РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Карлово, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320100760 по описа за 2025 година
Производството е по иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД във вр. с чл.26
от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК.
Ищецът - И. Д. Ч. твърди, че в качеството й на кредитополучател и
ответното дружество, в качеството на кредитодател, бил сключен Договор за
потребителски кредит № 3031463 от 03.01.2018г. По силата на съглашението
получила в заем сумата от 25000 лева, разпределен на 120 месечини
погасителни вноски, всяка една в размер на 292.34 лева, при плаващ лихвен
процент в размер на 5.99% и фиксирана надбавка в размер на 5.98%, при
годишен процент на разходите в размер на 7.30%. Съгласно договора се
дължала и застрахователна премия, разпределена с всяко плащане на
месечните погасителни вноски. При разглеждане и отпускане на кредита се
дължала и еднократна такса за разглеждане на кредита в размера на 500 лева.
Общо дължимата сума плюс застрахователната премия следвало да бъдат
върнати с изплащането на договора за кредит в размер на 35 080.70 лева.
Договорът е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Същият бил недействителен на специалните
основания предвидени в чл.22 от ЗПК във вр. чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като
размерът на текстовата му част, общите условия и погасителен план е по
малък от 12. Съществените елементи на договора за кредит (заемна сума, вид
вноски, размер на вноска, застраховка и др. под.), описани в погасителния
план са изпълнени с размер на шрифта по малък от 12. Съгласно чл.11, ал.1, т.
11 от ЗПК, погасителния план е неразделна част от договора за потребителски
кредит. Не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се
разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски
посочени в погасителния план.
1
В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора не бил посочен
начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва
каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо
дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК определя, че тя
представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и
общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т. 1 ДР ЗПК и
по своето същество представляват годишен процент на разходите (ГПР)
(чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция се включва
възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.)
свързани с кредита. В договора не се съдържат конкретните параметри на
общата дължима сума. Липсата на тази яснота води до извод, че в договора
няма разписани ясни правила, които да определят как се определя общата сума
дължима от потребителя и от какви пера е съставена. Това означава, че
договорът е недействителен, с оглед разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
Договорът е недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т. 11
от ЗПК, тъй като не е посочено в погасителния план разпределението на
вноските измежду дължимите по договора суми. В конкретния случай, всяка
вноска, включва главница, възнаградителна лихва, ГПР и застрахователна
премия. В погасителния план не е посочено разпределението между
главницата, застрахователната премия, лихва и други компоненти описани в
настоящата искова молба.
Съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК, кредитополучателят следва да подпише
всяка една страница от общите условия към договора за потребителски
кредит. Ако това не е налице, договорът е недействителен на специалното
основание по чл.22 от ЗПК. Твърди, че не е подписвала общи условия, респ. не
е спазена императивната разпоредба на чл.11, ал.2 от ЗПК и договорът е
недействителен.
По повод на всичко изложено предявява иск за връщане на недължимо
платените суми на ищцата по нищожните клаузи по договора за
потребителски кредит, тъй като били заплатени при начална липса на
основание. Тяхната нищожност произтича, както от обстоятелството, че
целият договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, така и от
обстоятелството, че клаузите в договора били нищожни, поради
противоречието им с добрите нрави, материалния закон и поради неговото
заобикаляне. Сумата, която следва да бъде върната по нищожните клаузи по
договора за потребителски кредит, в размер на 50 лева, платена при начална
липса на основание. Точният размер ще конкретизира след събиране на
доказателствата по делото.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 50.00 лева, платена при начална липса на
основание по договор за потребителски кредит № 3031463 от 03.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата
молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира за направените по
делото разноски, като на основание чл.127, ал.4 от ГПК посочва банкова
сметка за плащане в „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: *****, с титуляр на
сметката К. К..
В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК, е допуснато изменение
в размера на иска, като същия се счита предявен в целия претендиран размер
от 7311.11 лева.
2
Ответното дружество - „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“
ЕАД, оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер.
Ищецът твърди, че сключеният договор за банков кредит е недействителен на
специалните основания, предвидени чл. 22 от ЗПК. Посочил е конкретно, че
не са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т 10, чл. 11,
ал. 1, т 11 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Твърденията на ищеца са неоснователни. С
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК се цели да се гарантира правото на
потребителя да се запознае с правата и задълженията си по процесния
договор, като изрично е посочено, че въведеното изискване относно шрифта
касае елементите на договора. В случая клаузите на процесния договор за
кредит с погасителния план към него, видимо не съдържат изписвания с
различен по големина шрифт, който поради своя по-малък размер, да
затруднява възприемането на изписаната информация за елементите на
договора. Изписване с по-малък шрифт има в края на ОУ, непосредствено над
подписите на страните, но то е след съдържанието на клаузите от договора и
по същество представлява декларативни изявления на двете страни, а не
елементи от договора за потребителски паричен кредит. Предвид на това и
липсата на други доказателства не може да се приеме, че изискванията на чл.
10, ал. 1 от ЗПК за размера на шрифта са били нарушени.
Твърди, че сключеният между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
и ищеца договор е такъв за паричен заем. Договорът съдържа всички
съществени клаузи - размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на
издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор) и
възнаградителна лихва. Договорът съдържа минимално изискуемото
съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по
него. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита
на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на
тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по
тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). В договора за потребителски кредит са
посочени: размер на кредита, общо дължимите суми от потребителя,
годишния процент на разходите, който по размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
3
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В раздел „Характеристики и условия на потребителския паричен
кредит“ от договора е посочен размерът на приложимия годишен лихвен
процент, при плаваща лихва, посочен е пазарен лихвен индекс в размер на
0.02% (тримесечен SOFIBOR) и фиксирана надбавка 5.98%, лихвеният
процент е определен като абсолютна величина, а именно 5.99%, посочен е и
приложимия годишен процент на разходите - 7.30%.
Несъстоятелно се явявало и твърдението на ищеца, че не е посочена
общо дължимата сума от потребителя в договора, тъй като в раздел
„Характеристики и условия на потребителския паричен кредит“ изрично е
посочено, че общата сума дължима от кредитополучателя възлиза на 35080.70
лева. Несъстоятелни били и твърденията, че в погасителния план не са
разпределени вноските измежду дължимите по договора суми. Видно от
приложения погасителен план в същия се съдържа размер на главница,
отделно размер на лихва, застрахователна вноска, падеж, както и размер на
оставащите сума за главница и лихва.
Посочва, че ищецът е обусловил твърдения за недействителност на
договора за потребителски кредит, поради липса на подписи на всяка
страница от общите условия. В тази връзка прилагат заверени копия на
подписаните между страните документи, от които е видно, че
кредитополучателят е разписал договора за банков кредит, както и общите
условия, които са инкорпорирани в самия договор и са неразделна част от
него. С оглед на тези доказателства било видно, че твърденията на ищеца са
бланкетни и не кореспондират с действителността.
Посочва, че ищецът претендира нищожност на договора за кредит и
иска да му бъде върната сума в размер на 50 лв., платена при начална липса на
основание. Посочва, че сумата на претенцията му ще бъде конкретизирана
след представяне на справка за движението по кредита. Счита, че иска е
неоснователен и недоказан. Ищецът не представя платежни документи,
установяващи извършени плащания за погасяване на кредита, както и за това
кои от извършените от него плащания са получени от ответника при начална
липса на основание. Направеното доказателствено искане и представянето на
справка за общо платената сума по никакъв начин не би могло да установи
размера на платените при начална липса на основание суми, от страна на
ищеца, ако има такива. Поради изложеното, оспорва размера на иска. Липсват
доказателства, от които да е видно, че ответникът е получил сума в размер на
50 лева при начална липса на основание, както и изобщо друга сума без да има
право да я получи.
Въз основа на събрания в хода на производството доказателствен
материал и предвид релевираните фактически и правни доводи, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Претендира за направените по делото разноски.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото, намира за
4
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД за връщане на дадено без основание.
Безспорно е, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № 3031463 от 03.01.2018г., към който се прилагат Общи условия за
отпускане на потребителски кредит в евро или лева от Уникредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД. Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в заем
сума в размер на 25000 лева.
В договора е уговорена лихва – плаваща, годишен лихвен процент –
5.99% и ГПР е посочен като 7.30%. Предвидена е такса за разглеждане на
кредита в размер на 500 лева. Цялата сума за плащане по кредита възлиза на
35 080.70 лева, а срокът за издължаване е 120 месеца.
Уговорено е заплащането на застраховка в размер на 8.38 лв. на месец
или общо 1005.60 лв., видно от данните по погасителния план.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебната експертиза -
използваният шрифт за основната част на Договор за потребителски кредит №
3031463 от 03.01.2018г. и Погасителен план към него е ArialNarraw с размер
10 pt (1 pt = 1 point = 1/72 inches = 0.03525 cm; 11 pt = 0.3525 cm)
Платените суми по Договор за потребителски кредит №
3031463/03.01.2018 до 21.03.2023 г. са в общ размер на 18152.37 лв., с които са
платени: главница - 11215.38 лв.; договорна лихва - 6414.32 лв.; застраховка -
519.56 лв.; наказателна лихва - 1.94 лв.; лихва за просрочена главница - 1.17
лв. Плащанията са от сметка ***** с титуляр И. Д. Ч..
На 23.03.2023г. е предсрочно погасена главницата по Договор за
потребителски кредит № 3031463 /03.01.2018 г. в размер на 14158.74 лв.
Приспадната е финансирана комисионна в размер на 125.88 лв. - такса за
разглеждане на кредита. Така общо предсрочно погасеното задължение е
14284.62 лв.
Имайки предвид плащанията към 21.03.2023 г. в размер на 18152.37 лв. и
плащането на 23.03.2023г. в размер на 14158.74 лв., общото погашение по
кредита е в размер на 32311.11 лева (видно от Протокол рег.№913/02.10.2025г.
от о.с.з. при изслушване на в.л.). Т.е. внесената сума над главницата (от 25000
лева) възлиза на 7311.11 лева.
По зададени параметри на погасителен план по Договор за
потребителски кредит № 3031463/03.01.2018г., а именно - главница 25000 лв.;
вноски – 120 месечни; дата на отпускане 03.01.2018г. с анюитетна месечна
вноска, в която влиза главница, договорна лихва, застраховка възлизаща общо
на 292.34 лв.; сума за връщане - 35080.70 лв., то Годишният процент на
разходите е в размер на 7.4% с включване на застрахователната премия. ГПР е
в размер на 7.71% без включване на застрахователната премия. Посоченият в
договора ГПР е 7.30%. ССЕ счита, че няма разминаване между посочен в
Договора ГПР и изчисления от експертизата разликата от 0.1% е
пренебрежимо малка и е възможна на база закръгления при изчисляване
По действителността на договора, релевиран с възражение от ищеца:
От представените по делото доказателства се установява сключването на
договора за кредит, реалното отпускане на заетата сума, предсрочното
погасяване на чистата стойност на кредита и наличието застрахователно
правоотношение. Съгласно приетото заключение на вещото лице по съдебната
5
експертиза, договорът за потребителски кредит е изготвен на шрифт Хебър с
размер от 10 pt. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно изготвено, пълно и обосновано, поради което му дава вяра.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК - „договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Поради неспазване изискванията за шрифт на
договора за потребителски кредит, същият е недействителен на основание чл.
22 във връзка с нарушението на императивните правни норми на чл. 10, ал. 1
от ЗПК. В този смисъл Решение № 787 от 17.06.2024 г. по ВГД № 1138/2024 г.
по описа на ОС – Пловдив.
В случая, съдът не може да дерогира изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК
съобразно приетите изменения с ДВ, бр. 35 от 22 април 2014г., в сила от
23.07.2014г. (съгласно § 15 от ЗИДЗПК, ДВ, бр. 35 от 2014г.), че договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Макар и това изискване да не е част от Директива 2008/48/ЕО, то това не
изключва правото на държавата членка на ЕС да въведе в своето вътрешно
законодателство по-строги изисквания за защита на потребителя от тези,
въведени с горната директива, което е сторила Република България. В
техниката на печатането и графичното оформяне на шрифта си има
формирани трайно обективно измеряеми величини за проверка на големината
на шрифта. Ето защо изискванията на българското законодателство за размера
на шрифта в ДПК подлежат на обективна преценка и са задължителни за
изпълнение от кредитните институции отпускащи потребителски заеми.
Заключението на вещото лице по СТЕ не е оспорено от ответника, поради
което съдът му дава вяра за установените от вещото лице изводи.
На второ място, липсва яснота как е изчислен ГПР в договора като
7.30%. Съгласно чл. 6, ал. 6 от Общите условия на договора „Видът, размерът
и действието на дължимите такси, извън лихвата, се определят в настоящите
Общи условия или в Договора за кредит“. Таксата за разглеждане е посочена
единствено в условията на кредита на първата страница, като никъде в
договора или общите условия към него не е обяснен нейният характер, нито
дали представлява разход по кредит. От прочита на договора става ясно, че
таксата се включва в главницата.
На следващо място, нито в договора, нито в Общите условия по
договора е посочено какви компонентни включва ГПР, както и не са записани
допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Тази неяснота създава пречки за потребителя да направи сравнение с други
кредитни продукти и да прецени условията на заявителя като кредитор спрямо
условията на други кредитори.
По отношение на таксата за разглеждане на кредита – в договора е
предвидена такса за разглеждане на договора за кредит в размер на 500 лв.,
която се включва в главницата по кредита, а не в ГПР – видно от заключението
на вещото лице. Следователно на длъжника не се отпуска сочения в договора
размер на кредита, а с 500 лв. по-малко, което представлява неравноправна
клауза и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
6
от сключването на договора. В същото време съдът намира, че не е
несправедливо таксата да бъде изисквана за плащане от потребителя срещу
предоставянето на някаква услуга (ако такава реално е предоставена), а
неравноправно е таксата да се включва в главницата по договора и върху нея
да се начислява договорна лихва. По този начин изкуствено се увеличава
размера на искания от потребителя кредит, като се включва в него сумата за
такса ангажимент, която впоследствие се олихвява.
Тъй като таксата за разглеждане на кредит имат характер на скрита
печалба за кредитора, същите следва да намерят явен израз в ГПР по кредита.
Това, че таксата не е включена в ГПР, произтича пряко от договора за
потребителски кредит, в който не е записано какви компонентни включва ГПР,
както и че липсват законовите допускания. В същото време
недействителността на договора произтича и от събраните по делото
доказателства. ГПР следва да е посочен в реален размер, а не само формално,
за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора.
Въз основа на направения анализ, съдът намира, че Договор за
потребителски кредит № 3031463 от 03.01.2018г. е недействителен основание
чл. 22 във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно Решение
на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, ако договор за потребителски кредит
е прогласен за недействителен, на основание чл. 23 от ЗПК на връщане
подлежи само чистата стойност на кредита (главница), но не и лихва и други
разходи по кредита. Съгласно Решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело C-
520/21, при недействителност на потребителския договор кредиторът няма
право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита и законната
лихва за забава от поканата за плащане. Следователно всичко, което е дадено
от ищеца на ответника по недействителния договор, с изключение на
главницата по същия, подлежи на връщане, от което следва извод, че исковата
молба е доказана по основание.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза като пълно и обосновано, поради което му дава вяра
за изложените от вещото лице факти и обстоятелства. Съгласно същото,
потребителят ищец е платил на ответника 7311.11 лв. над чистата стойност на
кредита 25 000 лв. Следователно претенцията на ищеца е доказана и по
размер.
По отношение на разноските:
При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на
ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в
размер на 292.44 лв. и 200.00 лв. за депозит за съдебно-счетоводна експертиза
или общо 492.44 лева.
Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38,
ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната правна
помощ на ищеца като материално-затруднено лице. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният адвокатски хонорар по иска е в размер от
1031.11 лв. за настоящото дело. Съдът, като има предвид за ориентир
минималните размери в Наредба № 1, искането на адвоката, немалкия размер
на иска, подаването на искова молба и писмени молби, проведените
процесуални действия по събиране на доказателства във връзка с
7
доказателствените искания от ищеца, както и активното поведение на
процесуалния представител на ищеца, изразяващо се в явяване на три открити
съдебни заседания, както и средната степен на правна и фактическа сложност
на делото, счита, че следва да присъди 1000.00 лева адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца за
осъществената защита.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД,
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Гюешево“ № 14,
представлявано от И.Г., да заплати на И. Д. Ч. от гр. С., ул. *** с ЕГН
**********, сумата в размер на 7311.11 лева, представляваща заплатена от
ищеца по Договор за потребителски кредит № 3031463 от 03.01.2018г.,
сключен между страните и получена от ответника без основание сума, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.04.2025г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от И.Г. да
заплати на И. Д. Ч. от гр. С., ул. *** с ЕГН **********, сумата в размер на
492.44 лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от И.Г., да
заплати на адвокат К. Й. К., личен номер **********, с адрес на
упражняваната дейност: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 68, ет. 3, офис 4,
сума в размер на 1000.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено на ищеца И. Д. Ч. с ЕГН ********** - безплатно процесуално
представителство в полза на материално-затруднено лице по делото.
Банкова сметка, по която може да бъдат платени посочените вземания на
ищеца и адв. К. - IBAN: *****, с титуляр на сметката К. К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС –
Пловдив, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8