№ 3950
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110160070 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на пети април през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 60070 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 73121/20.10.2021г. на
СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение от 02.07.2021г. по ч.гр.д.
№ 28722/2021г. на СРС.
Ищцата Н.К., родена на **********г., гражданка на Руската федерация,
чрез адв. К.В. - АК-София, е предявила срещу "***" ЕООД иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
№261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 400,00
евро, представляваща обезщетение за закъснението на полет № LB226 от
летище Внуково/Москва/ до летище Бургас/Бургас/ на 02.06.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (21.05.2021г.) до окончателното изплащане на сумата.
Основателността на исковете си ищцата обосновава с обстоятелството,
че с ответника сключили договор за въздушен превоз за полет № LB226,
изпълняван от летище Внуково /Москва/ до летище Бургас /Бургас/ на
02.06.2018г. Въпреки че ищцата се явила навреме на летището и преминала
съответните проверки, полетът бил изпълнен със закъснение, като вместо
самолетът да кацне в Бургас в 14:00ч. на 02.06.2018г., това станало в 6:37 ч.
на 03.06.2018г. Разстоянието между двете летища, изчислено по метода на
дъгата на големия кръг било 1611 км. Ищцата предявила извънсъдебно
претенция за изплащане на обезщетението към превозвача. Той обаче,
въпреки че признал задължението, не извършил плащане. Обосновава, че са
налице предпоставките по Регламента за изплащане на обезщетение. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата не се явява и не
изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***" ЕООД е депозирал
Отговор на исковата молба, вх. № 114686/22.12.2021г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Обстойно
аргументира, че ищцата не е надлежно представлявана от своите процесуални
представители, поради което съдът е ненадлежно сезиран, съответно исковата
молба е недопустима. Прави възражение, че вземането е погасено с изтичане
на специалната погасителна давност по чл. 135 ЗГВ - 2 години от деня на
пристигане на самолета в местоназначението. Оспорва да е осъществен
фактическия състав по л. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета. Възразява при водените извънсъдебни
преговори да е признавал вземането. За насрочените по делото публични
съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
2
наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество. Неоснователни са възраженията, че
процесуалният представител на ищцата не разполага с надлежно учредена
представителна власт, съответно, че ищцата не е надлежно процесуално
легитимирана да предявява иска. Наред с това следва да се изтъкне, че страна
по делото няма правен интерес да оспорва представителната власт на
процесуалния представител на насрещната страна (така опр.557/03.07.2019г.-
гр.д.1775/2019г.-ІІІг.о., р.296/05.04.2017г.-гр.д.1776/2016г.-ІVг.о.).
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета е за
ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение
по сключен договор за въздушен превоз на пътници за посочените от него
дати и маршрут, времетраене на закъснението на полета, съответстващо на
предвиденото по Регламент (ЕО) №261/11.02.2004г. на Европейския
парламент и на Съвета, наличието на потвърдена резервация за полета и
явяването пътника на гишето за регистрация (ако е предвидено) в съответния
час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път)
от превозвача, а ако не е посочен час – не по-късно от 45 мин. преди обявения
час на излитане. В тежест на ответника е да установи заплащането на
претендираните обезщетения, съответно обстоятелствата, които го
освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, въз основа на които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
Видно от представения електронен билет, ищцата е закупила билет за
полет № ***, изпълняван по маршрут летище Внуково /Москва/ - летище
Бургас /Бургас/ на 02.06.2018г., като часът на излитане е 11:30, а на кацане –
14:00. Следователно между страните е налице договор за въздушен превоз.
Видно от представената бордна карта, ищцата се е явила и регистрирала на
летището за полета. На основание чл. 161 ГПК съдът приема, че пътничката
се е явила и регистрирала на летище Внуково най-малко 45 минути преди
определения час за излитане, доколкото ответникът, въпреки
разпорежданията на съда в тази насока, не представи списък на пътниците с
данни за часа на регистрацията. Видно от представените разпечатки
разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия
кръг, е 1611 км. Видно от представената справка от оператора на летищата
във Варна и Бургас, самолетът, обслужващ полета, е кацнал едва в 6:37ч. на
03.06.2018г.
При това положение е доказано реализиран фактическият състав на чл.
7, ал. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №261/11.02.2004г. на Европейския
парламент и на Съвета, поради което за ответника е възникнало задължението
да изплати на ищцата обезщетение в размер на 400 евро. Не са ангажирани
доказателства, че такова плащане е осъществено.
Неоснователен е доводът, че вземането е погасено по давност.
Давностните срокове, предвидени в чл. 135 ЗГВ, са неприложими към
вземането за главница по делото. Това е така, тъй като според чл. 135 ЗГВ в
относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ, бр. 16 от
3
23.02.2021г.), правото на иск срещу превозвача по международни превозни
договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен
срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в
местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е
трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза.
Систематичното тълкуване на нормата обуславя извод, че посоченият
двегодишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които
законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси
и повреди на багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по
Регламент (ЕО) №261/11.02.2004г. на Европейския парламент и на Съвета
при закъснели полети. Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от
мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от
последващите изменения и допълнения на чл. 135 ЗГВ: по-късно добавените
нови алинеи 2 и 3 нямат тълкувателен характер и не им е придадено обратно
действие, като в относимата за спора редакция на закона отговорността на
въздушния превозвач по Регламент (ЕО) №261/11.02.2004г. на Европейския
парламент и на Съвета не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ. В този
смисъл е и съдебната практика – р.266070/11.10.2021г.-в.гр.д.7764/2020г.-
СГС, р.263463/28.05.2021г.-в.гр.д.10832/2019г.-СГС, р.262286/06.04.2021г.-
в.гр.д.346/2020г.-СГС. При това положение за вземането е приложим
тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „б“ ЗЗД, който, броен от датата на
кацане на самолета, към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (21.05.2021г.) не е бил изтекъл.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски има само ищцата, която своевременно е заявила претенция
в тази насока, като е представила и списък по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство, отчитайки
обстоятелството, че заповедта за изпълнение е частично обезсилена.
Съобразно изхода от спора и факта, че заповедта за изпълнение е
частично обезсилена, в полза на ищцата следва да се присъдят 253,50 лева за
разноски в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищцата следва да се присъдят
разноски за исковото производство в размер от 25,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета, че "***" ЕООД, ЕИК *********, дължи на Н.К.,
родена на **********г., гражданка на Руската федерация, сумата от 400,00
евро, представляваща обезщетение по Регламент (ЕО) №261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета за закъснението на полет № LB226,
4
изпълняван по разписание на 02.06.2018г. от летище Внуково /Москва/ до
летище Бургас /Бургас/ на 02.06.2018г., ведно със законната лихва от датата
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(21.05.2021г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "***" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Н.К., родена
на **********г., гражданка на Руската федерация, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 253,50 лева, представляваща разноски в заповедното
производство (ч.гр.д. № 28722/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА "***" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Н.К., родена
на **********г., гражданка на Руската федерация, сумата от 25,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство (гр.д. № 60070/2021г. на
СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5