№ 404
гр. Пловдив, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско дело №
20245300900692 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. М. Н., ЕГН **********,
с адрес- гр. *****, подадена чрез пълномощника й- адвокат Д., против ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87,
ет.2, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на ***** г. ищцата пресичала на
пешеходна пътека, находяща се непосредствено до кръстовището между ул. „*****“ и ул.
„*****“, гр. *****, когато внезапно била ударена от лек автомобил, движещ се по ул.
„*****“, управляван от виновния водач З. В. Т. с ЕГН **********. На мястото на
произшествието пристигнал екип на спешна помощ и пострадалата била откарана в УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, където, след извършването на множество изследвания, се установило
наличие на фрактура на горен и долен клон на дясната пубисна кост и фрактура на долен
клон на лявата пубисна кост /Фрактури на пубисни кости двустранно/. В деня на приемането
в болничното заведение Н. била оперирана, извършено било закрито наместване на
фрактури на трите счупвания. След четири дни ищцата била изписана с назначено домашно
лечение в постелен режим за минимум 30 дни. Тъй като била в невъзможност да се
самообслужва, грижи за нея полагали членовете на семейството й. В продължение на
няколко месеца след пътния инцидент ищцата не можела да ходи, имала много силни болки,
за хигиената й се грижили близките й, хранели я. Твърди се, че преди ПТП същата била
самостоятелен и деен човек, но след това животът й се промени драстично, чувствала се в
тежест на цялото семейство, влошило се психическото й състояние, била много неспокойна,
не можела да спи. Освен това, получавала световъртежи и позиви за повръщане, силно
главоболие и липса на кондиция. Повече от 18 месеца след инцидента, макар състоянието й
1
да се подобрявало, все още изпитвала болки и не са възстановени функциите на крайниците
й в пълен капацитет. Изложено е, че към датата на настъпване на процесното произшествие
гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил е била застрахована при
ответното дружество. На 22.03.2023 г. ищцата е предявила претенция към застрахователя за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, но
такова не й било изплатено. Посочва се още, че във връзка с пътния инцидент било
образувано досъдебно производство № 17/2023 г. по описа на РП- Пловдив, което не е
приключило.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждането на
ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лв. за
претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на настъпилото ПТП от ***** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***** г. до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски. Допълнителни съображения по спора са изложени в
писмени бележки на адвокат Д.- процесуален представител на ищцата.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „Бул
Инс“ АД, чрез упълномощения процесуален представител- адвокат Г., с който се оспорва
исковата претенция по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение относно лек автомобил „Ситроен Пикасо” с рег.№ *****
към датата на ПТП, както и факта на настъпване на самото произшествие и участниците в
него, констатирани в констативен протокол за ПТП с пострадали лица от *****г. Оспорва се
механизма на произшествието, като се сочи, че представените по делото доказателства
нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на пътния инцидент,
констативният протокол за ПТП не се ползва материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Твърди се, че вината на водача З. Т. не е
установена по надлежния ред, не е ясно каква е била фактическата обстановка и дали ударът
е бил предотвратим за него от техническа гледна точка. Ответникът оспорва и твърдените в
исковата молба вреди да са в пряка причинно -следствена връзка с ПТП. Освен това прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъобразено с
икономическата действителност, конкретните обстоятелства и критерия за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД. По отношение на акцесорната претенция за лихва посочва, че такава не се
дължи, предвид неоснователността на главния иск. На следващо място, при условията на
евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, която не е спазила предвидените от ЗДвП задължения. Претендира
разноски.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата Е. Н. подава допълнителна
искова молба, с която оспорва твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат, а
също и доводите на ответника за прекомерност на претендираното обезщетение. Посочва, че
заявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с претърпените от
нея болки и страдания и техния интензитет.
2
В постъпилия по делото допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло
становището и твърденията, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден от органите на
МВР, от който е видно, че на *****г. около **** ч. в град *****, на кръстовището на
ул.”*****” и ул. „*****“, е настъпило пътнотранспортно произшествие с участници: лек
автомобил марка и модел „Ситроен Пикасо”, peг. №*****, управляван от З. В. Т., и
пешеходеца- Е. М. Н., при което е пострадала последната.
От приложеното н.о.х.д. №1839/2025г. на Районен съд- Пловдив, ведно с досъдебно
производство №17/2023г. по описа на сектор „РПТ“ при ОД на МВР- Пловдив, се
установява, че с протоколно определение от 19.05.2025г. съдът е одобрил постигнато между
Районна прокуратура- Пловдив и З. В. Т. споразумение, съгласно което подсъдимият се е
признал за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2, вр. с
ал.1, б.“б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК- за това, че на *****г. в гр. *****, при
управление на МПС- лек автомобил марка „Ситроен“, модел “Ксара“, рег. № *****, е
нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1, чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на Е. М. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на двата клона на дясната срамна кост, довело до трайно затрудняване движението на долен
десен крайник за 1,5- 2 месеца, и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
долния клон на лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване движението на долен ляв
крайник за 1,5- 2 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека. За така
извършеното престъпление на Т. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, като изтърпяването му е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от три
години.
В хода на настоящото производство е допусната съдебно- медицинска експертиза, с
вещо лице д-р Б. П., от чието заключение се установява, че при станалото на *****г.
пътнотранспортно произшествие на ищцата са причинени: фрактура на горен и долен клон
на дясната пубисна /срамна/ кост и фрактура на долен клон на лява пубисна /срамна/ кост.
Механизмът на получаване на посочените травматични увреждания е в резултат от
действието на твърд, тъп предмет чрез удар или притискане с или върху такъв и добре
отговарят да са получени при ПТП- при блъскане на пешеходец от лек автомобил и
последващо падане на терена. По време на съприкосновението с автомобила пострадалата е
била права и обърната с лице към предницата на МПС. Според заключението, счупването на
горен и долен клон на дясната пубисна кост е причинило на ищцата трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник по см. на чл.129 НК за около 2-3 месеца, а счупването
на долния клон на лявата пубисна кост е довело до трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник по см. на чл.129 НК за около 2-3 месеца от датата на травмата.
Констатирано е, че към момента на извършения от експерта преглед на ищцата
здравословното й състояние е добро, същата ходи с бастун, който използва от последващ
3
инцидент- падане през 2024г., когато е била счупена дясната тазобедрена става, сменена
впоследствие с изкуствена. Посочено е в заключението, че двигателната активност на
ищцата е била възстановена напълно след ПТП от *****г. Настъпилият инцидент през 2024г.
е причинил счупването на дясната тазобедрена става, наложило смяната й, като същият
провокира известно ограничаване на походката на ищцата и използване на помощно
средство- бастун. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание на 21.05.2025г. то е
заявило, че претърпеният от ищцата втори инцидент няма връзка с пътното произшествие.
Травмата, която е получила Н. при ПТП, не е толкова тежка и ищцата е успяла да се
възстанови напълно след втория- третия месец.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на
процесното пътнотранспортно произшествие по делото са ангажирани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите П. Г. Т. и Ц. Г. Т..
Свидетелят Т. депозира показания, че след ПТП, станало на *****г., майка му е била
приета за лечение в болнично заведение, установило се, че е получила счупване на срамните
кости, но поради възрастта й било невъзможно извършване на операция. След десетина дни
изписали ищцата и тя била откарана с линейка в дома, където живеел, тъй като се нуждаела
от постоянно обгрижване. Около три месеца пострадалата не можела да става от леглото, да
се храни самостоятелно, да се грижи за хигиената си, била обслужвана от близките си.
Вследствие на продължителното залежаване се появили рани по гърба й, които трябвало да
се почистват и мажат. След третия месец ищцата започнала да сяда, да провежда
рехабилитационни процедури, а месец по- късно се придвижвала с проходилка. Свидетелят
посочва, че пътният инцидент коренно променил начина на живот на майка му. Преди тя
била активна жена, постоянно била в движение, срещала се с приятели, грижела се за себе
си, помагала и на децата си с каквото може, а след това станала затворена, потисната,
уморявала се бързо. През м.януари 2024г., при слизане по стълби, ищцата паднала, счупила
си ръката и дясната тазобедрена става, като свидетелят счита, че последващият инцидент е
във връзка с предходния, тъй като майка му все още не е била напълно възстановена след
ПТП.
Свидетелката Ц. Т. депозира аналогични показания. Твърди, че, след като научила за
пътното произшествие, отишла да види майка си, която била приета за лечение в болница.
Ищцата била на легло, с екстензия на крака, плачела от болки. Лекарите казали, че има
счупване на срамната кост и че възстановяването ще продължи около четири месеца. След
изписването на ищцата, основни грижи за нея се полагали от сина й, свидетелката също
помагала. Към третия месец ищцата започнала да сяда, първоначално я придвижвали до
банята и тоалетната със стол на колела, а впоследствие ползвала проходилка. Посещавал я
рехабилитатор, който й помагал в раздвижването. Трудно било на ищцата да свикне с новия
си начин на живот, преди пътния инцидент била жизнена, дейна, след това обаче се
затворила в дома си, никъде не излизала, имала затруднения при придвижването.
Свидетелката твърди, че до инцидента на 01.01.2024г., при който майка й паднала и си
счупила тазобедрена става, същата не е била възстановена напълно от полученото
4
увреждане при ПТП.
Във връзка с изясняване механизма на пътнотранспортното произшествие и по повод
възражението за съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалата, по
делото е допусната САТЕ, с вещо лице инж. С. М., и са събрани гласни доказателства.
Според заключението на САТЕ, най- вероятният от техническа гледна точка механизъм
на процесното ПТП е следният: Водачът Т. е управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара“,
рег. № *****, по дясната лента на платното за движение на ул. “*****“ в посока от запад на
изток. През това време пешеходката Н. е била на десния /южен/ тротоар. Когато лекият
автомобил е отстоял на около 20- 21 м, ищцата е предприела пресичане на платното за
движение в посока от север на юг, от дясно наляво пред автомобила. Водачът е реагирал,
когато е бил на около 1-2 м преди мястото на удара. Ударът е настъпил в предната дясна част
на автомобила и в лявата част на тялото на ищцата, като последната е паднала вдясно от
МПС. Според експерта, причината за настъпилото пътно произшествие е, че водачът не е
реагирал своевременно при навлизане на пешеходката на платното за движение. Определена
е в заключението скоростта на автомобила- 23 км/ч преди произшествието и в момента на
удара. Посочено е, че при изследвания механизъм на ПТП, от момента на навлизане на
пешеходката на платното за движение водачът е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието. При навлизането на
платното за движение пешеходката не е попадала в опасната зона на автомобила.
Свидетелят З. В. Т., който е участник в ПТП, станало на *****г., твърди, че в деня на
инцидента управлявал автомобила си по ул.”*****” със скорост от около 25 км/ч, било към
18,30 ч., започвало да се стъмва, не видял пешеходката, която се появила внезапно пред
автомобила, и я блъснал. След удара слязъл от колата, жената лежала до нея, била облечена с
тъмни дрехи. Свидетелят посочва, че на тротоара е имало дърво, което препятствало
видимостта му към ищцата.
По делото не е спорно, че по отношение на лекия автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“,
рег. № *****, управляван от водача Т., е налична сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество с полица ******, валидна към датата на настъпване
на събитието.
Няма спор и че с молба- искане вх. №*****г. ищцата е предявила пред ЗД „Бул Инс“
АД претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, като такова не й е изплатено.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка
гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
5
и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл.496, ал.1 КЗ.
В случая е безспорно и се установи, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ,
доколкото увреденото лице е насочило писмена претенция до ответника, като не му е било
изплатено исканото обезщетение, а това прави предявеният иск допустим.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи
наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към
момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „ГО”, сключена със застрахователя.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установи осъществяването на
елементите от фактическия състав на деликта.
Доказа се, че на *****г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, предизвикано от
виновния водач З. Т., при което е пострадала ищцата. С определение от 19.05.2025г.,
постановено по н.о.х.д. №1839/2025г. на Районен съд- Пловдив, съдът е одобрил постигнато
между Районна прокуратура- Пловдив и подсъдимия споразумение, с което Т. се е признал
за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2, вр. с
ал.1, б.“б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като му е наложено съответното наказание.
Предвид постигнатото споразумение в хода на наказателното производство, имащо
последиците на влязла в сила присъда /чл. 383, ал.1 НПК/, и съгласно чл.300 от ГПК, се
налага извод за доказаност на обстоятелствата относно авторството, противоправността на
деянието и вината на водача З. Т. за настъпване на ПТП.
С оглед задължителната сила на одобреното от наказателния съд споразумение, по
отношение на спорните по делото обстоятелства, касаещи механизма на ПТП, следва да се
приеме, че водачът Т. е нарушил правилата за движение по пътищата и по- конкретно
разпоредбите на чл.20, ал.1 ЗДвП- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС,
които управляват”; чл.116 ЗДвП- „Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците…” и на чл.119, ал.1 ЗДвП, според която „при приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре”. Този извод се налага и от заключението на САТЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Установи се от
същото, че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на
водача Т., който, при приближаването на пешеходната пътека, не е изпълнил задължението
си да намали скоростта на управлявания автомобил и да спре неговото движение, като
пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец- пострадалата Н.. Според
заключението, водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието, но не
е реагирал своевременно.
6
Наред с горното, със сила на пресъдено нещо следва да се приеме за установено и
причиняването на ищцата на средна телесна повреда по см. на НК, изразяваща се в счупване
на двата клона на дясната срамна кост, довело до трайно затрудняване движението на долен
десен крайник, както и на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния клон
на лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване движението на долен ляв крайник,
доколкото те са елемент от обективна страна на престъплението, в извършването на което е
признат за виновен Т.,
На следващо място, по делото се доказа и наличието на претърпени от ищцата,
вследствие на пътния инцидент, неимуществени вреди. Установи се въз основа на
коментираното споразумение и изслушаното по делото заключение на съдебно-
медицинската експертиза, което съдът възприема изцяло, като обективно и професионално
изготвено, че при реализираното пътнотранспортно произшествие на ищцата са били
причинени описаните по-горе травматични увреждания. От това заключение, както и от
депозираните показания на свидетелите П. Т. и Ц. Т., които преценени по правилата на
чл.172 ГПК, съдът кредитира, като логични, последователни и основаващи се на
непосредствените им впечатления от преживяванията на ищцата, стана ясно, че в периода на
лечение и възстановяване последната е търпяла болки и страдания, имала е значителни
неудобства при обслужването, затруднения при придвижването, била е зависима от грижите
на своите близки. Установи се от събраните гласни доказателства и че травматичното
увреждане се е отразило неблагоприятно на психоемоционалното състояние на ищцата- тя
станала потисната, затворила се в себе си.
С оглед така установените обстоятелства и доколкото не е спорно, че към датата на
процесното пътнотранспортно произшествие е съществувало валидно застрахователно
правоотношение относно увреждащия лек автомобил, то се налага извод, че са налице
предпоставките, обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване на ищцата по реда
на чл.432, ал.1 от КЗ за причинените й вреди.
Дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да се определи
по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за
случая- вида и характера на причинените увреждания, понесените болки и страдания,
интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалата.
В случая се доказа по категоричен начин, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие на ищцата са причинени описаните средни телесни повреди и че
уврежданията са били съпроводени с болки и страдания, с обездвижване и невъзможност за
извършване на ежедневни обичайни дейности. Лечението на пострадалата е осъществено в
болнично заведение и домашна обстановка, за период от два-три месеца същата е била
единствено в легнало положение, без възможност да се изправя, постепенно е започнала да
се придвижва с помощни средства, обгрижвана е била от близките си, а преди ПТП, макар и
в напреднала възраст, е водела самостоятелен живот. При определяне размера на
обезщетението следва да се отчете и че вследствие увреждащото събитие ищцата е имала
негативни психически изживявания, променил се е начинът й на живот, ограничени са били
7
социалните й контакти. Същевременно, следва да се съобрази и констатацията на вещото
лице д-р П. за приключил възстановителен процес- според приетото заключение на СМЕ,
възстановяването на ищцата е продължило два- три месеца, като счупването на тазобедрена
става през 2024г. и последиците от него нямат връзка с противоправното деяние. С оглед
така установените обстоятелства и отчитайки още възрастта на пострадалата /79 г. към
датата на инцидента/ и икономическите условия в страната към правнорелевантния момент
/м. февруари 2023г./, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане, съдът намира, че
за справедливото обезщетяване на настъпилите вреди за ищцата е необходима сума от
50 000 лв. Над тази сума до заявения размер от 80 000 лв. претенцията се явява завишена,
доколкото не се доказват трайни увреждания или сериозни и необратими промени в
психическото здраве на ищцата.
При определяне на дължимото обезщетение следва да се обсъди и релевираното от
ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на вредните последици от
страна на пострадалата. По смисъла на посочената разпоредба, принос е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната,
която е направила възражение за съпричиняване, при условията на пълно и главно
доказване, а не и да е предполагаем.
Не се установиха от ответното дружество обстоятелства, които да изключват или
ограничават вината на застрахования за реализиране на процесното пътнотранспортно
произшествие. Видно от описания механизъм на ПТП в заключението на САТЕ, няма
основание да се приеме, че ищцата е допринесла по някакъв начин за настъпване на
вредните последици. Не се доказаха конкретни действия или бездействия на пострадалата, с
които обективно да е способствала за вредоносния резултат, като е създала условия или е
улеснила неговото настъпване. Няма данни Н. да се е появила внезапно на платното за
движение, нито да е пресичала на място, което не е изрично обозначено за пресичане.
Принос за настъпването на ПТП има единствено водачът на лекия автомобил, който е
нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.1, чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, а
освен това не е реагирал своевременно в момента на навлизане на пешеходката на платното
за движение, при положение че е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара. Следователно, възражението на ответника за съпричиняване на вредните последици
от ищцата е неоснователно, при което не са налице предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
намаляване размера на определеното обезщетение.
С оглед изложеното, предявеният иск за неимуществени вреди следва да се уважи за
сумата от 50 000 лв., като за разликата над тази сума до заявения размер от 80 000 лв.- ще се
отхвърли.
По претенцията за лихви за забава върху обезщетението:
Според разпоредбата на чл.429, ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
8
увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото няма спор, че е предявена пред ответното дружество претенция за
изплащане обезщетение на ищцата за претърпените вреди в резултат на процесното ПТП. От
представеното искане с вх. №*****г. е видно, че застрахователят е бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие на дата 23.03.2023г., при което същата следва да се
приеме като дата на уведомяване по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ, тъй като е най- ранната в
случая. Ето защо, дължимото обезщетение за неимуществени вреди ще се присъди ведно със
законната лихва, считано от 23.03.2023г. до изплащането му, а за периода от *****г. до
23.03.2023г. искането ще се отхвърли като неоснователно.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски за производството,
поради което не е направила такива. Претендира се, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1,
т.2 от ЗАдв., присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д. за
предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищцата, въз основа на договор от
19.05.2025г.
С оглед частичното уважаване на иска, в полза на представляващия ищцата адвокат
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Съобразявайки вида на спора,
действителната фактическа фактическата и правна сложност на делото, че по същото са
проведени две съдебни заседания, не е събран голям обем доказателствен материал, както и
извършените процесуални действия от пълномощника на ищцата, съдът определя
възнаграждението на 7 050 лв., което е съответно на минималното по Наредба
№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, чиито разпоредби нямат
задължителен характер, но могат да служат като ориентир за съда. Ето защо и предвид
изхода на правния спор, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.
адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на
ищцата при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на 4 406,25лв.,
изчислен съобразно уважената част на иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата дължи на ответника направените съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Според представения списък по чл.80 от
ГПК, ответното дружество претендира разноски в общ размер на 8 750 лв., като от тях 200
лв.- депозит за САТЕ, 30 лв. –депозит за призоваване на свидетел и 8 520 лв.- заплатен
адвокатски хонорар. С постъпила молба вх. №2458/22.01.2025г. е представен Договор за
правна защита и съдействие №**********, сключен между ЗД “Бул Инс“ АД и адв. М. Г., в
който е уговорено адвокатско възнаграждение за представителство по делото в размер на 8
520лв./ с включен ДДС/, платени авансово изцяло в брой. Макар молбата да не е докладвана
9
в проведените съдебни заседания, доколкото ответникът е представил своевременно /до
приключване на устните състезания по делото/ доказателства за плащане на адвокатското
възнаграждение, то последното следва да се съобрази при изчисляване размера на
дължимите разноски. С оглед на това и съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 3 281,25 лв.- разноски за производството,
изчислени съобразно отхвърлената част на иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС- Пловдив, дължимата за производството
държавна такса в размер на 2 000 лв., както и сумата от 562,50 лв., представляваща
изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите СМЕ и САТЕ,
изчислени съобразно уважената част на иска.
Доколкото по делото са останали несъбрани разноски в размер на 150 лв., дължими от
ответника, съгласно определение от съдебно заседание на 25.09.2025г., и представляващи
завишен хонорар за работа на вещото лице инж. С. М., то на основание чл.77 от ГПК следва
да се осъди ЗД “Бул Инс“ АД да заплати посочената сума на вещото лице.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, ет.2, да заплати на Е. М. Н., ЕГН **********, с адрес- гр.
*****, сумата 50 000 /петдесет хиляди/ лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на телесни
увреждания, изразяващи се в счупване на двата клона на дясната срамна кост, довело до
трайно затрудняване движението на долен десен крайник, и в счупване на долния клон на
лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване движението на долен ляв крайник,
причинени при пътнотранспортно произшествие, осъществило се на *****г. в гр. *****,
причинено виновно и противоправно от З. В. Т., ЕГН **********, при управление на лек
автомобил „Ситроен Ксара“, рег. № *****, по отношение на който автомобил е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на събитието по застрахователна
полица № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2023г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв.,
както и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от *****г.
до 23.03.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, ет.2, да заплати на адвокат Д. С. Д., вписана в АК-
Пловдив под личен № *****, със служебен адрес- гр. *****, бул.*****, сумата 4 406,25
/четири хиляди четиристотин и шест лв. и двадесет и пет ст./лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищцата по т.д. №692/2024г.- Е. М. Н..
10
ОСЪЖДА Е. М. Н., ЕГН **********, с адрес- гр. *****, да заплати на ЗД “Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“
№87, ет.2, сума в размер на 3 281,25 /три хиляди двеста осемдесет и един лв. и двадесет и
пет ст./лв.- направени разноски за производството, изчислени съобразно отхвърлената част
на иска.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, ет.2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 2 000 /две хиляди/лв.- дължимата за
производството държавна такса, както и сумата 562,50 /петстотин шестдесет и два лв. и
петдесет ст./ лв., представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи
лица по допуснатите СМЕ и САТЕ, изчислени пропорционално на уважената част на иска.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, ет.2, да заплати на С. К. М., с адрес- гр. *****, ул.*****,
сума в размер на 150 /сто и петдесет/ лв., представляваща завишен хонорар за работата му
като вещо лице по допуснатата САТЕ по т. дело №692/2024г. на ПОС.
Присъдената в полза на ищцата Е. М. Н., ЕГН **********, с адрес- гр. *****, сума
може да се изплати от ответника по банкова сметка IBAN: *****, BIC: *****, с титуляр Е. М.
Н..
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11