№ 13699
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110104121 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с
чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът „Д.О.З.“АД е предявил срещу ответника К. Б. Д. осъдителен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1000 лв. частичен иск от иск в
общ 115 000лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
датата на завеждане на исковата молба – 27.01.2021 г. до пълното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски. Ищецът твърди, че във връзка с реализирано
на 23.11.2018 г. ПТП в с. Р. е изплатил сумата от 115 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпение неимуществени вреди, причинени от
виновното поведение на ответника като водач на МПС „Ауди“ модел S 8, с рег.№ ***,
застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователна полица
№ BG/06/118000928151, който виновно се е отклонил от задължителна проверка за употреба
на алкохол управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът оспорва предявения иск.
Признава, че по негова вина е настъпило процесното ПТП, при което е причинил средна
телесна повреда на трето лице, за което е признат за виновен по НОХД 558/2019г. на
Районен съд – Р.. Оспорва да са налице предпоставките на чл.500,ал.1,т.1 КЗ доколкото в
наказателното производство не е установено наличие на употреба на алкохол или
наркотични вещества или други обстоятелства. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „Ауди“ модел S
8, с рег.№ ***, както и че ответникът е признат за виновен по НОХД 558/2019г. по описа на
РС-Р..
Не е спорно между страните, а и от представените по делото ликвидационен акт и
1
платежно нареждане се установява, че ищецът е заплатил на Н.Я.К. сумата от 115 000лв.
обезщетение по щета №43072952000154 по застрахователна полица №BG/06/118000928151.
Приета по делото е медицинска документация касаеща причинените на Н.К.
травматични увреждания.
Установява се от констативен протокол за ПТП с пострадали лица съставен на
23,11.2018г. и касаещ процесното ПТП, че като водач на л.а Ауди модел S 8, с рег.№ *** е
посочен С.Ж.С.
Приложено по делото е досъдебно производство №315/2018г. по описа на РС-Р..
Установява се от разпита на свидетеля П. П., че същият е бил участник на
процесното ПТП. Видял л.а Ауди с висока скорост на да удря л.а. „Тойота. От хвърчащите
отломки е бил ударен и неговият автомобил. Твърди че л.а Ауди е навлязъл в неговото
платно за движение, поради което му се наложило да отбие. В л.а. Тойота имало жена, която
не можело да бъде свалена, тъй като двете странични врати били ударени и не можело да се
отворят, поради което е била изваждана от другите две врати. Свидетелят заявява, че не е
видял водача на л.а Ауди.
Свидетелите Ю. Ю. и А. Ц. – полицейски служители посетили процесното ПТП не
дават показания относно процесното ПТП, доколкото не си спомнят подробности.
Потвърждават изложените в разпита си хода на досъдебното производство показания.
От приетата по делото СМЕ, неоспорена от страните се установява, че вследствие на
ПТП настъпило на 23.11.2018 г. Н.Я.К. на 68 г. е получила следните травматични
увреждания: Закрита черепно-мозъчна травма: -контузия на мозъчния ствол; Шийна травма:
-счупване на зъба на втори шиен прешлен; Травма на левия долен крайник: триглезенно
счупване с изкълчване на ляваат глезенна става; множество мекотъканни травми. Вещото
лице посочва, че Установените травми са резултат от действието на твърди тъпи предмети
по механизма на удари с и върху такива и добре отговарят да са получени при описаното
ПТП. Отразено е в експертизата, че счупванията на втори шиен прешлен и на глезенната
става са причинили на пострадалата високоинтензивни болки, особено силни в първите 3-4
месеца, намаляващи постепенно в хода на проведеното лечение, в рамките на пълния
възстановителен период, съответно за счупването на шийния прешлен за период от 5-6
месеца, а за глезенната става 6-7 месеца. Посочва се, че са настъпили усложнения -
„Цервико-брахиален радикулерен синдром“ с ЕМГ данни за предкоренчева увреда на шийно
ниво двустранно и „Посттравматична анкилоза на глезенна става“ с дислокация на
фрагментите след травмата в областта на ставата предполагат дългосрочни болезнени
усещания, вероятно с доживотен характер. Мекотъканните травми са причинили средни по
интензитет болки, по- силни в първите няколко денонощия, преминаващи напълно до края
на възстановителния период от 10-14 дни.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска по чл. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че в причинна
връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие, за което ищецът, в
качеството си на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", носи риска; 2/ че
е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от действителните вреди;
3/ че ответникът е причинил събитието, след което виновно се е отклонил от проверка за
алкохол.
С проекта на доклад по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните фактите: 1/ че в причинна връзка с
противоправното поведение на ответника е настъпило процесното ПТП, за което ищецът, в
качеството си на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", носи риска; 2/ че
ищецът е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер на 115000лв. Отделените като
безспорни факти се установяват и от събраните по делото доказателства - протокол за ПТП,
2
полица за сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, преводно
нареждане, доклад по щета и свидетелски показания.
Съобразно чл.300 влязлата в сила присъда на наказателния съд, на която е приравнено
и одобреното от съда споразумение, е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или
отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което деянието,
авторството и виновното поведение на водача К. Б. Д., както и вида на телесните
увреждания на ищеца настъпили в пряка причинна връзка от произшествието, са доказани
безспорно в настоящия процес с одобреното от съда с протоколно определение от открито
съдебно заседание от 21.01.2020 г. споразумение по н.о.х.д. № 558/2019 г. по описа на РС -
Р.. К. Д. се е признал за виновевн за извършване на престъпление по чл.343,ал.1 б. „б“, пр. II
вр. чл.342,ал.1, пр. III НК.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите
на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По делото не се оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, а и той се
потвърждава от показанията на свидетеля П. – очевидец. Ето защо съдът приема, че
събитието е настъпило в причинна връзка с противоправното поведение на ответника.
Установи се, че към датата на събитието ищецът е имал качеството на застраховател
на гражданската отговорност на ответника. Установи се, че същият е извършил
застрахователно плащане в размер на 115 000 лв. /съгласно преводно нареждане/.
Спорен между страните е единствено въпросът, касаещ третият елемент от
фактическия състав на материалното право, а именно - дали ответникът, след като е
причинил събитието, виновно се е отклонил от проверка за алкохол. На това обстоятелство
ищецът основава правото си на регресен иск, като поддържа, че напускайки мястото на
произшествието, водачът на МПС е осуетил възможността на органите на реда да извършат
проверка за употреба на алкохол.
По делото не се установи наличие на поддържаната от ищеца хипотеза на чл. 500,
ал.1, т.1 предл.последно КЗ, което е предпоставка за уважаване на предявения регресен иск
и което е в тежест на ищеца да установи. Не са представени никакви доказателства, от които
да се установява, че при ПТП на 23.11.2018 г. ответникът е отказал да се подложи на
проверка за употреба на алкохол или виновно се е отклонил от извършването й. Липсват
ангажирани от застрахователното дружество доказателства ответникът да е отказал да се
подложи на проверка за употреба на алкохол или най-малкото да са правени опити от страна
на разследващите органи за нейното извършване.
Следва да се посочи, че е налице трайна задължителна практика на Върховния
касационен съд по приложението на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ, респ. чл. 274, ал. 1, т. 1, пр.
3 КЗ - отм. С постановените по реда на чл. 290 ГПК от състави на ВКС, II т. о., решения, а
именно: решение № 183 от 22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. и решение № 16/2.02.2011 г. по
т. д. № 374/2010 г., е даден отговор на значимите за изхода на разглежданото дело правни
въпроси като е прието, че фактът на напускане на местопроизшествието от застрахования
водач - причинител на вредите, сам по себе си не може да се квалифицира като виновно
поведение за отклоняване от проверка за алкохол и не е достатъчен, за да се ангажира
отговорността на водача към неговия застраховател по застраховката "Гражданска
отговорност" при предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ. Отказът на водача да се
подложи на проверка за алкохол или виновното му отклонение от нея подлежи на пълно
главно доказване от застрахователя - ищец по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на
участник в ПТП, от която последният виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е
налице основанието по чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ. В случая такива данни не са налице.
3
Констатираното разминаване между съставения протокол за ПТП и одобреното от съда
споразумение, с което ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. чл.343,ал.1 б. „б“, пр. II вр. чл.342,ал.1, пр. III НК не би могло да се приеме за пълно и
главно доказване, че е налице осуетяване на извършване на проверка за наличие на алкохол.
При изложените съображения и последици на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от
ГПК предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът стигна до извод за неоснователност на предявения главен иск, което обуславя
извод за неоснователност и на обусловения от него акцесорен иск за лихва за забава. Искът
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
Ответникът е представляван от адвокат осъществил безплатна правна помощ като
претендира възнаграждение по чл.38 Закона за адвокатурата. В тази хипотеза
възнаграждението се определя от съда, като с оглед фактическата и правна сложност на
делото, броя проведени съдебни заседания и предприетите от адвоката-повереник на
ответника процесуални действия определя в размер на 600лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление *** срещу К. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: *** осъдителен иск с правно
основание основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, за сумата от 1000 лева – частичен иск от иск в
размер на 100 000лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по щета
№43072952000154 по застраховка „Гражданска отговорност“ /полица
№BG/06/118000928151/ на МПС Ауди, модел S8, с рег. № ***, при управлението на което
К. Б. Д. е реализирал ПТП на 23.11.2018г. и виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици и други упойващи вещества, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба- 27.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адв. Е. Н. Н., с ЕГН ********** сумата от 600лв. – адвокатски хонорар за осъществена
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4