РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Благоевград, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200352 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А******, със седалище и адрес на управление гр.П******,
ул.”К********, представлявано от Т. К.-управител против Наказателно постановление №
753046-F48880/31.01.2024г, издадено от Директор офис обслужване Благоевград при ТД на
НАП София, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена
"имуществена санкция" в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 1, вр.ал5 от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи за нарушение на чл.34 от ЗАНН, като се твърди, че АУАН е
съставен след изтичане на 3-месечния срок, регламентиран от законодателя. Иска се отмяна
на атакуваното НП.
В съдебното заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от
надлежно упълномощен адвокат, който подържа жалбата, по същество излага доводи за
отмяна на наказателното постановление, поради нарушение на чл.34 от ЗАНН. Претендира
разноски.
Административнонаказващия орган, редовно призован се представлява от юрисконсулт М.,
която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Излага доводи за липсата на
процесуални нарушения при ангажиране отговорността на жалбоподателя, както и за
доказаност на нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 30.11.2023 г. във връзка с подадено заявление за регистрация по ЗДДС и в изпълнение на
Резолюция №012692304567469/28.11.2023г. свидетелката Б. – служител в ТД на НАП офис
Благоевград. извършила в информационната система на НАП проверка по
данъчноосигурителната сметка на „А. . При направената проверка свидетелката
констатирала, че дружеството, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице не е подало
до 14.09.2023 г. справка декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124 за данъчен период месец август 2023 г. Посочената
декларация била подадена от данъчнозадълженото лице на 28.11.2023 г., като при
1
приемането и в информационната система на НАП е генериран Вх. № 01003516480.
Свидетелката Б. приела, че на 15.09.2023 г. дружеството-жалбоподател е извършило
нарушение на чл. 125, ал. 1 вр. ал. 5 ЗДДС, поради което на 15.12.2023 г. в присъствието на
свидетелката Б. и упълномощено лице на дружеството /Пълномощно л.8/ съставила срещу
последното АУАН № F748880/15.12.2023 г. Актът бил връчен на упълномощеното лице
срещу подпис, който не направил възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.
44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на акта при идентичност на описаното нарушение и неговата
правна квалификация Директор офис обслужване Благоевград при ТД на НАП София издал
обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена
"имуществена санкция" в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 1, вр. ал.5 от ЗДДС.
Наказателното постановление било връчено на упълномощено лице на дружеството на
15.02.2024 г.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на
актосъставителя Б. и свидетелката по акта Б.. Същите са категорични, че е извършена
проверка на дружеството, при което са установили, че в качеството си на регистрирано по
ЗДДС лице не е подал в ТД на НАП София, офис Благоевград справка-декларация за
данъчен период м.август 2023г.. в срока, по чл.125, ал.5 от ЗДДС, а именно до 14-то число
на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, поради което св. Б. съставила
АУАН. От показанията на тези свидетели се установяват обстоятелства, свързани с
извършената проверка, повода за същата, как и кога са установили нарушението. При
направения анализ и оценка на показанията на свидетелите, съдът не отчете вътрешно
противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на
изопачени факти. Свидетелите с достатъчна конкретика описват обстоятелствата около
извършената проверка, като с показанията си потвърждават резултатите от нея, касаещи
неспазен срок за подаване на справка-декларация. Техните показания, досежно посочените
факти в пълна степен кореспондират и на приобщените по делото писмени доказателства,
поради което съдът им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в
Акта за установяване на административно нарушение.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства,
които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по
несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че актът за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл. чл. 193, ал. 2 ЗДДС вр. чл. 7, ал.
1, т. 4 от Закона за НАП и т. 2. 1. от приложената заповед № ЗЦУ- 1149 /25.08.2020 г.,
атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл. 193, ал. 2
ЗДДС от ръководителя на НАП с т. 1. 2 на същата заповед. На следващо място, същите са в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в
2
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В тази връзка неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че е нарушен чл.34 от ЗАНН. По силата на ЗАНН, давностният срок за
преследване на нарушението тече от откриване на нарушителя. Според настоящия съдебен
състав нарушението и извършителят следва да се считат за открити и да са станали известни
на контролния орган към датата на проверката в информационната система на НАП, а
именно 30.11.2023г., поради което съдът приема, че именно към този момент е станало
известно на контролния орган, че конкретното задължено лице не е подало декларация в
срок. Отчитайки приетото в случая от тази дата следва да се отчита 3-месечният срок за
съставяне на АУАН. Актът е съставен на 15.12.2023 г., поради което е спазено изискването
на закона. Действително по делото бяха представени от страна на защитата доказателства, че
и на 30.08.2023г. е извършвана проверка в информационната система на НАП по отношение
на жалбоподателя, но според съда не може да се приеме, че към този момент на
проверяващите е станало известно процесното нарушение, доколкото към 30.08.2023г.
дружеството не е било в нарушение за м. август 2023г., с оглед законоопределения срок за
подаване на справка –декларация, а именно 14-то число на следващия месец. Още повече в
случая е извършвана проверка с друг предмет, при която при констатирани пропуски друг е
и субекта на отговорност. С оглед изложеното не може да бъде прието претендираното от
защитата нарушение на чл.34 от ЗАНН. От друга страна по безспорен начин се установи, че
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, относно реквизити и връчване на АУАН и НП. При съставянето на АУАН
нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са посочени и
доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото описание на нарушението е
и посочената в АУАН и НП правна квалификация. Липсва и неяснота във фактическото
обвинение, както в АУАН и НП нарушението е описано с всички негови съставомерни
признаци. Посочено е и място на извършване на нарушението, посочено е къде е допуснато
процесното нарушение, което изхождайки от обвинението е по седалище на органа, пред
което е било дължимо поведението, както правилно е прието от наказващия орган. Ето защо
съдът приема, че на жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и правна страна
кога, къде и какво административно нарушение е извършено и не са допуснати нарушения
на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.С оглед характера на нарушението, а именно
осъществено чрез бездействие - неизпълнение на регламентираното в закона задължение в
рамките на определения за това срок, същото следва да се счита за извършено в деня,
следващ изтичането на срока, предвиден с чл. 125, ал. 5 ЗДДС. В случая срокът за
подаването на справката декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС за данъчен период месец август
2023 г. изтича на 14.09.2023 г., като правилно за дата на извършване на нарушението в АУАН
е посочена 15.09.2024 г.
С оглед на изложеното, неоснователно се явява твърдението за допуснати в
производството по реализиране отговорността на дружеството нарушения, които да са
съществени и да предпоставят отмяната на санкционния акт на това основание.
3
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и
за материалноправно законосъобразно.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че в качеството си на
регистрирано по ЗДДС лице /което обстоятелство се установява от приложената справка за
регистрация по ЗДДС л. 11 от делото/ дружеството не е изпълнил предвиденото с чл. 125, ал.
1 задължение в регламентирания с ал. 5 на същия законов текст срок е правилна. Съгласно
разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на
случаите по чл. 159б. Срокът в който следва да бъде подадена посочената справка-
декларация е указан в чл. 125, ал. 5 ЗДДС, съгласно който декларациите по ал. 1 се подават
до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. В
случая до 14.09.2023 г. дружеството не е подало изискуемата се за месец август 2023
справка- декларация, като същата е подадена на 28.11.2023 г. С установеното неподаване в
законовия срок на процесната декларация е осъществен от обективна страна съставът на
описаното в НП административно нарушение. Този вид нарушения спадат към групата на т.
нар. "формални нарушения" (такива на просто извършване), при които фактическият им
състав не съдържа като елемент настъпването на допълнителни общественоопасни
последици и е достатъчно изтичането на определен срок за извършването на предписаното
от закона действие, за да се реализира съставът на нарушението. Дружеството е следвало да
подаде процесната декларация в посочения чл. 125, ал. 5 ЗДДС срок (в случая до 14.09.2023
г.) и с неспазването на този срок е осъществено нарушението, без да се изисква настъпването
на друг допълнителен вредоносен резултат. В подкрепа този извод на съда са събраните по
делото доказателства чрез разпита на св.Б. и Б., както и прибощените писмени
доказателства, включително справка-декларация.
Доколкото отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна, не е
необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана, нито да
бъде изследвана от съда.
За пълнота следва да бъде посочено и че случаят не може да се квалифицира, като
маловажен. Както се посочи касае се за формално по характера си нарушение, такова на
така нареченото „просто извършване”, при което с факта на установяването му
законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред
правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на
санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. Ето
защо при формалните административни нарушения е невъзможно да се направи преценка
относно липсата или незначителността на вредните последици, поради липсата на такива.
Относно визираните като алтернативна предпоставка по чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс
други смекчаващи обстоятелства, определящи по-ниската степен на обществена опасност на
деянието, съдът намира, че в случая такива не са налице. Преценката относно смекчаващите
обстоятелства, при които е осъществен фактическия състав /ФС/ на нарушението, следва да
се извършва и като се държи сметка, че освен за маловажността на случая, с общата
разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ЗАНН законодателят е визирал наличието на смекчаващи
обстоятелства и като критерий за налагането на занижен размер на установената с правната
норма глоба. Следователно не всяко смекчаващо обстоятелство може и следва да се третира
непременно като предпоставка за освобождаването от административнонаказателна
отговорност, съгласно чл. 28 от ЗАНН, а при използването на гъвкав подход е необходимо да
се ограничат онези от тях, които действително обуславят по-ниската степен на обществена
опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
При положение, че с факта на просрочието на подаване на декларацията в компетентното
учреждение задълженото лице е осъществило ФС на формалното нарушение на чл. 125, ал. 1
от ЗДДС, безпредметно е, в аспекта на чл. 28 от ЗАНН, да се обсъжда продължителността на
4
просрочието - и при един ден, и при една година ще е налице все нарушение на установения
правов ред, при това при наличието на презюмираните общественоопасни последици. Още
повече в случая се констатира, че установеното просрочие е около 2 месеца, а и случая не е
инцидентен, доколкото според приетите доказателства са констатирани множество
просрочия във връзка с подаване на предвидените от законодателя декларации.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 ЗДДС предвижда имуществена санкция от 500 до
10 000 лв. за юридическо лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.
125, ал. 1, или не я подаде в предвидените срокове. Наложената на основание посочената
разпоредба имуществена санкция е индивидуализирана от наказващия орган в минимално
установения от закона размер от 500 лв, при отчитане на предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал. 2
ЗАНН критерии, периодът на забава и обстоятелството, че нарушението е извършено за
първи път, като същата съответства на характера на извършеното нарушение и би
постигнала целите, визирани в ЗАНН цели.
След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин, както и
наложеното наказание за правилно определено, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно, което води до неговото потвърждаване.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно с оглед изхода на делото. Разпоредбата
на чл. 63д ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, както и че по същото са проведени
две същински съдебни заседание, съдът намира, че за производството пред Районен съд -
Благоевград на ТД на НАП – София следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, а именно сумата от 80 (осемдесет) лева.
С оглед изхода на делото направеното искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 753046-
F48880/31.01.2024г, издадено от Директор офис обслужване Благоевград при ТД на НАП
София, с което на „АГ ***** ********, със седалище и адрес на управление гр.П******,
ул.”К*******, представлявано от Т. К.-управител на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е
наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 1, вр.ал5
от ЗДДС.
ОСЪЖДА „АГ ******, със седалище и адрес на управление гр.П****, ул.”К**** Б******,
представлявано от Т. К.-управител да заплати на ТД на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за адвокатско
5
възнаграждение като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд-Благоевград в
14 - дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6