Р Е Ш Е Н И Е
№187/5.3.2021г.
гр.
Пазарджик, 05.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на пети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Живко
Пенев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1233 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на К.В.Г. ***, чрез упълномощен
адвокат – В.С., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София с
иск за заплащане на обезщетение в общ размер на 50 000 лева за причинени
неимуществени вреди по време на два престоя в пенитенциарни заведения под
юрисдикцията на ответника - от 13.08.2019 г. до 15.08.2019 г. в ареста на ОД на
МВР Пазарджик за сумата от 25 000 лв. и от 15.08.2019 г. до 15.05.2020 г.
в Затвора Пазарджик за сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 02.11.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че е пребивавал от 13.08.2019 г. до 15.08.2019 г. в ареста на ОД на
МВР Пазарджик, който е под юрисдикцията на ГДИН, и от 15.08.2019 г. до
15.05.2020 г. в Затвора Пазарджик, където изтърпявал МНО „Задържане под стража“
и съответно наказание „лишаване от свобода“. През цялото време е бил в
пренаселени килии с площ, по-малко от 3,00 м² на човек. Не му
бил осигурен
санитарен възел с течаща топла и студена вода. Килиите били мръсни, имало
дървеници, хлебарки и гризачи.
Твърди, че с горното му са причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, възмущение, притеснения, битови неудобства, внушаване на
чувство за малоценност и незначителност. Тези вреди оценява общо на сумата от
50 000 лв.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, се явява. Явява се и упълномощеният му процесуален
представител – адвокат В.С.. Поддържа се исковата молба. Ангажират се
доказателства и се излагат доводи по същество.
Процесуалният представител на
ответника - Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София
- в съдебно
заседание застъпва становище, че исковите претенции са неоснователни и
недоказани. Сочи се, че ищецът не е доказал претърпени вреди, като не може да
се приеме, че в условията на затвора след извършения основен ремонт не следва
да се квалифицират като пример за нечовешко и унизително отношение. Иска се
претенцията за парично обезщетение да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е неоснователен,
както по основание, така и по размер. Счита, че от събраните доказателства не
са се установили настъпили вреди за ищеца. Сочи, че ако все пак съдът приеме,
че е налице пренаселеност на килиите, то следва да се уважи исковата претенция
в минимален размер при съобразяване на принципа на справедливостта.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Ищецът
К.В.Г. *** на 24.08.2019 г. в 14:40 за срок от 72 часа с Постановление на
РП-Пазарджик по ДП № 1010/2019 г. по описа на РУ на МВР гр. Септември. На
27.08.2019 г. с Определение на PC-Пазарджик му е взета МНО „Задържане под
Стража”. Периода, през който е бил задържан в ареста, е от 24.08.2019г. до
04.10.2019 г.
От 24.08.2019 г. до 09.09.2019 г.
е бил настанен в килия № 307 с площ от 21,27 кв.м и санитарен възел от 2.05
кв.м, в която са били общо 5 човека.
От 10.09.2019 г. до 19.09.2019 г.
е пребивавал в същата килия, като в този период са били общо 6 човека.
От 20.09.2019 г. до 04.10.2019 г.
отново е пребивавал в същата килия, като през този период са били настанени
общо 5 човека.
Килията била оборудвана с пет
броя единични легла с размери 70/190 см, четири броя нощни шкафчета с размери
45/40 см, два броя маса за хранене 1.50/0,50 см, четири броя столове 35/35 см и
един брой метална поставка за телевизор укрепена за стената 35/35 см. Във всяко
спално помещение имало санитарен възел баня с тоалетна, като топла вода имало два
пъти седмично по един час в дните сряда и неделя, когато са по график на баня, а
студена течаща студена вода имало по всяко време на денонощието. Осветеността в
килиите се осъществявала посредством естествена дневна светлина през светлата
част на деня, проникваща през прозорците на килията, а през нощта осветлението било
изкуствено. Пръскането за хлебарки, дървеници и гризачи се извършвало от
лицензирана фирма.
През периода на пребиваване в
ареста не са постъпвали оплаквания от задържания Г. за наличие на хлебарки, дървеници
и гризачи.
На 04.10.2019 г. с постановление
на прокурор при РП-Пазарджик К.Г. ***. Освободен по изтърпяване на наказанието
на 19.05.2020 г. Не е изтърпявал
наказание в наказателна килия.
От затворническото досие с индекс
ТС-РАД-16 № 1585/19.05.2020 г. от Номенклатурата на делата на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, било видно, че К.В.Г. е бил настанен по периоди
както следва:
04.10.2019 г. - 10.10.2019 г. -
9-то отделение /приемна/
11.10.2019 г. - 17.10.2019 г. -
9-то отделение /обвиняеми и подсъдими/
18.10.2019 г. - 06.04.2020 г. -
8-мо отделение
07.04.2020 г. - 19.05.2020 г. -
7-мо отделение
При постъпването му в затвора
първоначално е настанен в приемно отделение, което се помещавало в 9-то
отделение. След извеждането му от приемно отделение, в качеството му на
подсъдим е настанен в спално помещение за обвиняеми и подсъдими, което също се
намирало в 9-то отделение. Всички спални помещения във визирания период от
04.10.- 17.10.2019 г. имали достъп до санитарен възел и течаща студена вода.
Освен това в отделението имало голям санитарен възел с течаща студена вода и
топла вода на бойлер, който се ползвал от всички задържани през светлата част
на деня. Къпането се осъществявало два пъти седмично по утвърден график и
ползване на пералня веднъж седмично. Обзавеждането на спалните помещения били
съгласно изискванията за минимум обзавеждане. Двойни вишки с размери 70/190
см., шкафчета с размери 45/40 см., 1 маса с размери 100/50 см. и 2 стола с
размери 0.4/0.4. Спалните помещения имали прозорци, достъп до естествена дневна
светлина и проветряване, както и изкуствено осветление в тъмната част на деня.
Отоплението било локално парно на газ.
Съгласно сключен Договор №
10350/26.10.2017 г. по график е реконструиран целия сграден фонд в корпуса на
затвора. Първоначално се освободило южното крило, в което се намирали 2, 5 и 8
отделение. Последвало северното крило, в което се намирали 1, 4 и 7 отделение и
накрая западното крило, в което били ареста, 6, 9 и медицинския център. Администрацията
на затвора Пазарджик сочи, че към момента не може да предоставим информация за
размерите на спалните помещения, тъй като след извършения ремонт, всички
помещения в корпуса на затвора са напълно реконструирани. Увеличен е броя на
спалните помещения, като е намален техния капацитет. За това с колко други
лишени от свобода и в кои спални помещения по периоди е пребивавал по време на
изтърпяване на наказанието си ищецът също не може да даде сведения, тъй като
съгласно Номенклатурата на делата на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” списъците за вечерна проверка не подлежали на архивиране. Същите
не били класирани в дела със съответстващ индекс. Налични били само за текущия
месец.
На 18.10.2019 г. след
получаването на присъдата осъденият Г. е изведен от 9-то отделение и е настанен
в напълно отремонтираното 8-мо отделение. Подменени били старите дограми с ПВЦ
такива, както в спалните помещения, така и в санитарния възел. Имало достъп до
естествена дневна светлина и възможност за редовно проветряване. Подменени били
и осветителните тела за изкуствено осветление в тъмната част на деня. Нови
легла и реновирани шкафчета. Стените били боядисани в светли и приятни тонове.
Подовата настилка била теракота. Подменени били и осветителните тела. Във всяко
спално помещение имало санитарен възел - тоалетна и душ, където ежедневно можели
лишените от свобода да се къпят с течаща топла и студена вода. Отоплението било
локално парно на газ и се поддържала нужната за живеене температура в спалните
помещения. Монтирани били нови алуминиеви радиатори.
След приключване на цялостния
ремонт на затвора, от началото на 2020 г. във всички отделения били осигурени 4
кв. м. на задържано лице. Спалните помещения били обзаведени според размера на спалното
помещение със съответния брой двойни вишки или единични легла, шкафчета и нови
маси с табуретки. Вишките са с размери 70/190 см. или 1,33 кв.м./бр., шкафчета
с размери 45/40 см. или 0,18 кв.м/бр. и маси с размери 40/40 или 0,16 кв. м/бр.
с по две или три табуретки. Капацитета на спалните помещения бил от 2 до 7
легла.
На 02.01.2019 г. Г. е назначен на
работа в производствен цех „АББ“- почистване на елементи от термоактивна
пластмаса. На 07.04.2020 г. е преместен от 8-мо в 7-мо отделение, където са
настанени всички лишени от свобода работещи в производствени цехове.
Отделението също било напълно
отремонтирано. И в него е увеличен броя на спалните помещения, като значително
е намален техния капацитет. Подменени са старите дограми с ПВЦ такива, както в
спалните помещения, така и в санитарния възел. Лишените от свобода имали достъп
до естествена дневна светлина и възможност за редовно проветряване. Подменени били
и осветителните тела за изкуствено осветление в тъмната част на деня. Нови
легла и реновирани шкафчета. Стените били боядисани в светли и приятни тонове.
Подовата настилка била теракота. Подменени били и осветителните тела. Във всяко
спално помещение имало санитарен възел - тоалетна и душ, където ежедневно можели
да се къпят с течаща топла и студена вода. Отоплението било локално парно на
газ и се поддържала нужната за живеене температура в спалните помещения.
Монтирани били нови алуминиеви радиатори. Спалните помещения били обзаведени
според размера на спалното помещение със съответния брой двойни вишки или
единични легла, шкафчета и нови маси с табуретки. Вишките били с размери 70/190
см. или 1,33 кв.м./бр., шкафчета с размери 45/40 см. или 0,18 кв.м/бр. и маси с
размери 40/40 или 0,16 кв. м/бр. с по две или три табуретки в зависимост от
битуващите. Капацитета на спалните помещения бил от 2 до 6 легла.
По отношение на борбата с битови
вредители и насекоми е сключен договор от 13.11.2018 г. между ГД „Изпълнение на
наказанията“ и „ДДД“ ООД със седалище гр. София за извършване на следните
услуги: Дезинсекция - извършвала се шест пъти годишно и Дератизация - извършвала
се два пъти годишно. Видно от протоколи за извършени услуги, във визирания
период е извършвана дезинфекция както следва: на 09.09.2019 г., 15.11.2019 г.,
23.01.2020 г., 13.03.2020 г. и на 15.05.2020 г.
Почистването и хигиенизирането на
спалните помещения било отговорност на самите лишени от свобода, като
ежемесечно се осигурявали нужните почистващи препарати.
За престоя си в затвора Г. не е
подавал молби и оплаквания до администрацията на затвора за наличие на гризачи
или други вредители.
В съдебно заседание бяха изслушани и
показанията на свидетеля В.Б., който заяви, че е бил с ищеца няколко месеца в една
килия в отремонтираното крило на затвора Пазарджик, в осмо отделение. Били общо
четири човека в килията. Имало дървеници, хлебарки, гризачи. Не можело да се
спи особено добре от тях. Много рядко се извършвала дезинфекция на помещенията.
В килиите било тясно за движение. Имало санитарен възел, имало и течаща вода..
Имало теракота, обаче по дюшеците, по одеялата, които давали, имало инсекти.
Като пръскали, нямало ефект. Били изкарвани един час на ден навън. Заявява, че
самият той е завеждал дела срещу ГДИН, като К.Г. му бил свидетел. Твърди, че К.Г.
бил депресиран от условията, постоянно му се оплаквал.
Въз основа на тези факти, съдът
счита предявения иск за недопустим за така посочения период от 13.08.2019 г. до
15.08.2019 г. в ареста на ОД на МВР Пазарджик за сумата от 25 000 лв. и за
периода от 15.08.2019 г. до 23.08.2019 г. По отношение на тези два периода не
се установи ищецът въобще да е пребивавал в пенитенциарни заведения под
юрисдикцията на ответника - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Доказателствената
тежест да докаже твърденията си в исковата молба лежи върху ищеца. Последният
не представи никакви доказателства, че в тези периоди е пребивавал в пенитенциарни
заведения под юрисдикцията на ответника. От получените справки е видно, че
ищецът е постъпил в Ареста Пазарджик на 24.08.2019 г. Нещо повече – арестните
помещения в ОД на МВР Пазарджик не са въобще под юрисдикцията на ГДИН, а под
тази на Министерството на вътрешните работи. Задържането там става със заповед
за задържане по реда на чл.72-75 от ЗМВР, като при наличието на евентуално оплаквания
за условията в помещенията за настаняване на задържани лица ищецът следва да
предяви претенциите си към друг ответник - Министерството на вътрешните работи.
Още чл.1 от ЗИНЗС сочи, че този закон урежда изпълнението на наказанията,
наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, както и правното
положение на лица, задържани под стража по реда
на Наказателно-процесуалния кодекс. Видно е, че задържаните по реда на
ЗМВР лица не попадат в тази категория. За задържаните в структурите на МВР приложение
намира Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда
в тях в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на
вътрешните работи. Ето защо искът за периода от 13.08.2019 г. до 15.08.2019 г.
в ареста на ОД на МВР Пазарджик за сумата от 25 000 лв. и за периода от
15.08.2019 г. до 23.08.2019 г. следва да бъде оставен без разглеждане като
процесуално недопустим, като се прекрати производството в тази му част.
Искът за периода от 24.08.2019 г.
до 15.05.2020 г. в Затвора Пазарджик за сумата от 25 000 лв. е процесуално допустим.
Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо
лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка,
като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковата
претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пазарджик към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. При това положение, възведените в
обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на МНО „Задържане под стража“ в Ареста Пазарджик и наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора Пазарджик от ищеца за посочените в исковата молба периоди
определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по
заявената искова претенция именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
София.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. В чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00 м².
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона, като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за
настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи,
маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за
пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
В
конкретния случай според представената подробна справка от началника на затвора
Пазарджик се установява, че ищецът е пребивавал в ареста Пазарджик от 24.08.2019
г. до 04.10.2019 г. и от 04.10.2019 г. до 19.05.2020 г. в Затвора Пазарджик
(исковата претенция е за периода до 15.05.2020 г.).
За
така посочения общ период в исковата молба от 24.08.2019 г. до 15.05.2020 г. в
съответствие със събраните доказателства по делото следва да се приеме, че
помещенията, в които е обитавал ищецът при изтърпяване на МНО „Задържане под
стража“ и наложеното му наказание „лишаване от свобода“, са били обзаведени с
отделни легла, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи,
маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на
дневна светлина и възможност за проветряване. По отношение на твърденията в
исковата молба, че в помещенията има плъхове и инсекти, по делото се посочиха
конкретни данни за извършвани дезинфекция, дератизация и дезинсекция и бяха
ангажирани писмени доказателства за това – договори и протоколи, като
доказателства извършването им се представиха и в показанията на свидетеля Б.. Той
заяви, че действително се е пръскало за инсекти, но не било ефективно и ищецът
се оплаквал. Съдът не кредитира показанията на последния в тази му част, първо,
защото противоречат на представените писмени такива, второ, защото липсват
документи например за извършвани медицински прегледи на ищеца в тази връзка,
които да потвърдят подобни последици за здравето на ищеца или подадени от Г. писмени
оплаквания, а на последно място, и по данни на самия свидетел Б. - той също
води дела срещу ГДИН, поради което показанията му следва да се преценяват внимателно
и през тази призма.
Следва
да се отбележи, че през част от периода на престоя му в Затвора Пазарджик, а
именно след 18.10.2019 г. ищецът е бил настанен в изцяло ремонтираната част на
затвора Пазарджик, първоначално в осмо отделение, а на 07.04.2020 г. е
преместен от 8-мо в 7-мо отделение, също изцяло ремонтирано.
Така
по същество според съда всички твърдения в исковата молба, разгледани по-горе,
са неоснователни. Исковата претенция е частично основателна обаче по отношение
на твърденията за пренаселеност в килиите. Според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС,
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може
да е по-малка от 4 м².
От
24.08.2019 г. до 09.09.2019 г. ищецът е бил настанен в килия № 307 с площ от 21,27
кв.м и санитарен възел от 2.05 кв.м, в която са били общо 5 човека, т.е. не е
налице пренаселеност.
От
10.09.2019 г. до 19.09.2019 г. е пребивавал в същата килия, като в този период
са били общо 6 човека, т.е. е поставен при условията на пренаселеност.
От
20.09.2019 г. до 04.10.2019 г. отново е пребивавал в същата килия, като през
този период са били настанени общо 5 човека, т.е. не е налице пренаселеност.
За
исковия период от 04.10.2019 г. - 10.10.2019 г. ищецът е пребивавал в 9-то
отделение /приемна/, а от 11.10.2019 г. - 17.10.2019 г. - 9-то отделение
/обвиняеми и подсъдими/. Липсват данни в представената справка за този период от
04.10.2019 г. до 17.10.2019 г. с колко други лишени от свобода е пребивавал
ищецът. Ответникът сочи, че не може да представи информация, като от друга
страна се сочат провеждани разговори с лишените от свобода за проявяване на
разбиране по отношение на извършвания ремонт и неудобства за последните. В
определението си за насрочване на делото съдът е указал на ответника, че доказателствената
тежест лежи върху него за предоставяне на информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото. Ето защо при липса на такава информация и
при условията на чл. 284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС, при неизпълнение на тези
задължения, съдът е указал на ответника, че може да приеме за доказани
съответните факти, заявени от ищеца. В конкретната ситуация следва да се
приеме, че исковата молба за този период е основателна и минималната жилищна
площ в спалното помещение в девето отделение за всеки лишен от свобода е била
по-малка от 4 м². Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че в
този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Г. в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това
положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
От
18.10.2019 г. - 06.04.2020 г. ищецът е пребивавал в 8-мо отделение. В периода,
в който лишеният от свобода е пребивавал там, същото отделение е вече изцяло
ремонтирано и обновено. Увеличен е броят на спалните помещения, като е намален
техния капацитет. Във всяко помещение имало тоалетна с баня, с течаща топла и
студена вода. Подовата настилка и дограмата са изцяло подновени. Всички спални
помещения разполагали със съответния брой легла, шкафчета и табуретки, като от
началото на 2020 г. са осигурени 4 кв.м. на всяко задържано лице. При така
представената справка е видно, че до края на 2019 г. очевидно на лишените от
свобода не са били осигурени 4 кв.м. на всяко задържано лице заради текущия
ремонт. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът до края на 2019 г. е претърпял твърдените
от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба
негативни психически състояния. Искът следва да се уважи за периода от
18.10.2019 г. до 31.12.2019 г. След този период искът следва да се отхвърли
изцяло, тъй като не се установи и пренаселеност в осмо отделение.
От
07.04.2020 г. - 15.05.2020 г. (крайния период на исковата претенция) ищецът
пребивавал в - 7-мо отделение. За този период също искът следва да се отхвърли
изцяло, тъй като не се установи и пренаселеност.
Така
исковата претенция е основателна поради пренаселеност само за периодите от 10.09.2019
г. до 19.09.2019 г. в Ареста Пазарджик и 04.10.2019 г. до 31.12.2019 г. в
Затвора Пазарджик, т.е. за общ период от малко над три месеца.
Съобразно
правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за
неимуществени вреди за периодите, за които съдът намира искът за основателен,
следва да бъде определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени
по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ
от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и други срещу България“, съгласно което паричната
компенсация като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва
да бъде в неразумен размер в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение,
определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока
в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение,
а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през което
лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение
по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на претърпените
вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението
на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета
на породените страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане
на физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на
администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция
приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата в общ размер на 300 лв.
За разликата до претендираните 25 000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
При
този изход на спора, основателна се явява и претенцията за заплащане на лихва
върху така уважената част от иска, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, така както е
направено и искането в самата искова молба.
По
разноските:
Ищецът
е направил искане и за присъждане на разноски, изразяващи се в заплатена
държавна такса в размер на 10 лв., при което такива следва да се присъдят на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ с оглед изхода на спора. По делото е налице и
доказателство за извършването на разноските – вносна бележка.
Водим
от горното, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим иска на К.В.Г. *** против Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София за заплащане на обезщетение в
размер на 25 000 лева за причинени неимуществени вреди по време на престой в
пенитенциарни заведения под юрисдикцията на ответника за периода от 13.08.2019
г. до 15.08.2019 г. в ареста на ОД на МВР Пазарджик, както и за периода от
15.08.2019 г. до 23.08.2019 г. и
ПРЕКРАТЯ
производството в тази му част.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София да заплати на К.В.Г. с ЕГН ********** ***, сумата в общ размер на 300 (триста)
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на
престои в пенитенциарни заведения под юрисдикцията на ответника за периодите,
както следва: 10.09.2019 г. до 19.09.2019 г. в Ареста Пазарджик и 04.10.2019 г.
до 31.12.2019 г. в Затвора Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата от
300 лв. от датата на завеждане на исковата молба – 02.11.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск от К.В.Г. с ЕГН ********** против Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 300 лева
до пълния предявен размер от 25 000 лева, както и за периодите от 24.08.2019
г. до 09.09.2019 г., от 20.09.2019 г. до 04.10.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 15.05.2020 г.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София да заплати на К.В.Г. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 10 (десет) лева, представляваща сторените по делото
разноски за държавна такса.
Решението
в частта, в която искът е оставен без разглеждане и е прекратено производството
има вид на определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен
състав на Административен съд Пазарджик в 7-дневен срок от съобщаването на
страните, в останалата му част подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: /П/
Решение от 15.7.2021г. по Административно дело 539/2021
Административен съд - Пазарджик
РЕШЕНИЕ № 592 ОТ 15.07.2021 Г. НА АДМ. СЪД ПАЗ-К
ЕДИНАДЕСЕТИ С-В ПО КАНД № 539/2021 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 187/05.03.2021
г., постановено по адм. дело № 1233/2020 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.