№ 1179
гр. Бургас, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20232100501560 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
27413/19.07.2023г. на БРС от П. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: Б., ж.к.
„З.", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, против решение № 1470/03.07.2023г. по гр.д.№
953/2023г. по описа на БРС, с което е уважен предявеният от
„Топлофикация-Бургас“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, кв.„Лозово“, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.153, ал.1 и чл.153, ал.4 ЗЕ, за установяване дължимостта на незаплатени
суми за доставена и ползвана топлинна енергия за собствения му обект на
потребление, находящ се в гр.Б., ж.к. „З.", бл. *, вх. *, ет. *, ап.4, за периода
от м.01.2018г. до м.09.2022г., подробно описани по диспозитива на
атакуваното съдебно решение, за които дружеството се е снабдило със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
3814/12.12.2022г. по ч.гр.д. № 7800/2022г. на БРС. Твърди, че постановеното
решение не е правилно. Заявява, че няма качество на потребител на топлинна
енергия, съответно не дължи претендираните суми. Излага подробни
аргументи. Моли да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде
1
изцяло отхвърлен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна - „Топлофикация-Бургас“ АД оспорва
въззивната жалба. Поддържа правилност на постановеното от БРС решение.
Моли да бъде потвърдено. Също претендира разноски.
Въззиваемото „Белчевстрой” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Абоба“ № 6, конституирано пред БРС в
качеството му на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Топлофикация
Бургас“ АД, не изразява становище по въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.422
ГПК, вр. с вр. чл.153, ал.1 и чл.153, ал.4 ЗЕ.
Съдът, като взе предвид приложените по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Бургаски районен съд е сезиран със заявление от „Топлофикация
Бургас“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против
въззивника за сумата от 460.81лв., представляваща стойността на доставена
топлоенергия за периода м.01.2018г. – м.09.2022г. , лихва за забава върху
горната главница в размер на 108.55лв. за периода 01.03.2018г. –
25.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението, до окончателното изплащане на главницата, както
и разноските по делото. Посочило е, че вземанията произтичат от задължение
за заплащане на доставена топлинна енергия до жилището на въззивника, на
основание чл.153, ал.1 ЗЕ.
Заявлението е удовлетворено изцяло и е издадена заповед №
3814/12.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 7800/2022г. на БРС.
След връчването й на въззивника по реда на чл.411, ал.3 ГПК, в
срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение за исковите суми. Твърди се, че
радиаторите в жилището на П. са разсъединени от системата, пломбирани са
и в обекта не се доставя топлинна енергия. Твърди, че не дължи сумите по
2
заповедта. На това основание и по реда на чл.422 ГПК е образувано
настоящото производство за установяване на дължимостта на сумите по
издадената заповед.
В качеството му на трето лице-помагач на ищеца е било привлечено
„Белчевстрой” ЕООД - търговец, извършващ отчитане и дялово
разпределение на топлоенергията за адреса на П..
Съдът, след като се запозна подробно с преписката по делото, приема
следното:
От събраните писмени доказателства безспорно се установява, че
жилището на въззивника, с административен адрес: гр.Бургас, ж.к. „З.“, бл. *,
вх. *, ет. *, ап.4, се намира в сграда, която през процесния период е била
топлоснабдена, като е доставяна и битова гореща вода.
Не се спори, че отоплителните уреди в жилището на въззивника са
разсъединени от системата, пломбирани са и той не ползва отопление от
отоплителните тела, нито битова гореща вода. Видно от извършената СТЕ, за
жилището не са начислявани суми нито за доставка на БГВ, нито за
отопление, а са начислявани суми единствено за топлинна енергия за сградна
инсталация, определена по изчислителен път и разпределена на отделните
потребители по обема на жилищата им.
Спорът по настоящото дело се свежда до това, дали въззивникът
дължи исковите суми, при положение, че до радиаторите в жилището му не
постъпва топла вода, той не се отоплява от топлоенергия, подавана от
„Топлофикаця Бургас“ АД, нито ползва БГВ в жилището си.
По този повод настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие. Заплащането на топлинна енергия от страна
на потребителите/клиентите на топлинна енергия в сграда –етажна
собственост в полза на топлопреносното предприятие, съгласно чл.156 от ЗЕ
е предпоставено от установяване на реално доставена на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
3
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
обитаемия обект и съответната част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация.
Съгласно чл. 153 ал.1 от ЗЕ: „Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия…“ , а съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ: „Клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата“.
Настоящият случай сочи на факти, попадащи в хипотезата на чл.153,
ал.6 ЗЕ. Безспорно е, че П. не ползва нито отопление от радиаторите в
жилището си, нито битова гореща вода, но в етажната собственост, където се
намира жилището му, се доставя топлинна енергия. Това означава, че в
общите помещения – напр.коридори на входа, в банята, тоалетната, в самите
стаи, преминават части от монтираната инсталация за доставка на топлинна
енергия и отоплят да известна степен помещенията, доколкото отдават
топлина. Това води до повишаване на общата температура в етажната
собственост и съответно до тази в жилището на П..
Видно от приетата по надлежния ред СТЕ, за обекта са начислявани
само суми за изразходена топлинна енергия за сградна инсталация и такса за
отчет и дялово разпределение, което съответства на разпоредбите на закона.
При изложеното и като споделя изцяло мотивите на районния съд по
реда на чл.272 ГПК, БОС приема, че първоинстанционното решение е
правилно и съобразено със закона и подлежи на потвърждаване.
Доказателства за извършени разноски за настоящата инстанция не са
ангажирани, затова няма да бъдат присъждани суми на въззиваемата страна.
Водим от горното, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1470/03.07.2023г. по гр.д.№
953/2023г. по описа на БРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
4
„Топлофикация Бургас“ АД - „Белчевстрой” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Абоба“ № 6.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5