№ 110
гр. Смолян, 15.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
СъдебниКалинка Ст. Г.ева
заседатели:Малинка М. Кордова
при участието на секретаря Виляна Р. Ризова
и прокурора Н. С. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Дафинка Т. Чакърова Наказателно
дело от общ характер № 20255400200135 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Съдът обяви на страните, че по делото ще се ползва звукозапис, с оглед
пълно и точно отразяване на изявленията на страните, както свидетелските
показания и изявленията на вещите лица.
Адв.Н.: Вече на много места практикува така, свикнахме вече.
Адв. Д.: Съгласни сме с воденето на звукозапис.
Адв. И.: Съгласни сме с воденето на звукозапис.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Смолян, редовно призована, се явява
Окръжният прокурор Н. С..
Подсъдимият С. С. К., редовно призован, се явява лично и със
защитниците си адвокат Т. Д. и адвокат Я. Н., надлежно упълномощени. А.
Е., редовно призован, не се явява.
Адв. Н.: Разбрахме се с другия защитник адв. Е. днес делото да се гледа
в негово отсъствие.
Пострадалата Д. С. Ч., редовно призована, се явява лично и с
повереника си – А. И..
Пострадалият Г. Д. С., редовно призован, не се явява, за него се явява
повереника му – А. И.
1
Пострадалата Е. И. К., редовно призована, не се явява. За нея се явява
А. И., преупълномощен от нейният повереник – а. Б. за настоящото съдебно
заседание.
Пострадалата Е. И. К., к., редовно призована не се явява, за нея се
явява А. И., преупълномощен за заседанието от повереникът и а. Б..
Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. И.: Нямаме основания да правим отвод на съдебния състав.
Адв. Д.: На председателя, съдебните заседатели и съдебните секретари
не правим отводи.
Адв. Н.: Не намираме основания да правим отвод на съдебния състав.
Подсъдимият К.: Нямам възражение този прокурор да участва по
делото.
Отводи не постъпиха.
Прокурор С.: Считам, че не са налице процесуални пречки за даване на
ход на делото. От доклада, който изслушахме от Вас, се установи, че
неявяването на един от защитниците, всъщност е решение и по преценка на
подсъдимия, както и на защитата му като цяло. Те изразиха пред нас такова
волеизявление, да продължат в негово отсъствие. Неявяването на единия
повереник виждаме, че е гарантирано с преупълномощаване на другия
повереник, така че и правата на пострадалите също са обезпечени. Няма
пречка за делото.
Адв. И.: Солидарен съм с представителя на държавното обвинение,
нямам какво да допълня.
Съдът докладва Молба от адвокат Е. Б., в която същата е взела
становище по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание.
Пострадалата Ч.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Госпожо Председател, считам, че няма процесуални пречки по
даване ход на разпоредителното заседание, считам обаче, че има пречка да се
вземе предвид изложеното от адв. Б. в депозираната от нея молба, до толкова,
до колкото преди разпоредителното заседание, поне на защитата не е
известно, по надлежния процесуален ред да е депозирано искане за
конституиране в процеса от страна на адв. Б. и на нейните повереници, като
страни по настоящото производство. Делото е върнато от Апелативен съд –
Пловдив във фазата на разпоредителното заседание, процесуалният закон
повелява в кой момент пострадалите лица следва да подадат молби, за да
участват в съдебното производство като частни обвинители, съответно
граждански ищци. За настоящото производство съдебно, което започва от
фазата на разпоредителното заседание, на защитата не е известно, не и на мен,
да е подадена надлежна молба за конституиране. В този смисъл възразявам
срещу вземането предвид на молбата й.
Съдът докладва Молба от а. Б., в качеството й на поверени на Е. И. К.,
2
действаща сама за себе си и к. за конституирането им като частни обвинители,
като пострадали лица.
Съдът докладва Молба от пострадалите лица Д. С. Ч. и Г. Д. С., чрез
повереника си А. И., с която молят съдът да ги конституира като частни
обвинители в настоящето производство.
Адв. Д.: Изрично ще кажа, че подадената молба с Вх.№ **** от
*********г. не съставлява молба за конституиране на пострадалите лица, като
частни обвинители по настоящото производство. В нея пише само, че се
потвърждава нещо, което не е стигнало до съда и до нас.
Адв. Н.: Изцяло поддържам заявлението, направено от колегата Д..
Налице са всички основания и условия за даване на ход на разпоредителното
заседание. В същото време забележките отправени към този документ,
входиран от колегата Б., че не отговарят на формалните изисквания да
представлява молба за конституиране като участник в процеса, са основателни
и са уместни.
Адв. И.: Госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
намираме, че депозираната молба е основателна и отговоря на изискванията
на процесуалния закон и следва да бъде допусната във връзка с направените в
нея и мотивирани искания за конституиране на доверителката на моята
преупълномощителка като частен обвинител в настоящото производство.
Прокурор С.: Аз също считам, че няма процесуални пречки да бъдат
конституирани пострадалите, като частни обвинители, включително и по
изявлението на адв. Б.. Доколкото с преупълномощаване в писмен вид,
повереникът Б. е упълномощила адв. И. да я представлява и да я замества в
днешното съдебно заседание, той също би могъл, вкл. и пред Вас, да потвърди
и да направи уточнение и да направи изявление във връзка с конституирането.
Аз считам, че не е преклудирано правото да бъдат конституирани като частни
обвинители в настоящото производство и не е нарушена формата, която се
предвижда в НПК за конституиране на частни обвинители, поради което
считам, че молбата е основателна, допустимо основателна.
Адв. Д.: Ще допълня, че предпоставките за конституиране на всички
пострадали лица, в това число и тези, за които адв. И. има пълномощно, са
налице. Налице са процесуални пречки за конституиране на всички
пострадали лица като участници в настоящото съдебно производство, тъй като
липсва изрично изявена воля за това.
Подсъдимия К.: Да се даде ход на делото.
След проведено съвещание, съдът намира, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на разпоредителното заседание. По отношение
конституирането на пострадалите лица, в качеството на частни обвинители,
съдът ще вземе отношение след обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от
НПК и затова:
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимия както следва:
С. С. К. – роден *********г. в гр. П.. не женен, осъждан, със средно
образование, работещ, с ЕГН **********.
Съдът пристъпи към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.
Прокурор С.: По въпросите, разписани по чл. 248, ал.1 от НПК,
държавното обвинение изразява следното становище: Делото е подсъдно на
ОС Смолян, като изхождам от правилата за определяне на родовата и местна
подсъдност, касае се за престъпление, което като първа инстанция е подсъдно
на Окръжен съд. Като извършване деянието е извършено в съдебен район
Смолян, поради което считам, че Окръжен съд – Смолян е компетентен да
разгледа внесеното обвинение. Считам, че не са налице основания за
прекратяване или за спиране на наказателното производство. Намирам, че в
досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия или на пострадалите лица, или на
наследниците на пострадалите лица. По отношение на т.4, считам че на този
етап не са налице основания за разглеждане на делото по някои от особените
правила. Категорично по Глава 28 и Глава 29 не са налице основания,
доколкото по реда на Глава 27 би могло да се проведе съкратено съдебно
следствие, по скоро зависи от изявленията на страните и в значителна степен
от изявлението на подсъдимия и неговите защитници. Дали по т.1 или по т.2.
не очаквам да има изявления, но по т.1 ако има изявление, бих могъл да
променя становището си. На този етап считам, че не са налице такива
предпоставки. Считам, че не се налага делото да се разглежда при закрити
врати, няма предпоставки за това. Не е необходимо да се привлича резервен
съдия или резервен съдебен заседател. Доколкото делото се отличава с
фактическа и правна сложност, този въпрос подлежи на обсъждане разбира се,
но аз считам, че след като делото се гледа за втори път от друг състав на
Окръжен съд-Смолян и все пак доказателствата събрани в досъдебната фаза
бяха проверени в съдебната фаза от един съдебен състав и бяха събирани още
доказателства, считам, че едва ли в производството и съдебната фаза пред този
състав, би се стигнало до замяна на съдия или съдебен заседател, поне аз, не
считам, че са налице такива основания за назначаване на резервен съдия или
съдебен заседател. По отношение назначаването на защитник също не стои
въпроса, тъй като подсъдимия е упълномощил даже трима защитника, те го
представляват. За вещи лица и преводачи е неотносимо към момента, поне за
вещи лица ще има най-вероятно доста дебати, но аз, не считам, че на този етап
има такава потребност, както и за извършване на съдебни следствени действия
по делегация. По мярката за неотклонение считам, че не са налице
предпоставки за нейното изменения и на този етап нямам искания за събиране
на нови доказателства.
Адв. И.: Считам, че безспорно делото е подсъдно на Окръжен съд –
4
Смолян. Не са налице основания за неговото прекратяване или спиране на
наказателното производство. Считам, че не са налице допуснати в досъдебната
фаза отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия и на пострадалите. Считам,
че по т. 4 не са налице основания за разглеждане на делото по особените
правила, освен ако не бъдат направени такива искания, на този етап няма. По
т.5 съм изцяло солидарен с представителя на държавното обвинение. Считам,
че делото не следва да бъде разглеждано при закрити врати, да бъде
привличан нов резервен съдия, съдебни заседатели, както и назначаване за
защитник по изложените от прокуратурата аргументи. Считам, че взетите
мерки за процесуална принуда на този етап са относими и на този етап нямам
искания за събиране на нови доказателства. Солидарен съм с прокуратурата в
тази му част и поддържам молбата депозирана от колежката. Тя има само
едно особено искане, което тя си го е посочила със задебелен шрифт, това е
нейния начин на мислене, аз го поддържам тук като упълномощено лице .
Пострадалата Ч.: Поддържам казаното от моя повереник.
Адв. Д.: По въпросите по чл. 248, ал. 1, вземам следното отношение: По
т.1, считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд-Смолян. По т.2, считам че
няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По т. 3 обаче, защитата изразява становище, че на досъдебно производство са
допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила, които са довели
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. По конкретно, по
смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК, допуснато е нарушение, поради което е
нарушено правото на обвиняемия да разбере за какво престъпление му е
повдигнато обвинение, т.е. в какво престъпление е обвинен и съответно
свързано с това невъзможността на упражняване от негова страна ефективно
право на защита. Считаме, че обвинителният акт, с който е сезиран
първостепенният Окръжен съд - Смолян не отговаря на изискванията на
чл.246, ал. 2 от НПК, по конкретно в обстоятелствената част на
обвинителният акт, не са надлежно посочени мястото и начинът на
извършване на деянието. Повдигнатото обвинение е за причиняване на смърт
по непредпазливост при нарушения на правилата за движение по пътищата,
като са посочени, твърди се от прокурора, нарушения на чл. 5 ал. 3, т. 1 и чл.
20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Тези правила, които се твърди да
са нарушени, са свързани на първо място с непостоянно или всъщност със
загуба, неупражняване на контрол над моторното превозно средство от страна
на обвиняемият. Няма яснота в обвинителният акт, къде се твърди че
обвиняемият е допуснал това нарушение, къде е загубил контрола и съответно
е възникнало процесното ПТП. Изобщо целият механизъм на ПТП не е
надлежно изяснен. Мястото, подчертавам отново, не е локализирано –
посочено е горски път към местността „С. П.“, въпросният горски път,
госпожо председател, е дълъг вероятно километри. Някакъв камък, някаква
ливада, някъде по някакъв горски път. Има протоколи от
местопроизшествието, има фиксирани следи, има изготвена автотехническа
5
експертиза и въпреки това, автоекспертите, които ние изслушвахме в делото,
което веднъж разглеждахме, не можеха да установят и да кажат пред съда
къде е мястото всъщност, където е възникнало ПТП. Обаче въпреки, че не
знаят къде е точно мястото, те отговарят на по-сложните въпроси, кой е
виновен, кой къде е стоял, кой е причинил, кой какво е можел да избегне или
да не избегне. Искам да подчертая, че тези липси в обвинителният акт са
налице, именно заради неизясненост на делото в досъдебно производство, но
тук няма да се спирам в дълбочина на процеса на доказване, а просто казвам
тези неща, за да подкрепя тезата си от какво съществено значение е това да
бъде посочено мястото, защото в зависимост от твърдението на обвинението
за място на възникване на ПТП, оттук защитата ще гради защитната си теза и
ще се защитава. При положение, че ние не знаем къде е мястото, ние нямаме в
момента ефективна осигурена възможност да градим защитната си теза.
Липсващото съдържание на обвинителния акт, както казах, накърнява правото
на обвиняемия да разбере в какво е обвинен и това нарушение е отстранимо,
единствено чрез връщане на делото на досъдебно производство. В подкрепа на
тезата ми, че е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение,
респективно в обвинителния акт няма необходимото съдържание, са изцяло
мотивите на Решение № 122 от 11.07.2025г. по въззивно наказателно общ
характер дело №165 от 2025г. на Пловдивски апелативен съд, с което решение
именно, делото беше върнато във фазата на разпоредителното заседание. В
мотивите на съда, на стр. 5-та, за да не бъда изобщо голословна, е казано, че
чрез незаконосъобразно извършеното изменение на обвинението, всъщност са
отстранени Съдът казва: „процесуални липси на факти, допуснати в
сезиращия съда акт“ , в случая обвинителния акт, касателни основните
елементи на повдигнатото обвинение, Съдът казва време, място, начин на
извършване на извършване на престъплението. В този смисъл, аз Ви моля да
вземете предвид и мотивите и на Пловдивския апелативен съд, когато се
произнасяте по въпроса допуснати ли са или не са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения. В допълнение само ще кажа, че относно
употребата на алкохол, не е посечено в обвинителния акт какво е наличното
установено количество употребен алкохол според прокуратурата. Пише: „над
0,5“ и толкова. По реда на изменението на незаконосъобразно бяха попълнени
и тези факти. По останалите въпроси, заявяваме категорично, че не са налице
основание за разглеждане на делото по реда на особените правила, не са
налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, за привличане
на резервен съдия, резервен съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо
лице, преводач и преводач на български жестов език и извършване на съдебни
следствени действия по делегация. По т. 6 няма основания за изменение на
мярката за процесуална принуда на този етап, считам, че няма какви искания
да заявявам за събиране на нови доказателства, тъй като делото следва да се
върне в досъдебна фаза. Не са налице основания за насрочване на делото по
общия ред за разглеждане на открито съдебно заседание.
Адв. Н.: Заявявам, че становището или отговорите на въпросите по
6
чл.248, ал.1 от НПК е единно от страна на защитата, но все пак за прецизност,
ще дам отговори лично от мое име за протокола. По отношение на т.1 -
подсъдно ли е делото, заявявам, че делото е подсъдно по родова и местна
подсъдност на съдебния състав. На второ място: Няма основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство, не са налице такива
основание. По т. 3, колегата Д. подробно обоснова теза, която сме
коментирали и обсъждали с нея и която изцяло поддържам. В подкрепа на
аргументите, които тя изложи пред Вас, бих обърнал вниманието Ви върху
мотивите на цитираното решение на състава на Апелативен съд – Пловдив, с
което се отмени постановената присъда при първото гледане на делото пред
Смолянски окръжен съд. Има няколко категорични заключения, относно
наличието и последиците от наличието на процесуални нарушения, при
внасяне на обвинителния акт за разглеждане от съда, респективно посочения
единствения възможен начин за тяхното преодоляване. На първо място е
отхвърляне на възможността тези нарушения, по отношение на това, че не е
конкретизирано мястото на настъпване на произшествието и не е дадена
конкретика относно неговия механизъм, пак свързано с мястото, се сочи, че
такова конкретизиране не може да бъде направено чрез изменение по реда на
чл. 287, ал. 1 от НПК. Съдът се позовава на константна съдебна практика,
която не позволява в тази част обвинението да бъде коригирано и уточнено. То
може да стане „при наличието на др. условия, когато има съществени
изменения на обстоятелствената част на обвинението или когато са налице
основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление“. Това е
цитат от действащият и приложим в случая закон. Такива предпоставки не са
на лице и това е едно от основанията за отмяна на съдебният акт, постановен в
първото гледане пред Смолянския окръжен съд. На следващо място, Съдът е
подчертал, разбира се, че промяна на тези факти по реда на изменението не
може да бъде. На следващо място, съдът се е спрял на въпрос, който беше
засегнат и пред Вас. Става дума за неотпадналото и некоментираното по
никакъв начин обвинение за състояние на водача, след употреба на упойващи
средства, нещо за което се събраха доказателства, събирани са доказателства и
в досъдебната фаза и този въпрос също така е останал недоизяснен. Но така
или иначе исках да обърна внимание на пътя, по който апелативният съд е
посочил могат да бъдат отстранени тези нарушения, а той не е чрез изменения
на обвинението, той не е по силите на инстанция по същество, каквато
представлява и втората инстанция в наказателния процес и за това съдът не се
нагърбва сам, лично да отстрани допуснатите нарушения, а казано е в самото
решение, че може да бъде отстранено единствено по реда на евентуалното
постановяване на оправдателен съдебен акт в тази част. Само че в момента сме
изправени пред ситуация, в която прокуратурата внася обвинение и очевидно
е с намерението и желанието да отстои това обвинение в хода на един
наказателен процес, това обаче може да стане при спазване на процесуалните
правила, които намираме, че към момента не позволяват делото да продължи с
това качество на обвинителния акт. Той не отговаря на стандартите, които се
7
изискват в наказателният процес и които гарантират на подсъдимият, т.е. на
нашия клиент, правото да разбере в какво точно е обвинен и да организира
съответно и пълноценно своята защита. Ето защо по т.3 намираме, че са
допуснати процесуални нарушения и подробно сочим какви са те. Те засягат
правото на обвиняемия на защита. Що се отнася до т. 4, не са основания за
разглеждане на делото по реда на основните правила. По т. 5 - разглеждането
на делото при закрити врати не се налага, не се налага привличането на
резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, съдебен
заседател, вещо лице, преводач или тълковник, както и извършване на съдебни
следствени действия по делегация. Не се налага и промяна на взетите мерки
за процесуална принуда. На този етап, подчертаваме на този етап, нямаме
искания за нови доказателства доколкото нашите представи за по-нататъшен
ход по делото са свързани, с неговото връщане за довършване на
разследването в досъдебна фаза. Нямаме искания за нови доказателства в този
смисъл и предоставяме на съдебния състав решение, което очакваме да бъде:
Прекратяване на наказателното производство, връщане за доразследване, с
оглед на което не се налага насрочване на съдебно заседание по настоящия
процес.
Подсъдимият К.: Поддържам становището на моите защитници:
Прокурор С.: Искам да заема становище, разбира се, по така
направените изявления от страна на защитниците, във връзка за наличие
според тях на съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза,
касателно съдържанието на обвинителния акт. Чухме и двамата защитници,
които общо взето споделиха едно и също, че в обвинителния акт е било
допуснато съществено процесуално нарушение касателно, доколкото разбрах,
най-вече мястото и от части механизма на извършване на деянието, като
препратка беше направена към самото решение на Апелативен съд – Пловдив,
което аз считам, че беше некоректно извършено. Като имам в предвид
следното: Цитирано беше съдебното решение, но така малко избирателно,
като се твърди, че в самото съдебно решение на Апелативен съд е било
констатирано такова процесуално нарушение касателно обвинителния акт.
Ако се прочете внимателно страница 5 от съдебното решение, което беше
цитирано от защитниците, съдът не е изписал констатирано процесуално
нарушение в обвинителния акт, а е посочил, че съдебната практика по
принцип не позволява, като преди това Апелативен съд – Пловдив е
коментирал недопустимост на изменение на обвинението, поради липса на
процесуални предпоставки за това и в контекста на това свое съждение, съдът
е развил и теоретичните съдебни практики, които по категоричен начин те се
споделят и от държавното обвинение, че не е допустимо да се попълват по
реда на изменението на липсващи факти. Съдът не констатира, че липсват, не
сочи липса на такива, каквито се твърдят от страна на защитата – място,
механизъм и т.н.. Нищо такова няма посочено в решението на Апелативен съд
и аз считам, че не са допуснати такива процесуални нарушения, каквито се
претендират от защитниците. Както, според мен, правилно прокурорът от
8
Апелативна прокуратура, който е участвал в заседанието пред Апелативен съд
– Пловдив, е отбелязал, че изобилства съдебна практиката, в която се сочи
като място на извършване на престъпление по транспорта, най-вече по път
между две население места и евентуално, ако се касае за някакви ограничения,
които са наложени с пътни знаци, тогава се сочи, разбира се, конкретния пътен
участък, за да може да бъде обхванат такива ограничения. В конкретния
случай, в обвинителния акт, включително и в диспозитива на обвинителния
акт, е посочено в достатъчна степен, така щото да бъдат защитени изцяло
правата на обвиняемия в досъдебната фаза, подсъдим в настоящия процес.
Правата му са гарантирани с това, че е посочено мястото, посочено е
населеното място, посечен е черен път, посочен е къде, в какво направление,
в посока храма „С. П.“, посочено е, че е загубено управление на автомобила,
това всичко и в диаспозитива си го пише, и в местността „С. П.“ всъщност,
той изгубил контрола и се е получило странично преобръщане на автомобила,
в резултат на което, по непредпазливост се е причинила смъртта на
пострадалия. Автомобилът е там намерен, там е бил и подсъдимият,
граничещия с него път, е известен на стотина метра по нагоре, т.е. няма
никакво съмнение за кой участък става въпрос. Важното в случая е, че
настъпило нарушението по пътя, което всъщност определя и правната
квалификация да бъде по реда на чл. 343, ал. 3 и т.н. , както е изписана
квалификацията, за да не я соча цялата, а не се касае за обща непредпазливост
по реда на чл.122 и чл.123 от НК, в случая то се квалифицира като
транспортно, поради това, че наистина е настъпило на път. Макар и черен път,
съдебната практика изобилства с такива решения и присъди. Не цитирам,
защото наистина множество такива съдебни решения в правните
справочници, могат да се открият. В обстоятелствената част на обвинителния
акт, допълнително и в по-големи детайли е посочено наистина мястото. Това
което беше извършено пред съдебния състав, при първото гледане на делото
пред Окръжен съд – Смолян, беше излишно действително, но аз няма да
влизам в подробности, така или иначе не бях в съдебното заседание, но
защитата по време на съдебното следствие, абсолютно последователно
преследваше това да бъде констатирано с геолокационни данни, точно място,
което не се изисква, нито в правната теория, нито в съдебната практика по
такива дела, да бъде определено, кой точно имот, в кой точно парцел или не
знам как по друг начин да го нарека. В случая такива изисквания, свързани с
наказателния процес, които касае настъпило ПТП, не са необходими и
мястото е ясно. В това отношение считам, че няма пропуски в обвинителния
акт и те да бъдат такива, че да бъдат съществено процесуално нарушение,
което да е довело до ограничаване за правата на обвиняемия на досъдебната
фаза. По отношение на механизъма, тука въобще няма място за развитие на
такава теза. Считам, че механизма много ясно е описан в Обвинителния акт,
няма смисъл да го повтарям, но не знам защо и тази теза се поддържа. Считам,
че това е абсолютно неоснователно като претенция за съществени
процесуални нарушения. По същината това беше основното и пак казвам, в
9
Решението на Апелативен съд, не се сочи процесуално нарушение. Да не го
чета, защото това е обида към Съда. Съдът разполага със съдебното решение
и го е чел предполагам няколко пъти. Същината на съдебното решение, че не е
допустимо, че не са били налице основания за изменение на обвинението по
този ред и съответно е изложил теоретични трактовки, в какви случаи е
недопустимо, да се прави изменение на обвинението. Ако Съдът приема, че
има пропуск относно мястото на извършване и в тази връзка държавното
обвинение да е търсило попълване, тогава би могло да се приеме подобно
нещо, но мястото е известно и ясно. Просто претенциите на защитата
доведоха до едно такова оплитане, бих казал, в съдебното следствие до
търсене на някакъв детайл за геолокация и което в последствие виждаме, че се
пренесе в едно незаконосъобразно изменение на обвинението, което
всъщност и основанието да бъде върнато делото на първата инстанция. С
оглед на горното, аз предлагам да отхвърлите като неоснователно искането за
връщане делото на досъдебната фаза поради допуснато съществено
процесуално нарушение, каквото считам, че няма допуснато.
Адв. И.: Оставам на преценката на съда.
Адв. Н.: Поддържам изцяло становището, което вече заявихме, че е
налице процесуално нарушение, което е констатирано и то в частта от
решението, което ние посочихме, а след това и представителя на държавното
обвинение се позова именно на нея, говорим за текста, който е отразен на
страница 5 от решението. На първо място се поставя въпроса: „Ако, не е било
допуснато това нарушение, за което говорим, т.е. не е изяснено мястото на
настъпване на произшествието, коя е причината за възникване на този спор,
наречен теоретичен от представители на обвинението, пред първата
инстанция и след това коментиран в решението на Апелативния съд?“ Няма
никакво съмнение и така е записано дословно в решението, че мястото не е
изяснено и че е направен опит да бъде изяснено това място, да бъде
конкретизирано, чрез инструмента на чл. 287, ал. 1 от НПК, има ли изменение
на обвинението и след това вече е направен извода, който е включен в
решението на Апелативната инстанция, че това действие е недопустимо.
Обстоятелството, с което представителя на обвинението се съгласява и в
днешното заседание казва: „Да, доведе до там да извършим закононарушение
по отношение на начина, по който конкретизирахме обвинението, но то като
че ли нямаше нужда защото беше достатъчно конкретно“. Ние не сме тук да
ревизираме съдебния акт на Апелативния съд. Апелативния съд достатъчно
ясно е посочил, че незаконосъобразното изменение на обвинението, е
направено с идеята и с целта да се „конкретизира“, облякъл е в кавички тази
дума, мястото, на което настъпило произшествието. След това е пояснил
подробно, че става дума за посочване, допълване на обвинението с елемент от
неговото обективно ставане, което е недопустимо да стане по този ред. Не
виждам какво точно трябва да спорим, какво още да изясним нататък докато,
обясняваме, че след като липсва това твърдение в обвинителния акт към който
сме прибегнали с негодни средства да го обясним, да го допълним, то
10
очевидно правото на защита е било нарушено. Не случайно колегата го
спомена, че от мястото на нарушението, изхождат и и изводи които по нататък
са занимали и автотехническата експертиза. Ако някъде е изпуснат контрола
на превозното средство, то по-нататъшното фактическо развитие ситуацията,
с обръщането на автомобила, преминаването в порядъка на преобръщане през
таван на този автомобил на определено разстояние, наистина е важно да се
знае къде е началото, къде е точката, където е допуснато нарушението, където
е изпуснато управлението, където е загубен контрола. Това е което липсва и
което няма как да бъде санирано чрез изменение в обвинението. Това казва
Апелативния съд, струва ми се, че наистина, не е необходимо да четем и да се
връщаме към тези послания, които ни отправя в страница 5 на цялото
решение. А той е в същността на основанието делото да бъде върнато за ново
разглеждане. Целия този спор, включително и протоколите от заседанието от
предишното гледане на делото говорят за липса на изясняване на този
съществен елемент. Без него ние не можем да започнем и ви призоваваме да
не започваме разглеждането на делото, без да се изясни този въпрос с оглед на
това, че обвинението се базира и на имено този факт, а този факт остава
неразкрит.
Адв. Д.: Прокурорът казва: „мястото е ясно“. Да, има оставени следи от
движението на автомобила, които са установени и констатирани на място, има
предмети, които са локализирани на съответното им местоположение, имаме
и място, където е локализиран и трупа на пострадалото лице. Всичко това е
напълно вярно, точно както сочи представителят на държавното обвинение.
Само че въпроса е защо го няма в обвинителния акт и защо, имайки предвид
всички тези данни, обвинението не каже, къде по този главен път, в кой имот
те считат, че е започнало ПТП-то, за да можем ние да градим защитната си
теза. Защото тук имаме едно преобръщане, което е продължило, така се
твърди, над 100 метра. В зависимост от това, къде е мястото, където се твърди,
че е загубен контрола, съответно защитата ще изгради своята теза и ще
направи доказателствени искания към експертизата. Проблемът, госпожо
съдия, обаче че и експертите не могат да кажат, къде е това място. Ето, в това
е големия проблем и затова прокуратурата не иска делото да се върне в
досъдебна фаза. Само че не е редно, вие да поставяте нашия подзащитен в
ситуация, да се защитава срещу обвинение, което е непълно и неясно, пише
само главен път към местността „С. П.“. Имам аз един такъв въпрос: По целия
този път ли сме длъжни да доказваме, че той не е загубил контрол? И в
зависимост от мястото, все пак този път преминава през различен терен, там
терена е пресечен, има места, които са по стръмни и по равни, има скалисти
участъци. Всичко това влияе върху целия механизъм на ПТП. Срещу какво да
се защитаваме? Аз категорично казвам, че по този обвинителен акт ние не
можем адекватно да се защитаваме и сме поставени в позиция да не можем
просто да изградим защитна теза. За това бяха всичките въпроси към вещите
лица, при първото разглеждане на делото, за да се изясни това място. Те не
можаха да отговорят на въпроса. За това представителя на обвинението реши
11
тогава да попълни този пропуск по някакъв начин в обвинителния акт. Но не
по този начин следва да се извърши процесуално неща и това каза
Апелативния съд. Моля, нека делото да бъде върнато в досъдебна фаза. Да
бъде назначена необходимата автотехническа експертиза, която да установи
конкретно мястото, където е започнало ПТП, където се твърди, че е загубил
контрола, с което ние да сме запознати, да намери място в обвинителния акт и
да знаем срещу какво се защитаваме и какви въпроси да поставим. Ако пък
изобщо не може да се уточни този механизъм, как ще се твърди, че нашият
подзащитен е виновен при неизяснен механизъм. Защото механизмът има
общо с мястото, защото в зависимост от това къде е започнало ПТП, имаме
съответното движение на автомобила, брой преобръщания и т.н. Има
съответно може или не може да се вмени във вина загубата на контрол, защото
имаше въпроси там, предотвратимо ли е било, не е ли предотвратимо. Ами
много е важен отговорът на въпроса, къде се е случило, за да отговорим
предотвратимо ли е било. Много е важно. По целия черен път към местността
„С. П.“ имаме различни участъци. Да те знаят, има протоколи за огледи, които
обаче, за оглед на местопроизшествие, има констатирани следи на
произшествието в различни поземлени имоти. Прокуратурата обаче не казва
кой имот твърди, че възникнало ПТП. Като знаят и като е ясно, защо не е в
обвинителния акт, за да може ние да се защитаваме? Това беше големия
проблем, за това се стигна до това изменение на обвинението и ако сега
започнем делото по същия начин, ще се стигне пак до същите въпроси и до
същите проблеми според мен.
Прокурор С.: Прекалено обстоятелствено от двамата защитници беше
застъпвана тезата. В крайна сметка, аз продължавам да твърдя, че
Апелативният съд, не е направил такава констатация, а е направил теоретично
развитие, в какви случаи е допустимо. Това което беше изложено от
защитниците, аз считам, че следва да бъде преценено от Вас, а не че е
поставено като такова процесуално нарушение от Апелативен съд - Пловдив,
т.е. Вие в случая би следвало да направите преценка, дали техните
съображения имат отношение към това, което законът изисква при повдигане
на обвинение с обвинителен акт. Касателното време, мярка и начин на
извършване на престъплението, съобразявайки съдебната практика,
съобразявайки и правната теория, където според мен, няма такова изискване,
да бъде посочено в кой точно имот, след като ние като държавно обвинение
сме установили, че това е по черен път. На страница 2-ра и 3-та от
обвинителния акт, е посочено като местонахождение. Дали е настъпило един
метър по напред и е застъпило в единия или в другия имот, пътният участък е
посочен, последните няколко реда на стр. 2 от Обвинителния акт около 01:20
часа, двамата са стигнали до местността под параклиса „С. П.“, като по-нагоре
се посочва, че се касае за този черен път, където пътят е горски, силно
пресечен с големи наклони. В този участък е така. Там стигайки, се затруднил
водачът на автомобила, изгубвайки контрола и т.н. и тръгнал на заден ход.
Както каза и адв. Д. имаме направени огледи, мястото е изяснено, но въпросът
12
тук съществения е, който се поставя – необходимо ли е в обвинението да се
влиза в такива детайли, щото да бъде спазено правото на защита на
обвиняемия или когато е посочено, че по този черен път, както е посочено в
обвинителния акт, непосредствено преди този параклис „С. П.“ на
наклонения участък няма друго място такова. Е, вярно, че черния път е дълъг,
но тук обвинението достатъчно ясно сочи в кой участък е този пътя е. В
наклонения път преди С. П., така пише в обвинението в обстоятелствената
част. Пак казвам, ако погледнете съдебната практика, ще видите, че такива
детайли се сочат само ако имат отношение към конкретното обвинение, ако се
касае нарушаване на скорост, трябва да се посочи, след пътен знак в еди-кой
си този километър, защото там ще действат тази забрана, преди този знак няма
да действа, ако не е посочено, естествено там ще бъде нарушено правото на
защита. Но в случая, не е имало някакви конкретни правила различни в
различните участъци на този път, за да се претендира че се нарушава правото
на защита. Ако беше 50 метра по-рано или по- късно допуснато същото такова
нарушение, именно загуба на контрол върху автомобила, то попада в същите
ограничения, т.е. той се движи по този път и правилата за движение по
пътищата изискват той непрекъснато да контролира движението на
автомобила, каквото е едното нарушение посочено по чл. 20 , ал.1 от Закона
за движение по пътищата. Да, това задължение във всеки един участък от
пътя е било негово задължение да го спазва и това има отношение към
мястото на извършване на деянието. Ако беше извършено 50 метра по-рано и
50 метра по-късно, с нищо не се променя ситуацията. Вярно, че тук не сме
казали на еди-колко си метра от еди-кой си ориентир и т.н., но пак казвам,
мястото е ясно и е абсолютно достатъчно да даде възможност на обвиняемия
да се защитава. Та в тази връзка, пак казвам, Апелативен съд не е направил
тази констатация, а е направил теоретична разработка в кои случаи, когато
допустимо, като е констатирал, че е незаконосъобразно изменено
обвинението. И аз също считам, че не имало нужда от такова изменение, но
така или иначе, то вече е санкционирано от Апелативен съд и е отстранено, т.
е нямаме такова изменение вече, към настоящия момент. С оглед на горното,
потвърждавам първоначалното си становище.
Адв. Д.: Госпожо Председател, позволявам си да изразя различно
мнение от това на представителя на държавното обвинение. Има значение,
къде по този горски път е точно мястото, за това защото, твърдейки загуба на
контрол, трябва да се установи в хода на производството, че е нямало
непреодолимо препятствие, непреодолима пречка, която с всички усилия,
които водачът би могъл да положи, би била преодолима. Ако имаме пречка от
обективен характер по този път, във връзка с която е настъпило въпросното
ПТП, то това има отношение, има голямо отношение и има значение за
защитата. Но ние като нямаме точно локализирано място и като не казваме, че
ще отворя една голяма скоба, в хода на предходното разглеждане на делото се
локализираха имотите, имат си номера тези имоти и вещите лица бяха
направили в тази насока изследвания, може да се посочи точно в кой имот е
13
започнало ПТП и къде е завършило. Така че това е възможно, а не
невъзможно, имайки предвид и данните оставени на място. Но в зависимост
от това къде по този път се твърди, че е започнало ПТП, Съдът ще цени дали
то е било предотвратимо или не. В момента вие като не знаете и аз като не
зная къде е започнало, няма как да се отговори на този въпрос, а той е от
съществено значение.
Адв. Н.: Само две изречения, за да допълня казаното от колегата.
Мястото е съществен елемент от обективната страна на деянието, за което е
обвинен нашия подзащитен. Мястото е началото от което автомобилът е
започнал своите преобръщания, превъртания. Мястото бележи точката, от
която се измерва разстоянието, на което е настъпила тежката деформация на
покрива, на тавана на този автомобил, след което твърдят вещите лица, не е
било възможно разместването на местата на пътуващите в автомобила.
Мястото също така бележи броя на превъртанията на автомобила през таван,
за да може да се коментира дали и кой от тях е седял на мястото на водача и
дали тези места не са разменени. Мястото е в основата на експертните изводи
и не бива то да остане като въпрос към експертизите, който да остане с
висящ и неясен отговор, защото точно така се е случило при първото
разглеждане на делото. За това мястото трябва да бъде обозначено и посочено
в обвинителния акт, за да може ние да знаем в какво точно сме обвинени. А
иначе за разсъждението на представителя на уважаемия прокурор, правилата
наистина важат по цялото продължение на пътя, наистина чл. 5 е валиден за
цялото време, през което водачът, който и и да е той на този автомобил,
управлява автомобила. Само че нарушаването на правилата за движение се е
случило в една определена точка. Тази точка е важна, тази точка има
съществено значение за правните изводи и за това настояваме да получим
конкретната позиция на обвинението с оглед организиране на правото на
защита. Не ни е все едно, какво е твърдението на Прокуратурата, че по пътя,
някъде по дължина продължение на пътя, е започнал да се търкаля автомобила
и видите ли се е стигнало до съставомерния резултат. Такова обвинение не
отговаря на стандартите на Наказателното-процесуалния кодекс и твърдим, че
бихме искали те да бъдат съблюдавани и изпълнени.
Съдът се оттегли на съвещание.
След проведеното съвещание, съдът намира, че искането за
конституиране на пострадалите лица, в качеството им на частни обвинители в
настоящото производство, за основателно. Същото е направено своевременно,
поради което ще следва да бъде уважено, с оглед на което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА като частни обвинители в настоящото производство
пострадалите лица Д. С. Ч., ЕГН **********, Г. Д. С., ЕГН **********, както
и Е. И. К., действаща сама за себе си и к..
По отношение въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът след като взе
предвид становището на страните, изразено в днешно съдебно заседание, след
14
проверка на материалите по делото, както и след като се съобрази с решението
на Апелативен съд – Пловдив, постановено по ВНОХД № 165/2025 г., прие за
установено следното: Съгласно правилата за местна и родова подсъдност,
делото е подсъдно на Окръжен съд – Смолян с оглед повдигнатото обвинение.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Съдът намира, че в хода на досъдебното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на
процесуалните правила и ограничаване правата, както на обвиняемия, така и
на пострадалите лица. Съществените нарушения се състоят в това, че както
при повдигане и предявяване на обвинението, така и при внасяне на
Обвинителния акт, не са конкретизирани всички елементи от фактическия
състав на обвинението, а именно не е конкретизиран начина на извършване на
деянието. В Обвинителния акт, както и в постановлението за повдигане на
обвинението е посочено много общо мястото на извършване на деянието.
Това, че е посочена местността „С. П.“ не е достатъчно да се конкретизира,
къде точно е настъпило пътното-транспортното произшествие, къде точно е
изгубен контролът върху управлението на автомобила, защото понятието
"местност" е много общо. Има възможност да се конкретизира обвинението,
като се посочи и се вземе някакъв ориентир, за да могат всички страни в
производството да са наясно къде точно е настъпило пътно-транспортното
произшествие. Отделно от това, елемент от фактическия състав е наличието
или липсата на пияно състояние. В обвинителния акт е посочено, че пияното
състояние е налице, тъй като е налице алкохол над 0,5, но не е конкретизирано
точно количеството на установеното още в хода на досъдебното производство,
наличие на алкохол, което също води до нарушаване правата, както на
обвиняемия, така и на пострадалите лица. Апелативният съд в своето
решение, изрично е посочил, че връща делото за ново разглеждане на делото
от нов съдебен състав, на същия съд, от стадия на разпоредителните действия,
при което да бъдат отстранени посочените по-горе нарушения на
процесуалните правила. Действително, само при ново разпоредително
заседание, следва да се преценяват допуснати ли са процесуални нарушения в
хода на досъдебното производство и дали следва делото да бъде върнато в
хода на досъдебното производство, за да бъдат отстранени тези нарушения.
С оглед на гореизложеното и констатираните нарушения, съдът намира,
че съдебното производство по делото следва да бъде прекратено. Делото
следва да бъде върнато на Окръжна прокуратура Смолян, за да бъдат
отстранени допуснатите нарушения.
На този етап не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, разглеждане на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или преводач на български жестов език, извършването на
съдебни следствени действия по делегация. Ще следва да бъде потвърдена,
взетата спрямо подсъдимия, мярка за неотклонение „Подписка“, защото на
този етап не са налице основания за нейното изменение.
15
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1. Делото е подсъдно на Окръжен съд – Смолян.
2. Не са налице основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
3. Констатира в хода на досъдебното производство допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалите лица.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото и връща същото на
Окръжна прокуратура Смолян за отстраняване на процесуалните нарушения,
посочени в обстоятелствената част на определението.
4. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
5. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език,
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
6. ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение „Подписка“ спрямо
подсъдимия С. С. К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по т. 3 и т. 6 подлежи на протестиране и обжалване
пред Апелативен съд – Пловдив, в седмодневен срок, считано от днес.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието бе закрито в 12.29 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16