О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197 28.06.2019
г. град Хасково
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година,
в закрито съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар:
Прокурор:
като рагледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
Частно наказателно дело № 736 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 3 от Наказателно – процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от Т.К.Г. *** срещу Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 11.06.2019 г. на прокурор в Районна прокуратура – Хасково, с което е прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея постановление на РП – Хасково. Твърди се от жалбоподателя, че по досъдебното производство още веднъж бил заобиколен закона и било налице престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, осъществено както от обективна, така и от субективна страна, като се излагат конкретни фактически твърдения в тази насока. С оглед изложеното, моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното постановление на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, като се „възстанови прекратеното ДП“ и да върне делото на разследващите органи с конкретни указания относно прилагането на закона.
Жалбата е подадена срещу подлежащ, на основание чл. 243, ал. 3 от НПК, на обжалване акт, но при липса на доказателства за датата на депозирането ѝ и начина, по който това е станало, с оглед преценката дали това е сторено преди изтичане на законния 7 – дневен срок съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК. Същият е преклузивен и започва да тече от връчване на препис от постановлението на прокурора, което действие, видно от приложената разписка, удостоверяваща датата на връчване е осъществено на дата 14.06.2019 г. лично срещу подпис на адресата, но жалбата е подадена чрез РП – Хасково, без да е вписан входящ номер или ако е изпратена по пощата или чрез куриер – без да е отразена датата на пощенското клеймо, за да се прецени нейната допустимост. В случая обаче, без да се събират допълнително доказателства за начина и датата на подаването ѝ, може да се направи извод, че жалбата е подадена от участник в процеса, който не е легитимиран да атакува постановлението на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, което е самостоятелно основание за преценка за нейната недопустимост. Съображенията в тази насока са следните:
Досъдебно производство № 556/2018 г. по описа на ОД на МВР - Хасково, представляващо преписка № 2126/2017г. по описа на Районна прокуратура. - Хасково, е образувано по реда на чл. 212, ал.1 от НПК с Постановление на прокурор при РП - Хасково на 11.06.2019 г. и е водено срещу Неизвестен извършител за това дали на 04.04.2018 г. в град Хасково, съставил неистински официален документ или преправил съдържанието на същия с цел същият да бъде използван - престъпление по чл.308 ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 308, ал.1 от НК, който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години.
Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано деянието, за което се води наказателното производство – чл. 308, ал. 1 НК, систематически се намира в Глава девета, озаглавена „Документни престъпления“ и има предвид дейност, при която се засягат обществени отношения, свързани със съставянето, съхранението и използването на документи, засягащи реда и сигурността на документирането и по този начин засягащи дейността на държавните органи, както и отношенията между тях и гражданите. Това престъпление няма имуществен характер и от него не биха могли да настъпят, като пряка последица имуществени вреди, като относно невъзможността за настъпване на съставомерни неимуществени вреди, не се налага допълнителен анализ. Следователно, престъплението е формално, тъй като реализирането на наказателна отговорност не е обвързано от обективна страна с настъпването на определени общественоопасни последици. Тоест в състава на престъпление не се предвижда настъпването на съставомерни вредни последици, в които да се изразява и конкретният престъпен резултат, независимо, че в теорията се застъпва и образното становище. А именно, че престъплението е резултатно и престъпният резултат се състои в узнаването за документа от лицето, на което се представя, без значение е дали последното е било заблудено или не относно неговата автентичност и съдържание. В случая със състава на престъпление по чл. 308, ал. 1 НК се криминализира, състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използван.
В този ред на мисли, предвид факта, изтъкнат по – горе, че цитираният текст е включен в глава девета от Наказателния кодекс, озаглавена „Документни престъпления”, от една страна и изхождайки от общата характеристика на този вид деяния, определящи се като противоправни и умишлени посегателства спрямо документите, които се явяват и предмета на престъпление, изключва извода, че в настоящата хипотеза е възможна фигурата на „пострадал” по воденото досъдебно производство с оглед квалификацията на престъпния състав, като по този пункт съдът не разполага с възможност да дава указания или да ревизира извода на прокурора за какво престъпление да се образува и води досъдебното производство.
Същевременно в разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК е предвиден кръгът от участници в процеса, на които се изпраща препис от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, съответно легитимирани да обжалват същото. Сред тях попадат и пострадалия или неговите наследници, респ. ощетеното юридическо лице, каквито обаче в настоящото проиозводство с оглед гореизложеното относно характера на престъплението не биха могли да участват.
Предвид тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за недопустима, тъй като жалбпоподателят Т.К.Г. *** не притежава качеството пострадал. Следователно не налице и съответна активна легитимация, съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК да атакува постановлението на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, независимо, че е разпоредено препис от постановлението да му бъде изпратено „за сведение“.
Ето защо, жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството, образувано въз основа на нея – прекратено, поради ненадлежното сезиране на съда. Последното е аргумент да не се изследва по същество правилността на изводите на прокурора, мотивирали преценката му за прекратяване на наказателното производство, като ревизиране на същата е възможна все пак, но по реда на институционалния контрол от горестоящия прокурор, което всъщност е и редът за защита и на лицето, подало сигнала за извършено престъпление, респ. настоящата жалба.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Т.К.Г. *** жалба срещу Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 11.06.2019 г. на прокурор в Районна прокуратура – Хасково, с което е прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 736 по описа на РС - Хасково за 2019 г.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Хасково в 7 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.