Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№......

 

гр.В.Търново, 25.02.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№1037 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.42 б „б” от ЗН вр.чл.124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е племенница и наследник по закон на И. Й. В., бивш жител на гр.****, починал на 30.11.2019г. Сочи се, че И В не е имал деца и негови наследници по закон са сестрите му Р И. Т и П Й Т, починала на 18.11.2013г., като ищцата е дъщеря на П Т. Ищцата заявява, че наследодателят И В е бил собственик на ¾ идеални части от недвижим имот в гр.********, представляващ самостоятелен обект в гр.************, представляващ жилище, апартамент с площ от 49,68 кв.м, описан в исковата молба. Ищцата заявява, че на 15.01.2020г., след справка в Агенция по вписванията установила, че наследодателят И В е оставил завещание в полза на Л А И., с което завещание завещателят й завещал цялото си движимо и недвижимо имущество. Сочи се, че завещанието е обявено на 02.12.2019г. Ищцата сочи, че Л А И. е починала на 13.02.2020г., като неин наследник по закон е ответника по делото-В.И.. Ищцата заявява, че завещанието не е написано от завещателя и не отразява действителната му воля, тъй като приживе той уважавал близките си и не би ги лишил от наследство. Ищцата счита завещанието за нищожно поради липса на форма, предвидена в чл.25 ал.1 от ЗН. С оглед изложеното отправя искане съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожни завещателни разпореждания, направени от И Й В със саморъчно завещание от 27.07.2017г., обявено на 02.12.2019г., поради неспазване на законоустановената форма, предвидена в чл.25 ал.1 от ЗН. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който искът е оспорен като неоснователен. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че завещанието е нищожно и счита, че от външна страна не е налице основание да се приеме, че не е спазена формата за действителност на завещателното разпореждане. Отправя искане за отхвърляне на иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от предстявеното по делото в заверен препис удостоверение за наследници, ищцата Н.К. Т е дъщеря на П Й Т, починала на 18.11.2013г., която от своя страна е сестра на И Й В, починал на 30.11.2019г.

От представения по делото заверен препис на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, се установява, че на 02.07.1990г. И Й В е закупил апартамент, намиращ се в гр.************, с площ 49,68 кв.м, състоящ се от дневна,кухня, баня-тоалетна,коридор и една тераса, ведно с избено помещение №5 с площ от 4,91 кв.м  и съответните идеални части от общите части на сградата.

Със саморъчно завещание от 27.07.2017г. И Й В завещава на Л А И. цялото си движимо и недвижимо имущество, пари, влогове, ценности и други, които ще се окажат към момента на смъртта на завещателя.

Видно от представения по делото заверен препис от протокол от обявяване на саморъчно завещание, на 02.12.2019г., по искане на  лицето Л И. е обявено  от И З-пом. нотариус при нотариус Т.Б саморъчното завещание със завещател И Й В, оставено за съхранение  нотариалната кантора.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, лицето Л А И. е починала на 13.02.2020г., като неин наслесник по закон е синът й В.И.И.-ответник по делото.

По делото е допусната съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се установява, че ръкописният текст на завещанието не е изпълнен от лицето И Й В, а от друго лице.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.42 б „б” от ЗН вр.чл.124 ал.1 от ГПК е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си когато е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съдът намира, че искът, с който е сезира е процесуално допустим, тъй като за ищцата е налице правен интерес от предявяването му, предвид на това, че ищцата е наследник по закон на завещателя по процесното завещание. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, наследодателят И Й В не е оставил наследници от първи и втори ред, поради което негови наследници по закон се явяват наследниците от трети ред-а именно сестрите на И В, като неговата сестра П Й Т, починала преди наследодателя, се замества в наследяването му от своята наследник по закон-дъщеря Н.К.И.-ищец в настоящото производство.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

Съгласно чл.42 б „б” от ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.24, съответно на чл.25 ал.1 от ЗН.

Съгласно чл.25 ал.1 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено  и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установи, че лицето И Й В със саморъчно завещание от ****** се е разпоредил в полза на наследодателката на ответника с цялото си движимо и недвижимо имущество, което е налично към момента на смъртта на наследодателя-завещател. За да произведе обаче действие саморъчното завещание, то следва същото да отговаря на изискванията на закона за неговата действителност, визирани в чл.25 ал.1 от ЗН, които са относно неговата форма и съдържание. Неспазването на което и да е от визираните в цитираната разпоредба изисквания за завещанието, прави завещателното разпореждане нищожно.

От допусната и приета по делото съдебно-графическа експертиза по безспорен начин се установи, че целият ръкописен текст на завещанието не е изписан от завещателя И Й В. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и компетентно изготвено, неоспорено от страните по делото, като в съдебно заседание вещото лице поясни, че при изготвяне на заключението е ползвал сравнителен материал от почерка на завещателя от различни източници-декларации и др.

С оглед на заключението на експертизата по делото, съдът намира, че завещанието, чийто текст не е изпълнен  ръкописно от завещателя, е нищожно, тъй като при съставянето му не са спазени всички изисквания на чл.25 ал.1 от ЗН, едно от които е изискването за саморъчното написване от завещателя на текста на саморъчното завещание.

С оглед изложеното предявеният иск за обявяване на нищожността на завещателното разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 27.07.2017г. със завещател И Й В, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Ищцата е претендирала присъждане на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 131,41лв. за държавна такса и 800лв. за адвокатско възнаграждение.

      Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р       Е      Ш      И   :

           

        ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО завещателно разпореждане, извършено във формата на саморъчно завещание от 27.07.2017г със завещател И Й В с ЕГН **********, починал на 30.11.2019г, което завещателно разпореждане е извършено в полза на Л А И. с ЕГН **********, починала на 13.02.2020г., чийто наследник по закон е В.И.И. с ЕГН ********** и което саморъчно завещание е обявено на 02.12.2019г., с протокол рег.*********. на нотариус Т.Б, рег.№***, поради това, че текстът на завещанието не е изпълнен ръкописно от завещателя И Й В.

       

        ОСЪЖДА В.И.И. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.К. Т с ЕГН **********,***  сумата от общо 931,41 лв./деветстотин тридесет и един лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща направени от ищцата в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

       Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

 

        Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: