Определение по дело №216/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 668
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20207130700216
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Ловеч, 13.07.2020 година

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в закрито заседание в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Христова адм. дело № 216/2020г. по описа на Административен съд Ловеч и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба от Х.С.В. с ЕГН ********** и адрес ***, чрез адв. Т.Т.-ПлАК, с която моли съда да измени постановения от него краен съдебен акт в частта за разноските, като на адвокат Т. се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за оказаната безплатна правна помощ.

С разпореждане от 29.06.2020г. съдът е съобщил на ответника за направеното искане, като му е дал възможност да представи отговор по него. В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор от Кмета на община Силистра, с който се ангажира становище за неоснователност на претендираното изменение на съдебния акт в частта за разноските с доводи, че делото не е с фактическа и правна сложност, прави и се и алтернативно възражение за прекомерност на размера на претендираното възнаграждение.

Молбата за изменение е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, тъй като Решение № 115/25.06.2020г., постановено по адм. дело № 216/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, е необжалваемо и е съобщено на жалбоподателя по имейл на 25.06.2020г., а молбата е подадена по електронен път на 29.06.2020г. от пълномощника на Х.В., поради което е допустима.

Ловешки административен съд, втори административен състав намира молбата за неоснователна по следните съображения:

Административното дело е образувано по жалба на Х.С.В. с ЕГН ********** и посочен в жалбата адрес ***, чрез адв. Т.Т.-ПлАК, подадена против мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на община Силистра по подадено от В. заявление.

С Решение № 115 от 25.06.2020г., постановено по адм. дело № 216/2020г., Ловешки административен съд, втори административен състав е уважил жалбата на Х.С.В. против мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на община Силистра, отменил е отказа и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне със задължителни указания. Предвид изхода на спора, със същото решение съдът е осъдил Община Силистра да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски по делото, и да заплати на упълномощения от последната адвокат възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 150 лева.

В жалбата си и в писмено становище оспорващият чрез пълномощника адв. Т.Т. е поискал при уважаване на жалбата да му се присъдят направените разноски по делото, както и да се присъди на адвокат Т. адвокатско възнаграждение в минимален размер от 500 лева на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата поради оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗА. По това искане съдът се е произнесъл в крайния си съдебен акт, като мотивирано е изложил защо присъжда адвокатско възнаграждение в размер именно на 150 лева.

Както е посочено в процесното решение, с Решение № 13062/03.10.2019г. на ВАС по адм.д. № 3586/2016г., частично потвърдено с Решение № 5419/08.05.2020г. по адм.д. № 14384/2019г. на петчленен състав на ВАС (ДВ бр.45/2020г., в сила от 15.05.2020г.), с оставената в сила част са отменени редица разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №1 от 09.07.2004г., вкл. новата редакция на чл.8 от последната. След отмяната и съгласно редакцията, действаща отново от 15.05.2020г., за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл.7, ал.1, т.4 и ал.2. Нормата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. гласи, че за защита по други неоценяеми искове минималното възнаграждение е 150 лева, и именно това е минималното възнаграждение за защита по административни дела без материален интерес.

Неоснователни са доводите на адв. Т. в молбата за изменение, че при определяне размера на възнаграждението следва да се приложи чл.8, ал.3, а разпоредбата на чл.8 във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата е неприложима. Към момента на произнасяне на съда, в сила и действащи са две правни норми на Наредба №1/2004г., регламентиращи минималното адвокатско възнаграждение по административни дела без материален интерес – чл.8 във вр. с чл.7, ал.1, т.4 и чл.8, ал.3. Налице са две правни норми, уреждащи едни и същи обществени отношения и намиращи се в конкуренция една с друга по отношение минималния размер на адвокатското възнаграждение. В този случай приложение намира чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно който размера на адвокатското възнаграждение се определя от съда. Тъй като най-ниският размер по Наредба №1/2004г. е в размер на 150 лв., делото не е с фактическа и правна сложност, адвокатът не се е явил в насроченото открито съдебно заседание и е претендирал възнаграждение в минимален размер по наредбата, правилно съдът му е присъдил адвокатско възнаграждение именно в този минимален размер.

По изложените съображения молбата на адв. Т. за изменение на Решение № 115 от 25.06.2020г., постановено по адм. дело № 216/2020г. по описа на Административен съд Ловеч в частта за размера на присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като съгласно чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК същото се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая Решение № 115 от 25.06.2020г. е окончателно, като постановено в производство по чл.40, ал.3 от ЗДОИ. Когато решението, с което приключва производството, не подлежи на обжалване, правният режим се прилага и за постановения съдебен акт относно дължимите разноски. Последното води до необжалваемост на настоящото определение за разноските – така Определение № 5813 от 17.05.2016г. на ВАС по адм.д. № 5551/2016г., VI о.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Оставя без уважение молбата на адв. Т. за изменение на Решение № 115 от 25.06.2020г., постановено по адм. дело № 216/2020г. по описа на Административен съд Ловеч в частта за размера на присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК във връзка с чл.40, ал.3 от ЗДОИ.

Определението да се съобщи на страните.

 

 

                                                          Административен съдия: