Присъда по дело №186/2020 на Районен съд - Нова Загора

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 260003 от 02.03.2021 г. постановена по НЧХД № 186/2020 г. по описа на Районен съд Нова Загора.

 

 

Частната тъжителка Й.С.К., с ЕГН ********** *** е повдигнала обвинение против подсъдимия С.Г.А. с ЕГН ********** *** за това, че на на 15.05.2020 г., на публично място – козметичен салон, находящ се в гр. *** многократно изрекла против Й.С.К., с ЕГН **********  думи, унизителни за честта и достойнството й, а именно: „Курво, мръсна, ще си взема парите“, „Ти, която си вдигаш краката навсякъде“ като думите са възприети лично от нея – престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 във вр. с чл. 146 ал.1 предл.1 от НК.

В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане предявеният от частния тъжител на Й.С.К.  срещу подсъдимата С.Г.А. граждански иск за сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2020г. до окончателното й изплащане. 

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и се представлява от повереника си – адв. М.М. ***, който поддържа обвинението и заема становище, че същото е доказано по безспорен начин. Моли съда да признае подсъдимата А. за виновна в извършване на вмененото й във вина престъпление, като след като я признае за виновна предвид наличието на предпоставките на чл.78а от НК да я освободи от наказателна отговорност като и наложи административно наказание глоба, като съобрази материалното и имущественото състояние на подсъдимата при определяне на размера. Тъжителката и нейния повереник адв. М. намират, за доказан по основание и размер предявеният граждански иск и пледира за уважаване на същия изцяло. Претендират се и разноски.

Подсъдимиата С.Г.А. редовно призована, се явява лично в първите две съдебни заседания, като в едно от тях това на 10.11.20 год. Признава, че е отишла да се разправя с тъжителката Й.К., но не признава вина и не дава обяснения. В последяващите съдебни заседания до произнасяне на присъдата подс. А. не се явява и не участва в съдебно заседание лично, същата се представлява от упълномощения от нея защитник -  адв. В.М. ***.

В съдебно заседание от 12.01.21год. съдът е дал възможност на подсъдимата да даде обяснения и е отложил делото за нова дата като подсъдимата чрез защитника си е поканена да даде обяснения, но същата не се явява. Защитника на подсъдимата адв. В. М. заявява, че подзащитната му отказва да дава обяснения и сочи, че е написала писмено своите възражения като същите са депозирани по делото.

Защитата пледира в посока признаване невиновността на подзащитната му, като счита, че от събраните по делото доказателства обвинението спрямо подсъдимата не е доказано, както и предявения граждански иск. Подържа се, че фактическата обстановка така, както е посочено в тъжбата не кореспондира със събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимата да бъде призната за невиновна, както и отхвърляне на гражданския иск като неоснователен и недоказани.

В последното с.з. подсъдимата не се явява и не взема отношение за лична защита и право на последна дума.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Тъжителката К. притежава недвижим имот в гр. Нова Загора, ул. „Васил Левски“ № 59, вх. Б, ап.3, който апартамент се нуждаел от ремонт. На 30.03.2020 г. съпругът на подсъдимата А. Х. започнал работа в апартамента, като уточнили  видовете ремонтни дейности, както и единичните цени на същите.  На 14.05.2020 г. Х. представил стойностна сметка за извършената от него работа за сумата от 3 200 лева, с която тъжителката не била съгласна, тъй като не отговаряла нито на количеството, нито на качеството на извършеното, както и на договорените единични цени за видовете работи. По-късно няколко часа Х. корегирал дължимата сума на 2 998 лева. По съвет на други майстори К. на 16.05.2020 г. заплатила на Х. сумата от 1800 лева.

 На 15.05.2020 г. около 12.15 ч. подс. А. – съпруга на А.Х. отишла в козметичния салон, в който работи тъжителката. Влязла в помещението и започнала да й крещи „Дължиш пари на мъжа ми, трябва да платиш“.  Със спокоен тон тъжителката я молила да напусне, подсъдимата продължавала да крещи и изричала многократно  думите „курво мръсна, ще си взема парите“, „Ти, която си вдигаш краката навсякъде..“ По това време в салона имало една жена която помагала в почистването на помещението, както и  вратите на съседните помещения били отворени и оттам излезли хора. Подсъдимата и пред тях продължавала да обижда подсъдимата, включително и като си тръгнала от салона и докато се отдалечавала тя продължила да повтаря обидните думи към тъжителката „Курво мръсна, ще си взема парите“.

По делото от разпитаните свидетели бе установено и че между тъжителката и подсъдимата и друг път е имало конфликтни ситуации като описаните в тъжбата, а именно за това че на 22.05.2020 г. докато К. отивала на работа, подс. А. я видяла по улицата, излязла от помещението, в което работи като фризьор на ул.  „Васил Левски“, до магазин „Ларго“ и през улицата започнала да крещи към тъжителката „Цяла Нова Загора ще научи каква си. Имаш да даваш пари. Кога ще ги даваш“ Хората от улицата започнали да се обръщат и да гледат тъжителката, от което тя се почувствала засрамена и притеснена. На 26.05.2020 г. намерила залепена бележка на колата си с текст „дължиш пари! Помисли преди да научи жената на любовника ти Доктора“, но съдът предвид че няма повдигнато обвинение с тъжбата в тази насока не следва да ги разглежда и обсъжда подробно, а единствено в аспект относно характера на подсъдимата и начина за поведение, изразяване и отношение към тъжителката.

По делото се установи, че от описаните по горе сцени, предизвикани от подс. С.А., тъжителката се почувствала наранена и притеснена, накърнено й е честта и достойнството. 

Възприетата от съда и изложена по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства - разпитаните по делото свидетели И.Д. М. и Н. Г. Т., от събраните по делото като писмени доказателства: медицинско удостоверение № АN 533 с амбулаторен лист № 533/26.08.2020 г.  и справка за съдимост.

 Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. и Т., тъй като показанията на тази група свидетели преценени поотделно и в съвкупност са вътрешно логични, кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се, а от друга страна кореспондират със събраните по делото писмени доказателства – посочените по-горе амбулаторни листове и медицинско удостоверение.

Съдът счита, че по делото се установи фактическа обстановка такава, каквато е описана с тъжбата. Разпитаните двама свидетели очевидци на извършеното деяние от подсъдимата, която е нанесла обида на тъжителката на публично място – козметичен салон, в присъствие на повече от две лица. Освен тях  там е имало, видно от показанията на свидетелите и други хора, работещи или посещаващи съседни офиси и които хора са възприели случващото се и са се насъбрали, което направило по-унизително положението на тъжителката.  Подсъдимата в направено писмено изявление е направила признание, че е имало среща между нея и тъжителката. На тази среща между двете е имало разправии. Деянието е доказано по отношение на изразите, с които е осъществено. Подсъдимата е изрекла обидни думи и е дала своята оценка за личността на тъжителката, наричайки я с обидната дума и квалификация „курво“.  Тази дума е оскърбяваща и засяга честта и достойнството на тъжителката.  Установи се още, че обидните думи са изречени многократно от подсъдимата и са пряко насочени към личността на тъжителката. Както и че обидните квалификации и думи са били отправени от подсъдимата спрямо тъжителката заради обстоятелството, че освен тях подсъдимата много пъти е повторила, че ще си вземе парите и трябва да се плати на мъжа й и в никой от присъстващите не е останало съмнение, че обидите са насочени към тъжителката, поради предходните отношения между нея и съпруга на подсъдимата.  Подсъдимата директно се е обърнала по име и с цялото си поведение е дала да се разбере, че само и единствено се е разправяла с тъжителката и никой друг не е взел отношение с подсъдимата. Отправените обидни думи към тъжителката въплъщават силно отрицателна субективна оценка и са довели до оронване престижа й в обществото. 

 Съдът не споделя изразеното в обратна насока становище от страна на защитата, тъй като личните възприятия и запаметяването на факти и обстоятелства от заобикалящата действителност са строго индивидуални и зависят от редица фактори – възраст, капацитет на паметта и пр. В този смисъл съдът намери за житейски логично, с оглед периода от време, който е изминал от датата на инцидента до даване на показания от страна на посочената група свидетели, да възникне разминаване в отделни части от показанията им досежно някои от съпътстващите обстоятелства на фактическата обстановка, такава каквато е била възприета от тях към датата на инцидента.

Съдът намира, че по отношение на деня на извършване на деянието 15.05.2020 г. и разминаването в показанията на двамата свидетели дата, не може да направи дадените гласни доказателства противоречиви и взаимно изключващи се.  Посоченото разминаване в датата на деянието между двете разпитани свидетелки може да се отчете само в отдалечеността на събитието и от друга страна следва да се вземе предвид  заявеното от св. Тодорова, че е присъствала само един път на подобна ситуация.

При така установените фактически положения съда намира, че подс. С.Г.А. е осъществила състава на престъплението по чл. 148 ал.1 вр с чл.146, ал.1 от НК за това, че на 15.05.2020 г., на публично място – козметичен салон, находящ се в гр. *** многократно изрекла против Й.С.К., с ЕГН **********  думи, унизителни за честта и достойнството й, а именно: „Курво, мръсна, ще си взема парите“, „Ти, която си вдигаш краката навсякъде“ като думите са възприети лично от тъжителката К..

Предвид всичко изложено до момента съдът намира, че от  обективна страна безспорно са налице действия, изразили се в отправяне на 15.05.2020г. в гр. Нова Загора, именно по адрес на тъжителката на посочените обидни изрази, а те са такива по своето обективно съдържание и обществена оценка. Същите обективно уронват и са насочени срещу личността, честта и достойнството на пострадалата като целят, както накърняването на нейната собствена самооценка като жена, така и тази на другите членове на обществото спрямо тъжителката. Изречените изрази„Курво, мръсна, ще си взема парите“, „Ти, която си вдигаш краката навсякъде“ са унизителни за честта и достойнството на частната тъжителка.

Съдът счита че смисъла, който подсъдимата е вложила в този израз е възприет еднозначно от всички свидетели и от частната тъжителка. Значението на употребената дума „Курво, мръсна” конкретно по адрес на Й.К. в контекста, в който е изречена, дава асоциация за човек, който е с лек морал и съдържа укор от морална гледна точка дава отрицателната оценка за човека за който е изречена за неморален човек, за човек, който няма никаква ценност или е загубил качествата си. Съпроводен с останалите изрази и поведение от страна на подсъдимата в употребения смисъл засилват изразената с обидната квалификация неприязън на подсъдимата към тъжителката като жена и член на обществото. Безспорно всеки един от употребените изрази, употребени в контекста на казаното от подсъдимата по отношение на тъжителката на обществено място е с обиден характер. Те са били лично възприети от пострадалата. Засегнати са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и самооценка на човека /в случая тъжителката/, при това засягането не е нищожно, щото да оправдае действията на подсъдимия, а напротив – от поведението му тъжителката се е почувствала засегната. С думите си подсъдимата е изразила отрицателната си, презрителна оценка за личността на тъжителката и е засегнал честта и достойнството на същата, собствената й оценка за нейната личност, имайки предвид негативното съдържание на използваните квалификации. Деянието е довършено като не беше установено тъжителката да е отправяла обиди към подсъдимата, за да се приеме евентуална реторсия.

Изреченото от подсъдимата е чуто и възприето от свидетелите М. и Т., на публично място/обществено- в и пред козметичния салон на тъжителката , като обидите са чути и от други лица видно от показанията на свидетелките, които започнали да се обръщат, поради което е налице квалифициращото обстоятелство „публично“ нанесена обида. Подсъдимата безспорно според съда е осъзнавала, че се намира на публично място и е осъзнала че изрича, а и е искала да изрече посочените по- горе изрази към тъжителката.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици, включително е съзнавала, че отправя обидите публично и са възприети лично от частната тъжителка. От думите му, отправени към пострадалата, в нейно присъствие явно се обективира, че деецът е съзнавал обидния характер на отправените реплики и че те ще бъдат възприети от пострадалата именно по този начин /в този смисъл са Решение № 22/1995г. на ІІІ н.о. на ВС и Решение № 664/1972 г.-І н.о. на ВС/. Това е видно от последователността и насочеността на действията на подсъдимия.

С оглед гореизложеното и съобразявайки обстоятелствата по чл.78а, ал.1 от НК настоящата инстанция намира, че в настоящия казус следва на подс.С.Г.А. да бъде наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ като бъде освободена от наказателна отговорност. Налице са всички предпоставки за това – тя не е осъждана видно от справката за съдимост, не е освобождавана вече от наказателна отговорност по този ред, няма съставомерни имуществени щети, предвиденото наказание за престъплението по чл. чл.146, ал.1 НК е по-леко от три години лишаване от свобода. Не са налице и пречки по смисъла на ал.7 на чл.78а НК. Предвид посоченото настоящата инстанция намира, че в случая следва да се наложи минимално предвидената глоба от 1000лв, тъй като същата е съобразена с обстоятелството, че макар подсъдимата да работи, то тя трябва да се грижи и за своето семейство, за болния си съпруг, предвид представените по делото доказателства за неговото здравословно състояние, липсата на някакви отегчаващи вината обстоятелства. Действително, отправени са повече от една обидни квалификации по адрес на пострадалата, като съдът намира, че това обстоятелства следва да бъде отчетено най-вече при преценка на предявения граждански иск. Наред с това минимална глоба е напълно достатъчна за постигане поправителен ефект и е съответна на извършеното. В този смисъл тя се явява и най-справедлива като наказание.

На следващо място предявен и приет за съвместно разглеждане по делото е граждански иск на основание чл.45 ЗЗД от тъжителката Й.С.К. срещу подсъдимата С.Г.А. за сумата от две хиляди лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 НК за което последния е предаден на съд по настоящото дело, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.05.2020г. до окончателното й изплащане. В тъжбата се сочи, че от отправените от подсъдимата обидни фрази, тъжителката се е почувствала унижена, с накърнено добро име и авторитет. Според настоящата инстанция доказа се деянието извършено на дата 15.05.2020г. от подсъдимия, причината връзка между него и настъпилата вреда за пострадалата, която се изразила в намалено самочувствие, влошена самооценка и силно вълнение, както психически стрес, емоционално неразположение и неудобство в обществото като личност. Претърпените от пострадалата негативни вредни последици от деликта се доказват предимно от показанията на разпитаните по делото свидетелки, възприели реакцията на тъжителката веднага след възприемането на обидата и в часовете след това, както и от представеното и прието по делото медицинско удостоверение  от Д-р М.М.  психиатър. По делото обаче не бяха ангажирани други доказателства, които да установят случилото се да е оказало по-сериозно отражение върху душевния мир на тъжителката, респ. да е довело до други значителни вредни последици, касаещи промяна в негативна посока на обществената оценка за нейната личност, Посочените негативни последици за частната тъжителка са в резултат на деятелността на подсъдимия, който е отправил обидните изрази по адрес на тъжителката. Всичко това е сторено умишлено, именно с цел да уязви пострадалата. Следва да се вземе предвид, че са изречени не един, а два обидни израза всеки от които сам по себе си е обиден. Ето защо и в съответствие с нормата на чл.52 ЗЗД настоящата инстанция приема, че обезщетение от 700 лева се явява напълно достатъчно, за да репарира претърпените неимуществени вреди на пострадалата и се явява най-справедливо, като искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 700лв. до пълния предявен размер от 2000 лева като неоснователен. Следва да се присъди и законна лихва върху уважения размер на иска от момента на деянието – 15.05.2020г., до окончателно изплащане на сумата. Това е така, тъй като при деликт деецът изпада в забава от момента на деянието, а не е нужна покана.

Предвид осъдителната присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъдена подсъдимата С.Г.А. със снета по делото самоличност да заплати на тъжителката предвид направените от нея разноски сумата в размер на 612.00 /шестотин и дванадесет/ лева, от които: 12.00 лева държавна такса за завеждане на делото и 600.00 лева адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Нова Загора сумата от 50 лева, представляваща държавна такса по уважения размер на гражданския иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: