Решение по адм. дело №465/2024 на Административен съд - Габрово

Според заключението на вещото лице по делото на първоначалната СТЕ, строежът е изпълнен от собствениците и настоящи жалбоподатели. Сграда съставлява дървена конструкция с обшивка от гипсокартон, стъпила върху бетонови основи. Подът е също от бетон. Покривът е едноскатен, от дървена конструкция с покритие от рифелна ламарина. Височината на южната стреха е 3 м., а на северната – 2,5 м. Постройката е с дължина 6.90 м., ширина 4.00 м. и застроена площ – 27.60 кв. м. Разположена е успоредно на северната имотна граница с ПИ с [идентификатор], който съставлява полски път и е на разстояние от около 0.50 м., както и на същото разстояние от другия съседен от изток имот с [идентификатор]. Когато вещото лице е посетило имота на място, сградата се е ползвала като склад.

От регулационния план на населеното място е видно, че имотът е застроен с основно застрояване – паянтово жилище и допълващо застрояване в северната му част от паянтова сграда, което е ситуирано според плана навътре в имота, а не на северната му кадастрална граница. Единственият такъв план е одобрен през 1982 г. Според този план за имоти с планоснимачни номера №№ 154, 184 и 185 е отреден един общ парцел VI от кв. 7. Сградата, предмет на спорната заповед, е заснета и нанесена на този план през 1982 година, т.е. съществува от преди изготвянето на плана. На 21.04.1986 г. е одобрено попълване на верните кадастрални граници и създаването на имоти 184, 185 и 154 и границите на процесния имот придобиват вида, отразен на приложение № 2 от експертизата.

През 2023 г. се изработва кадастралната карта на [населено място], която не отразява съществуващи материализирани граници на място. Според вещото лице скицата в КА е окомерна и тя не съставлява актуална извадка от действащия регулационен план, а е копие от кадастралния такъв. При посещение на място експертът установява, че постройката всъщност е разположена навътре в имота, а не на северната му кадастрална граница и това е отразено на приложените към заключението скици.

Вещото лице сочи, че в КА и процесната заповед не се съдържат данни за обследване на въпроса за търпимостта на постройката, с който извод съдът е съгласен– въпросът не е обсъждан в хода на производството по издаване на процесния ИАА. Не е обследвано и конструктивното състояние на строежа, нито времето на изграждането му, което съдът също е отразил по-горе и като свой собствен извод. Не е изследван въпросът дали той отговаря на строителните норми и правила нито съгласно законодателството, което е било в сила при изграждането му, нито към настоящия момент.

В тази връзка съдът напълно споделя мнението на вещото лице, че КА е непълен и неточен, т.к. той не отразява актуалните данни за имота, материализираните граници на място, не е проследено изменението му в кадастралния и регулационния план, не са правени установявания и изводи досежно материалите, от които е изградена постройката и момента на изграждането й, нито дали същата има статут на търпимост. Тези непълноти се отразяват и на крайния ИАА, който също не ги пояснява и запълва.

Постройката е на значително отстояние от северната кадастралната граница, материализирана на място и на половин метър от източната имотна граница, която е материализирана на място. В северната си част процесният имот няма материализирана на място граница, която да съответства с очертаната с черно северна негова граница на КА. Самата сграда е полувкопана в земята от северна страна поради наличната денивелация на терена и е над нивото му изцяло от южната си страна. На южната фасада има врата и два прозореца, на западната също има два прозореца. Вкопаната част от север и източната част са изградени от камък с дебелина над 25 см, а над камъка стените са изградени от носещи дървени колонки, като между тях са монтирани стенни полиуретанови панели отвън и гипсокартон от вътрешната страна. Стените над камъка са с дебелина 10 см. Покривът е плосък, изграден от носещи дървени гредички, върху които са монтирани покривни панели с дебелина 5 см, покрити с ламарина. Подът и циментова замазка, поставена върху настилка от натрошени отпадъци от стари тухли и керемиди. Сградата е паянтова, частично обновена с нови материали върху налични каменни зидове, боядисана с нова боя, но не е новоизпълнена. В нея няма армирани бетонови елементи, тя не е прикрепена трайно към земята и не е захранена с ток и вода. Според вещото лице тя отговаря на определението за „преместваем обект“, съгл. §.5, т. 80 от ЗУТ, т.к. не е трайно прикрепена към земята посредством носещ конструктивен елемент, изградена е от нетрайни строителни материали, стените са с дебелина от 10 см, както бе посочено по-горе, от полиуретанови панели, а носещите гредички са с дебелина 5 см и не съставлява строеж.

Съдът следва да посочи и това, че съгласно процесния ИАА строежът съставлява не извършен основен ремонт на налична постройка, какъвто на практика е налице съглц §.5, т. 42 от ДР на ЗУТ, а цялостното й изграждане, т.к. в Заповедта той е описан в цялост като постройка - първоначално и цялостно изграждане на такава, а съгласно експертизата и наличните по делото данни постройката от допълващото застрояване е била налична в имота още през 1982 година, при изготвянето на първия план на населеното място, като наличната такава е изградена върху стари основа и стени. Кога точно във времето е извършен ремонтът /реконструкцията/ й не става ясно по категоричен начин и не е обследвано от административния орган.

Съгласно изводите за изграждане на постройката преди 1982 г., вещото лице е направило съпоставка с действащото тогава законодателство за правилата и нормите в строителството и намира, че е било допустимо изграждането на постройка от допълващото застрояване за стопански и обслужващи дейности, дори когато такава не е предвидена с действащ регулационен план, ако застрояването е свободно или свързано с основното такова в парцела или свързано между два парцела и то се отразява служебно в действащия ЗРП. Не е налична скица с точни мерки и разстояния на постройката, което се е изисквано от чл. 220, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ. По отношение на сега действащите правила и норми следва да се приеме, че строежът е изграден преди 07.04.1987 г. Той се намира на половин метър от вътрешната кадастрална граница с имота от изток и още по-навътре от северната граница, като вещото лице правилно е посочило, че с оглед изискванията за спазване правилата на ЗУТ отстоянията са спрямо регулационните, а не кадастралните имотни граници. Ситуирането на постройката съответства на изискванията на чл. 42 от ЗУТ. Като краен извод вещото лице счита, че постройката съответства на изискванията на действащото законодателство и може да се счита за търпим строеж.

Съгласно допълнителната СТЕ, вещото лице, направило изследване на вида на подовата настилка, достига до извода, че същата е изпълнена от армирана циментова замазка. От извадената ядка при пробиването й с пробивна машина и боркорона с диаметър от 110 мм се констатира циментно-пясъчен разтвор – замазка и парче от керемида. Дебелината на настилката е от 4 см до 6 см. Отворът е разширен до 200 х 200 мм, а в южната стена е направена дупка с диаметър 110 мм до термопанела, както и в източната стена на нивото на съществуващата каменна зидария. Като извод е посочено, че постройката е изградена от дървена конструкция от фасониран иглолистен материал, като при възстановяването й няма изграждане на нови външни и вътрешни зидове от керамични блокове с варов или варо-циментов разтвор. Върху съществуващ стар зид от суха каменна зидария на едно място в източната част са видими подредени тухлени блокове 3.85 /тухла четворка/ за изравняване на нивото. Поставена е дървена греда, върху тях, с помощта на която е изграден дървен скелет от дървени ребра 50 х 100 мм. В ширината 100 м на ребрата е поставен /вграден/ стиропор от 80 – 100 мм. От вътрешната страна на стената е монтиран гипсокартон с дебелина от 12 мм и на места е видима монтажна пяна. От външната страна на стената са монтирани термопанели с дебелина 40 мм. Покривът е едноскатен, изпълнен от дървени ребра 50 х 100 мм, летви и термопанели, обшит от страната на помещението с гипсокартон. Няма данни за изградени единични или ивични фундаменти, нито за стоманобетонни елементи като плоча, колони, греди. Конструкцията е изцяло сглобяема, без трайно прикрепване към земята посредством конструктивни елементи – фундаменти, няма носещи стени за такова трайно прикрепване към земята, с което на практика се потвърждават изводите от първоначалната експертиза по този технически въпрос. Строителството отговаря на изискванията за паянтова стопанска постройка.

Въз основа на гореизложеното съдът намира за безспорно установено, че обектът е изграден без необходимите строителни книжа преди 1982 година, като е бил отразен в първоначалния план на населеното място от тази година. След това, неизвестно точно кога във времето, е бил извършван ремонт, при който сградата е придобила описания от вещите лица вид, но основите и зидовете и са част от наличната преди това постройка. В заповедта обаче се разпорежда премахване на цялата постройка, а не на изградени след определен момент части от нея. В хода на административното производство не е изследван въпросът за времето на изграждане на строежа и допустимостта му съгласно тогава действащите правила и строителни норми, нито е изследвано дали той отговаря на действащите такива към момента, което съставлява съществено процесуално нарушение, довело до неизясняване на съществени относими факти и обстоятелства, релевантни за спора. За строежа би могла да се приложи нормата на §.16 от ДР или на §.127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Според първата строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те дори могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Според втората, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те също могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка при определени условия. Идеята на законодателя е, че след като един строеж съответства на строителните правила и норми при неговото изграждане и/или към настоящия момент, дори и да е изграден без строителни книжа, то същият следва да бъде запазен с оглед правната и житейска сигурност, т.к. очевидно той не съставлява пречка или опасност за правния и обществен ред. Такъв строеж може да не е законно изграден, но е търпим, поради което не подлежи на премахване. Конкретно по случая обектът се явява на посоченото в ИАА основание незаконен, но видно от заключението на вещото лице, той „отговаря на действащите към този момент строителни правила и норми по ЗТСУ и ППЗТСУ“. Нито в КА, нито в процесната Заповед или друг документ по делото не е посочена норма от тогава действащите нормативни актове по строителството или настоящите действащи такива, на която обектът да не отговаря, което означава, че не е обследван въпросът с допустимостта и търпимостта му, във вр. с §.16 от ДР и §. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ относно допустимост на строежа, наличието на каквато препятства неговото премахване.

С оглед на така изложеното съдът намира, че заповедта, с която се постановява премахването на този търпим строеж и в производството по издаването на която административният орган не е изследвал този въпрос и не е изложил мотиви в тази насока, е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на процесуалния закон и неспазване на материалния такъв, както и неговите цели, поради което същата следва да бъде отменена.