№ 925
гр. Бургас, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско
дело № 20242100501100 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Община Несебър, ЕИК
*********, представлявана от кмета Николай Димитров чрез гл.юрк. Виолета
Попова против Решение №1107/05.06.2024г. по гр.д. №100/2024г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е отхвърлен иска й срещу „Медицински център -
мед консулт - амбулатория за извънболнична специализирана медицинска
помощ“ ООД, ЕИК ********* за установяване съществуването на вземанията
по издадената по ч.гр.д. № 4904/2023г. по описа на Районен съд Бургас
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно: 51,01 лв. – незаплатена
част от наемна вноска за м. декември 2019г. по договор от 27.03.2015г. за наем
на общински имот, вписан с №1919/03.04.2015г., както и 15,30лв. - мораторна
лихва за периода 11.12.2019г. - 15.12.2022г. С решението общината е осъдена
да заплати на ответника направените съдебни разноски в размер на 500 лв.
Жалбоподателят намира за неправилен извода на първоинстанционния
съд, че със сумата от 2 730лв. и съгласно полученото предизвестие ответникът
е заплатил пълния размер на изискуемите към 18.12.2019г. задължения за
месечни наемни цени по договора на страните. Погрешно било прието, че
вземанията за законна лихва са без определен ден за изпълнение и като такива
стават изискуеми с отправяне на покана от страна на кредитора, каквато
липсвала в случая доколкото в предизвестието не била заявена претенция за
лихви. В тази връзка неправилен бил изводът на съда, че вземанията за забава
1
не са били изискуеми, поради което и не е налице основание за погасяването
им по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Навежда, че при неизпълнение на парично
задълЖ.е длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата и без да е уговорена, а в случая такава клауза била налице и в
договора. Твърди, че уговорената неустойка и мораторната лихва се
начисляват от деня, когато вземането е станало изискуемо, както и че
длъжникът е в забава, когато не изпълни в срока по договора задълЖ.ето си и
не може да има кредиторова забава, след като е налице забава на длъжника.
При тези съобраЖ.я счита, че вземанията за обезщетение за забава са били
изискуеми и е налице основание за погасяването им по реда на чл. 76, ал. 2 от
ЗЗД. Отделно от това сочи, че неправилно съдът приел, че задълЖ.ята на
ответника — наемател по чл.3.3 от договора да плати законна лихва при
забава на плащанията на наемните цени не били въведени като основание на
предявения иск за изпълнение на парично вземане за наемна цена, тъй като
дори и да се приеме, че в исковата молба не е посочен конкретен размер на
мораторната лихва, то не може да се счита, че иск за това въобще не е налице.
По тези съобраЖ.я се иска отмяна на атакуваното решение и уважаване на
жалбата. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Медицински Център - МЕД КОНСУЛТ - Амбулатория за извънболнична
специализирана медицинска помощ” ООД чрез адв. Ж. С., с който се поддържа
неоснователността на същата. Счита се за правилна преценката на съда, че с
плащането на сумата от 2730 лв. към 18.12.2019г. дружеството е погасило
всички изискуеми парични задължения за месечни наемни цени по договора
на страните, съгласно полученото предизвестие от 13.12.2019г. Сочи се, че
задълЖ.ята на ответника - наемател по чл.3.3 от договора да плати законна
лихва при забава на плащанията на наемните цени не са въведени като
основание на предявения иск за изпълнение на парично вземане за наемна
цена. Правилно районният съд приел, че договорните задължения за законна
лихва /обезщетение за забава в размер на законната лихва/ са без определен
ден за изпълнение, поради което на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД стават
изискуеми с отправянето на покана от страна на кредитора. В случая такава
покана не била отправена, като законните лихви не били заявени в
отправеното до длъжника предизвестие. Поддържа се, че с три вноски през м.
декември 2019г. дружеството е изплатило всички претендирани от Община
Несебър суми, съобразно нейните изчисления, с което наемните отношения
помежду им били уредени, а ключовете били предадени. Твърди се, че в
случай, че общината е имала още претенции към дружеството е следвала да ги
заяви още тогава, а не няколко години след това. С оглед правилността на
извода на съда за липса на покана и за ненастъпила изискуемост на
претенциите за лихви за забава, правилно същият е приел и че не са били
налице основания от общината да погасява тези лихви по реда на чл. 76, ал. 2
от ЗЗД. По същество се иска подадената въззивна жалба да бъде оставена без
уваЖ.е, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
2
Претендират се разноски.
При извършената проверка по чл. 267 от ГПК въззивната инстанция е
намерила въззивната жалба за допустима и редовна – същата е подадена от
пълномощника на процесуално легитимирана страна в законоустановения
срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Пред въззивната инстанция страните не са заявили доказателствени
искания.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото пред първата инстанция доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна и правна страна:
Производството пред Районен съд Бургас е било образувано по
предявени от Община Несебър срещу „Медицински център – Мед консулт –
амбулатория за извънболнична специализирана медицинска помощ“ ООД
обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 от ГПК във вр. чл. 232,
ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането на ищеца
спрямо ответника за сумата от 51,01лв. представляваща наемна вноска за м.
декември 2019г. по Договор за наем №11/27.03.2015г., както и мораторна
лихва за периода 11.12.2019-15.12.2022г., ведно със законната лихва върху
тази сума, за които суми е била издадена Заповед №3943 за изпълнение на
парично задълЖ.е въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 29.12.2022г. по
ч.гр.д. №8221/2022г. по описа на Районен съд Бургас. Ищецът е твърдял, че на
27.03.2015г. между страните бил сключен договор за наем на недвижим имот -
публична общинска собственост за срок от 5г. и при договорена наемна цена в
размер на 353,12лв., дължима ежемесечно на 10-то число на месеца. Поради
системно неизпълнение на задълЖ.ето за плащане на наема от страна на
ответника, договорът бил прекратен от Община Несебър, считано от
30.12.2019г. на която дата имотът бил доброволно предаден от ответника и
бил изготвен приемо-предавателен протокол. Въпреки това, до момента
ответникът не изпълнил цялото си задълЖ.е по договора за наем и дължал
претендираната сума от 51.01лв. – остатък от наемна вноска за м. декември
2019г. и мораторна лихва в размер на 15.30лв. за периода 11.12.2019г.-
15.12.2022г., поради което е искано от съда да установи съществуването на
тези задължения.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
същият е оспорил дължимостта на процесните суми. Изложил е, че с писмо от
13.12.2019г. общината е уведомила дружеството, че прекратява договорните
отношения помежду им по сключения договор за наем и че задълЖ.ята на
дружеството са в размер на 2729,74лв. с ДДС, представляващи неплатени
наемни вноски за период от м. май 2019г. до м. декември 2019г. включително.
Посочената сума била заплатена от дружеството на три вноски до края на м.
декември, с което още тогава било погасено задълЖ.ето за м. декември 2019г.
и всички задължения към общината били погасени, в резултат на което и бил
разписан приемо-предавателен протокол.
3
По делото е приобщено ч.гр.д.№8221/2022г. по описа на Районен съд
Бургас, видно от което в полза на заявителя Община Несебър и срещу
длъжника Медицински център – Мед консулт – амбулатория за извънболнична
специализирана медицинска помощ“ ООД е била издадена Заповед №3943 за
изпълнение на парично задълЖ.е въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на
29.12.2022г. и съответно изпълнителен лист за процесните суми.
Не е спорно между страните, а и се установява от представения по
делото Договор за наем №11/27.03.2015г., че същите са се намирали в наемно
правоотношение, по силата на което на ответника е предоставен за ползване
недвижим имот в гр. Обзор – публична общинска собственост срещу
задълЖ.е за заплащане на месечна наемна цена в размер на 353,12лв., платима
до 10-то число от месеца, за срок от 5 години.
С писмо от 13.12.2019г., поради констатирани неплатени задължения за
наем в размер на 2 729,74лв. с ДДС, представляващи дължими наемни вноски
за периода от м. май 2019г. до м. декември 2019г. включително, наемодателят
Община Несебър, представлявана от кмета, уведомила наемателя, че отправя
писмено предизвестие за прекратяване на договора за наем със срок от един
месец, считано от получаването. Изрично е посочено, че се предоставя
възможност за заплащане на задълженията до 20.12.2019г. като в противен
случай ще бъдат предприети действия за събиране на сумата по съдебен ред.
Видно от представените извлечения от банковата сметка на дружеството, в
полза на общината са извършени три превода – на 16.12.2019г. -600лв., на
18.12.2019г. – 1500лв. и на 30.12.2019г. – 630лв. Представен е приемо-
предавателен протокол от 30.12.2019г., от който е видно, че на тази дата
дружеството е предало имота на представител на общината, ведно с
ключовете.
Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е установила, че
към датата на издаване на предизвестието за прекратяване на договора за
наем, наемодателят е дължал на наемателя сумата от 2 729,74лв.,
представляваща частично наемна цена за м. май 2019г., изцяло наем за м. юни,
юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2019г. като с
получената от ответника сума от 2730лв. са погасени задълЖ.ята за законна
лихва в размер на 74,08лв., според т. 3.3 от договора за наем, предвиждаща, че
при неплащане в срок на наемната цена се дължи законна лихва, както и
месечни наемни вноски за периода м. май 2019г.-м. декември 2019г. в размер
на 2 655,92лв.
При тези фактически данни, районният съд е отхвърлил предявения от
Община Несебър установителен иск. Приел е, че с плащането на сумата 2730
лв. към 18.12.2019г. ответникът е погасил всички изискуеми парични
задължения за месечни наемни цени по договора на страните съгласно
полученото предизвестие от 13.12.2019г. Посочил е, че договорните
задължения за законна лихва са без определен ден за изпълнение, поради
което на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД стават изискуеми с отправянето на
4
покана, каквато в случая нямало по отношение на тях, поради което и
доколкото не били изискуеми не било налице и основание за погасяването им
по реда на чл. 76, ал.2 от ЗЗД. Същевременно задълЖ.ята на ответника –
наемател по чл.3.3 от договора да плати законна лихва при забава на
плащанията на наемните цени не били въведени като основание на предявения
иск за изпълнение на парично вземане за наемна цена.
При извършената по реда на чл.269 от ГПК проверка, въззивната
инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по
същество – правилно като резултат, макар да не се споделят в цялост излоЖ.те
от първоинстанционния съд мотиви.
Спорният въпрос по делото е налице ли е останало за ответното
дружество задълЖ.е за плащане по наемна вноска от сключения договор за
наем. Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд за липса на
такова задълЖ.е, като приема, че в случая с преведената сума от 2730лв.
действително са погасени всички дължими от дружеството наемни вноски по
договора за наем. Видно от отправеното от общината предизвестие е посочено
изрично какво е задълЖ.ето на ответника, а именно 2729,74лв. с ДДС, за която
сума е посочено, че представлява „дължими наемни вноски /главница/ за
периода от м. май 2019г. до м. декември 2019г. вкл./. Предоставен е срок за
заплащане на задълЖ.ето, като е изложено, че при неплащането на сумата ще
бъдат предприети действия по принудителното й събиране. В предизвестието
не се сочи, че се претендира отделно дължимата лихва върху наемните
вноски. Поради това и съдът намира, че с изричното описване на задълЖ.ето
като дължима сума за наемни вноски, и извършеното в последствие от
дружеството на три пъти погашение до размера на описаната сума, страните
на практика са уговорили по смисъла на чл. 76, ал. 1, изр. първо от ЗЗД какво
ще бъде заплатено с нея, а именно - задълЖ.ята за вноските за наем. Поради
това и неправилно в отклонение от това уговаряне, тези плащания са били
отразени от Община Несебър като плащания по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД -
първо са били погасени лихвите за забава, а каквото е останало – е било
разпределено за дължимите главници за наем. Именно това е довело и до
наличието на останало непогасено задълЖ.е в счетоводството на общината.
Съдът намира, че със сумата от 2 730лв. и съгласно писмото, са били погасени
всички неплатени дължими наемни вноски по договора за наем, вкл. и
претендираната от общината такава за м. декември 2019г. в размер на 51,01лв.
Ето защо и крайният извод на съда за недължимост на тази сума е правилен,
както правилен се явява и извода за недължимост на претендираната
мораторна лихва върху нея.
Правилно районният съд е приел, че задълЖ.ята на ответното дружество
по чл. 3.3. от договора да плати законна лихва при забава на плащанията на
наемните цени не са претендирани като отделен иск, доколкото предявен е бил
единствено иск за установяване дължимостта на мораторната лихва върху
неплатената, според ищеца, сума за наем за м. декември. Поради това и
районният съд не е дължал произнасяне в тази насока.
5
При това полоЖ.е, решението на районния съд се явява правилно като
краен резултат, поради което и следва да бъде потвърдено.
Разноски следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна за
адвокатско възраграждение пред въззивната инстанция в размер на 400лв.,
съгласно представения договор за правна защита.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1107/05.06.2024г. по гр.д. №100/2024г. по
описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Община Несебър, Булстат *********, със седалище гр.
Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10, представлявана от кмета Николай Димитров, да
заплати на „Медицински център - Мед Консулт - Амбулатория за
извънболнична специализирана медицинска помощ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 29, вх. 7, ет.
4, представлявано от управителя Жечка Георгиева Парушева, направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6