№ 2231
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20225330204940 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Община Стара Загора, седалище и
адрес на управление : гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики №107 против
Наказателно постановление №46/ 17.08.2022 г., издадено от Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.194б, ал.1 от Закона за водите на основание чл.200, ал.1 т.4
предл. първо от Закона за водите е наложена „имуществена санкция” в размер
на 150 лв.
С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.
В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от *** Д.В., която поддържа жалбата по
направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна се представлява от И.К. на длъжност ***, който
счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
1
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Община Стара Загора е титуляр на разрешително за водовземане от
подземни води № 31591451/30.06.2021 г.
Като титуляр на такова разрешително следвало в срок до 31.01.2022 г.
да изпълни задължението за представяне на информация за изчисляване на
дължимата такса по образец съгласно чл.194б, ал.1 от Закона за водите за
периода 01.01.2021 г.- 31.12.2021 г.
Декларация по чл.194б от Закона за водите била подадена от Община
Стара Загора на 17.02.2022 г.
Нарушението било установено от служители на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” на 14.03.2022 г.
Въз основа на направените констатации бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 51/23.03.2022 г., а въз основа
на него и обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител М. П. Х., декларация по
чл.194б от Закона водите, констативен протокол № СЗ -075/ 14.03.2022 г.,
Заповед № РД -03-310/09.12.2021 г.
Разпитана пред съда в качеството на свидетел, актосъставителят М. П.
Х. потвърди направените в съставения от нея акт констатации.
Видно от представената в хода на съдебното следствие информация се
установява, че посочената декларация е била подадена от Община Стара
Загора след срока, предвиден в чл.194б от Закона за водите, а именно на
17.02.2022 г.
Описаната в акта за установяване фактическа обстановка не се оспорва
и от страна на жалбоподателя.
С оглед събраните по делото устни и писмени доказателства съдът
намира, че фактическата обстановка в акта за установяване на
административно нарушение, възпроизведена и в наказателното
постановление, е обективно и правилно установена.
2
Съгласно чл.194б, ал.1 от Закона за водите ежегодно към 31 януари на
следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни
разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда,
определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра
на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите
дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът
съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се
определят таксите. Разпоредбата на чл.200, ал. 1 т.4 от Закона за водите
предвижда налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 150 лв. до
1000 лв. на всяко лице, което наруши правилата за деклариране, отчитане и
контролиране при осъществяване на разрешеното водовземане или ползване
на воден обект. На основание цитираната санкционна разпоредба на
жалбоподателя е наложена санкция към минимума, предвиден в закона.
При проверка относно приложението на материалния закон и на
съответната на нарушението санкционна разпоредба, както и справедливостта
на наложената санкция, съдът прие, че наказващият орган не се е съобразил с
обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е била подадена
предвидената в чл.194б, ал.1 от Закона за водите декларация. Декларацията е
подадена със закъснение от 17 дни и преди съставяне на акта за установяване
на административно нарушение без намесата на контролните органи. Всички
тези обстоятелства е следвало да бъдат съобразени в хода на
административнонаказатеното производство. В съвкупност всички те налагат
извод за квалификацията на нарушението като маловажен случай. Вместо да
приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и да предупреди нарушителя,
правомощие, с което наказващият орган разполага в хода на
административнонаказатеното производство, последният неправилно е
санкционирал жалбоподателя, като е издал наказателното постановление. В
тази връзка следват изводи за неправилна квалификация от страна на
актосъставителя и наказващия орган. Това налага отмяната на същото като
неправилно и незаконосъборазно.
С разпоредбата на чл.63, ал.2 т. 2 от ЗАНН е предвидено правомощие
на съда в случай че прецени, че на нарушителя следва да се направи
предупреждение с решението си да предупреди, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
3
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът
намира, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на нарушителя
в настоящия случай следва да упражни правомощието си, предвидено в
разпоредбата на чл.63, ал.2 т.2 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка относно спазване на процесуалните
изисквания за съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, не
се констатират нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
съществено правото на защита на нарушителя. И двата акта са съставени от
компетентни лица, в сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушението е
описано по ясен начин, даващ възможност нарушителят да разбере в какво се
състои и да организира защитата си.
С оглед изхода на делото и при направено искане от жалбоподателя
следва в тежест на ответната страна да бъдат възложени сторените по делото
разноски. С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид
факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Ето защо съдът
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46/17.08.2022 г., издадено от
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с което на Община Стара
Загора, седалище и адрес на управление : гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон
Велики №107, ЕИК ********* за нарушение на чл.194б, ал.1 от Закона за
водите на основание чл.200, ал.1 т. 4 предложение първо от Закона за водите
е наложена „имуществена санкция” в размер на 150 лв.
4
ПРЕДУПРЕЖДАВА Община Стара Загора, седалище и адрес на
управление : гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики №107, ЕИК
*********, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” да заплати
на Община Стара Загора седалище и адрес на управление : гр. Стара Загора,
бул. Цар Симеон Велики №107, ЕИК ********* сумата от 80 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5