Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 08.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на трети
октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 431
по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Макроадванс” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 147, ет.5, ап.14, представлявано от
изпълнителния директор В. Г. С., твърди, че на 13.04.2009г. е бил сключен между „Алфа Банка” АД /сега „Юробанк
България АД/ и ответницата Договор за потребителски кредит № 42-285,
по силата на който първия предоставил на втората потребителски паричен кредит в
размер на 2 300.00 евро със срок на издължаване от 96 месеца – за периода
13.04.2009г. до 13.04.2017г. По
силата на сключен между „Алфа Банка” АД
/сега „Юробанк България АД/ и “Макроадванс”
АД договор за цесия на 23.06.2011г. вземанията на първия по Договор за потребителски кредит № 42-285/13.04.2009г. били прехвърлени на
ищцовото дружество. Последното било упълномощено от „Алфа Банка” АД с пълномощно да уведоми длъжника за
извършената цесия. Такова уведомление, в качеството му на пълномощник, ищецът
изпратил на С.В. на 04.04.2012г.
Прехвърленото вземане срещу ответницата по договора за потребителски кредит е в
размер на 2 206.79 евро – главница и 178.18 евро – начислена договорна наказателна
лихва за забава, за периода 13.04.2009г. до 22.06.2011г. В периода от
16.08.2012г. до 19.07.2013г. длъжникът С.В. е погасявала доброволно
прехвърленото задължение, като плащанията са в общ размер на 178.95 евро или
350.00 лева, с които плащания е погасила в пълен размер начислената договорна
наказателна лихва, както и част от начисленото обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху непогасената част от главницата, начислено от ищцовото
дружество в размер на 0.77 евро. След този период ответницата е преустановила
погасяването на прехвърленото задължение. За остатъка от дължимите парични суми
по процесния договор за кредит, ищцовото
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 7268/2017г. по описа на
РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, за сумите
от 2 206.79 евро – главница и 673.74 евро – обезщетение за забава за
периода 12.10.2014г. до 12.10.2017г., ответницата подала възражение за
недължимост на сумите. Поради това съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на С.В., че му дължи сумите от 2 206.79
евро, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № 42-285/13.04.2009г. и 673.74 евро,
представляваща обезщетение за забава
върху непогасената част от главницата за периода 12.10.2014г. до 12.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.10.2017г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7268/2017г. по описа на РРС.
Претендира направените по настоящото дело разноски и юрисконсултско възнаграждение,
както и тези направени по заповедното производство за заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум,
квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответницата С.Е.В. в съдебно заседание признава
предявения иск, като твърди, че с
ищеца са сключили извънсъдебно споразумение за заплащане на дължимите парични
суми по договора за потребителски кредит № 42-285/13.04.2009г.
Съдът като взе предвид, че
ответницата признава изцяло предявения иск, намира, че са налице предпоставките
на чл.237, ал.2 от ГПК и следва да бъде постановено решение без да се коментира
спора по същество, като иска следва да се уважи изцяло, основаващ се на
признанието на ответницата, като се признае за установено по отношение на
последната, че дължи на ищцовото търговско дружество сумите от 2 206.79
евро, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № 42-285/13.04.2009г. и 673.74 евро,
представляваща обезщетение за забава
върху непогасената част от главницата за периода 12.10.2014г. до 12.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.10.2017г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7268/2017г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
заповедното производство – ч.гр.дело № 7268/2017г. по описа на РРС, разноски в
размер на 112.68 лева – заплатена държавна такса и 70.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 349.03
лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на
вещо лице и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.237, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на С.Е.В. ***, с ЕГН: **********,
че дължи на “Макроадванс” АД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Г.С.Раковски” № 147, ет.5, ап.14, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор В. Г. С., сумите
от 2 206.79 евро /две хиляди двеста и шест евро и седемдесет и девет
евроцента/, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № 42-285/13.04.2009г. и 673.74 евро
/шестстотин седемдесет и три евро и седемдесет и четири евроцента/,
представляваща обезщетение за забава
върху непогасената част от главницата за периода 12.10.2014г. до 12.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.10.2017г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7268/2017г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.Е.В.
***, с ЕГН: **********, да заплати на “Макроадванс” АД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 147, ет.5, ап.14, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор В. Г. С., сумата от 182.68 лева /сто осемдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/ –
направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 7268/2017г. по описа на
РРС, разноски.
ОСЪЖДА С.Е.В.
***, с ЕГН: **********, да заплати на “Макроадванс” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 147, ет.5, ап.14, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор В. Г. С., сумите от 349.03 лева /триста четиридесет и девет лева и три
стотинки/ – заплатени държавна такса за производството по настоящото дело и
възнаграждение на вещо лице и 150.00 /сто и петдесет/
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: