№ 122
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело №
20211800100326 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 336 и сл. от ГПК и е
образувано по искова молба на Й.Н. срещу Г.Н..
Ищцата твърди, че ответникът е неин съпруг, и, след прекаран мозъчен
инсулт, има проблеми с паметта, като развил тежка деменция. Не разпознава
близките си, говори несвързано, има халюцинации и проявява склонност към
агресия. Сочи, че изцяло е зависим от близките си. Също така, ищцата
поддържа, че ответникът не осъзнава, кое е добро и кое е лошо за него, като и
че не е в състояние да осъзнава свойството и значението на постъпките си
поради заболяванията и напредналата възраст. Счита, че по отношение на Н.
са налице предпоставките на чл. 5 от ЗЛС за поставянето му под пълно
запрещение, като отправя такова искане до съда. Представя писмени
доказателства – удостоверение за граждански брак, епикризи, документи от
медицински прегледи и др.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му особен
представител адв. Б., е подал отговор, с който се изразява становище за
допустимост на иска. Особеният представител не е възразил срещу приемане
на представените доказателства и срещу направените доказателствени
искания. Не е направил собствени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява
от адв. Н., която поддържа исковата молба, представя доказателства и моли
съда да я уважи, като постави под пълно запрещение лицето Г. М. Н. и му
назначи настойник, който да го представлява при всичките му работи.
В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и се
представлява от адв. Б. – особен представител, който моли съда да постанови
решение съобразно събраните по делото доказателства. Счита, че е в интерес
на ответника да се уважи исковата молба.
1
Представителят на Софийската окръжна прокуратура – прокурор
Цекова – изразява становище, че искът е доказан и че са налице основания за
поставяне на ответника под пълно запрещение.
Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното.
От представеното удостоверение за граждански брак на л. 8 от делото
се установява, че Г. М. Н. и Й. ХР. Н. са съпрузи.
Като доказателство по делото са приети епикриза изх. №
666/19.10.2015г. и епикриза изх. № 168/27.03.2017г. на МБАЛ по неврология
и психиатрия „Свети Наум“, от които е видно, че Н. страда от ограничена
атрофия на главния мозък и умерен дементен синдром. И в двата случая
пациентът е бил изписан от болничното заведение без промяна в
неврологичния статус.
На л. 5 от делото се открива етапна епикриза от 02.04.2021г.,
констатираща смесена корова и подкорова деменция у Н., прогресиращи
паметови нарушения, както и пълна зависимост от грижи, внимание и
лечение.
В проведеното открито съдебно заседание по делото са приети като
писмени доказателства експертно решение от 16.09.2021 г. на ТЕЛК, епикриза
от 23.08.2021 г. и етапна епикриза за периода от 24.08.2021 г. до 03.09.2021 г.
От първия от тези документи се установява, че на Г.Н. е определена
пожизнено 95% неработоспособност поради заболяване мултиинфарктна
деменция с паметови когнитивни нарушения до степен на тежък дементен
синдром. Паметовите нарушения, затрудненото извършване на ежедневни
дейности, както прогресиращият упадък на когнитивните функции, са
констатирани и отразени и в останалите два документа (л. 59 – 60 от делото).
Съдът придоби непосредствено впечатление за психическото и
физическото състояние на Г.Н. в хода на личния му разпит по реда на чл. 337,
ал. 1 от ГПК. Констатира се, че същият е ориентиран за собствена личност и
разбира поставените му въпроси. От техните отговори, обаче, се налага извод,
че той няма реална представа за обстоятелствата – предмет на разговора,
неориентиран за време, място и актуални събития, не познава най- близките
си роднини, не осъзнава семейния си и трудов статус, както и среща сериозно
затруднение при посочване на адреса си. Поведението му е видимо
неадекватно, а вниманието – нефокусирано.
От разпита на св. Е. Н. – син на страните с преки впечатления за
състоянието на ответника – се установява, че последният вече е бавно
подвижен, не ходи и не познава близките си, като дори вече не може да бъде
агресивен поради липса на сили. Свидетелят счита, че халюцинациите на
ответника зачестяват и той не може да осъществи адекватен разговор с
никого. Не разбирал, какво се случва. Твърдял, че е работил цял ден, въпреки
че реално прави нищо, а по цял ден лежи и спи.
От заключението по съдебно- психиатричната експертиза, изготвено от
в.л. д-р Ц.П., се установява, че състоянието на Г.Н. се характеризира с
придобито слабоумие – деменция. Същият не е в състояние да разбира
свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, както
и да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Не би
могъл да функционира автономно в ежедневието си без помощта и грижата на
своите близки. Няма капацитет и ресурс за изграждане на правилни модели
2
на социално вграждане, и следва да бъде под постоянно наблюдение и в
защитена среда с контрол и подкрепа.
Освен това, вещото лице е направило неблагоприятна прогноза за
развитие на заболяването, окачествявайки го като такова от дегенеративно
естество и с необратим ход, т.е. може да настъпва единствено влошаване и не
предполага положителни промени. Направило е извод, че това заболяване
пречи на ответника да се грижи за своите работи, да взема решения, да
защитава морални и материални интереси, като няма прогноза за оздравяване,
а същевременно заболяването обуславя пълна невъзможност на ответника да
се грижи за себе си.
В заключение, вещото лице е изразило становище, че са налице
медицински показания за състояние на пълна недееспособност (след
уточнение в открито съдебно заседание), както и медицински критерии за
поставяне под пълно запрещение. Направено е и категорично заключение, че
психичното състояние на ответника не му позволява да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи.
В открито съдебно заседание на 19.03.2021г. вещото лице е заявило, че
поддържа заключението. Посочило е, че е налице придобито слабоумие -
деменция с прогресиращ ход, започнала от около 2008 г., като през
последните три години състоянието отчетливо е променено и са засегнати
всички сфери за изследване. Според вещото лице, ответникът е ориентиран
само за собствена личност и за дома си, но е дезориентиран за време, място и
събития. Вещото лице е констатирало качествени промени с делириозни
епизоди и конфабулации - разместване на събития и спомени от миналото.
Направило е извод, че ответникът не може да защитава своите интереси
поради нарушение на основни базисни когнитивни функции, и че са налице
медицински критерии за пълна недееспособност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е допустим, доколкото исковата молба изхожда от
съпругата на ответника, която е активно процесуално легитимирана, с оглед
разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
За да се произнесе по неговата основателност, съдът взе предвид, че
поставянето под запрещение е акт, с който, по установен ред и въз основа на
регламентирани в закона основания, се ограничава или отнема
дееспособността на физическо лице.
Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на слабоумие
или душевна болест, което препятства лицето, само да се грижи за себе си и
за своите работи. Това означава, че, само по себе си, заболяването не прави
болния недееспособен нито е достатъчно да обуслови постановяване на
съответен съдебен акт. Такива последици е в състояние да предизвика
единствено кумулативното наличие на болестно състояние, съчетано с
невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е. да
извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си
съществуване и за защита на своите законни права и интереси.
Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на
чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните
лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за
своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а
3
онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е така тежко,
се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3
от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на първата група лица се
прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата от втората група
се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на малолетните и на
непълнолетните лица.
Във връзка с горното, следва да се имат предвид мотивите към Решение
№ 12 на Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по
конституционно дело № 10/2014г., съгласно които, тези разпоредби „…
трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по начин, който
изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на
правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е налице,
когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до
неоправдано посегателство върху основни конституционни права на тези
лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана като
състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива
правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под
запрещение или на трети лица, или на обществото“. Това тълкуване е в
съответствие с основния международноправен акт, регламентиращ същата
материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,
ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 г.
(ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.), и в сила от 21.04.2012 г.
С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност
като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна
правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички
сфери на живота.
Третата алинея от този нормативен текст регламентира необходимостта
от осигуряване на достъп на хората с увреждания до подкрепа за
самостоятелно упражняване на техните права, а, според ал. 4, мерките,
ограничаващи самостоятелното упражняване на права от хората с увреждания
следва да са пропорционални и пригодени към състоянието на лицето, както и
да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед
от страна на компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна
инстанция.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че основен принцип е запазване
дееспособността на лицата в максимална степен, а нейното ограничаване
следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на техните
интереси или тези на обществото.
В конкретния случай е налице необходимост от ограничаване
дееспособността на ответника Г.Н., тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че той страда от мултиинфарктна деменция, за
което му е призната пожизнено 95% неработоспособност.
Също така, съгласно изявлението на в.л. П. в открито съдебно
заседание, състоянието на ответника се квалифицира като придобито
слабоумие, т.е. релевантна предпоставка по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.
Тези изводи за тежкото здравословно състояние на ответника се
потвърждават и от непосредствените впечатления на съдебния състав,
придобити по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК. Макар и ориентиран за собствена
4
личност и възприемащ обективните събития, Г.Н. не осмисля и не оценява
адекватно последните, като е неориентиран за време, място и актуални
събития и не познава дори най- близките си роднини.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е изпълнено изискването на
първия от двата кумулативно приложими критерия (медицинския) за
поставяне на ответника под запрещение.
Налице е и условието по втория критерий (юридическия), тъй като
степента на заболяването му е такава, че го лишава напълно от възможността,
пълноценно да се грижи за своите работи. От заключението на в.л. д-р Ц.П. се
установява, че Г.Н. не разбира свойството и значението на постъпките си и не
може да ги ръководи, както и да се грижи сам за своите работи и да
преценява и защитава морални и материални интереси. Същото се
потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел.
На последно място, съгласно цитираното по- горе решение на
Конституционния съд на Република България, „произнасянето на съда на
практика включва не само оценка на тежестта на психическото
увреждане, но и прогноза за неговата продължителност във времето“. В
конкретния случай прогнозата за състоянието на ответника е неблагоприятна,
тъй като, видно от заключението на в.л. П. и показанията на св. Н.,
заболяването му е дегенеративно и с необратим ход, т.е. състоянието му може
единствено да се влошава, но не и да настъпват положителни промени, като
няма възможност за оздравяване. Сходен извод може да се направи и от
факта, че с решението на ТЕЛК високият процент неработоспособност на
ответника е определен пожизнено.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че здравословното състояние на
Г.Н. е сериозно увредено до степен, в която той е неспособен да се грижи сам
за своите работи, като няма изгледи, то да се подобри. Поради това той
следва да бъде поставен под запрещение.
За да определи вида на запрещението, съдът взе предвид, че съгласно
чл. 51, ал. 4 от Конституцията на Република България, „лицата с физически и
психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и
обществото“, като тази закрила включва механизми за предпазването им от
извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят
собствените си интереси. Институтът на поставяне под запрещение е част от
тази защита, тъй като от една страна той гарантира, че лицата с психически
и/или умствени увреждания ще бъдат ограничени в извършването на правни
действия, с които биха могли да навредят на самите себе си, а от друга страна
- той охранява сигурността на гражданския оборот и правата на третите лица
и обществото като цяло, които също биха могли да пострадат от правните
действия на лицата с увреждания.
С оглед гореизложеното и въз основа на събраните по делото
доказателства относно състоянието на Н. и прогнозата за развитие на
заболяването му, съдът намира, че в случая недопускането на такива правни
действия от страна ответника, които застрашават негови собствени или
чужди права и интереси, налага поставянето му под пълно запрещение.
След влизане на решението в сила, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК,
препис от него следва да бъде изпратен на органа по настойничество и
попечителство при Столична община, район П. - за определяне на
настойнически съвет съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от СК.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Г. М. Н. с ЕГН **********
и адрес с. К., ул. „Й.О.“ № 5.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се
изпрати на органа по настойничество и попечителство при Столична община,
район П., за учредяване на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6