№ 47
гр. Попово , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200198 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на В. ПЛ. В. от гр. П., против
електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4709675, издаден от ОДМВР гр.Т., с който
и на осн. чл.189,ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. /сто лева/ за това, че „на 12.04.2021 г., в 15.34 ч., в
Област Т., в Община П., на път II-51км 32+263 до къмпинг с.В.. При въведено ограничение
на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц и приспаднат толеранс -3 км/ч, е управлявал
МПС – л.а.“Хонда Сивик“ с рег.*** със скорост 87 км/. Превишена стойност на скоростта
27 км/ч. Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743с4 насочено към гр.П.“-
нарушение по чл.21,ал.2 , във вр. с ал.1 от ЗДвП.
В подробно мотивираната жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение
като се сочи, че при издаване на ЕФ са допуснати множество различни по вид съществени
нарушения на материалния закон и процесулните правила. Поради това счита издаденият
електронен фиш за незаконосъобразен и моли да бъде отменен. В с.з. жалбоподателят се
явява лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на издадения ЕФ.
Ответникът по жалбата – ОДМВР Т., редовно уведомен, не изпраща
представител в с.з., ангажира писмено становище по жалбата от гл.ю.к Л.В., в което сочи, че
жалбата е допустима, но неоснователна. Излагат се подробни аргументи по твърденията на
жалбоподателя; моли жалбата да бъде оставена без уважение, претендират се се разноски по
реда на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не
1
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално
допустима. С електронен фиш серия К, № 4709675 издаден от ОДМВР гр.Т.,
жалбоподателят е бил санциониран за нарушение по чл.21,ал.2,вр. с ал.1 от ЗДвП, за това, че
„на 12.04.2021 г., в 15.34 ч., в Област Т., в Община П., на път II-51км 32+263 до къмпинг
с.В..При въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц и приспаднат
толеранс -3 км/ч, е управлявал МПС – л.а.“Хонда Сивик“ с рег.*** със скорост 87 км/.
Превишена стойност на скоростта 27 км/ч. Нарушението е установено с АТСС ARH CAM
S1 № 11743с4 насочено към гр.П.”.В съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП
електронният фиш бил изпратен и наделжо връчен лично на нарушителя на 15.06.2021 г.
/известие за доставяне л.9/. Приложена е и снимка, на която в 15:34:24 на 12.04.2021 г. е бил
заснет приближаващ се л.а. марка с рег.*** в локация с GPS координати:
43.334015º/26.021822º, както и че максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а
измерената скорост 90 км/ч. Приложени са и доказателства за одобряване на типа средство
за измерване – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 /ведно с приложение за неговата годност;
методически указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения
установени с АТС/, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип; Протокол за
проверка № 74-С-ИСИС/22.10.2020 г. на БИМ удостоверяващ съответствие на ARH CAM
S1 с одобрения тип; Протокол за запознаване на служител от ОДМВР за работа със СПУКС
и заверени копия от Google Maps удостоверявщи мястото на позиционирането на ARH CAM
S1 в деня на проверката, което изцяло опровергава твърденията на жалбоподателя за
неправилното му използване.
Анализирайки приложените по делото писмени доказателства съдът приема,
че използваната за заснемане мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1 е бил
настроена по начин, че да отчита скоростта на движение само за навлезлите в зоната на
ограничението пътни превозни средства, като обхватът й е бил регулиран съобразно
местоположението й спрямо спрямо местонахождението на пътен знак В-26. По отношение
пътния знак също са приложени надлежни доказателства, от които е видно, че на път II-
51 има монтирани пътни знаци В26 (ограничение на скоростта до 60 км/ч) като този касаещ
движението на МПС управлявано от жалбоподателя е при км32+495 вдясно и важи в посока
на движение П.-Бяла, т.е. пътният знак B26 ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч е
бил поставен по посоката на движение на жалбоподателя в съответствие с нормативните
изисквания. Съгласно чл.49,ал.1 от ППЗДвП пътните знаци за забрана се поставят
непосредствено преди участъците, за които се отнася забраната, като принципно тази
забрана следва да важи до следващото кръстовище или до знак, който я отменя. Съдът
намира, че тази разпоредба също е стриктно спазена, тъй като е видимо ясно и от скицата на
2
пътя приложена по делото и снимка на мобилната система удостоверяваща мястото на
позиционирането й. Следователно и доколкото липсват данни за поставен друг знак
отменящ въведената със пътен знак В26 забрана за движение със скорост по-висока от 60
км/ч, съдът приема, че тази забрана важи и в мястото, където е била позиционирана
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, която на 12.04.2021 г. е заснела л.а. “Хонда Сивик“ с
рег.***, собственост и управляван от жалбоподателя В..
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна
съдът намери, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че в производството по
ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и/или материалния закон, водещи до
неговото опорочаване.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя относно допуснато съществено
нарушение свързано с твърдение за неправилно разположение на АТСС, което е заснело
нарушението, предмет на ЕФ. Преди всичко следва да се посочи, че съгласно постоянната
съдебна практика съществени са онези нарушения, които ограничават правото на защита на
наказаното лице или се отразяват пряко върху съдържанието на крайния акт, като в
настоящия случай не е налице нито една от тези предпоставки. Нарушителят В. не е бил
лишен от възможността да упражни правото си на защита в пълен обем и да установи факти
и обстоятелства, различни от установените в настоящия процес. Санкционираният водач е
обжалвал своевременно ЕФ по съдебен ред и имал възможност да изложи всички свои
доводи и възражения за незаконосъобразност, както и е могъл да представи доказателства за
тези доводи.
Съгласно чл.8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, Обн.,ДВ, бр.36/2015 г. - „При контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да
извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта“, т.е. не е въведено изискване АТСС да е поставено на видимо място в обсега на
пътя, така както сочи нарушителя. Подобно изискване не се съдържа и в чл.10, ал. 3 от
същата Наредба, предвиждаща Протоколът за използване на мобилно АТСС да се попълва
за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда,
каквато по делото има представена. Дори обаче такава снимка да не беше представена, то би
било налице е нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването
на местоположението на АТСС, което е посочено достатъчно точно в протокола за
използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със
съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТСС е установимо и от
снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая
3
съвпада с това на установяването му. Заснетата от ARH CAM S1 № 11743с4 снимка
направена на 15:34:24 ч. на 12.04. 2021 г. несъмнено попада сред тези, визирани в
съставения Протокол /л.27/, в който е удостоверено начало на работа в 14.00 ч. и край на
работа 17.00 ч. Протоколът е подписан от мл. инсп.Св.С. с удостоверяване, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след
измерването.
По отношение твърдението на жалбоподателя за това, че при връчване на ЕФ не
му е връчена снимка следва да се има предвид разпоредбата на чл.16,ал.3 от посочената по-
горе Наредба за това, че снимката от нарушението се предоставя „като отпечатано
изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане
на органите на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес“. Съдът
прие, че не е нарушена и тази процедура, доколкото жалбоподателя не е бил лишен от
възможността да се запознае с направената снимка.
От друга страна съдът приема, че в електронния фиш е ясно и разбираемо за
нарушителя е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизираното
техническо средство, като е посочен и неговият идентификационен вид и номер. В ЕФ е
описано точното място на извършване на нарушението,както и посоката на движение на
лекия автомобил.В приложената по преписката снимка ясно се вижда регистрационния
номер на автомобила, отразени са максимално разрешената скорост на движение на МПС –
60 км/ч и измерената скорост на движение на автомобила – 90 км/ч, от която коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от - 3 км/ч, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта. Нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство без човешка намеса и това е така дори когато се
използва мобилна апаратура, както е било в случая. Законът не разграничава правните
последици от установени със стационарни или мобилни технически средства нарушения /за
което неоснователно се претендира в жалбата/. Полицейският служител изпълнява
задължения само по техническото обслужване на техническото средство и го придвижва от
едно място за контрол до друго. Самото действие на апаратурата обаче е автоматизирано /в
т.см. е постоянната практика на ТАС – например реш. № 30/25.03.2019 г. по кнахд №
22/2019 г. и реш.№ 63/30.05.2019 г. по канд № 44/2019 г./.
Разпоредбата на чл.165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е.
регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства,
като същевременно в чл. 189, ал.15 ЗДвП изрично се посочват като веществени
доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства
4
или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на МПС. По делото е доказано, че скоростта на движение на процесния л.а.“Хонда
Сивик“ с рег.*** е измерена с автоматично техническо средство вид ARH CAM S1 с №
11743с4, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представено удостоверение
издадено от БИМ . Същото е било технически годно и изправно към момента на
констатиране на нарушението, видно от протокола за преминала периодична проверка. Eто
защо съдът приема, че в конкретният случай са изпълнени изискванията на чл.4 от Наредба
№ 81213-532/12.05.2015 г. - контролът да се осъществява от АТСС одобрени по реда на
Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и преминали първоначални и последващи проверки. Доколкото нарушението е установено с
годно техническо средство, то може да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената
скорост или да се индивидуализира нарушителя. Както вече се посочи по-горе от
приобщената по делото като веществено доказателство снимка, ведно с разпечатка от
използваното средство за измерване е видно, че на посочените в електронния фиш дата,
място и час, жалбоподателят В. ПЛ. В. е осъществил посоченото от
административнонаказващия орган нарушение. От обективна страна същият, като водач на
моторно превозно средство не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение
на пътното превозно средство, ненадвишаваща допустимата такава – 60 км/ч. извън
населено място, въведена пътен знак "В26".
От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно
чл.189,ал.4 ЗДвП реквизити–посочени са всички данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство /отделно е приложена и справка от Централна база данни на КАТ за собствеността
на процесния л.а; приложена е и справка за нарушител/, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на
техническото средство и приложения снимков материал. Самият жалбоподател не е посочил
друго лице, което да е управлявало автомобила въпросния ден и час, съобразно
предоставената му от разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП възможност. При определяне на
наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието по чл.182,ал.2,т.3 от
ЗДвП за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона фиксирано
наказание глоба в размер на 100 лв. за това нарушение, поради което издаденият ЕФ следва
да бъде изцяло потвърден.
Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК, ал.4 предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
5
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.
37,ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съответно същото не представлява фактическа и правна сложност и
процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на
чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 4709675, издаден от ОДМВР
гр.Т., с който и на основание чл.189,ал.4,вр. с чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП, на В. ПЛ. В. от
гр.****, ЕГН-**********, е наложена ГЛОБА в размер на 100 лв. /сто лева/ за нарушение по
чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА В. ПЛ. В. от гр.****, ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР
Т. гр. Т***** чрез гл.ю.к Л. Ж. В., СУМАТА 80.00 лв. /осемдесет лева/ представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.37,ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24
НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6