ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
10.03.2016г. гр.
Казанлък
КАЗАНЛЪШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в закрито съдебно заседание на 10.03.2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното
от съдия Валентина Тодорова гражданско дело № 2315 по описа на КРС за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Н.Н.М. с ЕГН *****; Г.М.Х. с ЕГН *******; В.С.Х.
с ЕГН ******, М.С.М. с ЕГН **** ***
против М.А.М. ***; Ф.И.М. с ЕГН **** ***; М.И.М. с ЕГН **** ***.З, С.И.М.
с ЕГН **** ***.З, Ф. И. М.
с ЕГН***** *** и Р.М.М. с ЕГН **** ***. В исковата си молба ищците, твърдят, че
били наследници на С М М. ***, починал на 20.01.2006г. в РТ, като първата от
тях била негова съпруга, втората и
третата - негови дъщери, а четвъртият - негов син. Ответниците били наследници
на М. А М - б.ж. на с. Осетеново, починал на 01.06.1981г., като първите петима
били негови внуци, а шестият - негов син. Наследодателите С и М. били двама братя и имали общи земи, в равни квоти. Твърди се, че при образуване на ТКЗС в
с.Осетеново, братята внесли своите съсобствени земеделски земи от общо 65,3
дка, за което бил съставен Опис и Служебна бележка, приложени към преписка И125/14.11.1991г. на ПК-П б. Твърди
се, че през 1991г. Р.М.М., син на наследодателя
на ответниците, заявил всички общи земеделски имоти да бъдат възстановени само
и единствено на наследциците на единия наследодател – М. А М. Така
съсобствените земи били възстановени изцяло по плана за земеразделяне по
преписка № И125/14.11.1991г.от ПК-П б само на наследниците на наследодателя на
ответниците - М. А М.. Ищците живеели в Република Т и нямали възможност да узнаят какво се случвало с наследствените им имоти,
но идвайки си това лято, след посещение
в Общинска служба по земеделие и гори в гр.П б узнали, че наследствените
им земи били възстановени само на
ответниците. Поради горното те оспорвали Решение № 090/16.12.1999г. на ОбСЗ
гр.П б, тъй като в него били отразени
обстоятелства, които не отразявали истинското състояние на собствеността
такава, каквато била преди внасянето на
земеделските земи в кооперативно земеползване в бившето ТКЗС - О. Считали, че
те са собственици на 1/2 ид.части от имотите, а ответниците на другата ½
идеална част. От съда се иска да
постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на
всички ответници, че възстановените земеделски имоти с Решение № 090/
16.12.1999г. по преписка № И125/ 1991г. на Общинска служба по земеделие гр.П б,
а именно: НИВА от 1.000 дка /един дка/ , четвърта категория, местност М имот; ИЗПОЛЗВ.
Л от 3.200 дка /три дка и двеста кв.м./, осма категория местност КД, имот: ИЗПОЛЗВ.
Л от 1.800 дка /един дка и осемстотин кв.м./. пета категория, местност Д Л,
имот; НИВА от 4.086 дка /четири дка и осемдесет и шест кв.м./, шеста категория
местност А Б, имот; ИЗПОЛЗВ. Л от 1.000 дка /един дка/, шеста категория,
местност С, имот №; ИЗПОЛЗВ. Л от 10.760 дка /десет дка и седемстотин и
шестдесет кв.м./, шеста категория, местност Ч К, имот; НИВА от 2.600 дка /два
дка и шестстотин кв.м./, пета категория, местност: Д А, имот; НИВА от 6.800 дка
/шест дка и осемстотин кв.м./, пета категория, местност М, имот; ИЗПОЛЗВ. Л от
17.300 дка /седемнадесет дка и триста кв.м./, пета категория, местност Г, имот;
НИВА от 13.504 дка /тринадесет дка и петстотин и четири кв.м./ шеста категория,
местност Д. имот - всички по плана за земеразделяне в землището на с.О към момента на внасянето
им за кооперативно земеползване в ТКЗС
са били съсобствени в равни квоти на двамата братя С М М. ***, поч. на
20.01.2006г. в РТ и М. А М - б.ж. на с. О, починал на
01.06.1981г., наследодатели на страните по делото. С уточняваща молба с вх. №
223/11.01.2016г. ищците са посочили, че
имотите са придобити по наследство
от М А М.,***, починал на
26.07.1956 г. баща на
наследодателите на страните по делото
С М М. и М. М М..
В
срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор.
Редовно призовани за датата на съдебното заседание явилите се ответница Ф. М.,
С.М. и Ф. М. заявиха, че не оспорват иска.
С протоколно
определение от 10.02.2016г. съдът е дал
ход на устните състезания и ги е обявил за приключени.
С оглед
заявеното от страните по делото и събраните доказателства съдът намира от правна страна следното:
Абсолютна
процесуална предпоставка при предявяването на установителните искове, е
наличието на правен интерес. За наличието на правен интерес при предявяването
на установителен иск, съдът следи служебно и при липсата на такъв следва да
прекрати производството по делото. При установителните искове с правно
основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, правния интерес се обуславя от наличието на
висящо административно производство инициирано по искане на ищеца по предявения
иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за възстановяване от
административен орган собствеността върху спорния имот, по реда на чл. 14, ал.
1-3 от ЗСПЗЗ или от възможността то да бъде образувано. Липсата на висяща
административна и съдебна процедура, както и липсата на възможност, предвид
изтеклите преклузивни срокове за това, води до липса на правен интерес от
предявяването на установителния иск на това правно основание. При всички
случаи, съдът дължи произнасяне относно наличието на правен интерес, като
абсолютна процесуална предпоставка, при предявяването на установителния иск с
правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Това становище е отразено и в
задължителната съдебна практика, съгласно възприетото от ВС в ТР № 1/1997 г. по
гр. д. № 1/1997 г., т. 2 на ОСГК на ВС. В мотивите на цитираното Тълкувателно
решение е прието, че правен интерес за предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ не е налице когато административното производство е приключило с
окончателен отказ за възстановяване на собствеността и за двете страни или то
не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ. С оглед
гореизложеното налице е правен интерес
от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ когато с позитивно решение е
възстановен един и същ имот, или част от такъв по две преписки, или когато е
постановен отказ по едната и имота е възстановен по другата. В този случай
възниква спор за това кому принадлежи правото на възстановяване.
Относно
допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и с решения по чл. 290 ГПК се
наложи съдебната практика според която този иск е недопустим, когато
претендираната земеделска земя не е била заявена на името на лицето, на което
се твърди, че е принадлежала към момента на колективизацията, тъй като е
приключила административната процедура за възстановяване на собствеността, а
поради изтичане на срока по § 22 от ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/09.02.2007 г./ на
13.05.2007 г., иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ не може да се предяви. Така дори
да се постанови решение по чл. 14, ал. 4, с което да се уважи този иск, не е
възможно да се измени решението по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ на основание чл. 14,
ал. 7а по същата преписка, а и ново не може да се постанови, защото не е
образувана административна преписка за възстановяване на земите на името на
лицето на което е установено, че са принадлежали. / В този смисъл Решение №
376/19.10.2010 г. по гр. д. № 641/2010 г. II гр. о. на ВКС, Решение № 642/10 от
11.04.2011 г. по гр. д. № 885/2009 г. на I гр. о. на ВКС, Решение № 34 от
21.03.2011 г. по гр. д. № 1112/2010 г. на II гр. о. на ВКС; Решение № 35 от 21.03.2011 г. по гр. д. №
1052/2010 г. II гр. о. на ВКС, Определение № 453 от 17.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4028/2014 г., I г. о., ГК, Опр.786/27.07.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 190/2009 г.,
.о. на ВКС и др. /
В случая е
безспорно, че не е налице висящо административно производство по чл. 14, ал.1-3
от ЗСПЗЗ и не би било възможно такова да бъде образувано, защото срокът за
подаване на заявление пред съответната общинска служба по земеделие е изтекъл –
чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, вр.§22 ПЗРЗИД ЗСПЗЗ-ДВ, бр.13/2007 г..
С оглед на
горното настоящият състав на съда намира, че предявеният иск е недопустим и следва да бъде оставен без
разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
С оглед
изхода на спора съдът счита, че на ищците не следва да бъдат присъждани, направените
по делото разноски.Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 253, предложение 1
от ГПК ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.02.2015г. за даване ход на устните
състезания по делото и обявяването им за приключени.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като
недопустим, поради липса на правен интерес, предявения от Н.Н.М. с ЕГН ***; Г.М.Х.
с ЕГН ****; В.С.Х. с ЕГН *** , М.С.М. с ЕГН *** *** против М.А.М. ***; Ф.И.М. с ЕГН *** ***; М.И.М.
с ЕГН **** ***.З, С.И.М. с ЕГН *** ***.З,
Ф. И. М. с ЕГН*** *** и Р.М.М. с ЕГН *** *** иск с
правно основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ да се признае за установено
по отношение на ответниците, че възстановените земеделски имоти с Решение №
090/ 16.12.1999г. по преписка № И125/ 1991г. на Общинска служба по земеделие
гр.П б, а именно: НИВА от 1.000 дка /един дка/ , четвърта категория, местност М
имот; ИЗПОЛЗВ. Л от 3.200 дка /три дка и двеста кв.м./, осма категория местност
К Д, имот: ИЗПОЛЗВ. Л от 1.800 дка /един дка и осемстотин кв.м./. пета
категория, местност Д Л, имот; НИВА от 4.086 дка /четири дка и осемдесет и шест
кв.м./, шеста категория местност А Б, имот; ИЗПОЛЗВ. Л от 1.000 дка /един дка/,
шеста категория, местност С, имот; ИЗПОЛЗВ. Л от 10.760 дка /десет дка и
седемстотин и шестдесет кв.м./, шеста категория, местност Ч К, имот; НИВА от
2.600 дка /два дка и шестстотин кв.м./, пета категория, местност: Д А, имот; НИВА
от 6.800 дка /шест дка и осемстотин кв.м./, пета категория, местност М, имот ; ИЗПОЛЗВ.
Л от 17.300 дка /седемнадесет дка и триста кв.м./, пета категория, местност Г,
имот ; НИВА от 13.504 дка /тринадесет дка и петстотин и четири кв.м./ шеста
категория, местност Д. имот - всички по плана за земеразделяне в землището на с.О към момента на внасянето
им за кооперативно земеползване в ТКЗС
са били съсобствени в равни квоти на двамата братя С М М. ***, починал на
20.01.2006г. в РТ и М. А М - б.ж. на с. О, починал на 01.06.1981г.,
наследодатели на страните по делото, двамата придобили имотите по
наследство от баща си М А М.,***,
починал на 26.07.1956 г. и ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 2315/2015г. по описа на КРС.
Определението подлежи на обжалване с
въззивна частна жалба пред ОС – Стара Загора в 1-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: