№ 203
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502462 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна
Тауърс-Г, бул. „Вл.В.“, № 258, чрез адв. Хр.И. против решение № 262350/22.07.2021г. по
гр.д. № 13499/2020г. на 16-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен иска на дружеството, за
установяване на вземането му по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 10038 по опис за 2020 г. на РС Варна срещу ответника М. Н. М.
********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл.223,ет.3,ап.64, за сумата 466,95лв., представляваща
задължение за ел.енергия за периода 12.12.2017 г.- 02.06.2018г. по фактура от 06.06.2019 г. с
падеж 17.06.2019 г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението –
20.8.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата 99,35лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 12.12.2017 г. - 31.07.2020 г., на осн.чл.422 ГПК, отхвърлен
е иска на дружеството, за установяване на вземането му по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 10038 по опис за 2020 г. на РС
Варна срещу ответника М. М. Ч. с адрес гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл.223,ет.3,ап.64, за сумата
466,95лв., представляваща задължение за ел.енергия за периода 12.12.2017 г.- 02.06.2018г.
по фактура от 06.06.2019 г. с падеж 17.06.2019 г. ведно със законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението – 20.8.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата
99,35лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.12.2017г. - 31.07.2020 г., на
осн.чл.422 ГПК и е осъдено да плати на М. Н. М. разноски за производството в размер на
510.00лв., на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Счита, че е спазена нормативно установената корекционна процедура. Начислена е
сумата, представляваща стойност на доставена и потребена от ответниците ел.енергия.
Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение, като неправилно и
1
незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло
предявените искове. Моли за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. Н. М. ********** и
М. М. Ч., двамата от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл.223,ет.3,ап.64, чрез адв. П.Т., с който оспорва
подадената въззивната жалба, като неоснователна. Не са допуснати нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. Решението е обосновано.
Молят се да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъдат присъдени сторените
разноски.
В с.з. на 18.01.2021г., въззивното дружество “Енерго Про Продажби» АД, чрез адв.
Хр.И. поддържа въззивната си жалба. Въззиваемите М. Н. М. и М. М. Ч., чрез адв. П.Т.
поддържат становището си, залегнало в писмения отговор. Двете страни не правят
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната адвокатско възнаграждение.
С исковата си молба “Енерго Про Продажби» АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.В.“, № 258, „Варна тауърс-Г“, чрез адв. В.М. е
предявило срещу М. Н. М. и М. М. Ч. иск с правно основание чл. 422, вр. Чл. 415 от ГПК, вр.
Чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. Чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с искане да бъде прието
за установено, че всеки един от двамата ответници ответниците дължат сумата от сумата от
466,95лв., представляваща задължение за ел.енергия за периода 12.12.2017 г.- 02.06.2018г.
по фактура от 06.06.2019 г. с падеж 17.06.2019 г. ведно със законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението – 20.8.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата
99,35лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.12.2017 г. - 31.07.2020 г., на
осн.чл.422 ГПК, за която е издадена заповед за изпълниние на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 10038 по опис за 2020 г. на РС Варна. В исковата молбата се
твърди, че М. Н. М. и М. М. Ч. са били в договорни отношения с “Енерго-Про Продажби”
АД. На 18.08.2020г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу ответниците по иска и
заявлението е било уважено от ВРС. Ответниците подали възражение по реда на чл. 414 от
ГПК и се е наложило «Енерго-Про Продажби» АД да води иск за установяване на вземането
си. На 02.06.2018г. «ЕРП Север» АД е извършило проверка на СТИ в обекта на ответниците,
находящ се в гр. Варна, жк «Вл.В.», бл. 232, вх. 3, ап. 64 с кл. № ********** и аб. №
**********, като е бил съставен констативен протокол № 1104490/02.06.2018г. Установено е
било наличие на ел.енергия в размер на 5020кВтч в Т3, като в Т1 показанията са били
7010кВтч, в Т2-30480кВтч, в Т4-0кВтч, а в Т0-42517кВтч. Количеството ел.енергия в Т3 е
преминало през измервателното устройство на електромера, но не е визуализирано на
дисплея. При ежемесечното отчитане на потребоното количество ел.енергия в обекта, това, в
скрития регистър не се отчита. На 06.06.2019г. е издадена фактура № ********** на
стойност 933.90лв., дължима на осн. Чл. 50 от ПИКЕЕ, евентуално на осн. Чл. 183 от ЗЗД.
Задължението е в тежест на ответниците, които са собственици на обекта от 2007г., според
представената справка № 51225/10.08.2020г. от имотния регистър.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответниците М. Н. М. и М.
М. Ч., чрез адв. П.Т., в който оспорват предявения иск като неоснователен. Наведени са
твърдения, че вземането по фактура № **********/06.06.2019г. е от Я.Н.С.. М. М.а не е
изявявала желание да й бъде разкрита партида, за разлика от М.М.. Тя не следва да отговоря
по иска. Оспорват, че на 02.06.2018г. е била извършена техническа проверка. Оспорват и
канстатациите по извършената проверка. Оспорват корекционната процедура , както и
начина и методиката за начисляване на процесната сума. Претендират присъждане на
сторените разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
От приложеното ч.гр.д. № 10036/2020г. 14-ти състав на ВРС е видно издаването на
заповед за изпълнение № 4479/26.08.2020г. в полза на «Енерго-Про Продажби» АД срещу
всеки един от двамата М. Н. М. и М.Ч. „Енерго - Про Продажби” за сумата от по 466,95лв.,
представляваща задължение за ел.енергия за периода 12.12.2017 г.- 02.06.2018г. по фактура
от 06.06.2019 г. с падеж 17.06.2019 г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване
на заявлението – 20.8.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата 99,35лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 12.12.2017 г. - 31.07.2020 г., на осн.чл.422
ГПК.
От представения по делото констативен протокол № 1104490/02.06.2018г. се
установява, че на 02.06.2018г. служители на „ЕРП Север” АД са извършили проверка на
електромер № 1114021147911415, монтиран в ГРТ в мазите за обект на адрес гр. Варна, жк
«Вл.В.», бл. 223, вх. 3, ап-. 64, с титуляр на партидата Я.Н.С.. По време на проверката е
измерена ел.енергия от от 7010кВтч. в регистър 1.8.1, 30486кВтч. в регистър 1.8.2, 5020кВтч
в регистър 1.8.3., 0кВтч. в регистър 1.8.4 и 42517кВтч в регистър 1.8..0. Електромерът е
свален и изпратен за експертиза в БИМ, запечатан и пломбиран с пломба № 508646.
Протоколът е изготвен в отсъствието на абоната и подписан от съставителите и двама
свидетели-съседи.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №
1000/03.06.2019г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел Русе, в който е отразено, че изследваният
електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № 508646. При софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала
електроенергияна тарифа 15.8.3-5020кВтч., която не е визуализирана на дисплея.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия. Не съответства на техническите характеристики.
Със становище от 06.06.2019г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“АД,
въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка № 1000/03.06.2019г. е
одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 12.12.2017г.
до 02.06.2018г. в размер на 5020кВтч общо.
Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел.
енергия, като е издало фактура № **********/06.06.2019г. за сумата от 933.90лева.
Видно от представените по делото доказателства, собственици на обекта, чийто
електромер се проверява от 2007г. са М. Н. М. и М. М. Ч..
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В
заключението е посочено, че показанията по тарифа 1.8.3. не се изписват на екрана на
електромера при редовен отчет. Според вещото лице наличието на показания в регистър
1.8.3. показва неправомерно софтуерно въздействие върху електромера ,чрез претарифиране
на отделните тарифи. В КП № 1104490/02.06.2018г. и КП № 1000/03.06.2019г. на БИМ не е
отразено нарушение на целостта на метрологичните и ведомствени пломби. Не е отварян
електромера с цел неправомерен достъп. Налице е софтуерно претарифиране по отделните
регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера. Към датата на
проверката уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия. Преминал е
първоначална метрологична проверка през 2011г. и повторна 24.11.2017г., след което на
11.12.2017г. е монтиран в обекта на ответниците. В КП от 02.06.2018г. и в КП от
03.06.2019г. на БИМ е документирано показание по тарифа 1.8.3. в размер на 5020кВтч.,
която не е визуализирана на дисплея. Наличието на данни, записани в тарифа 1.8.3 се дължи
на неправомерно вмешателство чрез софтуерно проникване в паметта на електромера и
претарифиране на отделните регистри. Количеството ел.енергия от 5020кВтч е отчетено от
процесния електромер, но не е визуализирано на дисплея и не се отчита при редовен отчет.
Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 според вещото лице е възможно да бъде
3
отразено там, само в следствие на човешка намеса. Извършените изчисления са
математически точни при цени по технологични разходи за отделните периоди, според
определените от КЕВР.
Видно от протокол № 1267495/11.12.2017г., с който е монтиран проверяваният
електромер, по нощна тарифа са отразени 6308кВтч, а по дневна-27945кВтч. при монтажа,
но липсват данни за върховата тарифа-1.8.3. Представен е още и протокол по заявка №
253/13.11.2017г., изготвен в „Еллаб България ООД, в който са отразени техническите и
метрологически характеристики на електромера, както и показанията по техническите
изисквания. При извършената проверка на показващото устройство са отчетени по тарифа 1-
6308.332кВтч. и по тарифа 2-27945.094кВтч. Не са отчетени показанията по тарифа 3.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго про
Продажби” АД следваше да установи при условията на пълно и главно доказване на
валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или
електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на
проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно
действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на стойността
на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на посоченото от страната основание.
Безспорно е, че ответниците са потребители на електроенергия по смисъла на § 1 т.
42 от Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на тях.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да
извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов
нормативен акт.
Извършвайки корекцията на сметките, упълномощеният представител на „Енерго-
Про Продажби“ АД е посочил, че намира правното си основание в текста на чл. 50 от
ПИКЕЕ. В чл. 50 от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Може да бъде прието, че не е
налице тази хипотеза. СТИ не е било параметризирано да отчита по повече от две тарифи,
като при положение, че абонатът е битов, недоказано е обстоятелството за начина и
причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3. Вещото
лице по изслушаната СТЕ стъпва върху констатациите в КП № 1000/03.06.2019г., че това се
дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в параметризацията на електромера, но по
делото не се установява това, още по-малко да е следствие на виновното поведение на
абоната. Липсват доказателства и за софтуерно прочитане на данните на електромера в
БИМ, съответно установяване, че има извършено претарифиране на електромера след
монтирането му, още повече, че липсват отразени данни за количеството ел.енергия
преминала по всички тарифи-визуализирани и невизуализирани, а и в протокола за
монтиране на проверявания електромер не е удостоверен монтажа при нулеви показания в
регистър 1.8.1, 1.8.2 и най-вече по 1.8.3., както и в 1.8.0., за което и вещото лице може да
изкаже само предположенията си.
В конкретния казус следва да бъде съобразено и това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
4
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ следва да бъдат
регламентирани както процедурата по установяване на неточното измерване, така и
последиците при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните
мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване на проверките и тяхното
документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила за коригиране на сметките
съобразно причината, довела до неизмерване/неточно измерване на потребяваната
ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на потребителите при реализиране на
отговорността им за заплащане на потребената ел.енергия в хипотезите, в които не следва да
се установява виновно поведение от тяхна страна. Но разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 –
56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение-в случая 14.02.2017г. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност
нормата на чл. 47 са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена на 02.06.2018г. , тоест след тяхната отмяна. В
същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата по
извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на
чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени
корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.
Недопустимо според настоящия състав е и приложение на общите правила за
доказване на определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите
на ел.енергия се регулират от специален закон- ЗЕ. Следва да бъде прието, че е и
невъзможно, доколкото в общите закони не се съдържа регламентация на специалните
понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи показатели за
понятието обща точност, нито пък за допустими граници на грешката. Няма как и общите
закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред и в
регулирането на които Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие,
каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно
неоправдано би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е
възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено- както в специалния
закон, така и в общите граждански закони. Дори и да бъде пренебрегнато казаното вече по-
горе, не са ангажирани доказателства за показанията в регистър 1.8.3. и 1.8.0. при монтажа
на проверявания електромер с протокол № 1267495/11.12.2017г., след като същият не е
монтиран нов, видно от отчетените показания в 1.8.1 от 6308кВтч и 1.8.2 от 27945кВтч. Не
може да се твърди със сигурност следователно, че показанията в 1.8.3 на СТИ са натрупани
непременно след монтажа му в обекта на ответниците.
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено, включително и в часта на разноските в първата инстанция в
размер на 510.00лв., на осн. Чл. 78, ал. 3 от ГПК.
При този изход на спора в тежест на въззивното дружество следва да бъдат
възложени разноските и за въззивното производства, на осн.чл.78 ал. 3 ГПК в размер на по
360.00лв., в полза на всеки един от двамата въззиваеми, представляващи заплатени от тях
адвокатски възнаграждения, съгласно договори за правна защита и съдействие и списъци за
разноските на осн. чл. 80 от ГПК, приложени на л. 39-42 по делото.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262350/22.07.2021г. по гр.д. № 13499/2020г. на 16-ти
състав на ВРС, с което е отхвърлен иска на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Вл.В.“, № 258, за
установяване на вземането му по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 10038 по опис за 2020 г. на РС Варна срещу ответника М. Н. М.
********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл.223,ет.3,ап.64, за сумата 466,95лв., представляваща
задължение за ел.енергия за периода 12.12.2017 г.- 02.06.2018г. по фактура №
**********/06.06.2019 г. с падеж 17.06.2019 г. ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 20.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата
99,35лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.12.2017 г. - 31.07.2020 г., на
осн.чл.422 ГПК и е отхвърлен иска на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Вл.В.“, № 258, за
установяване на вземането му по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 10038 по опис за 2020 г. на РС Варна срещу ответника М. М. Ч. с
адрес гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл.223,ет.3,ап.64, за сумата 466,95лв., представляваща
задължение за ел.енергия за периода 12.12.2017 г.- 02.06.2018г. по фактура от 06.06.2019 г. с
падеж 17.06.2019 г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението –
20.8.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата 99,35лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 12.12.2017г. - 31.07.2020 г., на осн.чл.422 ГПК, както и
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Вл.В.“, № 258, е осъдено да плати на М. Н. М. ЕГН
********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл.223,ет.3,ап.64 разноски за първоинстанционното
производство в размер на 510.00лв., на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.”Владислав В.” № 258, ”Варна Тауърс-Г”, представлявано от Яна
М. Димитрова и Даниела Колева Димитрова да заплати на всеки един от двамата М. Н. М.
********** и М. М. Ч. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл.223,ет.3,ап.64,
за сумата от по 360.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на
чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6