно обстоятелство е факт чието разгласяване води до засягане на обективната чест и достойнство на пострадалия, авторитетът му и оценката на околните за него.

След анализ на изложеното в публикацията на подс.И.С. във фейсбук-групата „Русенци“ от 30.12.19г., се налага извода, че твърденията: „Това е Г., ветеринарка в онкото. Тя „лекуваше“ майка ми, така я излекува, че на 02.01.2020 ще я погребем!...Не се лекувайте в Русе, тук са останали само законните убийци!...След като беше в 3ти „Б“ стадий на рак на матката и яйчниците, и се излекува, В следствие на поддържащата химия, която бе назначена от Цербера, получи мутирал тумор в черния дроб, в следствие на химиите с които е третиран въпросния тумор, тя издъхна! Ако съм на твое място, Г., няма да спя спокойно! …”  представляват клеветническо твърдение, тъй като с него пряко се излага тезата, че в резултат от прилаганото от тъжителката лечение е починала нейната пациентка В. Б. – майка на подсъдимия, като по този начин се отричат професионалните качества на тъжителката, накърнява се добро й име в обществото, авторитета й на практикуващ лекар-онколог и оценката на околните /при това от професионалната й сфера/ за нея, чрез разгласяване на неистински позорящи обстоятелства.

В настоящия случай, Съдът намира за безспорно, че това твърдение на подсъдимия в публикуваният в Фейсбук-групата „Русенци“ пост, очевидно сочи на обективно съобщени от подсъдимия факти, а не на субективна оценка, съждения или предположения, в каквато насока са изложените съображения от защитниците на подсъдимия.

В хода на съдебното производство по настоящото дело не бяха събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин и че тези позорящи личността на тъжителката факти са истина. Напротив, установява се от заключението на назначената тройна съдебномедицинска експертиза че при лечението на Б. са спазени изискванията на стандарта по медицинска онкология и фармако-терапевтичното ръководство, като същото е проведено в съответствие с европейските и световните терапевтични схеми за тази диагноза и стадий на болестта. Че няма налични данни смъртта на пациентката Б. да е настъпила непосредствено от провежданото лечение, включително от странични действия на използваните медикаменти, че лечението е провеждано правилно, според наличните протоколи, предвид локализацията, стадия на болестта и общото състояние на болната. Лекарствените режими са били съобразявани с отчитането на ефекта от провежданото лечение. Както и, че от наличните документи няма данни смъртта на В. Б. да се дължи на проведеното противотуморно лечение, като са вземани мерки за предотвратяване на тежки усложнения, свързани с лечението. Става ясно от това заключение, че вероятната причина за смъртта на Б. е напреднала форма на рак, въпреки проведеното съвременно лекарствено лечение, съобразено с медицинските стандарти.

Това дава основание на Съда да приеме, че в случая позорните обстоятелства твърдяни в публикацията на подсъдимия са неистински и са останали недоказани в настоящия процес, защото не се установи верността им.

 Налице е и разгласяването като елемент от обективния състав на престъплението. Под разгласяване по смисъла на чл.147, ал.1 от НК се разбира довеждането до знанието на трето лице, приписаните на тъжителката неистински позорни обстоятелства. Това безспорно е станало с публикуване на процесното изявление на подсъдимия във Фейсбук-групата „Русенци“ на 30.12.2019г. Именно в този момент деянието е довършено, тъй като публикацията, поради естеството на тази социална мрежа и открития характер на конкретната група „Русенци“, е могла обективно  да стане /и е станала/ достояние на неограничен кръг от хора,

По отношение обстоятелствата съществувала ли е процесната публикация във социалната мрежа „Фейсбук“ и автор ли е на същата подс.И.С., Съдът е изложил становището си и дал положителен отговор на тези въпроси при обсъждане елементите от състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 от НК, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.

 

От субективна страна, подсъдимият осъществил деянието при пряк умисъл. Той съзнавал, че разпространява позорни обстоятелства за тъжителката Г., които не отговарят на действителността и че тези обстоятелства за годни да повлияят отрицателно на обществената оценка на последната. Наясно бил, че твърденията ще бъдат възприети от неограничен кръг от хора. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите последици и искал тяхното настъпване.

 

От изложеното е видно, че с действията си подс.И.С. е осъществил всички елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1 от НК. Подсъдимият е наказателноотговорен, поради което следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено съответното наказание.

 

Съдът намира,       че по отношение предявеното на подсъдимия И.С. обвинение в това, клеветата да е разпространена по отношение на тъжителката Г. в качеството ѝ на длъжностно лице – лекар в „Комплексен Онкологичен център-Русе“ЕООД, по повод изпълнение на службата й, не се събраха категорични и несъмнени доказателства.

Аргументите в тази насока са идентични с тези, които съдът е изложил по-горе, при обсъждане елементите от състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 от НК, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

Предвид изложеното, подс.И.С. следва да бъде признат за невинен в това, да е разгласил позорните обстоятелства за К.А.Г.,*** в качеството й на длъжностно лице – лекар в „Комплексен Онкологичен център-Русе“ ЕООД, по повод изпълнение на службата й, поради което и на осн. чл.304 от НПК следва да бъде оправдан по тази част от обвинението и по обвинението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1 от НК.

 

 

При индивидуализацията на наказанието за това престъпление, по отношение на подсъдимия Съдът отново отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, силното емоционално разстройство в което очевидно изпаднал след смъртта на майка си и мотивирало го да извърши деянието, дистанцирането му впоследствие от заплашителния и груб тон в разрасналата се дискусия и опитите му да ограничи такъв тип коментари, както и трудовата му ангажираност. Отегчаващи отговорността обстоятелство по мнение на Съда не са налице

С оглед на това това, Съдът приема, че наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, налага определяне на наказание в минималния размер на предвиденото в закона.

Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “Глоба” в размер на 3000.00 лв.

На подс. С. следва да бъде наложено и по-лекото, кумулативно предвидено наказание „Обществено порицание“.

Така наложените наказания, по преценка на Съда, съответстват в пълна степен на обществената опасност на дееца и деянието. С налагането им подсъдимия ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

 

На осн. чл.23, ал.1 от НК, така наложените две наказания „Глоба“ следва да бъдат групирани, като се определи едно общо наказание, по-тежкото измежду тях, а именно “ГЛОБА” в размер на 3000.00 /три хиляди/ лв. Към това общо наказание, следва да се присъедини наказанието “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да бъде изпълнено, чрез прочитане на присъдата по Общинско Радио-Русе.

 

По отношение гражданския иск:

Съдът намира, че И.С. е извършил деяние по чл.148, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.147, ал.1 от НК, с което осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане и то причинило на пострадалата неимуществени вреди, щетите от които следва да възмезди.

От доказателствата по делото се установява, че след като възприела клеветническите твърдения в публикацията на подс. С., пострадалата Г. изпитала негативни чувства и емоции, стрес, като се „сащисала“, почувствала се обидена, унизена и смачкана, слаба и безпомощна да упражнява професията си. Затворила се в себе си, плачела често. В резултат от процесната публикация и по-конкретно в частта, в която подсъдимия изложил тезата си, че в резултат от прилаганото от тъжителката лечение е починала неговата майка се формирало негативно отношение към тъжителката в обществото и на работното й място. Поради това Съдът приема за доказано, че тъжителката К.Г. е претърпяла вреди от деянието на подсъдимия, като е преживяла сравнително тежко публичното отричане на професионалните й качества, накърняването на доброто й име в обществото, авторитета й на практикуващ лекар-онколог и оценката на околните за нея. Налице е и пряка причинна връзка между изложеното от подсъдимия по адрес на тъжителката и причинените й вреди.

Предвид това, Съдът намира че всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са налице.

По мнение на Съда, справедливият размер на обезщетението за тези вреди, с оглед интензивността на причинените емоционални и психически болки и страдания, понесени от пострадалата, както и предвид отражението им върху психиката на същата, предвид установеното, че е приела тежко разпространеното клеветническо твърдение, че същото е изложено в публичното пространство и е провокирало негативен отзвук за личността ѝ, следва да се определи на сумата от 3000 лв. За разликата над сумата от 3000 лв. до пълния претендиран размер от 5000 лв., искът  следва да се отхвърли, тъй като не се доказа наличие на такъв интензитет на търпените неимуществени вреди, отговарящ по размер на заявената претенция за обезвреда за тази разлика.

 

Подсъдимия И.В.С., следва да заплати на К.А.Г. сумата от 2012.00 /две хиляди и дванадесет/ лв. за направени разноски по делото - за завеждане на делото и за адвокатски хонорар.

 

Подсъдимия И.В.С. следва да заплати в полза на Районен съд Русе сумата от 930.27 лв. за разноски на съдебното производство, както и държавна такса в размер на 200.00 лева, съобразно уважените части от гражданските искове.

 

Мотивиран така Съдът постанови присъдата си.

 

                                                                         Районен съдия: