№ 20
гр. С, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С в публично заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100635 по описа за 2021 година
за да се произнесе взема предвид:
Производството по делото е образувано по иск за развод по чл. 49, ал.1
от Семейния кодекс обективно съединен с небрачните искове по чл.53 от СК
за фамилното след развода и чл. 56 от СК за предоставяне на семейното
жилище.
Ищеца КР. К. В. твърди, че с ответницата И.С. П. са съпрузи. Бракът им
бил сключен на 28.11.1992 г. в Кметство с.А., общ.С и е първи за ищеца и
втори за ответника. Твърди се, че по време на брака е роден синът им К.К. В.,
понастоящем пълнолетен. Твърди, че с ответницата не живеят заедно от 12
години. Оттогава не са полагали усилия да заздравят брака си и да живеят
като семейство. До раздялата ползвали жилището на ищеца на посочения
адрес, което придобил по наследство с брат си В.К. В.. След раздялата с
ответницата жилището се ползва само от ищеца.
При тези обстоятелства, счита бракът си с ответницата за дълбоко и
непоправимо разстроен и като запазването му е напълно неоправдано от
законова и морална гледна точка.
Моли съда да прекрати брака с развод без да се произнася по въпроса за
вината. Моли съда да предостави семейното жилище на него. Моли след
прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си име П., освен ако
1
предпочете да запази фамилното име В..
В срока и по реда чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
В проведеното съдебно заседание ищца, редовно призован се явява с
упълномощения адв. П.Д.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по
делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните по делото са законни съпрузи от 28.11.1992г., видно от
приложеното удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт
за граждански брак № 11/28.11.1992г. от длъжностно лице по гражданското
състояние на Кметство с. А., Община С, като съпругата е приела да носи
фамилното име на съпруга -В..
По делото бяха събрани доказателства чрез разпита на Р.Р. – приятел на
ищеца. Същият изнесе, че преди около 12 години съпругата на К, който също
познавал, го напуснала и от тогава не я виждал. Същата напуснала селото им
и не се е връщала. Според свидетеля страните не са правили опити да се
съберат. Свидетелят изнесе, че страните имат едно дете, което е пълнолетно.
Отделно ответницата имала и други две деца, които били от друг брак.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
В настоящия случай, българският съд е компетентен да се произнесе по
въпроса за прекратяване на брака, тъй като и двамата са съпрузи са български
граждани.
Съдът намира, че иска за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК е
основателен и следва да бъде уважен, като сключения между страните брак
бъде прекратен. От доказателствата по делото се установи, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Между
страните е настъпило пълно отчуждение в брачните отношения. Същото се
установява от разпитания по делото свидетел, който се намира в близки
отношения с ищеца и е запознат с отношенията в семейството му. След
раздялата страните не са събирали. Доказателствата сочат, че ответницата е
2
напуснала не само семейното жилище, но и селото, в което страните са
живели и не се е завръщала в него около 12 години. Страните не са правили
опити да се съберат. Доказателствата действително изключват възможността
бракът на страните да е обременен с обикновени, временни, преходни
недоразумения, които могат да се преодолеят. Според съда семейната
общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка
съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите,
нито за обществото.
При тези отношения между съпрузите съдът намира, че бракът на
страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната
връзка няма предписаното от закона и морала съдържание, като това нейно
обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване на
нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да бъде
прекратена.
По делото не е направено искане по чл. 49, ал. 3 от СК от страните,
поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за
разстройството на брака.
Претендира се от ищеца ползване на семейното жилище. Съгласно
чл.56, ал.1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя
ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна
нужда. Доколкото по делото се установи, че семейното жилище на страните е
в с. А., общ. С е напуснато от ответницата, същата няма претенции относно
ползването му, съдът намира, че същото следва да бъде предоставено за
ползване на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак. Правото да иска
възстановяване на предбрачното фамилно име след развода принадлежи на
този съпруг, който при сключването на брака е приел да носи фамилното име
на другия съпруг. Промяна се допуска само ако съпругът, променил името си,
желае да възстанови предбрачното си име. В конкретния случай ответницата
не е изразила желание да възстанови предбрачното си фамилно име, поради
което съдът не дължи произнасяне относно фамилното име на съпругата след
постановяване на решението.
3
Няма направено искане по делото за издръжка от другия съпруг, поради
което такава не следва да бъде определяна.
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр.второ от ГПК при липса на установена по
делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили, а в случая и такива не се претендират. Държавната такса при
решаване на делото по иска за развод, която съдът определя на 50, 00 лв. на
основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК следва да се възложи на двете страни поравно, както и
5лв. - такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между КР. К. В. с ЕГН **********,с
адрес с.А., общ. С, ул.„*“ №8 и ИР. С. В. с ЕГН **********, с адрес гр.Ч,
ул.„**“ №7, сключен с акт за граждански брак № 1/28.11.1992 г. от
длъжностно лице по гражданското състояние на Кметство с. А., Община С,
КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на страните в с.А.,
общ. С, ул.„*“ №8 на ищеца КР. К. В. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА КР. К. В. с ЕГН **********,, с адрес с.А., общ. С, ул.„*“ №8
да заплати по сметка на Сския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
(дванадесет лева), както и 5 (пет) лв. – такса за издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА ИР. С. В. с ЕГН **********, с адрес гр.Ч, ул.„***“ №7 да
заплати по сметка на Сския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
(двадесет и пет лева), както и 5 (пет) лв. – такса за издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на обжалване чрез Сския районен съд пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
4
Съдия при Районен съд – С: _______________________
5